РЕШЕНИЕ
№ 2430
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330118655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
С исковата молба ищецът „Мото Юнивърс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Гео Милев“ № 34, ет. 4, ап.
7, против „Ер Би Джи Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, кв. Обеля, ул. „4-та“ № 23, кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от общо 3 267 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по договори за покупко-продажба на мото-част и мото-
екипировка, ведно с начислена такса за доставка на стоките, обективирани
във фактура № *****/23.09.2021 г., фактура № *****/23.09.2021 г. и фактура
№ *****/23.09.2021 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2021 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупко-
продажба на резервни части за мотоциклет – 2 броя спойлери на стойност от
1 200 лв. без ДДС, които стоки са доставени от Х., за която доставка била
заплатена сумата от 300лв. от страна на ищеца. Твърди, че доставката била
насочена директно към ответника за заплащане с наложен платеж, но по
молба на ответника и посочени финансови затруднения, пратката,
пристигнала на 28.08.2019 г., била освободена от страна на ищеца и стоките
били предадени лично на управителя на ответното дружество на 23.09.2021 г.
Сочи, че във връзка с разговорите по повод получаване и заплащане на
1
първата доставка, ответникът пожелал да закупи от ищеца и екипировка,
както следва: 2 броя каски на стойност от 416, 67 лв. без ДДС, 1 брой яке на
стойност от 391, 67 лв. без ДДС, 1 брой панталон на стойност от 350 лв. без
ДДС и 1 брой ръкавици на стойност от 114, 17 лв. без ДДС. Твърди, че
страните постигнали съгласие за заплащане на общата цена по двата договора
от страна на ответника – по банков път на 24.09.2021 г., като ищецът е
уведомен, че на посочената дата сумата е наредена по банков път от страна на
ответника, поради което екипировката била изпратена по куриер и получена
от ответника на 25.09.2021 г. За извършените доставки на стоки били
издадени фактури, както следва: фактура № *****/23.09.2021 г. на обща
стойност от 1 740 лв. с ДДС, включваща стойността на 2 бр. спойлери и 250
лв. без ДДС за доставка от Х., фактура № *****/23.09.2021 г. на обща
стойност от 500 лв. с ДДС за доставката на 2 броя каски и фактура №
*****/23.09.2021 г. на обща стойност от 1 027 лв. с ДДС за доставка на 1 бр.
яке, 1 бр. панталон и 1 бр. ръкавици. Твърди, че въпреки, че бил уведомен от
страна на ответника за превод на сумите по банков път, плащане не
постъпило при ищцовото дружество, като след даване на многобройни
обещания, дължимата сума останала непогасена. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК „Ер Би Джи
Сервиз“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба. С молба от
16.06.2022 г. ответникът признава предявените искове, като моли съдът да
вземе предвид това обстоятелство при разпределяне на отговорността за
разноските. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава
предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в
последното по делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде
уважен.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая първата
установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест
на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото
заплащане на задължението не е осъществено, което от своя страна е станало
3
причина за образуване на настоящото производство. В този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – така Определение № 420 от
16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709
от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с която се приема,
че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца , признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка
на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от
130, 68 лв. за заплатена държавна такса. Ищецът претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв. с ДДС, за
заплащането на което по банков път са представени доказателства.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено на
основание с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата от 458, 69 лв.,
към което следва да се включи данък добавена стойност на основание пар. 2
а, като възнаграждението с включен ДДС е в размер от 550, 43 лв. С оглед
установеният размер на минималното възнаграждение и заплатеното от
ищеца от 600 лв., съдът намира възражението на ответника за прекомерност
за неоснователно с оглед осъществените от процесуалния представител
правни действия в производството. Следователно в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в настоящото производство в общ размер от 730, 68 лв.
В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските,
сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ
иск по ч.гр.д. № 17234/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в размер на
от 40 лв. за заплатена държавна такса. За да достигне до този правен извод
съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението.
Не следва обаче да се присъждат сторените в изпълнителното
производство разноски по изп.д. № 20217900402261 на частен съдебен
изпълнител Ренета Милчева, в размер от 286, 80 лв. – такси и разноски по т. 1,
т. 5, т. 9, т. 31 а и к от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно формираната съдебна
практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези
по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите
4
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват
разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3490/2014 г., I т. о.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „Ер Би Джи Сервиз“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Обеля, ул.
„4-та“ № 23, да заплати на „Мото Юнивърс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Гео Милев“ № 34, ет. 4, ап.
7, сумата от общо 3 267 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по
договори за покупко-продажба на мото-част и мото-екипировка, ведно с
начислена такса за доставка на стоките, обективирани във фактура №
*****/23.09.2021 г., фактура № *****/23.09.2021 г. и фактура №
*****/23.09.2021 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ер Би Джи Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„Мото Юнивърс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 730, 68 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 18655/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав и сумата от 40 лв. – разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 17234/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5