Определение по дело №102/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.256,ал.3 НПК и е образувано по частна жалба на адв.А. като защитник на подсъдимия НОХД № 190/13г. по описа на РС-Г.- А. М. А. от с.гр. против определение, постановено по същото дело от 11.03.2013г., с което е оставено без уважение като неоснователно искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава. С частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение на СРС, като се твърди, че изначално не са налице основания за вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда, както и че жалбодателят А. е направил признания, че е неосъждан, млад човек и че се касае за отнети вещи на ниска стойност. В този смисъл адв.А. прави искане въззивната инстанция да отмени определението на СРС и вместо това постанови ново по същество, с което измени мярката за неотклонение на подзащитния му в „Подписка” или „Домашен арест”.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с жалбата и доказателствата по делото, относими към предмета на настоящото производство и атакувания съдебен акт, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Жалбодателят А. е предаден на съд с обвинителен акт на РП-Сандански от 05.03.1013г. за престъпление по чл.198,ал.1,пр.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК. С определение № 97 от 14.01.2013г. по ЧНХД № 23/2013г. на СРС, потвърдено с определение от 24.01.2013г. по ВНЧХД № 24/2013г. на БлОС, на същия е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”. С молба от 04.03.2013г. защитникът на под.А.- адв.А. е поискал изменение на мярката за неотклонение “Задържане под стража” по съображения, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност, чийто родители са със здравословни проблеми. Въз основа на тази молба и на основание чл.256,ал.3 НПК докладчикът по НОХД № 190/2013г. на СРС се е произнесъл с атакуваното определение, като е оставил без уважение жалбата. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения, че реалната опасност жалбодателят да се укрие и извърши друго престъпление не е отпаднала, както и че въпросът за здравословното състояние на родителите на последния е бил разглеждан при първоначалното вземане на мярката му за процесуална принуда и не се явява ново обстоятелство по смисъла на закона.

Настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд. В това производство не може да се разглежда въпросът за наличието на обосновано предположение за извършено от жалбодателя престъпление. При наличието на това ограничение следва да се подложи на преценка какви предпоставки е възможно да бъдат обсъждани. В тази връзка следва да се има предвид, че не може да се обсъжда степента на обществена опасност на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд с оглед на характера на деянието и предвиденото за него наказание, иначе над последния винаги ще тегне тежестта на обвинението, което може да бъде във всеки момент сериозно разколебано. Настоящият въззивен състав счита, че не следва да бъдат осмисляни и обстоятелствата, които са били счетени за съществуващи и поставени в основата на изводите на съда при първоначалното вземане на мярката за неотклонение “Задържане под стража”, както и при контролирането й в досъдебната фаза на процеса. Единственото, с което следва да се занимава съда в производството по чл.256 НПК (същото и за производството по чл.270 НПК) е дали съществува промяна на същите обстоятелства. В случая БлОС не констатира наличие на нови данни и обстоятелства. Не се навеждат доводи за влошено здравословно състояние на жалбодателя и за необходимост от лечение, липсват и доказателства в тази насока. Здравословното състояние на родителите му –както е отбелязал и решаващия съд- е било обсъждано в производството по чл.64 НПК и тогава съдът е стигнал до извода, че макар и същите да са инвалидизирани не се нуждаят от чужда помощ, в случая- от тази на сина си – А. А. или че са той може да им окаже такава в случай на нужда. Основното, върху което акцентира защитника на А. пред СРС е чистото съдебно минало на последния и ниската му степен на обществена опасност, респ.- ниската стойност на предмета на посегателство. Както правилно е посочил първоинстанционния съд не е отпаднала реалната опасност жалбодателят да се укрие, както за да избегне наказателната репресия при евентуално осъдителна присъда, така и поради данните за социалния и семейния му статус –той е несемеен, необвързан и със задължения за издръжка на родителите си, млад и мобилен е, без постоянни работа и доходи. Настоящата инстанция не споделя извода за наличие на реална опасност от извършване на друго престъпление /поради изложените и от защитата съображения за чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност на жалбодателя/, но същата е ирелевантна при наличие на приетата за съществуваща опасност от укриване на този деец.

Що се отнася до срока на задържане, настоящата инстанция не констатира той да надхвърля границите на разумното съобразно изискванията на НПК и ЕКЗПЧОС. Подсъдимият А. е задържан от 11.01.2013г. с постановление на прокурор от СРП, т.е. от малко повече от два месеца. Практиката на ЕС не въвежда единни критерии за разумна продължителност на задържането, още по-малко – за такива във фазата на съдебното производство, като преценката е според конкретиката и спецификата на всеки отделен случай. А времето на провеждане на съдебния процес не може да бъде ограничавано със срокове, като правата на подсъдимия биха били нарушени само ако то се насрочва, респ.- отлага необосновано. В казуса обаче делото все още не е насрочено, поради постъпилата жалба срещу определението по чл.256 НПК и висящността на това производство. В този смисъл и аргументите на защитата, че съдебният процес може и да се проточи поради трудности при призоваването на пострадалия-гръцки гражданин не могат да бъдат споделени /още повече, че последният е разпитан пред съдия и не е пречка да бъдат прочетени по съответния ред показанията му/.

Мотивиран от горното и като не намери основания за ревизиране на атакувания съдебен акт на СРС, настоящият съдебен състав счита, че същото следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.345 НПК, във връзка с чл.256,ал.3 и ал.4 НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №642 от 11.03.2013г. на РС-Г. по НОХД № 190/2013г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на под.А. М. А. от с.гр., чрез защитника му- адв.А., за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража” в друга по-лека такава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: