Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 837
23.06.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесети юни две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 659 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя във
вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на С.Н.М. с ЕГН ********** ***, против Разпореждане № 4505-40-90/30.03.2022 г.
на директора на фонд ГВРС при НОИ София В
ЧАСТТА, с която е отказано изплащане на жалбоподателката на гарантирано
вземане за м.август 2020 г. на осн.чл. 26, ал.3 от ЗГВРСНР.
В жалбата се сочи несъгласие с разпореждането в обжалваната му част и се
иска неговата отмяна поради противоречието му с материалния закон и
несъответствието му с действителното фактическо положение. Представят се
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява
лично и поддържа жалбата, не претендира присъждане на разноски.
Ответникът - директор на фонд ГВРС на НОИ-София, представя
административната преписка и в съдебно заседание изпраща представител, който
оспорва жалбата като неоснователна и претендира отхвърлянето й, не търси
разноски.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и
това се установява от представените по преписката и от страна на
жалбоподателката писмени доказателства, че същата е била в трудово
правоотношение през м.август 2020 г. с работодател „МКМ БГ” ЕООД, трудовият й договор
с който е бил прекратен на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ със Заповед № 44/01.09.2020
г. на работодателя, считано от 01.09.2020 г. /л.6 от делото/. В заповедта е
посочено, че причината за прекратяване на трудовия договор е отправено от
страна на М. на 01.09.2020 г. заявление за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение поради начислено,
но неизплатено трудово възнаграждение. Така посоченото в заповедта
фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение напълно
кореспондира с посоченото в същата правно такова, а именно – чл.327, ал.1, т.2 КТ, съгласно която разпоредба работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави
изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или
по общественото осигуряване. В заповедта е посочено също, че съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал.1 КТ, на работника следва да се изплати обезщетение
за срока на предизвестието в размер на 913,45 лв., като по делото няма спор
между страните, че размерът на месечното трудово възнаграждение на
жалбоподателката е бил именно 913,45 лв.
Установява се от
доказателствата, представени с административната преписка, че със заявление-декларация
вх.№ 4502-02-2/08.02.2022 г., подадено по образец до директора на ТП на НОИ –
Бургас /л.28-л.29/, жалбоподателката е поискала да й бъде отпуснато гарантирано
вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя /ЗГВСНР/, като е декларирала, че е работила при
работодател „МКМ БГ” ЕООД от дата 23.10.2018 г. до 01.09.2020 г. на длъжност
„сътрудник експорт” и е посочила банковата си сметка за изплащане на вземането.
Към заявлението-декларация е било приложено копие от извлечение на банковата
сметка на М. /л.30-л.31/, видно от което последното изплатено на същата трудово
възнаграждение от страна на работодателя е било за м.06.2020 г.
На 08.02.2022 г., след
като органът е констатирал, че към заявлението-декларация на М. е липсвала
приложена справка за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и др.
нормативни актове или изпълнителен лист, й е било изпратено писмо с указания от
ТП на НОИ – Бургас /л.22/, че следва в 7-дневен срок от получаването й да
представи справката, която се изготвя по образец от работодателя по реда на
чл.4 съгласно Приложение № 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя. В писмото е посочено, че в случай, че М.
не представи посочената справка в 7-дневен срок от получаването й, преценката
относно правото й на гарантирани вземания ще се извърши въз основа на наличните
редовни документи.
На 28.02.2022 г.
жалбоподателката е подала до ТП на НОИ Бургас и декларация /л.26/, че по време
на трудовото й правоотношение с „МКМ БГ” ЕООД трудовото й възнаграждение е било
изплащано единствено по банков път по посочената в заявлението-декларация
банкова сметка, ***ода м.януари 2019 г. – м.февруари 2022 г. /л.23-л.25/. В
тази връзка е посочила, че последното й изплатено от работодателя трудово
възнаграждение е за м.06.2020 г., като не е получила трудовото си възнаграждение
за м.07.2020 г. и за м.08.2020 г., както и обезщетението поради прекратяване на
правоотношението й на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ.
На 09.03.2022 г. от страна на работодателя
„МКМ БГ” ЕООД е изпратена в ТП на НОИ – Бургас справка за размера на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по КТ и др. нормативни атове, Приложение № 1 към чл.4,
ал.1 от ЗГВРСНР /л.18-л.19/, в която е вписано, че М. е работила в „МКМ БГ”
ЕООД в периода 23.10.2018 г. – 01.09.2020 г., от която дата трудовото й
правоотношение е прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ, като за м.07.2020 г.
има начислено, но неизплатено трудово възнаграждение в размер на 913,45 лв. Не
са посочени други месеци, през които на М. са начислени, но не са изплатени
възнаграждения, нито са посочени неизплатени обезщетения.
На 09.03.2022 г. е
изготвено становище по заявлението на М. от ст.инспектор по осигуряването в
сектор „КР на ДОО”, Отдел КПК в ТП на НОИ Бургас /л.20 – л.21/, видно от което
работодателят на М. – „МКМ БГ” ЕООД е обявен в производство по несъстоятелност
с решение на Бургаски окръжен съд, вписано в търговския регистър на 13.01.2022
г. Съгласно становището, от представеното банково извлечение на М. е било
установено регулярно изплащане на дължимите БТВ до м.06.2020 г. включително.
Прието е, че според представените разчетно-платежни ведомости от работодателя и
от ДИТ за м.07.2020 г. и след анализ на банковото извлечение от сметката на М.,
видно от което на 31.10.2020 г. същата е получила плащане, посочено от
работодателя като дължимо трудово възнаграждение за м.07.2020 г., не може да се
направи извод, че начисленото за м.07.2020 г. БТВ в размер на 794,31 лв.
действително е изплатено, тъй като назначено вещо лице е установило
несъответствие между декларираното в справката по чл.73, ал.6 ЗДДФЛ и ГФО на
дружеството към 31.12.2020 г. По тази причина е направено предложение на лицето
да се изплати нетното възнаграждение за този месец съгласно изготвената
справка-Приложение № 1 към чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР.
В становището изобщо не
са обсъдени претенциите на М. за неизплатено БТВ за м.08.2020 г. и за
неизплатено обезщетение по чл. 327, ал.1, т.2 КТ, но става ясно, че на органа
не са били представени разчетно-платежни ведомости за м.08.2020 г.
Изготвена е била
работна справка от ТП на НОИ – Бургас за определяне размера на гарантираното
вземане по чл.22, ал.1 ЗГВРСНР и дължимите осигурителни вноски на М.
/л.14-л.15/, видно от която на лицето е признат 013,45 лв. общ размер на
гарантирано вземане по чл.22, ал.1 от закона, представляващо начислено, но
неизплатено БТВ от работодателя „МКМ БГ” ЕООД за м.07.2020 г.
От изготвената справка
от персоналния регистър на НОИ за осигурителен период от 01.01.2020 г. –
31.12.2020 г. по партидата на М. се установява, че работодателят „МКМ БГ” ЕООД
е внесъл пълен размер осигурителни вноски на лицето за м.08.2020 г. върху
осигурителен доход в размер на 945 лв., като в графа 12 от справката е
отразено, че лицето е отработило 21 работни дни, т.е. пълен работен месец.
При така установените
по делото факти се налага безспорен извод, че М. е отработила м.08.2020 г.,
както и че по преписката не са събрани доказателства, че за този месец й е
изплатено трудовото възнаграждение от страна на работодателя, както и
обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ.
С Разпореждане № 4505-40-90/30.03.2022 г. на
директора на фонд ГВРС /л.7/ е отказано отпускането на М. на гарантирано
вземане за м.08.2020 г. на осн.чл.26, ал.3 вр.чл.3 от ЗГВРСНР, поради липсата
на данни за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя „МКМ БГ” ЕООД по КТ и др. нормативни
актове. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно чл. 128, т.1 КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд. Съгласно нормата на чл.3 ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците
и служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1. трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; 2.
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Посочено е, че при извършената проверка на наличната документация не са
установени документи и данни, доказващи начислени и неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения за м.август 2020 г. По тази причина, на М. е
отказано отпускането на гарантирано вземане за този месец /БТВ и обезщетение/,
като е посочено, че същата може да обжалва разпореждането в 14-дневен срок от
получаването му пред административния съд по седалището на ТП на НОИ.
Обжалваното разпореждане
от 30.03.2022 г. е съобщено на М. на 09.04.2022 г. /л.13/ и в законоустановения
14-дневен срок от получаването му съгласно чл.26, ал.4 ЗГВРСНР, същата го е
обжалвала пред съда чрез депозираната в настоящото производство на 18.04.2022
г. жалба /л.4-л.5/.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 26, ал.4 ЗГВРСНР /обжалваното разпореждане е връчено на 09.04.2022 г., а
жалбата против него е депозирана на 18.04.2022 г./, от лице с правен интерес,
адресат на оспорения акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Обжалваното разпореждане
е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗГВРСНР, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа правни и фактическите основания
за издаването му.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в административното производство по издаване на оспорения акт.
Оспореното разпореждане обжалваната му част е издадено
при неправилно приложение на материалния закон.
С разпоредбите
на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност
на работодателя /ЗГВРСНР/ се уреждат условията, при които се поражда правото на
работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодателя; създаването, функциите и
дейността на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при
несъстоятелност на работодателя; реда за изплащане на гарантираните вземания на
работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при
несъстоятелност на работодателя /чл.1/.
Съгласно чл.3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на
работниците и служителите по този закон са начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Такова по своя характер се явява и обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ, което
работодателят „МКМ БГ” ЕООД е разпоредил с прекратителната правоотношението
Заповед № 44/.10.09.2020 г. да бъде изплатено на М. в размер на 913,45 лв., като
същата го е включила в претенцията си към фонд ГВРС, видно от подаденото
заявление-декларация пред ТП на НОИ Бургас. С обжалваното разпореждане директорът
на фонда е отпуснал на М. гарантирано вземане само във връзка с едната й
претенция, а именно – за неизплатено БТВ за м.07.2020 г., като е постановил
изричен отказ по отношение претенцията й за неизплатено БТВ за м.08.2020 г. и
по претенцията й за неизплатено обезщетение. По този начин, по отношение на
претенцията за отпускане на гарантирано вземане в размер на 913,45 лв.,
представляващо начислено, но неизплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ, съдът
намира, че също е формиран изричен отказ от страна на административния орган,
който отказ е обжалван от М. в преклузивния 14-дневен срок по чл. 26, ал.4 от
ЗГВРСНР и който също е предмет на настоящата сезираща съда жалба, в която М. е
заявила изрично, че обжалва разпореждането на директора на фонда в частта, с
която й се отказва да й бъде отпуснато гарантирано вземане за м.08.2020 г. –
неизплатено БТВ за м.08.2020 г. и начислено, но неизплатено обезщетение по чл.
221, ал.1 КТ.
Право на гарантирани вземания по този закон имат
работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл.2, независимо от срока му и от продължителността на
работното време /л.4/. Следователно, М. се явява правоимащо по смисъла на чл.4
от закона лице, тъй като се доказва, че е била в трудово правоотношение с
работодател „МКМ БГ” ЕООД, който е обявен в несъстоятелност. Правото й на
гарантирано вземане според чл.6 от ЗГВРСНР е възникнало от датата на вписване в
търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност на работодателя – в случая, от дата 13.01.2022 г., на която решението
на Бургаски окръжен съд за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „МКМ БГ” ЕООД е вписано в
търговския регистър.
Гарантираните вземания на работниците и служителите по
чл.4, ал.1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни
трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни
месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл.6 /чл.22, ал.1
ЗГВРСНР/.
Съгласно чл.25 ЗГВРСНР, гарантираните вземания по този
закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от
работника или служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя в 3-месечен
срок от датата на вписване на решението по чл.6 за откриване на производство по
несъстоятелност на работодателя или от датата на информиране на работниците и
служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито
производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Този
срок в случая е спазен от М., която е подала заявлението си на 08.02.2022 г., в
рамките на 3-месечния срок, считано от 13.01.2022 г.
Според чл.26, ал.1 ЗГВРСНР, гарантираното вземане се
изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане
от директора на фонда, който отказва изплащането на гарантираното вземане, ако
не са налице условията по този закон /чл.26, ал.3/.
В настоящия случай мотивът на директора на фонда да
откаже отпускането на М. на гарантирано вземане, представляващо неизплатено БТВ
за м.08.2020 г. и неизплатено обезщетение, се основава на обстоятелството, че
не са установени документи и данни, доказващи начислени и неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения за м.08.2020 г.
Този извод на административния орган не кореспондира
със събраните по делото писмени доказателства, налични по административната
преписка. От същите безспорно се установяват следните факти: М. е била в
трудово правоотношение до 01.09.2020 г. с работодател „МКМ БГ” ЕООД, обявен в
производство по несъстоятелност; на същата са били изплащани регулярно само по
банков път БТВ до м.06.2020 г. вкл., като не са открити данни за изплатени след
това възнаграждения или обезщетения. Безспорно е, че с оглед представената
справка от ТП на НОИ Бургас по персоналната партида на М., същата е отработила
м.07.2020 г. и м.08.2020 г., тъй като за тези месеци работодателят е подал
данни и е внесъл пълен размер на осигурителни вноски. Следователно, дори при
липса на платежни ведомости се налага безпротиворечив извод, че за м.08.2020 г.
на М. е било начислено трудово възнаграждение. При липса на каквито и да е
доказателства от страна на работодателя по преписката, установяващи, че
дължимото БТВ за м.08.2020 г. е било заплатено, и при все че прекратяващата
трудовото правоотношение на М. заповед от 01.09.2020 г. е издадена именно на
такова правно и фактическо основание, а именно – прекратяване на трудовото
правоотношение поради начислено, но
неизплатено трудово възнаграждение, то се налага безпротиворечивият извод,
че вземането на М. за трудово възнаграждение за м.08.2020 г. е начислено, но
неизплатено такова и отговаря на изискванията на чл.3 ЗГВРСНР, както и на чл.
22, ал.1 от закона.
На изискванията на чл.3 и на чл.22, ал.1 от закона
отговаря и вземането на М. по чл. 221, ал.1 КТ, тъй като това е безспорно
вземане за парично обезщетение, дължимо от работодателя по силата на нормативен
акт. Същото безспорно е начислено със Заповед № 44/01.09.2020 г. на
работодателя и няма доказателства да е заплатено, като е възникнало в рамките
на 36-месечния срок преди месеца, в който е вписано решението на съда за
откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.
По тази причина, изцяло неправилен е изводът на
административния орган, е вземането на М. за м.08.2020 г., произтичащо от
неизплатено БТВ за м.08.2020 г. и обезщетението й по чл. 221, ал.1 КТ, не
отговарят на изискванията за гарантиране на вземанията по ЗГВРСНР.
С оглед на горното, жалбата се явява основателна и следва
да бъде уважена, като се отмени разпореждането на директора на фонд ГВРС в
обжалваната му част и преписката се изпрати обратно на органа на осн.чл.173,
ал.2 АПК за ново произнасяне по заявлението на М. за отпускане на гарантирано
вземане за м.08.2020 г. – неизплатено БТВ за м.08.2020 г. и начислено, но
неизплатено обезщетение от работодателя по чл. 221, ал.1 КТ, при съобразяване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящия съдебен акт.
Страните не са претендирали присъждане на
разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.М.
с ЕГН ********** ***, Разпореждане №
4505-40-90/30.03.2022 г. на директора на фонд ГВРС при НОИ София В ЧАСТТА, с която е отказано изплащане
на жалбоподателката на гарантирано вземане за м.август 2020 г. на осн.чл. 26,
ал.3 от ЗГВРСНР.
ИЗПРАЩА преписката на директора на директора на фонд ГВРС при НОИ
София за ново произнасяне по заявлението с вх.№
4502-02-2/08.02.2022 г. на С.М. съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: