№ 173
гр. Пловдив, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900447 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците А. А. Й., ЕГН **********, и Ф. А. Й., ЕГН **********,
двамата от ****, чрез пълномощник адв.П. К., твърдят, че са родители на С.
А. Й., починала на 21 години при пътнотранспортно произшествие, състояло
се на 20.03.2022 г. около 16,50 ч. на път І-6, км 233+070 м. Твърдят, че
произшествието е виновно причинено от И. Ж. М. при управление на л.а.БМВ
316 И с рег.№ ****. При движение по горния път автомобилът, управляван от
М., излязъл от пътното платно, блъснал челно табелата за населено място ***,
блъснал се в крайпътно дърво и се преобърнал, в резултат от което настъпила
смъртта на С. Й. – пътник на задна седалка в автомобила. Твърди се, че
автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника, който
след извънсъдебна претенция, получена от него на 29.04.2022 г., не е
изплатил на ищците претендираното от тях застрахователно обезщетение. По-
нататък в исковата молба се описват отношенията между починалата и
родителите й приживе, като се изтъква, че връзката между тях е била много
силна и емоционална, поради което ищците много трудно приемат загубата
на дъщеря си. Описват се скръбта и огромната им непреодолима травма.
Набляга се на това, че починалата С. Й. е била *** по време на инцидента,
1
което е причинила изключително тежки страдания на родителите й. Въз
основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба и
след допуснато в открито съдебно заседание на 26.03.2024 г. изменение на
исковете по размер, е формулирано искане ответникът да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците сумата 200 000 лв., частично от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 27.03.2022 г. (евентуално от 29.04.2022 г.) до окончателното
плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, чрез пълномощник адв.М.
М., оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение за сочения от ищците период по отношение посоченото от
тях МПС. Оспорва твърдените от ищците начин и причини за настъпване на
твърдяното ПТП. Възразява, че не е налице виновно и противоправно
поведение на И. М.. Оспорва наличието на причинна връзка между
поведението на последния и уврежданията на пострадалата. Оспорва исковете
и по размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, като изтъква, че и ищците, които също са
пътували в автомобила, имат принос за настъпване на произшествието. В тази
връзка поддържа, че починалата С. Й. е пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан, което е довело до нейната смърт. Посочва, че водачът
на МПС не е уведомявал застрахователя за произшествието. Оспорва иска за
присъждане на законна лихва и с аргумент, че ищците не са посочили банкова
сметка пред застрахователя, като изтъква, че липсата на това кредиторово
съдействие освобождава ответника от последиците на забавата.
В допълнителната искова молба се поддържа, че представеният
протокол за ПТП с пострадали лица се ползва с доказателствена сила относно
механизма на произшествието, а вината съгласно чл.45 ЗЗД се предполага до
доказване на противното, което е в тежест на ответника. Оспорва се
възражението за съпричиняване. Поддържа се, че исковете са съобразени по
размер с лимита на отговорност на ответника по застрахователния договор и
със съществуващата съдебна практика. Поддържа се и иска за законна лихва с
аргумент, че такава се дължи от датата на уведомяване на застрахователя от
застрахования или от увреденото лице.
2
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат вече
заявените възражения. Поддържа се искането за отхвърляне на исковете, като
се претендират деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се установява и от приложените по делото препис-
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, че ищците са
родители на С. А. Й., ЕГН **********, от ***, обл.Пловдив, починала на
20.03.2022 г.
На 20.03.2022 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, състояло се в същия ден, 16,50 ч., на път І-6, км 233+0,70 м. Според
протокола произшествието е настъпило при управление на лек автомобил
БМВ 316И с рег.№ ****, управляван от И. Ж. М., ЕГН **********, от
гр.Пловдив. С. А. Й., както и ищците А. и Ф. Й.и фигурират в протокола като
пътници в същото превозно средство, първата от които – починала, а
останалите двама – с описани в протокола травматични увреждания. Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено: „лекият автомобил излиза в
дясно извън пътното платно, като блъска челно табелата за населено място
*** и със задна лява част се блъска в крайпътно дърво, след което
автомобилът се преобръща и застава на едната си страна.“
Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за
лекия автомобил БМВ с рег.№ **** е сключен договор с ответното дружество
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на
покритие, обхващащ датата на горното събитие 20.03.2022 г. В тази насока е и
приетата по делото справка от информационен център на Гаранционен фонд
(л.23).
Установява се, че на 29.04.2022 г. ищците са сезирали ответното
застрахователно дружество за това, че е настъпило горното пътнотранспортно
произшествие – обратна разписка на л.24. Установява се, че по повод
уведомлението им при ответника е образувана преписка по щета
№**********. Проведена е кореспонденция с пълномощник на ищците, от
която се установява, че застрахователят е изискал от тях представяне на
допълнителни документи – влязъл в сила акт (присъда, решение,
споразумение) по наказателно дело, автотехническа и съдебномедицинска
3
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към
него. На ищците е указано, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, няма основание да
им бъде изплатено застрахователно обезщетение.
Разпитани са трима свидетели. От показанията на свидетеля И. М. са
почерпени данни относно механизма на процесното произшествие.
Установява се, че свидетелят е управлявал автомобила БМВ с рег.№ ****, а
дъщерята на ищците се е возила на задната седалка в дясно. В автомобила са
били и ищците. Автомобилът се е движел по извънградски път със скорост
110-120 км/ч. Времето е било сухо и светло, нямало е други автомобили на
пътя. Когато наближил населеното място (***), при вида на входната табела
за селото свидетелят натиснал рязко спирачния педал. В резултат от това
автомобилът излязъл от пътя и се ударил последователно в табелата за
населено място и в едно крайпътно дърво. Всички в автомобила били с
поставени предпазни колани според този свидетел. Свидетелят няма
конкретен спомен относно това какво се е случило след удара. Помни, че той
и ищецът А. Й. са извадили момичето от задната седалка, а после с друг
автомобил тя е била откарана в болница. Относно претърпените от ищците
неимуществени вреди са разпитани свидетелите Е. К. и С. К.. От показанията
им се установява, че ищците понасят тежко загубата на дъщеря им. Освен нея
имат две по-малки дъщери. С. била *** ****, когато се случила катастрофата,
изоставена била от бащата на детето си и живеела със своите родители и
сестрите си. Всички били едно задружно и сплотено семейство. Ищците
гледали С. като „писано яйце“. С радост очаквали ****, купували ***,
поръчали ***. На нея разчитали, тъй като била най-голяма. Ищцата Ф. Й.
пострадала при катастрофата и също била откарана в болница. Освободили я
на четвъртия ден, за да погребе детето си. В деня на погребението
пристигнало поръчаното ***, което положили в гроба. Още не можели да
преживеят смъртта на дъщеря си. Двамата били окаяни. Ищецът А. Й.
отслабнал много, а съпругата му вече не можела да работи и приемала
лекарства за успокоение. Променили се много като хора, живеят тежко,
усамотили се за разлика от преди, когато били весели и жизнерадостни. При
споменаване името на дъщеря им, започват да плачат. Правят помени,
раздават, ходят много често на гроба й. Мястото на произшествието се
виждало от дома им, гробищата също били наблизо.
4
Приета е по делото съдебно-психологична експертиза. От заключението
й се установява, че описаното негативно жизнено събитие е преживяно от
ищците като остра стресова реакция, продължила с дни. Преживените
психични реакции са довели до нарушена адаптация и промени с
емоционални симптоми – напрежение, тъга, тревожност и др. Налице са били
предпоставки за развитие на посттравматично стресово разстройство,
въпреки, че такова не е било диагностицирано поради това, че психиатър не е
бил посетен (от обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание).
Настъпили са трайни личностови промени след загубата – ограничаване на
социалните контакти, изразена емоционална отчужденост, притъпяване на
чувствата, изолация и др. Прогнозата за отзвучаване на психичната травма са
индивидуални, като в случая негативни фактори са примитивната личностова
структура, психотравмената фамилна ситуация и продължаващите болки и
дискомфорт – според експертизата ищците още не са се откъснали от
случилото се и не са преминали през последната фаза на траурното събитие.
Приета е още комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според заключението на която причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а.БМВ 316
И. М. е загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение
от дясно. Автомобилът се е движел по платното за движение на път І-6 със
скорост около 112 км/ч. В един момент водачът е задействал екстрено
спирачната система и е отклонил автомобила в дясно. Автомобилът е
напуснал платното за движение, след което се е ударил в дърво със скорост
около 52 км/ч, а след удара се е преобърнал на дясната си страна. В съдебно
заседание вещото лице М. уточнява, че автомобилът е поднесъл и загубил
устойчивост на сух и прав участък от пътното платно, след като
първоначално се е отклонил в ляво. За да премине покрай табелата за
населено място с разрешената скорост 50 км/ч, водачът е следвало да намали
скоростта по-рано, а не да го прави рязко, както в случая. Табелата е голяма,
дори на къси светлини се забелязва по-рано. От медицинската част на
експертизата се установява, че причина за смъртта на С. Й. е остра
кръвозагуба в следствие разкъсване на ствола на белодробната артерия и
разкъсване на черния дроб, провокирали излив на кръв в гръдната и в
коремната кухина. Уврежданията са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при
5
пътнотранспортно произшествие, в което Й. е участвала като пътник в
автомобил, блъснал се в крайпътен знак и дърво. Загиналата е била в ****,
като при произшествието е **** от тежка черепно-мозъчна травма и
кръвоизливи в белите дробове и в черния дроб, които е много вероятно да се
получат при процесното произшествие. ****. Не е възможно същият да бъде
спасен при конкретните обстоятелства. ****. Лекият автомобил БМВ следва
да е имал предпазни колани на всички места, т.е. за водача и тримата
пътници. Няма данни от протокола за оглед такива да са били ползвани.
Независимо от това, правилно поставеният предпазен колан не би попречил
да бъде причинена тежка гръдна инерционна травма, която е основната
причина за смъртта на Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В
конкретния случай се установява, че застрахователят е бил сезиран за
процесното застрахователно събитие преди завеждане на настоящото дело.
Не се установява застрахователят да е определил и изплатил застрахователно
обезщетение на ищците. Следователно процедурата за доброволно уреждане
на спора е приключила без удовлетворителен за ищцовата страна резултат,
което прави преките искове по чл.432 КЗ допустими.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка се констатира, че
между ответника и собственика на лек автомобил БМВ с рег.№ **** е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
6
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети
ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина
на прекия причинител. От събраните гласни и писмени доказателства се
установява, че 20.03.2022 г., приближавайки населено място *** и преди да
навлезе в същото, свидетелят И. М. е загубил контрол над управлявания от
него автомобил, последният е напуснал платното за движение и се е ударил
последователно в пътна табела за начало на населеното място и в крайпътно
дърво, в резултат от което автомобилът се е обърнал на една страна. От
приетата по делото комплексна експертиза, която съдът изцяло кредитира
като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се
установява, че единствена причина за произшествието е загубата на контрол
над моторното превозно средство, застраховано при ответника. Последното
от своя страна се дължи на обстоятелството, че св.М. е управлявал
автомобила с превишена скорост (при разрешена 90 км/ч за извън населено
място, автомобилът се е движел със скорост около 112 км/ч.) Нарушена е
била забранителната норма на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Свидетелят М. не е намалил скоростта плавно и своевременно преди табелата
за начало на населено място, която е била видима при конкретните
атмосферни условия – светло, сухо и ясно време, така че да може да навлезе в
селото с разрешената скорост от 50 км/ч. Вместо това в непосредствена
близост до същата табела е натиснал рязко спирачния педал, при което е
загубил контрол над автомобила и последният е напуснал пътното платно.
Нарушена е била и нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, според която водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
7
управляват. Пострадали са всички пътници в автомобила, в т.ч. дъщерята на
ищците С. Й., която е издъхнала на път за болнично заведение. Смъртта й е
пряка и непосредствена последица от горепосоченото противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, в който се е возила. Според
експертизата, травмите й са получени от удари с или върху твърд/тъп
предмет, каквито удари починалата е претърпяла при ударите на автомобила
и неговото преобръщане на дясната си страна, в която тя се е намирала.
Поведението на прекия причинител е виновно – съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното. От събраните по делото доказателства презумпцията не се
опровергава.
Българското материално право признава право на обезщетение за
неимуществени вреди от деликт с причинена смърт в полза на родителите на
починалия (в този смисъл постановления на Пленума на ВС №4/61 г., №5/69
г. и №2/84 г.), като прякото право по чл.432 КЗ има вторичен характер спрямо
деликтното, следователно ищците, които са родители на починалата при
процесното произшествие С. Й., се явяват материалноправно легитимирани
да претендират от застрахователя обезщетение за вреди от смъртта на дъщеря
си. Обективните предпоставки на всеки субективно съединен иск по чл.432
КЗ са налице в конкретната хипотеза и тези искове се явява доказани по
своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.) При определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които решаващият съд е
длъжен да обсъди и да изведе извод за значението на критериите при
определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. (В този
смисъл Решение №66/29.05.2017 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№ 1464/2016 г.)
8
Според Решение №212/11.01.2018 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№738/2017 г.
следва да бъдат отчетени моментът на настъпване на смъртта, възрастта и
обществено положение на пострадалия, степента на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, както и действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения.
Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от
деликта ищците са претърпели неимуществени вреди. Преживели са и
продължават да изживяват душевна болка и страдание от загубата на дете. От
свидетелските показания се установява, че С. Й. е починалата на 21
навършени години, които години е прекарала в дома на родителите си и в
тяхното обкръжение. Приживе на С., семейството е било сплотено и между
родителите и децата са съществували отношения на любов и разбирателство.
Ищците са обичали и почитали най-голямата си дъщеря, разчитали са на нея
при отглеждането на по-малките деца. Били са изключително щастливи от
факта, че ****. Същевременно са получавали обич и почит от страна на
детето си. След смъртта на С. Й., животът на ищците, които са загубили
обичано дете в млада възраст, загубили са и *** при ненадейни и внезапни
обстоятелства, се е променил коренно. И двамата са затворени в себе си,
според психологичната експертиза още не са преживели траурното събитие,
не могат да преминат през последната му фаза на осъзнаване и да се откъснат
от случилото се. Налице са трайни личностови промени и при двамата, като с
оглед конкретните особености на личността им е много вероятно да са
преживели посттравматично стресово разстройство, което не е било
диагностицирано, тъй като не са посетили психиатър. Според свидетелските
показания ищецът А. Й. е окаян и силно отслабнал физически, а ищцата Ф. Й.
не може да работи, двамата трудно намират сили да водят ежедневния си
живот. Загубата им не може да бъде запълнена. Въз основа на така
обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за всеки един от
ищците, съобразно доказаните по делото болки и страдания и други морални
вреди, които са претърпели, както и съобразно общоприетите критерии за
справедливост, съобразено и с обществено-икономическите условия за живот
в страната към момента на произшествието, се свежда до сумата 160 000 лв.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено
9
поведението на пострадалата, с оглед наведеното от ответника възражение за
съпричиняване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, което трябва
да е противоправно, от една страна, и настъпилия вредоносен резултат от
друга. В тази връзка ответникът възразява, че при процесното произшествие
починалата С. Й. се е возила в автомобила без поставен обезопасителен
колан. В чл.137а, ал.2 ЗДвП е очертан кръгът от лица, които могат да не
използват обезопасителен колан, бидейки водачи или пътници в МПС,
оборудвано с обезопасителни колани. **** са включени в тази категория
лица, за които задължението за поставяне на предпазен колан не е абсолютно.
От събраните по делото доказателства се установи, че дъщерята на ищците е
била *** **** по време на произшествието, ****. На следващо място,
категорични данни Й. да е пътувала без поставен колан не са събрани,
въпреки указаната в тази насока тежест на доказване върху ответната страна.
На трето място, според съдебномедицинската експертиза травмите, в резултат
от които е настъпила смъртта й, не биха могли да бъдат избегнати при
поставен обезопасителен колан. Следователно, възражението за
съпричиняване е недоказано и неоснователно – не се установява
противоправно поведение на починалата, което да се намира в причинна
връзка със смъртта й. Ето защо няма основание гореопределените
обезщетения да бъдат редуцирани, а същите следва да се присъдят в цялост.
Ищците претендират лихва за забава по реда на чл.429, ал.3 КЗ.
Съгласно чл.429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на
други данни по делото (няма данни дали и кога собственикът и/или водачът
на застрахования автомобил е уведомил ответника за застрахователното
събитие), съдът приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 29.04.2022 г. с предявяване на застрахователната претенция от
ищците като увредени лица, поради което за ответника е възникнало
10
задължение за заплащане на законна лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от този ден до окончателното
плащане. (Така в Решение №167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д.№2273/2018 г., ІІ
т.о.) Не се установява непосочването на банкова сметка в застрахователната
претенция да е единствена причина за забавата на застрахователя – видно от
разменената кореспонденция обезщетение не е определено и изплатено
поради това, че не е представен от ищците препис от влязъл в сила съдебен
акт, установяващ вината на прекия причинител, в изискването на което съдът
не намира законно основание. Ето защо и възражението на застрахователя в
тази насока, основано на разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ, се намира за
несъстоятелно.
В обобщение, в полза на всеки от ищците следва да бъде присъдено
застрахователно обезщетение в размер 160 000 лв., ведно със законна лихва
от 29.04.2022 г. до окончателното му плащане. Исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени за разликата над горния размер до предявения
такъв от 200 000 лв., частично от 250 000 лв., както и по отношение
претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 27.03.2022 г. до
28.04.2022 г., включително.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищците са направили и претендират разноски за възнаграждения на
вещи лица в общ размер 925 лв., от които съразмерно на уважената част от
исковата претенция им се следва сумата 740 лв. Претендира се и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, като двамата са представлявани в
процеса от адв.П. К., с която са сключили договор за правна помощ от
02.04.2022 г. с уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В
тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед
уважаването на исковете, то в полза на адв.К. се дължи адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.2, ал.5, чл.7, ал.2, т.5 и §2а ДР на
Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й, действаща към датата на сключване на
договора, в размер 11 352 лв. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника.
11
Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството
по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва
да заплати сумата 12 800 лв. – държавна такса в размер 4 % от общия
материален интерес, по сметка на ПОС, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответната страна е направила разходи за възнаграждения на вещи лица
и свидетел в общ размер 650 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция й се следва сумата 130 лв. Претендира се от тази страна и
възнаграждение за адвокат в общ размер 35 280 лв. (по 17 640 лв. за защита
по всеки субективно съединен иск), платено изцяло по банков път на адв.М.
Г.. Ищците правят възражение за прекомерност на възнаграждението, което
съдът намира за неоснователно. Договорите за правна защита и съдействие с
адв.Г. са сключени на 07.12.2022 г. и спрямо тях са приложими нормите на
горепосочената Наредба за минималните адвокатски възнаграждения,
изменени и обн.ДВ, бр.88/2022 г., в сила от 04.11.2022 г. Приложими в
конкретния случай са разпоредбата на чл.2, ал.5, предвиждаща
възнаграждение да бъде уговаряно за всеки съединен иск, както и тази на
чл.2, ал.7, според която при частични искове възнаграждението за първия
частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за
каква част от него е предявен искът. Така, с оглед пълния размер на заявените
вземания на всеки ищец, минималното адвокатско възнаграждение е в размер
17 580 лв. по всеки иск – определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 и §2а ДР на
Наредбата. Уговореното и платено възнаграждение е близко до минимума и
съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради което не се
налага корекция на същото по реда на чл.78, ал.5 ГПК. От пълния размер на
платеното адвокатско възнаграждение в тежест на ищцовата страна следва да
се присъди по съразмерност сумата 7 056 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на А. А. Й., ЕГН
**********, и Ф. А. Й., ЕГН **********, двамата от ****, сумата по 160 000
лв. (сто и шестдесет хиляди лева), частично от 250 000 лв., на всеки от
двамата, ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до окончателното плащане,
12
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
дъщеря им С. А. Й., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 20.03.2022 г. на път І-6, км 233+0,70 м., причинено виновно
от водача на лек автомобил БМВ 316 И с рег.№ **** – И. Ж. М., ЕГН
**********, за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК
*********, като ОТХВЪРЛЯ всеки субективно съединен иск за разликата над
горния размер до пълния предявен такъв от 200 000 лв., частично от 250 000
лв., както и исканията за присъждане на законна лихва за периода от
27.03.2022 г. до 28.04.2022 г., включително.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на А. А. Й., ЕГН
**********, и Ф. А. Й., ЕГН **********, двамата от ****, сумата 740 лв.
(седемстотин и четиридесет лева) – деловодни разноски по съразмерност за
производството по т.д.№447/2022 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адвокат П. К.,
БУЛСТАТ ****, САК, ****, сумата 11 352 лв. (единадесет хиляди триста
петдесет и два лева) – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за
производството по т.д.№447/2022 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати по сметка на ОС
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 12 800 лв. (дванадесет
хиляди и осемстотин лева) – държавна такса за производството по т.д.
№447/2022 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА А. А. Й., ЕГН **********, и Ф. А. Й., ЕГН **********,
двамата от ****, да заплатят на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата 7 186 лв.
(седем хиляди сто осемдесет и шест лева) – деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение по съразмерност за производството по т.д.№447/2022 г. на
ОС Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14