№ 13671
гр. С, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110124374 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Д. Т. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Л бл...., вх.В, ап.51, че последния дължи на ищеца
следните суми: сумата от 435.77 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонетен №
..., с която ответникът се е обогатил неоснователно за семетка на ищеца, ведно със законна
лихва от 21.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 68.87 лв. за
периода от 31.12.2019 г. до 14.03.2022 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 20.61 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. и 4.06 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2019 г. до 14.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните не е налице облигационно
правоотношение при общи условия, но ответникът дължи претендираните суми на
основание неоснователно обогатяване, тъй като е ползвал през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, на който той е собственик.
Ищецът отбелязва, че собствениците на сградата, в която се намира процесния имот,
са сключили договор за дялово разпределение с „Н И“ ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
1
поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и оспорва исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 14638/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от от 435.77 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 21.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 68.87 лв. за периода от 31.12.2019 г. до 14.03.2022
г., сумата от 20.61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва от 21.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.06 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
14.03.2022 г.
С възражение от 18.04.2022 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че липсва
сключен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и че последният
е собственост на фирма.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №..., том І, рег.№...,
нот.дело №.../1999 г., съставен от нотариус В М, рег.№... от РНК, процесният имот, за който
не се спори, че е преустроен ап.№... в магазин /в тази насока изявленията на ответника в
о.с.з. от 04.10.2022 г./, закупен от Д. Т. Б. на 05.09.1999 г. Впоследствие, на 24.03.2003 г.,
ответникът Б. е учредил договорна ипотека върху имота с вече променено предназначение
на магазин за обувки и чанти, като обезпечение на отпуснат от „Е“ АД банков кредит в
полза на ЕТ „Д. Б.“. За сделката е съставен от нотариус А Ч, рег.№... от РНК нотариален акт
за договорна ипотека №..., том ІІ, рег.№..., нот.дело №../2003 г., като в същия е посочено, че
ипотекираният имот е в режим на съпружеска имуществена общност.
На 26.10.1999 г. ответникът е подал молба-декларация до ищцовото дружество за
разкриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2007 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 02.10.2013 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С” ЕАД.
От страна на ищеца е представена подробна справка, приложена на л.26 от делото,
за помесечно начислените задължения за процесния имот.
2
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия няма
данни за извършени плащания. Установено е намаляване на задълженията чрез прихващане
на подлежащи на възстановяване на абоната суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕАД, което е извършвало реален отчет в края на част от отоплителните сезони, включени в
исковия период. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана
към сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.
Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като липсват
отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. В същото време обаче, в имота има
отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за
индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път
съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност от 454 W и
екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период в процесният имот не е ползвана топла вода, като при отчетите са отразени едни и
същи показатели. С оглед на това разход на топлоенергия за подгряване на БГВ не е
начисляван.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 425.13 лв. /отговора по занача №... след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
3
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че заявеното в исковата молба
основание на главния иск има субсидиарно приложение и предполага липсата на друг ред за
защита на правата на ищеца. В тази насока следва да се има предвид, че в ЗЕ – чл.149, ал.1,
т.2, е предвидена писмена форма на договорите за доставка на топлинна енергия, когато
страна по тях е небитов клиент. По делото липсват както доказателства, така и твърдения,
въведени от страните, за наличието на такъв договор за исковия период.
Ето защо, по така изложените съображения, искът с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи факта/фактите, от които е
настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищцовото дружество.
В случая се твърди това да е доставката на топлинна енергия е предоставянето на
услугата дялово разпределение.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.11.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 425.13 лв., която
не е заплатена от ответника според вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Въз основа на констатациите на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило в процесния имот топлинна енергия в размер на
425.13 лв.
От събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно
нотариален акт за покупко-продажба се установява, че именно ответникът в качеството си
на физическо лице е закупил ап.53, находящ се в гр.С, ж.к.Л V бл...., вх.В, ет.1. По делото не
е спорно, че този имот от жилищен е преобразуван в стопански /магазин за обувки и чанти/,
без да са представени доказателства за момента, в който това е станало. Въпреки това, съдът
намира, че към 2003 г. тази промяна вече е била реализирана, доколкото в нотариалния акт
от 24.03.2003 г. за учредяване на договрна ипотека, имотът вече е описан с новото си
предназначение. При изповядване на тази сделка ответникът отново в качеството си на
физическо лице, се е легитимирал като собственик на ипотекираното имущество. По делото
липсват каквито и да са доказателства, че магазинът е апортиран в капитала на ЕТ „Д. Б.“
или придобит от него на друго основание /такива липсват и при справка по партиданата на
търговеца в ТР/.
4
С оглед на това съдът приема, че Д. Т. Б. е собственик на процесния магазин за
чанти и обувки и като такъв той притежава правомощията владение и ползване на имота,
поради което именно той е този, който се е обогатил за сметка на ищцовото дружество със
стойността на доставената топлинна енергия, при липсата на доказателства за преотстъпване
и упражняване на тези правомощия от трето лице /наемател, ползвател по договор за заем за
послужване и др./.
Ето защо и предвид липсата на доказателства за извършено плащане, искът за
главница се явява основателен и доказан до установения от вещото лице по съдебно-
техническа експертиза размер от 425.13 лв., а за разликата до пълния предявен от 435.77 лв.
подлежи на отхвърляне.
Върху така посочения основателен размер на иска за главница, следва да се
установи дължимостта на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето производство
– 21.03.2022 г. до окончателното й изплащане, която лихва се явява законна последица от
уважаване на иска.
По отношение иска за обезщетение за забава следва да се отбележи, че той има
акцесорен характер и основателността му е поставена в зависимост от изхода на главния
иск. Освен това обаче трябва да са налице и допълнителни предпоставки. Тъй като
предявената сума се основава на неоснователно обогатяване, за да бъде поставен
длъжникът в забава, е необходима отправена покана. По делото такава не е представена, а и
не се твърди да е отправяна. Поради това, съдът намира иска за обезщетение за забава за
периода от 31.12.2019 г. до 14.03.2022 г. в размер на 68.87 лв. за изцяло неоснователен и
недоказан.
За пълнота на изложението и с оглед въведените в исковата молба твърдения следва
да се отбележи, че позоваването от страна на ищеца на ОУ за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди е некоректно, доколкото тези ОУ са приложими в единствено в
договорните правоотношения между доставчика и потребителя на топлинна енергия,
каквито както вече се посочи не се установи да действат през исковия период между
страните по делото.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
20.61 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. и 4.06 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.07.2019 г. до 14.03.2022 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от самия ищец „Т С“ ЕАД. В същото време,
в чл.139 от Закона за енергетиката е предвидено разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост да се извършва по система за дялово разпределение от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая общото
събрание на етажната собственост, в която се намира процесния имот е взело решение
дялово разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕАД. Последното е извършвало такова
5
разпределение на топлинната енергия през исковия период, видно от заключението по
съдебно-техническата експертиза. Доколкото ответникът като собственик на самостоятелен
обект в етажната собственост, се е възползвал от тази услуга, предоставена от ищеца, то той
се е обогатил за негова сметка със стойността й. С оглед на това, настоящият състав намира,
че ответникът дължи установената в съдебно-техническата експертиза /колона 10 от
таблицата, поместена на стр.6 и7 от заключението/ стойност на услугата дялово
разпределение от 23.13 лв. за исковия период от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. Тъй като
ищецът претендира по-нисък размер, а именно 20.61 лв. с оглед диспозитивното начало в
процеса, до него следва да се уважи предявения иск, като върху сумата се присъди и законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 21.03.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Искът за обезщетение за забава за вземането на ищеца за услугата дялово
разпределение, е неоснователен по вече изложените по-горе съображения за иска за
обезщетение за забава за стойността на топлинната енергия, с която ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца. По делото не е представена, а и не се твърди да е отправена покана от
ищеца до ответника за заплащане на суми за дялово разпределение. Поради това, съдът
намира иска за обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 14.03.2022 г. в размер на
4.06 лв. за изцяло неоснователен и недоказан.
По искането на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се
дължат на всяка една от тях с оглед уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ищецът е направил разноски в общ размер на 90.00 лв., от които 550.00
лв. за депозити за експертизи, 200.00 лв. за държавна такса по двете дела и 150.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение отново по двете дела, което е в минимален размер.
Съобразно уважената част от исковете, от тези разноски на ищеца следва да се присъдят
757.90 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, а и липсват данни за извършени
такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.Л бл...., вх.В, ап.51, че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които на 31.03.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14638/2022 г.:
сумата от 425.13 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонетен № ..., ведно
със законна лихва от 21.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от от 20.61 лв.
6
за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., представляваща стойност на предоставена от
ищеца на ответника услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № ..., с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неоснователно обогатяване със стойността на доставената
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 435.77 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено, че Д. Т. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.Л бл...., вх.В, ап.51, му дължи сумата от 68.87 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2019 г. до 14.03.2022 г., за
неоснователно обогатяване от доставена топлинна енергия в имот с абонатен номер ..., и
сумата от 4.06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
01.07.2019 г. до 14.03.2022 г. за неоснователно обогатяване от предоставена услуга дялово
разпределение в имот, отчитан с абонатен номер ....
ОСЪЖДА Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Л бл...., вх.В, ап.51, да
заплати на „Т – С” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
сумата от 757.90 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 14638/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Н И” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 14638/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7