М
О Т И В И
към
присъда № 8 от 08.06.2020 г. по НОХД № 219/2020 г. на СлОС
ОП – Сливен е внесла обвинителен акт по БПП против
подсъдимия П.Г.Г. за извършено престъпление по чл. 304а, вр.чл.304, ал.1 от НК
и по чл.343б, ал.3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от
НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и
след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на ОП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от две години за всяко едно от деянията, което
да се намали с 1/3, на основание чл.58а от НК и след което като се определи
едно общо наказание, неговото изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок
от три години. Доколкото и за двете деяния е предвидено и наказание глоба, предлага
да се определи размер от 1000 лева за деянието по чл.304а от НК и в размер на …
лева за деянието по чл.343б от НК, като на основание чл.23 от НК да се определи
общо наказание и по отношение на глобата и общото наказание глоба да се
присъедини към общото наказание лишаване от свобода. Предлага и на основание
чл.343г от НК подс. Г. да се лиши от право да управлява МПС за срок от две
години.
В с.з.
подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието
си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371
т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът
му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от
НК. По вида и размера на наказанието изразява съгласие с предложеното от
прокурора, единствено по отношение на лишаването от правоуправление моли съда
наказанието да
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Г. е бълг. гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан.
Подс. П.Г. ***. На 19.07.2013 г.
придобил правоспособност за водач на МПС, категория В. Притежавал лек автомобил
„Пежо-206“ с рег.№ ******, чието шумозаглушаващо гърне било демонтирано и
заменено с тръба за извеждане на изгорелите газове. Наказван е многократно за
допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП. От м. февруари 2020 г. подс.
Г. работел като заварчик в сливенско търговско дружество, като преди това в
продължение на четири години е работел като механик в Р.Чехия. Употребява
синтетични наркотични вещества.
Към датата на
извършване на деянията, предмет на настоящото производство свид. А.В.М. и свид.
Н.И.К. заемали длъжността „Старши полицай“ в Група „ООР“, сектор „Охранителна
полиция“ в РУ - Сливен при ОД на МВР - Сливен. На тази длъжност били назначени
със Заповед № 343з-359/24.03.2015 г. на директора на ОД на МВР - Сливен.
На 26.05.2020
г. подс. Г. прекарал следобеда заедно със своя приятелка - свид. М.М., като с
лекия му автомобил се придвижили първоначално до района на долна лифтена
станция, след което отишли до бившата фабрика „С.Г.“, находяща се северно от кв. „К.Ф.“ на гр. С.. Подс. П.Г. управлявал лекия
автомобил марка “Пежо-206“ с рег.№ ******, а свид. М.М. седяла на предната дясна седалка. В
този ден десният габарит на автомобила на обв. Г. не работел. След 21,00 часа
двамата решили да се прибират. Около 21,20 часа подс. П.Г. ***, където живеела
свид. М..
По същото
време свид. А.М. и неговият колега - свид. Н. К. - старши полицаи в РУ на МВР - Сливен, били
на работа като автопатрулен екип (№ 617) със служебен лек автомобил „Шкода Рапид“
с рег.№ ******** и извършвали проверка по повод автопроизшествие на пътен
участък на ул. „Р.К.“ и кръстовището с ул. „А.З.“. Полицейските служители видели
преминаващия покрай тях лек автомобил марка „Пежо-206“, направило им впечатление,
че автомобилът е с изменена конструкция - демонтирано задно шумозаглушаващото
гърне, както и че десният габарит не свети, и решили да го спрат за проверка.
За целта подали сигнал на водача на автомобила, при което подс. Г. отбил
встрани от пътя и спрял автомобила си. При проверката полицейските служители
установили самоличността на обв. Г. и тази на пътуващата в автомобила свид. М.М..
При
проверката подс. Г. бил видимо притеснен и се държал неестествено. Тогава свид.
Н.К. попитал подс. Г. дали е употребил наркотични вещества, при което
последният отговорил утвърдително. Свидетелите К. и М. обяснили на подс. Г., че
ще се наложи да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, при
което подсъдимият попитал дали не може да се направи нещо, за да не бъде
тестван за наркотици. Свид. Н.К. му казал, че той е голям човек и трябва да
носи отговорност за постъпките си. Полицаите му казали, че няма как да се
избегне извършването на тест. Свид. М. и свид. К. влезли в служебния автомобил,
за да докладват на дежурния от оперативната дежурна част при РУ - Сливен за
случая, с цел да бъдат изпратени колеги от „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Сливен, които са упълномощени да тестват водачите за употреба на алкохол и
наркотични вещества с технически средства. Свид. А.М. заел предната лява
седалка на служебния автомобил, а свид. Н.К. седнал вдясно от него.
През това
време подс. Г. отишъл до своя автомобил, отворил предната му лява врата, взел
две банкноти от по 20 лв. и отишъл до предната лява врата на служебния
полицейски автомобил. През отворения прозорец подс. Г. хвърлил между краката на
свид. А.М. две банкноти с номинал от 20 лв. Без да докосват банкнотите, свид. М. и свид. К. незабавно
слезли от служебния автомобил и разпоредили на подс. Г. да остане на място, тъй
като ще бъде задържан за подкуп на полицейски служители. Те му поставили
белезници на ръцете и докладвали в оперативната дежурна част на РУ на МВР -
Сливен за случая. Двете банкноти от по 20 лв. останали на предната лява седалка
в полицейския лек автомобил.
В резултат на доклада на свид. М. и свид. К., на място пристигнала
дежурната оперативна група с разследващ полицай. Разследващият орган извършил
оглед на местопроизшествието, фиксирал местоположението на банкнотите със серия
№№ ********** и *********, които подс. Г. дал на полицейските служители и
същите били иззети като веществени доказателства по делото.
След извършване на огледа на местопроизшествието от разследващия орган,
свид. М. и свид. К. отвели подс. Г. ***, за да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Там свид. С.Ч. -
мл. автоконтрольор при ОД на МВР - Сливен, извършил проверка на подс. Г. за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“, сериен
номер ARJF-0012.
При
проверката уредът отчел положителен резултат за употреба на „амфетамин“ и
„метамфетамин“. Свид. Ч. тествал подс. Г. и за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7410“, при което уредът отчел отрицателен резултат.
След отчетения с техническото средство положителен резултат за управление
на МПС след употреба на наркотични вещества - „амфетамин“ и „метамфетамин“,
свид. С.Ч. съставил на подс. Г. акт за установяване на административно
нарушение и му издал талон за медицинско изследване № 0043517 и същият бил
отведен в ЦСМП — Сливен за вземане на кръвна проба за химическо изследване. При
отвеждането му в ЦСМП при МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" - Сливен, същият
отказал да даде кръв за химическо изследване, като заявил че признава
положителния резултат от извършената му с техническото средство Дрегер „Drug Test 5000“, сериен
номер ARJF-0012,
проверка
за наркотични вещества. Пред медицинският специалист в МБАЛ "Д-р Ив.
Селимински" - Сливен подс. Г. заявил, че е употребил „пико“ на 26.05.2020
г., след обяд, което било отразено в протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален
ред.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на
досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, приложени към дознанието.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи :
С
деянието си подсъдимият Г. е осъществил от субективна и обективна страна
състава на престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК и състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие изразеното съжаление за случилото се, ниската стойност на предложения подкуп, както и чистото
съдебно минало на подсъдимия.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години за деянието по
чл.304а от НК и в размер на една година лишаване от свобода за деянието по
чл.343б, ал.3 от НК. Всяко едно от наказанията съдът намали с 1/3 на основание
чл.58а от НК, като след редукцията по чл.58а от НК определи едно общо наказание
от една година и четири месеца лишаване от свобода. За деянието по чл.304а от НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание глоба, като
определи нейният размер да бъде 1000 лева. Наказание глоба в размер на 500
лева, съдът наложи и за деянието по чл.343б, ал.3 от НК, като на основание
чл.23 от НК определи и едно общо наказание между двете глоби в размер на 1000
лева и го присъедини към наказанието лишаване от свобода.
Така наложеното на подсъдимия наказание,
съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
Съдът намери, че е налице една от законовите
предпоставки за прилагането на чл.66 от НК, тъй като подсъдимият е неосъждан. Съдът
счете, че в конкретния случай прилагането на института на условно осъждане
спрямо подс. Г. би постигнало целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция, поради което не е необходимо ефективното изтърпяване на
така определеното наказание.
На основание чл.343г от НК съдът лиши подс. Г. от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца, считано от датата на влизане на присъдата в села,
като зачете времето през което СУМПС е било отнето по адм.ред. Това наказание
съдът също присъедини към определеното общо наказание лишаване от свобода.
Съдът, на основание чл.307а от НК, отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно сумата от 40 лева.
По правилата на процеса съдът осъди подс. Г.
да заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 16,25 лева
по бюджета на държавата по сметка на ОДМВР-Сливен.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
17.06.2020 г. СЪДИЯ
: