Решение по дело №273/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Р. Г. Д. от [населено място], [улица], срещу Решение №112 от 25.04.2025 г., постановено по АНД №487/2025 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че нарушението е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗАНН, тъй като касаторът си бил изпълнил задълженията на водач на МПС и е имал обективни причини за регистрация на МПС в срок. Счита, че в случая за налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като в семейството е единствен правоспособен водач и се налага да се грижи за възрастните си родители. По изложените в жалбата съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя искане за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено НП №25-0869-000008/14.01.2025 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР [населено място].

Ответната страна Началник Сектор ПП при ОД на МВР [населено място], редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И. С., редовно упълномощена, която изразя становище за неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното Решение на РС [населено място] да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение състав при РС [населено място] е потвърдил изцяло Наказателно постановление №25-0869-000008/14.01.2025 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на касатора Р. Г. Д. от [населено място], на основание чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Спор по фактите няма между страните.

Безспорно е установено от решаващия съд, че на 27.11.2024 г. около 16.57 часа в [населено място], на бул.[населено място], в посока от КООП Пазар към [жк], касаторът управлявал собствения си л.а. Р. Л., с рег. №[рег. номер], който автомобил не е регистриран по надлежния ред в Р България, тъй като регистрация била служебно прекратена на 24.10.2024 г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. Въз основа на констатациите за управление на лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, започнала проверка по преписка вх.№11/2025 г. по описа на ШРП, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.01.2025 г. на прокурор при ШРП, поради липса на субективния елемент - умисъл от състава на престъплението по чл.345 ал.2 от НК. Със същото постановление материалите по преписката били изпратени на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР [населено място] за преценка дали осъщественото представлява административно нарушение. Въз основа на материалите по преписка и постановлението за отказ да се образува наказателно производство, било издадено процесното наказателно постановление.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че деянието на касатора съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че деецът е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Установено е, че касаторът е приболи процесното МПС на 26.08.2024 г. и в срока по чл.145 ал.2 от ЗДвП, а именно до 26.09.2024 г. не го е регистрирал, поради което е и служебно прекратена регистрацията на МПС на 24.10.2024 г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП.. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителя правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и санкцията е определена в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН. Решаващият съд е изложил и мотиви, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация.

Касационната инстанция приема, че обосновано районният съд е приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, а от събраните по делото доказателства се установява, че той е управлявал МПС, чиято регистрация към датата на управлението му е била прекратена. Неоснователни са доводите на касатора, че като водач бил изпълнил всичките си задължения, поради което и изводът да решаващият съд, че нарушението е извършено при условията на пряк умисъл бил необоснован. При установено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП явно касаторът, като водач на МПС, не е изпълнил всичките си задължения, а именно да регистрира придобитото от него МПС в срок, и за което е знаел, поради което извода на съда в този смисъл е правилен. Следва да се посочи, че дори и да не е налице умисъл, за разлика от наказателното право, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи (чл.11 ал.4 от НК), то по силата на чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи, от което следва, че същите са наказуеми на общо основание, освен в изрично предвидени изключения. Такова изключение в случая не е налице, поради което и не може да се приеме, че извършването на нарушението при условията на непредпазливост обуславя неговата несъставомерност.

Напълно се споделят и доводите на въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложените административни наказания, доколкото ги е определил в минималния предвиден от законодателя размер и срок, при липса на каквито и да било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. С оглед на това обоснован е изводът на предходната инстанция, че административните наказания са определени при съблюдаване на правилата за тяхната индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същите, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, като твърденията пред касационната инстанция са същите и пред въззивния съд. В този смисъла на основание чл.221 ал.2 от АПК касационният съд препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд в тази част.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено изцяло в сила.

При този изход на спора, на ответната страна, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд гр.Шумен в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №112 от 25.04.2025 г., постановено по АНД №487 по описа за 2025 г. на Районен съд гр. Шумен.

ОСЪЖДА Р. Г. Д. с [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.