РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Златоград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100062 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба депозирана от Т. Б. К. срещу О.
З.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че е син на Б. М. К., починал на 05.06.2018 г., който притежавал недвижим
имот, находящ се с село С. с площ от около 1 500 кв.м., който по
кадастралния план от 1978 г. е с пл. № 549, при граници: път и имот пл. №
548. Имотът бил придобит от неговия баща М.Х.К., който след като се
заселил в с. С., приживе поделил притежаваните от него имоти между децата
си. Владението на имота било предадено от дядото на ищеца на неговия баща
през 1970 г., за да построи къща, която Б. К. изградил до 1971 г. Ищецът сочи,
че от тогава процесният поземлен имот бил владян от баща му, което
владение осъществявал явно, публично, спокойно и необезпокоявано от
никого със съзнанието за единствен и изключителен собственик на имота до
смъртта си, настъпила на 05.06.2018 г. излагат се съображения, че
поземленият имот и къщата, които са с административен адрес: с.С., ул. „И.“
№ *, са нанесени в плана от 1978 г., декларирани са от баща на ищеца и за тях
е заплащал съответните данъци и такси. Сочи, че имотът е електрифициран и
водоснабден, в него е извършено допълнително застрояване на друга сграда,
теренът е облагороден и поддържан, оформен е подход към имота с трайна
настилка, засяти са овощни дръвчета, частично е ограден и се ползва като
дворно място към къщата им. По КККР на с.С., община З., одобрени със
Заповед № РД-18-116/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК - С.,
процесния имот бил с площ от 1 572 кв.м. и попадал в поземлен имот с
1
идентификатор 69105.5.394, целият с площ от 1 981 кв.м., с адрес на
поземления имот: с. С., местност М. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9 (девета), номер по предходен план: 005394, при съседи: 69105.5.395,
69105.5.393, 69105.4.400 и 69105.10.2. В исковата молба се сочи още, че след
смъртта на неговия баща и към настоящия момент ищецът владее процесния
имот, като продължил осъществяваното от него владение. В случая той бил
единствен негов наследник, тъй като майка му Н. Е. К., ЕГН ********** и
сестра му Т. Б. П., ЕГН ********** направили отказ от наследството, вписан
PC З., съответно под № 24/06.12.2018 г. и № 25/06.12.2018 г., съгласно чл. 52,
вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Имотът бил предеклариран на негово име след смъртта
на баща му и до настоящия момент е заплащал съответните местни данъци и
такси. На тези основания - неформална делба, наследство от Б. М.К. и
давностно владение, считано от 05.12.1971 г., към което при условията на 82
от ЗС е присъединено и владението на наследодателя ми, ищецът счита, че е
собственик на процесния поземлен имот, представляващ реална част с площ 1
572 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 69105.5.394, целият с площ от
1981 кв.м., с адрес: с.С., местност М. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9 (девета), номер по предходен план: 005394, при съседи: 69105.5.395,
69105.5.393, 69105.4.400 и 69105.10.2. Тъй като не разполагал с документ за
собственост за поземления имот и сградите в него, ищецът започнал
процедура за снабдяване с нотариален акт по давностно владение. В началото
на 2022 г. поискал от СГКК-С. да му издаде скица на поземления имот, от
която установил, че в скицата като собственик на имота е записан ответника
Община З., на основание протокол на ПК за представяне на земи за
стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ №1 от 24.07.2008 г., издаден от
ОСЗ З. По този повод възложил на лицензирана фирма да извърши
геодезическо заснемане на имота и в тази връзка била изготвена скица -
проект от 23.02.2022 г., заверена от лицензиран геодезист инж.Й. Ц., рег.
№0653 на КИИП. По тези съображения ищецът сочи, че е налице спор за
материално право, тъй като ответникът Община З. неоснователно оспорва
правата му на собственост върху имота, който имал селищен характер, тъй
като попада в границите на населеното място (околовръстен полигон). Сочи
се, че имотът не е обобществяван като земеделска земя, не е бил в границите
и не е обработван от ТКЗС, поради което същият не е подлежал на реституция
по реда на ЗСПЗЗ, както и че не е бил и отчуждаван и за него не е заплащано
обезщетение. Ищецът сочи, че имотът е частна собственост, владян е от баща
му и се владее от него в реалните му граници, необезпокоявано от никого от
1971 г., и до настоящия момент и никой не е имал претенции към него.
При тези твърдения моли съда да признае за установено по отношение на
ответника Община З., че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се
в с. С., ул. “И.“ № *, с площ от 1 572 кв.м., при граници: имоти 69105.5.395,
69105.5.394, 69105.5.393 и 69105.4.400, съгласно скица - проект от 23.02.2022
г., изготвена от лицензиран геодезист инж. Й.Ц., рег. №0653 на КИИП,
представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 69105.5.394,
целият с площ 1 981 кв.м., с адрес: с. С., местност М.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9 (девета), номер по предходен план: 005394, при съседи:
2
69105.5.395, 69105.5.393, 69105.4.400 и 69105.10.2, съгласно скица на
поземлен имот № 15-7875 -06.01.2022 г., издадена от СГКК - С.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Ответникът Община
З. сочи, че с Протоколно решение от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал.
2 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 32/28.07.2008 г. на Директор
на ОД „З.” - гр. С., Приложение № 8 - имот № 005394 (ПИ 69105.5.394) в
местността М. м., начин на ползване: Нива, категория IX, с площ 1,981 дка, с
начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници, е
определен, като земя - общинска собственост на основание чл.19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
За имота бил съставен Акт за частна общинска собственост № 2197 от
13.04.2022 г., вписан в Служба по вписвания при Районен съд З. с вх. peг.
№183/20.04.2022г. том 1-126, дело 88, партида: 5532. Ответникът счита, че
ищецът не доказва твърдяното в исковата молба, обстоятелство, че
претендираният имот е негова собственост, тъй като не е представил
доказателства този имот да е бил негова собственост или да е получил имота
в наследство. Претендираният имот е бил неурегулиран, т.е. земеделска земя,
до приемането на регулационния план на с. С., община З. от 07.03.1978 г.
Поради това ответникът сочи, че дори да е бил собственик, до одобряването
на регулационния план и включването на земеделската земя, тя не подлежи на
възстановяване, а единствено на обезщетение, по реда на чл.106, ал.1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), поради
обстоятелството това, че тези площи вече са застроени. Излагат се
съображения, че възстановяването на собствеността и обезщетяването за
земеделски земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ, с решения на общинските
служби по земеделие ОСЗ (ОСЗГ, ПК), които имат конститутивно действие.
Разпоредбата на чл.108, ал.1 от ППЗТСУ (в редакцията относима с оглед
периода на извършване на строежа - ДВ, бр.24 от 1975 г.) извън строителните
граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения,
стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди
на народното стопанство, съгласно строителните правила, норми и
нормативи. Тези строежи се разрешават въз основа на застроително решение,
съобразно съответните териториално-устройствени планове и действащите
разпоредби по проектирането и строителството - чл.108, ал.2 ППЗТСУ (отм.).
Разпоредбата на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ (Нова - ДВ, бр. 24 от 1975 г.)
предвижда, че в местата, предоставени за земеделско ползване при условията
и реда на действащите специални разпоредби и в личните селскостопански
имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни
постройки за сезонно ползване със застроена площ до 20 кв.м. и височина З м.
стряха, при максимален наклон на покрива до 30 градуса, без зимник,
бетонни или стоманобетонни основи и железни конструкции. Постройките се
изграждат по типови проекти, одобрени от Министерството на строежите и
архитектурата. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на
Столичния народен съвет определят зоните, в които може да се разрешава
строителството на такива постройки. Строителството им се извършва по
утвърдени проекти и с разрешение за строеж. Съгласно действалата в този
период редакция на чл.108, ал.1 ППЗТСУ извън строителните граници на
населените места могат да се извършват строежи в земеделски земи съгласно
Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи, когато: 1. обектите са
3
съвместими с основното предназначение на земите; 2. в земеделски земи,
чието предназначение се променя - след провеждане на съответните
процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за
прилагането му; 3. в други територии - съгласно нормите и реда за
застрояване на такива територии.
Ответникът Община З., счита за безспорно, че имотът върху който е
построена жилищната сграда с урегулирането му става държавна собственост,
а с влизане в сила на Закона за общинската собственост през 1996 г., тя вече е
общинска собственост. Сочи, че към настоящия момент единственият
собственик на ПИ 69105.5.394, находящ се в землището на село С.,
местността „М. м.”, с площ на имота 1572 кв.м. е Община З., тъй като по
силата на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ.бр.96 от 04.11.1999г.)
застроените и незастроени парцели и имоти - държавна собственост, отредени
за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините, съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане
в сила на този закон подробни благоустройствени планове, преминават в
собственост на общините.
По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото, както и
юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 20.09.2022 г., съдът на осн. чл. 214 ГПК е
приел изменение на иска, съобразно приетото по делото заключение на СТЕ и
писмена молба в този смисъл, депозирана в о.с.з, като същият да се счита
предявен както следва: съдът да признае за установено по отношение на
ответника Община З., че ищецът Т. Б. К. е собственик на реална част с площ
от 1490 кв.м. от ПИ с идентификатор 69105.5.394 по КККР на с. С., общ. З.,
обл. С., целият с площ от 1981 кв.м., находящ се на ул. „И.“ № *, в с.
Старцево, местност „М. м.“, с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 9 (девета),
с номер по предходен план: 005394, при съседи: 69105.5.395; 69105.5.393;
69105.4.400 и 69105.10.2, повдигната в жълт цвят ма комбинирана скица към
заключение на СТЕ, прието по делото, изготвено от в.л. инж. М. Т.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца Т.
Б. К., спрямо ответника Община З., по отношение на реална част с площ от
1490 кв.м. от ПИ с идентификатор 69105.5.394 по КККР на с. С., общ. З., обл.
С., целият с площ от 1981 кв.м., находящ се на ул. „И,“ № 11, в с. С., местност
„М. м.“, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, категория на земята – 9 (девета), с номер по
предходен план: 005394, при съседи: 69105.5.395; 69105.5.393; 69105.4.400 и
69105.10.2, повдигната в жълт цвят на комбинирана скица към заключение на
СТЕ, прието по делото, изготвено от в.л. инж. М. Т..
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото пълно и главно правото си на собственост
4
върху процесния имот, придобито на въведеното основание - наследство,
неформална делба и давностно владение (упражнявана в продължение на 10
години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота, с
намерение за своене).
Съобразно възражението на ответника, в негова доказателствена тежест е
да установи предпоставките за соченото от него придобивно основание, а
именно, че процесният имот е такъв, който попада в обхвата на земеделска
реституция, предвид факта, да е фактически или юридически отнет от неговия
собственик в резултат на включването му в кооперативни стопанства въз
основа на членствено правоотношение.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
29/25.01.2022 г., издадено от кмета на с. Старцево се установява, че ищецът е
син на Б.М. К. – починал на 05.06.2018 г. и съответно внук на М.Х. К. –
починал на 05.12.1971 г. Ищецът твърди, че процесният имот е бил
собственост на неговия баща, който от своя страна е получил същия от своя
баща – М. Х. К. през 1970 г. Според твърденията, неговият дядо е поделил
притежаваните от него имоти между децата си, като именно процесният имот
е бил предаден на баща му – Б. К.. В тази връзка следва да се посочи, че чрез
т.нар. “делба приживе” (доколкото видно от удостоверението за наследници,
дядото на ищеца е имал още 5 деца и преживяла съпруга), може да бъде
прехвърлено право на собственост, само ако разпореждането е било
извършено от наследодателя в предвидената от закона форма за
действителност, т.е. в нотариална форма. Извършеното от наследодателя
неформално разпределяне на имотите между неговите низходящи, няма за
правна последица прехвърляне на право на собственост. Установяването на
този факт, обаче има правно значение, а именно – упражняване на
самостоятелна фактическа власт, която при наличие на останалите
законоустановени предпоставки, да постави начало на давностно владение,
какъвто именно е и настоящият случай.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите К. И. Т., Х. Р. П. и М. А.К. – всички без родствена връзка с
ищеца, се установява, че свидетелите познават добре процесния имот, тъй
като са негови съседи. Същите еднопосочно заявяват пред съда, че от преди
повече от 40 години имотът е бил собственост на М. К. (дядо на ищеца),
който го обработвал. След неговата смърт единствено бащата на ищеца - Б. К.
продължил да обработва земята, като в периода около 1971 г., построил там
къща и заживял със семейството си. В същата къща понастоящем живее и
ищецът със своето семейство, като след смъртта на баща си продължил да
обработва процесната реална част. Всички разпитани свидетели са
категорични, че земята на К.и не е включвана в ТКЗС или друг вид държавно
стопанство, тъй като релефът е неблагоприятен – мястото е прекалено
стръмно. По тази причина имотът бил обработван единствено от семейството
на ищеца, респ. неговите наследодатели и никога не е имало спорове относно
собствеността с други лица.
По делото е прието без възражения от страните заключение на СТЕ,
изготвено от в.л. М. Т., който за изпълнение на възложените му задачи се е
запознал с документите приложени към делото, извършил справка в Община
З., Кметство с. С., ОСЗ – З., както и оглед и геодезическо заснемане на място.
5
При направения оглед и геодезическо заснемане вещото лице е установило,
че в процесния имот са изградени постройки и елементи на вертикална
планировка както следва: двуетажна жилищна сграда (1/2МЖ), масивна
стопанска постройка (МС), външна тоалетна, подпорни стени, рампа - подход
от и към републиканската пътна мрежа, стълби около жилищната сграда и до
външната тоалетна и др. Данните от заснемането експертът е съвместил с
извадка от кадастралната карта на с. С. от 2018 г. и извадка от регулационния
и кадастрален план на с. С. от 1978 г. и е изготвил графичен анализ -
комбинирана скица. На приложената към заключението скица, процесната
реална част е повдигната с жълт цвят и попада в поземлен имот с
идентификатр 69105.5.394 с площ от 1490 кв.м. Вещото лице сочи, че в
кадастралния регистър поземлен имот с идентификатор 69105.5.394 е записан
като собственост на О. З. с документ - Акт за частна общинска собственост №
70 том 2, peг. 367 от 30.07.2015 г. и Акт за частна общинска собственост №
126 том 1, peг. 183 дело 88 от 20.04.2022 г. вписани в Служба но вписванията
гр.З. От направената справка в К. С. експертът е установил, че няма данни
имотът да е внасян в ТКЗС. В заключението е посочено, че в кметството се
съхраняват декларации на бившите собственици на имоти от 1949 г., като в
декларацията на дядото на ищеца М.Х. К., са декларирани два имота в
местността „С. Н.", която по данни от КККР на с. С. се намира на около 1.5
км. от процесния имот. От направената справка в ОС „З.е” гр. З. в установено,
че за имот 69105.5.394, в рамките на който се намира процесната реална част,
няма подавано заявление за възстановяване правото на собственост, а от
направената справка в Община З., че за процесния имот, няма данни за
отчуждителни преписки.
Констатациите на вещото лице се потвърждават и от писмо с вх. №
988/06.06.2022 г. на ОСЗ-З., с което началникът на службата, информира съда,
че в техните регистри няма няма образувана преписка по заявление по реда на
ЗСПЗЗ ма М.Х. К., в т.ч. за имот с пл. № 549 по КП на с. С. от 1978 г.,
представляващ реална част от имот с идентификатор 69105.5.394 по КККР на
с. С. от 2018 г.
Видно от представените с отговора на исковата молба документи, ПИ с
идентификатор 69105.5.394 по КККР на с. С., одобрени със Заповед № РД-18-
116/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК-С., находящ се в с. С.,
общ. З., местност „М. м.“ е актуван с Акт за частна общинска собственост №
2197 от 13.04.2022 г. В същия като правно основание е посочено чл. 2, ал. 1, т.
1 ЗОС, § 26 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, чл. 45г от ППЗСПЗЗ и протоколно
решение № 1 от 24.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със
Заповед № 32/28.07.2008 г. на директора на ОД „ЗГ“ – С.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че никой не е имал
претенции към имота за период от над 40 години, (вкл. и до настоящия
момент) спрямо -ищеца, като се установява - владението да е било
необезпокоявано и непрекъснато. Впрочем това обстоятелство не се оспорва
6
от ответниците.
Видно от изложеното по-горе, процесният имот - земеделска земя е
актуван като общинска собственост на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и
включен във фонда на Община З. по чл.19 ЗСПЗЗ.
Съставените актове за държавна или за общинска собственост нямат
правопораждащо /конститутивно/ действие, а само установяват едно вече
възникнало на правно основание, и то преди съставянето на акта, право на
собственост на държавата или общината върху конкретен имот. В този смисъл
е разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОбС, която изрично сочи, че актът за общинска
собственост няма правопораждащо действие. Следователно възникването на
собствеността, не се поражда от актуването на имот като общински по
предвидения за това ред, а от осъществяването на фактическия състав на
конкретно придобивно основание, на което се общината се позовава.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесният имот е станал
общинска/държавна собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и
респективно приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС за придобиването му по
давност от физическо лице.
Следователно релевантно за изхода на правния спор е дали процесният
имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Възстановяването на
собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 ЗСПЗЗ
имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била
отнета (както е при одържавяването) или без да бъде отнета не е упражнявана
в реални граници (както при включването на имотите в ТКЗС или други
селскостопански организации, без значение дали реално са били обработвани
от тях или не).
В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ
(отм.); не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и
е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по
чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в който се включват само подлежащите на
възстановяване, но останали незаявени в законните срокове, и придобиването
им в собственост от общината на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не намира
опора в закона (вж. в този смисъл Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК, Определение № 545 от 3.12.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3443/2018 г., I г. о., ГК и т.н.)
По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са
продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали
фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага /в случай, че давността не е изтекла до влизането в сила
на посочената норма/. За тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, приета с пар. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ. Ако земята, която не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за която не се провежда
процедура за възстановяване на собствеността по този закон не е станала
държавна на някакво друго основание или общинска след отделяне на
общинската собственост от държавната през 1991 г., може да се придобива по
давност, в случай, че не съществуват пречките за това, предвидени в
7
ЗРПВПННИ (отм.); и чл. 29 ЗСГ (отм.) - Решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д.
№ 356/2016 г. на ВКС, І-во г. о. В същия смисъл е и практиката на ОС-Смолян
вж. Решение № 428 от 29.10.2019 г. по в.гр.д. № 296/2019 г. на ОС-Смолян,
недопуснато до касационен контрол с Определение № 313 от 17.06.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 588/2020 г., II г. о., ГК.
В настоящия случай, не се установява процесните имоти да са били
внасяни в ТКЗС или да са били одържавени на друго основание. Напротив –
от събраните гласни доказателства се установява, че земите са владяни в
реални граници от физически лица - от 1965 г., владението е осъществявано
от дядото на ищеца, след това от неговия баща, а към настоящия момент от
самия него, като на осн. чл. 82 ЗС последният може да присъедини към своето
владение и владението на праводателите си. Владението е явно, спокойно,
необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, поради което след
отмяната на глава втора от ЗСГ /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./ не е съществувала
пречка за придобиването му по давност. Общината не е придобила имота,
поради което и не е налице забраната на чл. 86 ЗС да се придобива по давност
имот общинска собственост, съответно за него не се прилага спирането на
давността с пар. 1 от ЗДЗС.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 1218 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса,
10 лв. – д.т. за вписване на исковата молба, 8 лв. – банкови такси, 750 лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло в брой, съобразно представен
ДПЗС серия СМ № 2022005 от 08.02.2022 г. и 400 лв. – възнаграждение за
вещо лице изготвило СТЕ, поради което следва да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на Община З., ЕИК ***, с адрес: гр. З., ул. „С. С.“ № *, че Т. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл. С., е собственик на реална
част с площ от 1490 кв.м. от ПИ с идентификатор 69105.5.394 по КККР на с.
С., общ. З., обл. С., целият с площ от 1981 кв.м., находящ се на ул. „И.“ № *, в
с. С., местност „М.м.“, с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 9 (девета), с номер по
предходен план: 005394, при съседи: 69105.5.395; 69105.5.393; 69105.4.400 и
69105.10.2, повдигната в жълт цвят на комбинирана скица към
заключение на СТЕ, изготвено от в.л. инж. М. Т. на л. 75 от делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община З., ЕИК ***, с адрес: гр.
Златоград, ул. „С.С.“ № * да плати на Т. Б. К., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
общ. З., обл. С. сумата в обща размер на 1218 лв. (хиляда двеста и
осемнадесет лева) – разноски за производството.
Комбинирана скица към заключение на СТЕ, изготвено от в.л. инж.
8
М. Т. на л. 75 от делото, приподписана от съдията-докладчик да се
счита неразделна част към настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Смолян, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ___________В.Д.____________
9