Решение по дело №8051/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1083
Дата: 20 март 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20185330108051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1083                         20.03.2019 година                  град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8051 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД.

 Ищецът Н.Й.С., ЕГН ********** *** е предявил против „Евро Палет Експрес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Трепетлика № 6 иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 5800 лева – главница дадена в заем по договор за заем от 13,12,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска- 17.05.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото, както и направените разноски по обезпечаване на предявения иск по ч.гр.д. № 6123/18 г. по описа на ПдРС.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била съдружник в ответното дружество до 28,12,2017 г. Твърди, че в периода 2016 – 2017 г. ищцата е предоставяла заеми на ответника. Навеждат се доводи, че на 13,12,2016 г. по силата на договор за заем, ищцата е привела по банкова сметка ***. На 28,03,2018 г. била връчена на ответника показа за връщане на дадената в заем сума.

  В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава факта, че сумата от 5800 лв. е постъпила по банкова сметка ***, но основанието за превода не било заем. Претендира разноски. 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII - ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

  На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е получил сумата от 5800 лв. от ищеца.  Този факт се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства- извлечение от сметка. Между страните няма спор, че до 28,12,2017 г. ищцата е била съдружник в ответното дружество.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която е отговорила на задачи, поставени и от двете страни. От заключението на в. л. С.К., което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че сумата от 5800 лв. извършен превод по банков път  от Н.С. към Евро Палет Експрес ООД на 13,12,2016 г. е осчетоводена от ответника по кредитна сметка 493 – „разчети със собственици”, аналитична партида ***/*- задължение към Н.С., в размер на 5800 лв. Чрез сметка 493 „разчети със собственици” дружествата отчитат сметните си взаимоотношения със собствениците на дружеството. По тази сметка се отчитат заеми, отпуснати от собственици /съдружници/,  печалби, което дружеството дължи към собствениците, но няма пари да ги плати. За 2016 -2017 г. ответното дружество е осчетоводило загуби.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Тежестта на доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че  ответникът не му е върнал съответната сума.

Договорът за заем за потребление по своята правна характеристика е реален, каузален и неформален. По силата на тази сделка заемодателят предоставя в собственост на заемополучателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума. За да възникне валидно правоотношение  между страните по договор за заем, ищецът следва да предаде на ответника процесната сума. Между страните по делото не се спори, а и този факт се установява от приетите по делото писмени доказателства- извлечение от сметка, че в периода от 13,12,2016 г. ищцата е превела на ответника сумата от 5800 лв.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Доказването в процеса не е необходимо винаги да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, който в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието на облигационно правна връзка между страните по делото, въз основа на която за ответникът възникват определени задължения. Съдът намира, че по делото са налице една непрекъсната верига от косвено доказателства, а именно банков превод от 13,12,2016 г., осчетоводяване на тази сума по сметка 493 „разчети със собственици”, по която ответното дружество отчита сметните си взаимоотношения със съдружници на дружеството, който факт се установява от изслушаната по делото ССЕ, която съдът кредитира изцяло, към датата на превода ищцата е била съдружник в ответното дружество,  въз основа на които може да се заключи, че между страните по делото е сключен договор за заем.

Ищцата е поканила ответника да й върне заетата сума с нотариална покана,  връчена на ответника на 28,03,2018 г., с която е даден седемдневен срок от получаването й, за връщане на сумата от 5800 лв., т.е. настъпила е изискуемостта на процесното вземане.  

По делото ответникът не ангажира доказателства за това да е върнал на ищеца дадената му в заем сума.

С оглед на горното съдът приема, че ответникът е неизправен длъжник по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗЗД и за заемодателя  е възникнало правото да иска връщане на дадената в заем сума, чиито падеж е настъпил.  Следователно  предявения осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен, като бъде присъдена законна лихва върху сумата от 5800 лв., начиная от 17.05.2018 г.-датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото искът е изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват внесената държавна такса в размер на 232 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 744 лв. и 70 лв. депозит за вещо лице.  Отговорността за разноските при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на  правните последици на решението – в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2012, постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и  сторените разноски при налагане на обезпечителните мерки от съдебния изпълнител, също се  присъждат със съдебното решение по същество на спора. Съгласно представените по делото доказателства същите възлизат общо на сумата в размер от 1157, 01 лв., която включва 44 лв. – ДТ, 9 лв. ДТ за обезпечителна заповед, 516 лв. – адвокатско възнаграждение, 346,01 лв. разноски по и. д. № *** г. по описа на ****, 240 лв.- адвокатско възнаграждение пред въззъвна инстанция.

 

По изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОСЪЖДА „Евро Палет Експрес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Трепетлика № 6, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 5800 лева – главница дадена в заем по договор за заем от 13,12,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.05.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Евро Палет Експрес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Трепетлика № 6, да заплати на Н.Й.С., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1046 лева и 1157,01 лв. представляващи разноски в обезпечителното дело по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ