РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. В., 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110112032 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. № *, срещу Т. С. В. , ЕГН **********, с
адрес: с. С. О., ул. Д. № * обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 424,19 лв.
(четиристотин двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки), представляваща неплатена
главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 11.06.2019г. -
04.12.2019г.; сумата 63,40 лв. (шестдесет и три лева и четиридесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 08.08.2019г. -
12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 17.05.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, за обект находящ се в с.
С. О., ул. Д. № *, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника Т. С. В. за
имот, находящ се на адрес в с. С. О., ул. Д. № * с абонатен № *. Твърди, че главницата от
424,19 лв. представлява цена на реално доставени ВиК услуги, отчетени чрез използванеТо
на електронен карнет. Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение
вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4. Излага, че съгласно чл. 33, ал.2
от приложимите ОУ потребителят изпада в забава с изтичане на 30-дневен срок от
фактуриране на задължението. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, за дължимите
от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта и мораторна лихва,
връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. С. В., чрез назначения от съда особен
представител адв. Ц.А. е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват. Сочи се,
че претенцията е недоказана, защото не е представен договор между страните, нито
доказателства ответникът да притежава процесния обект на потребление. Оспорва, че
главницата не е заплатена. Прави възражение за изтекла кратка погасителна давност. Счита
за нелогична и необяснима с оглед общата консумация на вода за абоната начислената сума
в размер на 424, 19 лв. за 5 месеца. Излага, че липсата на покана за доброволно изпълнение
до ответника представлява порочна практика доколкото страните са в дългогодишни
договорни отношения. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и к. – В.” ООД и решения на ДКЕВР от
11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в
един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено
приемане от потребителите.
Съгласно предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца титуляр
на партида с абонатен № * се води ответникът Т. С. В. за обект на потребление, находящ се
в с. С. О., ул. Д. № *.
Като доказателство по делото е представени неоспорни карнетни листи за отчитане
на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат № * за водомер № *за адрес
с. С. О., ул. Д. № *, с потребител Т. С. В., ЕГН **********, за периода от 11.10.2017 г. до
11.05.20.21 г. Карнетът съдържа подписи на абоната при отчитането от 10.04.2018 г. и
08.07.2019 г.
В справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията е видно, че на
22.12.2004 г. ответникът е придобил собствеността чрез покупко-продажба върху жилищна
сграда с площ 88 кв.м., както и второстепенна сграда, върху УПИ * в кв. 13, с. С. О., ул. „Д.“
№ *.
По делото е представен констативен двустранен протокол при демонтаж, за подмяна,
за ремонт, за проверка на общи водомери, съгласно който на 04.12.2019 г. поради неплатени
сметки е демонтиран водомер № *с абонатен № * за адрес с. С. О., ул. Д. № *, с потребител
Т. С. В..
Представен е и констативен двустранен протокол при демонтаж, за подмяна, за
ремонт, за проверка на общи водомери, № *, съгласно който на 20.08.2019 г. поради
замруъзване е демонтиран водомер № *с абонатен № * за адрес с. С. О., ул. Д. № *, с
потребител Т. С. В. и СТИ е сменено с водомер № *с нулеви показания.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л.
се установява, че общият размер на реално отчетените начислени месечни задължения за
заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 11.06.2019 г. – 04.12.2019 г.
2
възлиза на 424,19 лв. , при обезщетение за забава от 63,40 лв. изчислено от датата на падежа
на всяко от задълженията до 12.05.2021 г. Установено е съответствие между начислените
суми и отразяванията в карнетите за потребени количества консумирана вода. Вещото лице
сочи, че при посещение на адреса на 24.03.2022 г. е костатирало, че водомерът е
демонтиран. Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не са извършвани
погашения по фактурите издадени за установените задължения. Съгласно заключението
процесните суми са начислени въз основа на реални показания.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по
облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за
забава върху просрочените месечни задължения на абоната.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и
главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги
и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава
по основание и размер.
Спорни по делото са всички пунктове от така условно разпределената
доказателствена тежест на ищеца, като спорът се е концентрирал около въпросите дали
ответникът е потребител на В и К услуги за процесния имот и дали ищецът е извършил
реална доставка по договора.
В случая представената по делото справка по имотната партида на ответника
установява качеството му на собственик на процесния обект на потребление с
административен адрес с. С. О., ул. „Д.“ № *, представляващ сграда в поземлен имот. Наред
с това ответникът не е оспорил подписите си в представения карнетен лист съставен именно
за процесната партида за имот находящ се на същия административен адрес. Така съдът
намира, че доказателствената съвкупност пълно и главно доказва, че ответникът Т. С. В. е
потребител на ВиК услуги за процесният обект на потребление, противно на поддържаното
от особения представител.
Спорен по делото на следващо място е въпросът осъществена ли е реална доставка от
ВиК оператора, което обстоятелство е възложено в тежест на доказване на ищеца.
В тази връзка следва да бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за
търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с
подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.
Последното е от значение при преценката на доказателствената сила на карнетния лист,
3
който е частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя му факти, като е непротивопоставим на страната, която
не го е подписала.
В случая абонатът е подписал последно отчетът от 08.07.2019 г., видно от
представения карнетен лист за периода 11.10.2017 г. – 08.07.2019 г., с който е удостоверил,
че потребителят е запознат и е бил съгласен с начисленото количество ВиК услуги за
текущия месец от 109 куб.м. доставени ВиК услуги за предходни месеци. Няма данни нито
наведени твърдения, ответникът да е оспорил към момента на проверката или впоследствие
установените от инкасатора показания при този отчет. Така полагайки подпис върху карнета
абонатът е признал извънсъдебно количеството и размера на доставените му услуги, считано
до 08.07.2019 г. включително, респективно признал е наличието на реално потребление и за
част от процесния период, а именно от 11.06.2019 г. до 08.07.2019 г., за която ответникът е
издал фактура № **********/* г. на стойност 233,60 лв.
Така се налага изводът, че за потребителя е възникнало задължение за заплащане на
начислените от дружеството суми за реално доставени количества ВиК услуги до 08.07.2019
г. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване по давност
на това задължение, доколкото от възниквнаето му до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 17.05.2021 г. не е изтекла кратката тригодишна давност за погасяване на
периодичното задължение каквото се явява процесното за ВиК услуги.
За остатъка от процесния период до 04.12.2019 г., представените карнетни листи не
съдържат отразявания на отчети от инкасатора, които да са валидирани с подпис на абоната.
При това положение съдът намира, че извън периода 11.06.2019 г. до 08.07.2019 г. по делото
не са налице доказателства за реално потребление на ВиК услуги от абоната.
Обратното не се установява и от представените от ищеца протоколи за дамонтаж на
водомер в имота от 04.12.2019 г. поради неплатени сметки и за монтаж на водомер от
20.08.2019 г., доколкото и двете доказателства съставляват изходящи от ищеца частни
свидетелстващи документи, които не са подписани от абоната или негов представител и не
могат да му бъдат противопоставени, в частите, в които отразяват изгодни за издателя си
ищец факти, а именно че след дата 08.07.2019 г. в имота на потребителя реално са доставяни
и потребени ВиК услуги.
Изложеното дотук сочи, че предявеният иск за реално изпълнение се явява
основателен до размер от 233,60 лв. за доставени ВиК услуги в периода 11.06.2019 г. до
08.07.2019 г., а да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 424,19 лв. и за
периода 09.07.2019 г. – 04.12.2019 г.
Вследствие на частичното уважаване на главната претенция основателна се явява и
акцесорната за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 17.05.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед настъпилия падеж на месечните задължения за периода 11.06.2019 г. до
08.07.2019 г. и неизпълнението на абоната за заплащането им в тридесетдневен срок,
считано от датата на издаване на съответната фактура (чл. 33, ал.2 от ОУ) – в слуачая
09.07.2019 г., основателен се явява и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на
задължението за мораторна лихва върху главницата за периода 08.08.2019г. - 12.05.2021г.,
което съобразно неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно, възлиза на 37,70 лв., до който размер акцесорният иск следва да
се уважи, а да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния претендиран размер.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 75,00 лв., които с
4
настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от исковете до
размер от 41,73 лв., която сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за
сторени разноски за държавна такса от 75,00 лв., платен депозит за ССчЕ от 250,00 лв. и
възнаграждение за особен представител от 300,00 лв., а предвид направеното искане съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско възнаграждение от
100,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно
уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 403,39 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. С. В. , ЕГН
**********, с адрес: с. С. О., ул. Д. № * дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. В., ул. „П. № *, сумата 233,60 лв., представляваща неплатена
главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 11.06.2019 г. до
08.07.2019 г.; сумата 37,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 08.08.2019г. - 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 17.05.2021 г. до окончателното ѝ изплащане,
за обект находящ се в с. С. О., ул. Д. № *, които суми са предмет на Заповед № * г. за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 233,60 лв. за главница за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен № * за периода 09.07.2019 г. – 04.12.2019 г., за обект находящ
се в с. С. О., ул. Д. № * до пълния претендиран размер от 424,19 лв.; както и за разликата
над 37,70 лв. за обезщетение за забава върху главницата начислено за периода от
08.08.2019г. - 12.05.2021 г. до пълния претендиран размер от 63,40 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. С. В., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., ул. Д. № * да заплати на „В. и
к.- В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. № *, сумата 41,73
лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 403,39 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5