№ 207
гр. Русе, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520103912 по описа за 2024 година
В. Ц. – юрисконсулт на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, заявява, че на 07.12.2019г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон България“ КЧД и Р. И. И. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит CREX-17512549, по силата на който дружеството
предоставило на ответника кредит в размер на 249 лева, при договорен лихвен процент – 0%
и ГПР – 0%.
Съобразно договореното, кредитополучателят се съгласил заемната сума да бъде
изплатена пряко на упълномощения търговски партньор. Извършеното плащане
съставлявало изпълнение на поетото от кредитодателя задължение да предостави на
кредитополучателя кредита и създало задължение на кредитополучателя да заплати
погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“.
Ищецът поддържа, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон България“ КЧД
превел на търговския партньор – „Практикер Ритейл“ ЕООД сумата 249 лева, като при
подписване на договора, кредитополучателят заплатил първоначална вноска в размер на
41.51 лева.
Ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта – не заплатил
погасителните вноски, първата от която с падеж 15.01.2020г. Предвид неизпълнението, на
основание чл.86 ЗЗД дължал обезщетение в размер на законната лихва за периода
15.05.2021г. – 21.03.2024г.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
22.04.2020г. и приложенията към него, кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от
Договор за потребителски паричен кредит №CREX-17512549/07.12.2019г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. В изпълнение императивните разпоредби на чл.99 ЗЗД, длъжникът
1
бил уведомен за цедиране на вземането, обявената предсрочна изискуемост и размера на
дълга. Позовавайки се на съдебна практика, молителят развива правни доводи, досежно
действието на връчване уведомленията на ответника.
В качеството си на кредитор, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД входирало заявление
по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
№1028/04.04.2024г., издадена по ЧГД №1929/2024г. срещу Р. И. И. за сумите: 207.49 лева –
главница по Договор за потребителски паричен кредит CREX-17512549/07.12.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2024г. до окончателното й изплащане;
86.60 лева – лихва за забава, дължима за периода 06.01.2020г. – 21.03.2024г.; направените по
делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, юрисконсулт В. Ц. моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че Р. И. И., ЕГН ********** дължи на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“Тодор Александров“№109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от
изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б. сумите: 207.49 лева – главница по Договор за
потребителски паричен кредит CREX-17512549/07.12.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.04.2024г. до окончателното й изплащане; 66.73 лева – лихва за
забава, начислена за периода 13.05.2021г. – 17.02.2023г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №1028/04.04.2024г., издадена по ЧГД №1929/2024г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Г. В. – особен представител на ответника Р. И. И., е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Не оспорва претенциите по размер.
Заявява, че при сравняване подписите, положени във всички документи, попълнени
при получаване на кредита с този в личната карта на Р. И. установил очевидна разлика. След
справка в официалния сайт на МВР, при изписване номера на личната карта и рождената
дата на ответника констатирал, че документ №********* не фигурира в списъка на
валидните български лични документи.
Предвид тези факти, счита, че Р. И. И. не е сключила процесния договор за кредит,
въз основа който ищецът претендира суми.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 07.12.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон България“ КЧД и
Р. И. И. е сключен Договор за потребителски паричен кредит CREX-17512549, по силата на
който дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 249 лева, при следните
параметри: първоначална вноска – 41.51 лева; месечна погасителна вноска – 41.49 лева; брой
погасителни вноски – 5; ГПР – 0%; лихвен процент – 0%. Съгласно погасителен план,
инкорпориран в договора, ответникът следвало да възстанови заемната сума в периода
2
15.01.2020г. – 15.05.2020г.
Приложени са: Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Условия по договора; фактура, от която е видно, че кредиторът е
превел заемната сума на „Хипермаркет Практикер“ за закупена от Р. И. стока.
На 22.04.2020г. кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит №CREX-17512549/07.12.2019г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. В изпълнение императивните разпоредби на чл.99 ЗЗД, до длъжникът
е изготвено уведомление за цедиране на вземането, изпратено до адреса на ответника, но се
е върнало като „непотърсено“.
Ответната страна прилага справка за валидност на български лични документи,
според която: „Документ №********* на лице с дата на раждане 27.09.1987г. не фигурира в
списъка на валидните български лични документи.“. В хода на производството бе
установено, че посочената лична карта е унищожена на 12.08.2024г. със статус „повече от
един документ“.
Въз основа заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, В РРС е образувано ЧГД
№1929/2024г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1028/04.04.2024г.
срещу Р. И. И. за сумите: 207.49 лева – главница по Договор за потребителски паричен
кредит CREX-17512549/07.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.04.2024г. до окончателното й изплащане; 86.60 лева – лихва за забава, дължима за периода
06.01.2020г. – 21.03.2024г.; направените по делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство), възможността да
предяви иск за установяване на вземането си и го уведомил за последиците при
непредявяване на иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК – установителен иск,
в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 207.49
лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит CREX-17512549/07.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2024г. до окончателното й
изплащане; 86.60 лева – лихва за забава, дължима за периода 06.01.2020г. – 21.03.2024г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1028/04.04.2024г., издадена по
ЧГД №1929/2024г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №1929/2024г. по
описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с
оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване
действието на издадената заповед за изпълнение.
3
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД основава претенцията си на цедирано вземане по
Договор за потребителски паричен кредит CREX-17512549, сключен на 07.12.2019г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон България“ КЧД и Р. И. И., по силата на който
кредитната институция предоставила на ответника в заем сумата 249 лева, връщането на
която е договорено в срок до 15.05.2020г., чрез 5 анюитетни месечни вноски.
С релевираните в хода на производството доказателства се установява, че сумата е
усвоена от Р. И., обстоятелство, което не се оспорва. Във връзка с неизпълнението - твърдян
от ищеца отрицателен факт (неосъществяване дължимо поведение за престиране на
съответната парична сума), ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителният факт, който го изключва – точно изпълнение. Липсата на доказателства за
осъществено изпълнение, обосновават извод за неизпълнено задължение от страна на
кредитополучателя по договора.
Разпоредбата на чл.12 от „Условия по договора“ указва възможността на кредитора да
прехвърли вземането си по договора за кредит на трето лице. Вземането е цедирано на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цедентът упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по вземанията, които е цедирал, между които и процесния
договор. Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на
договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.
Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител
на вземането. Задължението за престиране на цесионера ще възникне след получаване
съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика на ВКС,
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съобразно
чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника. Същото,
на основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска.
Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на
стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона,
свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен,
ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията
е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор,
който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.
При така установеното, съдът счита, че претенцията като основателна следва да бъде
уважена.
По разноските:
4
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая разноските на ищеца, които ответникът следва да поеме са в размер на: 75
лева по ЧГД №1929/2024г. по описа на РРС и 575 лева (държавна такса и възнаграждения за
процесуално представителство) по ГД №3912/2024г.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Р. И. И., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.“Слави Шкаров“№С.Ш...... дължи на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Тодор Александров“№109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от
изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б. сумите: 207.49 лева – главница по Договор за
потребителски паричен кредит CREX-17512549/07.12.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.04.2024г. до окончателното й изплащане; 66.73 лева – лихва за
забава, начислена за периода 13.05.2021г. – 17.02.2023г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №1028/04.04.2024г., издадена по ЧГД №1929/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК ********* сумите: 75 лева – разноски по ЧГД №1929/2024г. по описа на РРС и
575 лева – разноски по ГД №3912/2024г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5