Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. Ч. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв.В. Д., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], ***, срещу Решение №77 от 12.04.2024 г., постановено по АНД №806/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касаторът считал обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че районният съд не бил извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поради което бил възприел фактическа обстановка различна от действителната. Посочената в съдебния акт фактическа обстановка не била доказана по реда на съдебното следствие, защото свидетелите И. И. Ч. и Ж. К. И., на показанията на които се позовавал съда, не били очевидци на случилото се и нямали преки наблюдения, а възпроизвеждали впечатленията на трети лица. Ето защо визираното в НП нарушение не било доказано. От друга страна свидетелят Б., който бил участник в произшествието, бил субективно заинтересован да поддържа тезата за виновност на жалбоподателя, доколкото бил завел гражданско дело срещу застрахователя. Сочи се, че свидетелите – актосъставители едва в съдебно заседание въвеждали за първи път нови факти, неотразени в АУАН и непредявени на нарушителя, което било недопустимо и представлявало само по себе си сериозно процесуално нарушение. На практика с неизясняването на фактическата обстановка от съда не можело да се обоснове еднозначно извода, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му се вменява с АУАН, както и вината на нарушителя. Твърди се, че нарушените законови разпоредби, посочени в АУАН и НП, се разминавали, и не било налице нужното съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП. Всяка от цитираните в тях законови разпоредби визирала различни хипотези на нарушения на правилата за движение, а посочването на различни текстове от материалния закон в АУАН и НП създавало неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Това несъответствие накърнявало правото на защита на нарушителя, който имал право да знае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил, за да можел адекватно да се защити. Нарушаването на правото на защита винаги водело до порочност на издаденото НП и представлявало съществено процесуално нарушение. Сочи се, че в решението си съдът не изследвал въпроса до каква степен свидетелят Б. бил допринесъл за настъпването на ПТП, въпреки събраните по делото доказателства в тази насока, и не давал в съдебния акт отговор на въпроса защо жалбоподателят „рязко намаля скоростта на движение“. Свидетелските показания на свид.А. Ч., които косвено се потвърждавали и от възпроизведения на хартиен носител запис на обаждането на същия на ЕЕН 112, сочели, че това се случило поради преминаването пред автомобила на животно, най-вероятно котка.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, не ангажира становище по делото.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №23-1253-001320 от 30.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което на И. А. Ч. от [населено място], на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за виновно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено да се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, всеки който поради (първа хипотеза) движение с несъобразена скорост, (втора хипотеза) неспазване на дистанция или (трета хипотеза) нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, а в ал.1, т.5 на чл.179 от ЗДвП е посочено, че се наказва всеки „който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“.

В съставения АУАН Серия GA №855476/06.04.2023 г. и в издаденото въз основа на същия Наказателно постановление е описано, че на 06.04.2023 г. в 19.25 часа в [населено място], по [улица]до СУ „*** в посока към [улица]И. А. Ч. управлява собствения си лек автомобил Ауди А6 с рег.номер [рег. номер], като водачът рязко намалява скоростта си на движение без това да е необходимо за предотвратяване на ПТП в следствие на което движещият се зад него лек автомобил БМВ 520 с рег.номер [рег. номер] се удря в него и настъпва ПТП с материални щети.

В АУАН е вписано, че с това водачът виновно е нарушил чл.24, ал.1 от ЗДвП – намалява скоростта рязко, без да е необходимо за безопасността на движение. В Наказателното постановление, при идентично описание на фактическата обстановка като направеното в АУАН, е посочено, че водачът е извършил следното: „предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП“, с което виновно е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди Наказателното постановление, районния съд приел за установено от фактическа страна, че на 06.04.2023 г. около 19.25 часа в [населено място], жалбоподателят Ч.управлявал лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.номер [рег. номер], движейки се в посока от Театъра към [улица], на светофара преди стеснението на [улица]жалбоподателят изпреварил движещия се в същото платно л.а. марка „БМВ 520“ с рег.номер [рег. номер], управляван от свид.Н. А. Б., подал рязко газ и поел по [улица], като не позволявал на свид.Н. А. Б. да го изпревари с управлявания от него л.а. марка „БМВ 520“ с рег.номер [рег. номер], който се движел зад автомобила на жалбоподателя. В близост до училище „*** в посока към [улица], жалбоподателят рязко намалил скоростта си на придвижване без причина и без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него. Движещият се след него с л.а. марка „БМВ 520“ с рег.номер [рег. номер] свид.Б., се опитал да го заобиколи, но тъй като в лентата за насрещно движение идвал друг лек автомобил, свид.Б. успял само да отклони леко наляво автомобила си. Последвал удар с предницата на л.а. марка „БМВ 520“ с рег.номер [рег. номер] в задната част на л.а. „Ауди А6“ с рег.номер [рег. номер]. Настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила. В автомобила заедно с жалбоподателя пътувал и неговия баща свид.А. Ч., който се обадил на ЕЕН 112 за да съобщи за станалото ПТП. На място били изпратени свид.И. И. Ч. и свид.Ж. К. И., които извършили разпит на участниците в ПТП и намиращите се на местопроизшествието свидетели, огледали щетите по автомобилите и разположението им след удара и достигнали до извод за така описаната фактическа обстановка.

Въззивният съд възприел тази фактическа обстановка въз основа на приобщените в административнонаказателната преписка писмени и веществени доказателства и разпита на свидетелите И. Ч., Ж. И. и Н. Б., както и частично кредитираните показания на свидетеля А. Ч.. Съдът е възпроизвел в решението си съдържанието на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като е посочил, че съдържащото се в нея изброяване на възможните за предприемане от водачите на МПС маневри е примерно, а не изчерпателно, съобразно легалната дефиниция за понятието „маневра“ в чл.76 от ППЗДвП. Преценил е, че извършената от водача И. А. Ч. маневра е описана подробно и в АУАН и в НП като „рязко намаляване на скоростта“, което сочело именно на отклонение на управляваното МПС спрямо другите участници в движението. Приел е описаното в НП административно нарушение за доказано, като е посочил, че нарушението и вината на жалбоподателя са безспорно установени. Същевременно е приел, че са налице доказателства, обосноваващи от материалноправна страна извода, че „настъпилият съставомерен резултат“ ПТП „се дължи на деяние по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, макар и тази разпоредба да не покрива изцяло смисъла и съдържанието на текста на чл.25, ал.1 от ЗДвП“. Преценил е, че правилно АНО е променил дадената в АУАН правна квалификация на административното нарушение като такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП, каквото правомощие АНО има по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Преценил е, че е направено достатъчно подробно и ясно описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират и правото му на защита не е нарушено. Като не е констатирал други нарушения на материалния закон или съществени процесуални такива, въззивният съд е потвърдил НП като законосъобразно.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в, предл.първо от ЗАНН.

На първо място предметът на административнонаказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в АУАН и НП, а нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвиждат описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като съществен реквизит както на АУАН, така и на НП. В процесния случай и в АУАН, и в НП е описано, че на конкретни дата и място, водачът И. А. Ч. управлява лек автомобил „Ауди А6“, като рязко намалява скоростта си на движение, без това да е необходимо за предотвратяване на ПТП, в следствие на което движещият се зад него лек автомобил „БМВ 520“ се удря в него и настъпва ПТП с материални щети. Така описаното от фактическа страна изпълнително деяние несъмнено е в корелация със забраната, предвидена в чл.24, ал.1 от ЗДвП водачът на ППС да не намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на ПТП.

От събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че лекият автомобил, управляван от касатора, е намалил рязко скоростта на движение, без това да е било необходимо, и именно по този начин е възприета фактическата обстановка и от въззивния съд.

Неправилно е обаче направеното от този съд заключение, че установената по делото действителна фактическа обстановка съответства на нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, именно поради това, че фактическото описание на деянието както в АУАН, така и в НП, не съответства на тази правна квалификация. На практика административно нарушение по някоя от хипотезите на чл.25, ал.1 от ЗДвП не е констатирано и описано от фактическа страна с АУАН, нито вменено на касатора с Наказателното постановление. Не са описани никакви действия или бездействия, извършени от административнонаказаното лице, които да представляват предприемане от негова страна на маневра, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Въззивният съд неправилно е обсъждал такова деяние и е изграждал изводите си за установеност на административното нарушението въз основа на него. Налице е противоречие между констатираното от административнонаказващия орган деяние, описано в НП, и приетата за нарушена правна норма, което не е констатирано от решаващия съд.

Следва да се отбележи, че в случая при издаването на НП административно-наказващият орган не се е позовал изрично на приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тази разпоредба не е била и приложима, доколкото не се установява в съставения на И. А. Ч. акт да е била допусната някаква нередовност. Въззивният съд коректно е цитирал част от мотивите на Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 г. на ВАС по т.д. №7/2010 г., ОСК, но неправилно е приел същите за относими към конкретния случай, при който в Акта за установяване на административното нарушение последното е било точно квалифицирано. Неясно защо АНО е променил правната квалификация на извършеното нарушение в НП, при абсолютно идентично фактическо описание на деянието като това в АУАН, съответстващо на дадената му в акта правна квалификация. По този начин е допуснато съществено нарушение при издаването на Наказателното постановление, доколкото липсва идентичност между описаните факти и дадената им правна квалификация, както и е налице разминаване между посочената в АУАН нарушена разпоредба и тази, посочена в НП. Наказващият орган е допуснал особено съществено нарушение на санкционната процедура по индивидуализиране на нарушението, още повече, че административното наказание е наложено на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП, без да е конкретизирано кои от визираните в последната точка предписания или правила не е спазил водачът, а от фактическото описание на нарушението – „рязко намалява скоростта си на движение“ може да се изведе единствено приложение на санкцията по чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП – поради движение с несъобразена скорост.

Неотграничаването на конкретната хипотеза и на конкретното административно нарушение, вменено на административнонаказаното лице, накърнява правото му на защита, тъй като същото е поставено в невъзможност да разбере каква е била волята на наказващия орган, за да организира адекватно защитата си. Съдебната проверка на наказателното постановление следваше са изхожда от описаните в НП факти, а не от посочената в него като нарушена законна разпоредба, като съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.д. №1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, районният съд е разполагал с правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, което не е сторил.

Като не е отчел съществените нарушения в производството по установяване на административното нарушение и налагане на наказанието, въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление при неправилно приложение на материалния закон, основание за касиране на решението му.

Обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се отмени изцяло и Наказателното постановление.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №77/12.04.2024 г., постановено по АНД №806/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-1253-001320 от 30.08.2023 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково.

Решението е окончателно.