Решение по дело №635/2024 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по искане на „ХОТ ПЕЛЕТ“ ООД [населено място], представлявано от управителя Н. С., действаща чрез пълномощника си адв. М. А., за възобновяване на административно-наказателното производство и отмяна на съдебно решение № 973 от 16.07.2024 г. по КАНД № 287/2024 г. по описа на АдмС – Монтана.

Сочи се основанието за възобновяване по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН с искане за отмяна на влязло в сила Наказателно постановление № 12/12.06.2023 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място]. Поддържа се наличие на същественото нарушение на процесуалните правила, които искателят обосновава с твърдение, че е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита на правата и законните си интереси в пълен обем, да формулира и аргументира доводите си по отношение на фактическите установявания. В жалбата пред РС Лом са изложени аргументи за наличието на множество съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административно-наказателното производство, по които въззивният съд не се е произнесъл: липсва дата и място на извършване на нарушението; не е посочено и конкретизирано дължимото действие, което се твърди, че е дадено с предписанията, а не е изпълнено; наличието на вътрешно противоречие в съдържанието на предписанието, обективирано в Решение № М. 29-ПР/2019 на РИОСВ – Монтана; АНО твърди, че нарушението е извършено чрез бездействие, за което обаче ЗООС не предвижда наказание; посочената за нарушена норма на чл. 166, т. 2 от ЗООС е административно-наказателна, а не обща; др. нарушения на материалния закон.

С касационната си жалба, освен посочените доводи, е направено и възражение относно връчването на Решение № М. 29-ПР/2019 на РИОСВ – Монтана, по което състав на АдмС – Монтана е приел, че не следва да се произнася, доколкото това възражение е направено за първи път пред касационната инстанция.

Пред съда искателят се представлява от редовно упълномощения адвокат, който поддържа искането на изложените основания. Не претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по искането за възобновяване - Директор на РИОСВ – Монтана, редовно призован, представлява се от юрк. Хумбаджиев, които оспорва искането и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни аргументи в подкрепа на твърденията си излага в представените по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава становище за неоснователност на искането.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Враца, касационен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от легитимиран от закона правен субект, тъй като искателят е лицето, по отношение на което е издаден акт - процесното НП, по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН. Административен съд – Враца е компетентен да разгледа искането на основание Определение № 10875/14.10.2024 г., постановено по адм. Дело № 9805/2024 г. по описа на ВАС. Спазен е и срокът за подаване искането по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗАНН /в 3-месечен срок от уведомяване на лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1/. Този срок е предвиден при заявен порок - съществено процесуално нарушение, довело до неефективно участие на страната, каквато е процесната хипотеза.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

За да се уважи искане за възобновяване на административно-наказателно производство по влязло в сила наказателно постановление, следва да са налице предпоставките, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка фактическият състав за възобновяване на административно-наказателното производство по посочената разпоредба включва няколко кумулативни елемента. Първият е приключило производство по влязло в сила наказателно постановление, тъй като възобновяването на административно-наказателното производство е извънреден способ за защита срещу влезли в сила актове по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН, сред които са наказателните постановления и решенията на районния съд. Възобновяването не е форма на обжалване на съдебните актове, а е извънреден способ, поради което се развива след влизане в сила на акта и след приключване на инстанционните производства пред съда.

В конкретния случай е налице соченото основание за възобновяване на административно-наказателното производство - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретният случай не е било сторено. Въззивната инстанция винаги е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени.

Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение. В случая НП е потвърдено изцяло декларативно, без да са ясни съображенията на съда за това. Въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, за разрешаване пред нея. По множеството направени пространно възражения на жалбоподателя, въззивната инстанция не е изложила мотиви и не е аргументирала правните си изводи относно доводите на страната и доказателствата по делото.

Въззивният съд не е изпълнил и задължението си служебно да събере доказателства относно изясняване фактическата обстановка. Бланкетното позоваване на правни норми и общите съждения на съда без да има задълбочен анализ, както на тези правни разпоредби, така и на доказателствата, не може да доведе до спазване на изискването за мотивираност на съдебното решение. Изясняването на обективната истина е процес, при който съдът следва да извърши цялостна проверка на фактите и обстоятелствата, да събере достатъчно и годни доказателства за установяването им, както и да обсъди доводите на двете страни. Съдът не е осъществил дължимата преценка на доказателствата по делото и няма фактически установявания.

Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от Административен съд Монтана е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за законосъобразност на НП обстоятелства, и включени в предмета на доказване по делото, не може да бъде осъществен дължимия от касационната инстанция контрол за законосъобразност на решението в пълен обем.

Недопустимо АдмС-Монтана е постановил съдебен акт, който замества този на решаващия съд, което е лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона.

В настоящият случай НП е издадено за осъществено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на условия по т. 6 и т. 7 от Решение № М. 29-ПР/2019 на РИОСВ – Монтана. Видно е, че текстът на процесните условия от решението на компетентния орган по чл. 93, ал. 3 от ЗООС е възпроизведен коректно в акта и НП, като неизпълнението им осъществява хипотезата на нарушение на чл. 82, ал. 5 от ЗООС.

В НП не е посочена правна [жк], което се вменява на санкционираното лице, нито чрез описание на нарушението (в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗАНН), нито чрез точното посочване на цялата законова разпоредба, която е била нарушена виновно (в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН). Не е в правомощията нито на въззивната, нито на касационната съдебна инстанция да тълкува и по пътя на логиката да установява действителната воля на наказващия орган, тъй като това е извън обхвата на проверката за законосъобразност на наказателното постановление.

За неизпълнение на условията, дадени от административен орган, е предвидена приложената в случая имуществена санкция по чл. 166, т. 2 ЗООС, вр. с чл. 165, ал. 2 от същия закон относно размера й. Според чл. 166, т. 2 от ЗООС, с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които: 2. не спазват условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околна среда. Цитираните разпоредби от наказващия орган са санкционни, а не общи и не предвиждат конкретно правило за поведение.

По делото няма спор и липсват надлежни доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин връчването на Решение № М. 29-ПР/2019 на РИОСВ – Монтана на неговия адресат - „ХОТ ПЕЛЕТ“ ООД [населено място].

Настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че за да бъде наложена санкция за неизпълнение на конкретни условия, следва освен на страната да са известни последните, до й бъде определен и срок, в който да ги осъществи. След като нарушението се извършва чрез бездействие, до последния ден в който следва да се извърши определеното действие, дружеството може да извърши това действие и едва на следващия ден, след изтичането му, вече е налице осъществено нарушение. В този смисъл и датата на нарушението е неопределяема.

По тези съображения съдът намира, че в случая е налице поддържаното основание за възобновяване на административнонаказателното производство, поради което искането се явява частично основателно и следва да бъде уважено в горепосочената част, а в другата част – да бъде оставено без уважение.

При този изход на делото разноски в полза на искателя не следва да бъдат присъждани, доколкото такива не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4, т. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА административно-наказателното производство, образувано срещу „ХОТ ПЕЛЕТ“ ООД [населено място], представлявано от управителя Н. С., по което е издадено Наказателно постановление № 12/12.06.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място], изменено с Решение № 54/29.04.2024 г., постановено по АНД № 311/2023 г. на РС – Лом, което е потвърдено с Решение № 973/16.07.2024 г. по КАНД № 287/2024 г. на АдмС – Монтана.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/12.06.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място].

ПРЕКРАТЯВА образуваното административнонаказателно производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране, на основание чл. 73, ал. 5 от ЗАНН.