РЕШЕНИЕ№
267
гр. Монтана, 24 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 10.06.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на ПРОКУРОР КАМЕЛИЯ
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 193 по
описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от процесуалния представител на Г.П.Н.,*** против Решение № 44/18.03.2022 г. по АНД №
20211630201042/2021 г, на PC Монтана, с което е потвърдено
Наказателно Постановление № ПП -
1/23.04.2021. на Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана. С
потвърденото НП на касатора са наложени административни наказания за това че
като водач на МПС след надлежно издадено устно полицейско разпореждане, не го
изпълнява, като по този начин пречи на служителите да изпълнят служебните си
задължения.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно, Безспорно
е установено, че в процесния случай не са настъпили вредни последици и са налице
изключителни смекчаващи обстоятелства, както и че твърдяното нарушение на Г.Н.,
поради своята малозначителност, е с явно незначителна обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Твърди, че не е ясно защо
първоинстанционният съд изцяло кредитира единствено твърдения на
административнонаказващия орган, някой от които не намират опора в събраните
доказателства по делото, други нямат дори житейска логика, а трети биват
тълкувани превратно. В същото време напълно са игнорирани безспорно доказаните
факти, които са в полза на неговия доверител. Непълният анализ на фактическата
обстановка, установена по делото, както и неотчитането на смекчаващите
обстоятелства, ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от този вид, както и липсата на каквито и да било вредни последици,
прави процесното решение необосновано и издадено в противоречие с
материално-правните разпоредби и процесуалния закон, а наложеното наказание -
явно несправедливо, поради което следва да бъде отменено от настоящата
инстанция. Счита за категорично установено, че в оспорвания пред
първоинстанционния съд административен акт не е ясно определено наложеното
наказание, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е
самостоятелно основание за отмяната му. Видно от приложената административна
преписка наказващият орган е определил два различни размера на санкция, без да
бъде обоснован нито един от тях. Неясната воля на административнонаказващия
орган не е обоснована или заявена пред съда, което определя административният
акт като издаден в несъответствие с процесуалните правила и целта на закона.
Тази празнота не може да бъде своеволно тълкувана и запълвана от съдебния
състав. Прави впечатление, че произнасянето му в случая е направено без да бъде
направен обективен, адекватен и пълен анализ на всички безспорно установени
факти по делото, като се отчитат само интересите на органа на власт, дори тези
които не почиват на правната и житейска логика. Първоинстанционният съд е
пренебрегнал изцяло извършените от административнонаказващия орган множество
процесуални нарушения, довели до опорочаване на административнонаказателния
процес при санкциониране поведението на доверителя му. Предвид всичко
гореизложено, счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
да бъде постановено ново, по съществото на спора, което да отговаря на
безспорно доказаните факти и закона. В с.з. адв. Г. поддържа жалбата и
изложените в същата съображения.
Ответникът – чрез
процесуалния си представител Катя Димитрова, в с.з. оспорва касационната жалба
и моли за решение, с което същата се остави без уважение като неоснователна и
да се потвърди решението на въззивния съд като правилно, законосъобразно и
обосновано. Счита, че въззивният съд е събрал всички относими по делото писмени
и гласни доказателства и е стигнал до правилния извод, че има извършено
административно нарушение, което е извършено виновно именно от наказаното лице.
На второ място, счита за правилно и това, което съдът е приел в своето решение,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. По никакъв начин в това
производство не е ограничено правото на защита на наказаното лице.
Възраженията, изложени в касационната жалба, са правени и пред въззивния съд,
който ги е обсъдил и правилно ги е отхвърлил. Моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, както пред въззивния съд, претендиран в размер на 400 лв.,
така и в настоящото производство, като го намалите до минималния размер,
предвиден в Наредба № 7.
Прокурор Камелия
Цветкова при ОП Монтана дава мотивирано заключение, че депозираната касационна
жалба е неоснователна. Счита, че по делото безпротиворечиво се установява, че
санкционираното лице е извършило административно нарушение по смисъла на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР. С касационната жалба се иска отмяна на съдебния акт и
прилагане съответно на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което намира, че
правилно МРС не е приложил, тъй като липсват предпоставки за това, а именно, имайки
предвид тежестта на извършеното административно нарушение, личността на
извършителя, който от 2019 г. до 2021 г. многократно е санкциониран за
допуснати административни нарушения. Намира, че въззивният съд не е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а постановения съдебен
акт е обоснован. Предлага оспореното решение на МРС да остане в сила като
правилно.
Административен съд
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди
обжалваното НП въззивният съд, приема, че На 31.03.2021г. около 19:05 ч. по сигнал за
неправоспособен водач, бил спрян за проверка водача на л.а. „АУДИ А4" с per. № М 01
39 BP в гр.Монтана на ул.Диана управляван от жалбоподателя Г.П.Н.
и с пътник на предната седалка св.Тодор Антоанетов Тодоров. От началото на
проверката Н. се държал арогантно и агресивно спрямо св.Илиян Митков Илиев и
св.Велислав Ботев Величков - мл. авто- контрольори в Сектор ПП към ОД МВР -
Монтана, като отказвал да им окаже съдействие. В хода на проверката били
констатирани множество нарушения, едно от които било, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация па смисъла на чл.143 ал.15 от ЗДвП и след като Н.
разбрал, че ще бъдат отнети регистрационните номера, същия седейки в автомобила
опитал да слезе, за да попречи на св.Илиев да демонтира предната регистрационна
табела, като започнал да го заплашва. Св.Илиев му разпоредил да остане в
автомобила, докато демонтира табелите с регистрационни номера, но водачът
отново тръгнал да слиза, което наложило повторно св.Илиев да му разпореди да
остане вътре в л.а. и да не му пречи да изпълни служебните си задължения. Н.
отказал да изпълни разпорежданията и продължил с действията си, като слязъл от
л.а. и задал на св.Илиев въпроса:„Кой си ти, че да ми сваляш номерата? Ще
слизам. Задържай ме, кво ми е зор!". Вследствие на силния афект от това,
че предната регистрационна табела била свален^ жалбоподателя отказал да седне в
автомобила, което наложило използването на физическа сила от св.Илиев
изразяваща се в ключова техника на лявата му китка, а след това и на дясната му
китка, за да му постави помощно средство „белезници" с цел за да може да
демонтира спокойно и задната регистрационна табела, а така също и с цел личната
си безопасност, безопасността на св.Величков, както и безопасността на Н. и
останалите участници в движението, предвид това, че случващото се е в близост
до платното за движение, където трафикът бил интензивен в двете посоки.
Използването на физическата сила била преустановена след отпадането на
необходимостта, а именно поставянето на помощно средство „белезници".
Св.Илиев докато се опитвал да демонтира и задната табела, Н. му казал: „Ей
по-леко с колата. Нали ти е ясно, че тия номера. В хода на съдебното следствие
св.Велислав Ботев Величков и св.Илиян Митков Илиев потвърждават изложеното в
АУАН, като твърденията на жалбоподателя чрез показанията на св.Тодор Антоанетов
Тодоров, не се подкрепят от доказателствата по делото. След обстоен и обективен
анализ на непосредствено събраните по делото доказателства - гласни и писмени,
настоящия съд намира, че административнонаказващия орган (АНО) е приложил
правилно закона, като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла
на чл.64, ал.4 от ЗМВР, респ. чл.257, ал.1 от ЗМВР, с автор - жалбоподателя Г.П.Н..
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Велислав Ботев Величков и св.Илиян
Митков Илиев, които са обективни и последователни в контекста на писмените
доказателства по делото, а посоченото от Н. чрез адв.П.Г. от БАК, е
необосновано и неизвинително относно допуснато от същия процесно
административн^ нарушение. Съдът намира, че при установяване на
административното нарушение, санкционирано на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Допуснатата техническа неточност
в АУАН чрез не изписване на текста на чл.64, ал.4 от ЗМВР и посочването в НП
след наложеното административно наказание - глоба в размер на 300 лева, словом
- „сто" лева, по разбиране на настоящия съд, не е основание за отмяна на
НП. Волята на АНО е ясна чрез определяне на административното наказание глоба в
размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, като технически
погрешно е посочено словом - „сто". Това, че НП № 21 - 0996 -
002300/15.09.2021г. е отменено с Решение № 142/21.12.2021г. по АНД № 1135/21 п
по описа на МРС, според настоящия съд не променя правните изводи по настоящето
дело, защото процесното нарушение е доказано за извършено, правилно е санкционирано
и в рамките на процесното АНП настоящия съд не открива да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
нарушителя Н.. Според настоящият съд не са налице и условията на чл.28 от ЗАНН.
Обществената опасност на извършеното нарушение е значителна, която по разбиране
на настоящия съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Съобразявайки тежестта
на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, правилно АНО
не е приложил чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая не се касае за маловажен случай
на административно нарушение по ЗМВР. Това, че спрямо Н. в периода от
01.01.2020г. до 24.09.2021г. не са открити други влезли в сила НП за нарушения
по ЗМВР, съгласно писмо № 301000-21331 /29.09.2021г. на ОД МВР - Монтана, не
може според настоящия съд да бъде основание за отмяна на НП с приложение на
чл.28 от ЗАНН, и правилно е послужило на АНО да определи размера на
административното наказание - глоба при средния размер по чл.257, ал. 1 от ЗМВР. АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и
чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на чл.28 и
чл.29 от ЗАНН или тези на чл.34 от ЗАНН. Настоящият съд не открива смекчаващи
отговорността обстоятелства, в т.ч. изключителни, а нарушението не е
резултатно, за да има настъпили вредни последици. Според настоящия съд АУАН и
НП са съобразени с изискванията на ЗАНН, без да се откриват съществени
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Очевидно от данните по делото, Г.П.Н. е организирал в пълнота
защитата си, без настоящия съд да открива ограничаване правото му на защита.
Допусната техническа неточност в АУАН чрез не посочване на чл.64, ал.4 от ЗМВР,
по разбиране на настоящия съд не е основание за отмяна на НП, тъй като еналице хипотезата на ЧЛ.53, ал.2 ОТ
ЗАНН - Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя п неговата вина.
Предмет на настоящото
решение е въззивното решение, евентуално допуснати съществени процесуални
нарушения на съда и нарушение на материалния закон.
Съдът счита обжалваното
решение за неправилно. На първо място в издаденото Наказателно постановление е
посочен различен размер на наложената санкция – „глоба”. В тази връзка цифрово
глобата е отразена в размер на 300 лева, а словом е записана като сто лева.
Това разминаване в размера на административнонаказателната санкция само по себе
си води до незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление, тъй
като не може да стане ясна волята на административнонаказващия орган, нито
размера на наложената глоба следва да се предполага или да се извежда по
тълкувателен път. Самата санкционна разпоредба предвижда диапазон между 100 до
500 лв.
На следващо място съгласно
чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР - Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Съгласно чл. 257, ал. 1
от ЗМВР - Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 100 до 500 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.
В случая ЗМВР се явява
общ закон спрямо ЗДвП, а последният е този, който урежда административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС, в това число и издаваните до тях
разпореждания.
В случая
административнонаказаното лице е водач на МПС и като такъв приложими са
специалните разпоредби на ЗДвП, а не общият текст от ЗМВР, с оглед на което и
на това основание издаденото НП се явява незаконосъобразно, а от там и
решението на въззивния съд, с който същото е потвърдено.
С оглед изхода на делото
този състав на съда счита, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за двете инстанции.
Видно от представените
доказателства исканите разноски са по 400 лева за всяка една от двете
инстанции. По делото ответната страна е направила своевременно възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение,
В случая, от значение
при преценка прекомерността на адвокатското възнаграждение е фактическата и
правна сложност на делото. За този род дела тази сложност може да бъде
определена като ниска до средна. В конкретния случай следва да се има предвид
предмета на спора и спорните фактически обстоятелства; видът и обемът на
относимите доказателства – материалният интерес изразим в размера на наложеното
наказание, която, както се посочи по-горе в мотивите не е ясно дали е 100 или
300 лева; обсъжданото правно основание е едно – чл. 257 от ЗМВР. В тази връзка
проведените по делото заседания пред въззивната инстанция са две и то поради
неявяване на свидетели за разпит, спорът касае едно единствено фактическо
обстоятелство, като е налице минимална правна сложност на спора. От друга
страна касационната инстанция е инстанция по правото, без пред същата да са
представяни нови доказателства, които да следва да бъдат обсъждани или в случая
не се установяват конкретни основания, които да обуславят определянето на
значително по-високо възнаграждение, спрямо минимално установеното от
законодателя и във връзка с аналогични такива случаи, поради което възнаграждение
към установения минимум, а именно от 300 лева, в който смисъл е чл. 7, ал. 2,
т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, би покрило, изискващите се за него критерии за
обоснованост и справедливост.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 44/18.03.2022 г. по АНД № 20211630201042/2021
г, на PC Монтана.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № ПП - 1/23.04.2021. на Началник
Сектор ПП към ОДМВР – Монтана като неправилно.
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Н.,*** разноски в производството, в размер на 600
лева, представляващи адвокатско възнаграждение (по 300 лева за всяка
инстанция).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: