№ 785
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.04.2021 г. по гр.д. № 62561/19 г., СРС, IІ ГО, 66 с-в е
признал за установено по предявените от Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че З. Б. Б.. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* ап. **
дължи на „Т.С.” ЕАД. ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* сумата от 2323,98 лв. незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 5.2016 г. до м.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* ап. **, абонатен № *******, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.07.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, сумата 278,02 лв. обезщетение за забава
върху вземането на доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до
11.07.2019 г„ сумата 28,72 лв.-такса за дялово разпределение през периода
01.05.2015 г. - 30.04.2017 г„ ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.11.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 83002/2017 г. по описа на СРС, 66 състав, като е
отхвърлил предявените искове за горницата над 2323,98 лв. до пълния предявен размер
1
2421,30 лв. доставена топлинна енергия за периода от м. 5.2016 г. до м.04.2018
г., за горницата над 278, 2 до пълния предявен размер 296,02 лв. обезщетение за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г.
до 11.07.2019 г., както и за сумата 5,98 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. -
11.07.2019 г., като неоснователни. Признал за установено по предявените от
„Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЦВ. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к.
„******* ап. ** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* сумата от сумата от 2323,98 лв.
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 5.2016 г. до м.04.2018 г. за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ап. **, абонатен №
*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 23.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, сумата
278,02 лв. обезщетение за забава върху вземането на доставена топлинна
енергия за периода от 14.09.2017 г. до 11.07.2019 г., сумата 28,72 лв.-такса за
дялово разпределение през периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г„ ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
24.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
83002/2017 г. по описа на СРС, 66 състав, като е отхвърлил предявените
искове за горницата над 2323,98 лв. до пълния предявен размер 2421,30 лв. доставена
топлинна енергия за периода от м. 5.2016 г. до м.04.2018 г., за горницата над 278,
2 лв. до пълния предявен размер 296,02 лв. обезщетение за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 11.07.2019 г.,
както и за сумата 5,98 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за
дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. - 11.07.2019 г., като
неоснователни. Осъдил е З. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к.
„******* да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
76,51 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 350, 64 лв.
разноски в исковото производство. Осъдил е ЦВ. З. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „******* ап. ** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 76,51 лв. - разноски в заповедното производство, както и
2
сумата от 350, 64 лв. разноски в исковото производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да
заплати на З. Б. Б., ЕГН ********** и ЦВ. З. Б., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. София, ж.к. „******* ап. **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки
от тях сумата от по 13,23 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението в частта, в която е признато за установено, че ответницете З.
Б. Б., ЕГН ********** и ЦВ. З. Б., ЕГН ********** дължат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
посочените суми в исковата молба, включително и в частта за разноските е
обжалвано с въззивна жалба от ответниците З. Б. Б., ЕГН ********** и ЦВ. З. Б.,
ЕГН **********, двамата с адрес в гр.София, ж.к. „******* ап. ** с мотиви,
изложени в жалбата. Развиват се доводи, че претендираните суми не се
дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, като
„Т.С.“ ЕАД не е доказала безусловно наличие на сключен договор с
ответниците за доставяне и потребление на ТЕ за посочения в исковата молба
период. По делото липсват представни ОУ за продажба на ТЕ, публикувани
по съответния ред, липсват и съставени по съответния ред фактури. Вещите
лица по СТЕ и ССЕ са работили не по обективни критерии, а само по
документи на ищеца, като е останало неизяснено кое е действителното
количество потребена ТЕ. Твърди се, че решението е неправилно и
необосновано, поради приемането на документи с невярно съдъжание,
оспорени от ответниците. Решението е постановено в противоречие на чл.13
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като това
нарушение се състои в погазване на основните способи за доказване,
залегнали в ГПК и възприемане на опорочени по своята същност
доказателствени средства, които водят до липса на ефикасни средства за
защита на правата на човека и гаранциите на чл.13 от Конвенцията. Молят
съда да се произнесе по доказателствените искания, направени в отговора на
исковата молба, недопуснати от първинстанционния съд, които са от
съществено значение за правилното решаване на спора. Считат, че решението
на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводсвените правила, поради
което молят да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове.
3
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.
оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу З.
Б. Б., ЕГН ********** и ЦВ. З. Б., ЕГН ********** за установяване на вземания
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за следните суми: сумата 4842,59 лв. незаплатена топлинна енергия за периода
от м. 05.2016 г. до м.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* ап. **, абонатен № *******, сумата 592,04 лв. обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до
11.07.2019 г., 57,44 лв. дължима главница за дялово разпределение за периода
от м.6.2015 г. до м.04.2018 г. и 11,95 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. до
11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -
23.07.2019 г. до окончателното й погасяване, като всеки от ответниците
дължи такава част от претенциите, съответна на притежаваната от него
идеална част, а именно: З. Б. Б. - 1/2 ид.ч. и ЦВ. З. Б. - 1/2 ид.ч.
4
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Ищцовото дружество е доставило за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор,
в който са оспорили предявените искове.
От правна страна:
По делото е прието за безспорно, че ответниците се явяват потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ, а съгласно
чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
5
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Доводите за липсата на депозирани фактури на доставените количества
топлоенергия са без значение за дължимостта на сумите. След като е
установена доставката на топлоенергия, ответникът/ците дължи заплащането
й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки,
доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му
записвания; без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от
ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната енергия произтича от
доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
Неоснователни са възраженията за недоказаност на количеството
доставена топлоенергия при доводи за нередовност на счетоводството на
ищеца. Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на
фактурираните се установява от заключението на СТЕ и ССЕ, като
направеното от ответниците оспорване на тези експертизи чрез процесуалния
им представител е формално, не е извършено по реда на чл.200 ГПК, като не е
поискано допускане на допълнително или повторно заключение съгласно
чл.201 ГПК.
Предвид подробно изложените мотиви на СРС към които настоящата
6
инстанция препраща, достига и до същия извод за доказаност по несъмнен
начин, че до процесния имот реално е била доставена топлинна енергия. Не е
налице твърдяното приемане от съда на документи с невярно съдъжание/ не
се сочат кои са те/, които не са оспорени от ответниците по предвидения за
това ред. Решението не е постановено в противоречие на чл.13 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като според
жалбоподателите нарушението се състои в погазване на основните способи за
доказване, залегнали в ГПК и възприемане на опорочени по своята същност
доказателствени средства, които водят до липса на ефикасни средства за
защита на правата на човека и гаранциите на чл.13 от Конвенцията. Не се
установява твърдяното и неконкретизирано погазване на основните способи
за доказване, нито конкретно посочване на опорочени доказателствени
средства, по какъв начин са опорочени и устовяване на тези твърдения с
предвидените в ГПК допустими доказателствени средства.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.04.2021 г. по гр.дело № 62561/19г. на
СРС, ІI ГО, 66 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД-„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7