Определение по дело №1055/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.278 ГПК и е образувано по постъпила частна жалба вх. № 380/20.02.2012г. от Г. С. Р. от гр. К. срещу заповед № 2237/12.07.2011 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта й относно разноските, касаещи присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4 100 лв.

Твърди се в жалбата, че с посочената заповед било разпоредено жалбодателят Г. С. Р. да заплати на Д. Ф. Н. от с. Б., общ. К. освен дължимата сума в размер на 13 000 лева и платената държавна такса в размер на 260 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 100 лева. Сочи се в жалбата, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, като в ал. 5 от същият член било посочено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възнаграждението, което се следвало на процесуалния представител на заявителя било в размер на 710 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Тарифа № 1 от 09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия казус не била налице фактическа и правна сложност, за да бъде определено възнаграждение почти шест пъти над законоопределеното. Предвид гореизложеното жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени Заповед № 2237/12.07.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1125/11г. по описа на Районен съд - Кърджали, в частта, с която е осъден да заплати адвокатски хонорар в размер на 4 100 лв., като намали същия до размера от 710 лева. На основание чл. 421, ал. 2 ГПК прави искане да се постанови определение, с което да спре изпълнението в тази му част.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден отговор от другата страна.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, съобрази следното:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна.

Със заповед № 2237/12.07.2011 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1125/2011г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът Г. С. Р. от гр. К. да заплати на кредитора Д. Ф. Н. от с.Б., общ. К. сумата от 13000 лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 24.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 4 360.00 лв., представляваща деловодни разноски, от която 260 лв. – внесена държавна такса и 4 100 лв. – адвокатско възнаграждение. Приложено към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, въз основа на което е образувано посоченото частно гражданско дело, е договор за правна защита и съдействие между заявителя и адвокат, в който е вписано, че е договорено и платено възнаграждение в размер на 4 100 лв. Издадената въз основа на заявлението и описана по-горе заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника ведно с покана за доброволно изпълнение на 05.08.2011г. по изп. д. № *0584 на ЧСИ № 812 Р.Сираков, с район на действие Окръжен съд-Кърджали.

Предвид тези обстоятелства по делото, се налагат и следните правни изводи: съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая, издадената заповед за изпълнение е за сумата от 13 000 лв. Видно от обсъдения по-горе договор за правна защита и съдействие заплатеният от молителя адвокатски хонорар е в размер на 4 100 лв., какъвто е и присъден от съда като следващи се на заявителя разноски. С оглед на това и като взе предвид, че образуваното дело за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК не е с фактическа и правна сложност: правната защита и съдействие от адвокат по същество се е свела до попълване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, прилагане към същата на подлежащия на изпълнение документ, заплащане на държавна такса от името на заявителя и подаването на така комплектованите документи в компетентния съд, - то следва и извода, че заплатеното от заявителя възнаграждение за адвокат съгласно договора за правна помощ в размер на 4 100 лв., е прекомерно. За оказаната правна защита и съдействие се дължи адвокатски хонорар, изчислен съгласно чл.7, ал.5 във вр. с ал.2 т.3, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или, с други думи, при интерес от 13 000 лв., на базата на половината от тази претендирана стойност, трикратният размер на дължимия хонорар, изчислен съгласно посочените разпоредби, е в размер на 1 530 лв. / половината от 13000 лв. са 6500 лв.; 4% над 5000 лв./1 500/лв. са 60 лв. плюс 450 лв. са 510 лв.; трикратният размер на 510 лв. са 1 530 лв./. Платеното от заявителя възнаграждение над тази сума от 1 530 лв. до 4 100 лв. е на основание догов¯рено между него и адвоката му и същото като прекомерно не се дължи от длъжника в заповедното производство. В този смисъл жалбата е основателна и дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да бъдат намалени от 4 100 лв. на 1530 лв.

Ето защо обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение следва да се отмени в частта й относно присъдени в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 1 530 до 4 100 лв. поради прекомерност на последно посочените такива.

Искането за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство от въззивния съд, направено с частната жалба, е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал.2 ГПК, компетентен да се произнесе по такова искане е съдът, постановил незабавното изпълнение. Впрочем, такова искане жалбодателят е направил пред компетентния Кърджалийския районен съд, който се е произнесъл с определение № 332/25.01.2012г., като го оставил без уважение.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2237/12.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1125/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която е разпоредено длъжникът Г. С. Р. от гр. К., У.И. В. № , ЕГН * да заплати на кредитора Д. Ф. Н. от с.Б., общ. К., ЕГН * разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за разликата от 1 530 лв. до 4 100 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г. С. Р. от гр. Кърджали, У.И. В. №, ЕГН * за спиране на изпълнението по изп.д. № *0584 на ЧСИ № 812 Р.Сираков, с район на действие Окръжен съд-Кърджали и прекратява производството по делото в тази му част.

Определението в частта му, с която е прекратено производството по делото относно искането за спиране на изпълнението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част – в същия срок и пред същия съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател : Членове : 1. 2.