О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2932, 2019 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 13.03.2019 г. в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17627 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на делото са
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът Н.Х.Х. с ЕГН **********, не дължи на Р.Л.Ч.с ЕГН **********, следните
вземания, правото на принудително изпълнение на които е удостоверено в
изпълнителен лист, издаден в полза на последния въз основа на влязла в сила
присъда постановена по нохд № ...по описа на Окръжен съд – ........за 2001 г. :
за сумата от 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната
лихва от 25.02.2001 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 100 лв.
разноски, тъй като същите са погасени по давност на 17.06.2008 г., като претенциите
се основават на следните фактически твърдения – след датата на издаване на
изпълнителния лист на 26.01.2007 г. по молба на ответника е образувано
изпълнително дело № ... по описа на .... рег. № ... – ....., за 2009 г. за
принудително събиране на горните вземания, по което с разпореждане от
14.04.2010 г. бил насрочен опис на лек автомобил - собственост на ищеца, на
19.05.2010 г. и след тази дата по делото не са извършени никакви действия,
които да са прекъснали давностните срокове, поради което по молба на ищеца от
04.12.2017 г. с постановление от 07.12.2017 г. изпълнителното производство е
прекратено, за което „....страните са надлежно уведомени”
Законът - чл. 124, ал. 1 ГПК, въздига интересът от търсената с установителния иск защита като
процесуална предпоставка за допустимостта на производството по него, като
съобразно трайната съдебна практика правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, той
трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка
следва да е налице при всяко положение на делото, а когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той
следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес
от предявяване на установителния иск – когато, обаче, ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, в отговора на
исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск /в този
смисъл са редица решение на ВКС, в това число и едно от по-новите му решения -
№ 83 от 23.05.2018 г., поставено от ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 3448 от 2017 г./
В настоящия случай сам ищецът твърди, че след
19.05.2010 г. по изпълнителното дело не са предприети, съответно взискателят не
е поискал извършване на изпълнителни действия, че за прекратяване на
изпълнителното производство с постановлението на съдебния изпълнител от
07.12.2017 г. взискателят е надлежно уведомен, а също и че след този момент до
датата на завеждане на исковата молба в съда последният също не е предприел
каквито и да било действия за събиране на процесните вземания. Следователно
налице са данни, че последният се е дезинтересирал от изпълнението.
Предвид горните фактически констатации за
непредприемането на каквито и да било действия от страна на ответника от
19.05.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда за събиране на
процесните вземания и липсата на възражение от него срещу постановлението на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, настоящият
състав в съответствие с горецитираната съдебна практика приема, че липсва
интерес от предявените с настоящата искова молба отрицателни установителни искове,
поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД внесената от ищеца държавна
такса по производството в размер на 450 лв. като недължимо платена следва да му
бъде върната, поради което съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Н.Х.Х. с ЕГН **********,
против Р.Л.Ч. с ЕГН **********.
След влизане в сила на настоящото определение ДА СЕ
ВЪРНЕ на Н.Х.Х. с ЕГН **********, внесената по бюджетната сметка на Районен съд
– Пловдив с платежно нареждане УРН : .........../19.11.2018 г. сума в размер на
450 лв. – държавна такса по гр. д. № 17627/18 г., 19 гр. с.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
– Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ИЧ