Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
07.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 1844
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК,
предявени от В.П.П., ЕГН ********** против „Ю.Б.“ АД за признаване за
установено по отношение на ответника несъществуването на следните вземания в
полза на „Ю.Б.“ АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31082 от
12.12.2007 г.: 1./ за част от
главницата на кредита в размер на 32 425,13 лева, с които е увеличена усвоената
главница през периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата молба; 2./
за част от капитализираните лихви и такси, с които е увеличена главницата в
размер на 21 938.28 лева, начислени до 09.02.2015 г. поради погасяването им по
давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД; 3./ за лихви в размер на 8843.59 лева,
начислени през периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата молба върху
незаконосъобразното увеличение на главницата по т. 1; 4./ за такса за управление в размер на 786.26 лева, начислена през
периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата молба върху незаконосъобразното
увеличение на главницата по т. 1.
В исковата молба, ищцата
твърди, че е кредитополучател по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 31082 от 12.12.2007 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, съгласно който Банката й е предоставила
кредит в размер на 131 990 лева при годишна лихва 7,5%, такса за
управление в размер на 0,5% годишно върху размера на непогасената главница, със
срок на погасяване 420 месеца и месечна вноска 889,93 лева.
Излага се, че след сключване на
Договора банката е започнала едностранно да увеличава уговорения лихвен процент
по кредита, в резултат на което месечните вноски са нарастнали значително. В
резултат на това, поради настъпила
невъзможност да плаща увеличените месечни вноски, както и за да избегне
принудително изпълнение върху жилището си, ищцата е приела предложените от
Банката условия за “облекчено погасяване” на дълга, за което е сключила
Допълнителни споразумения към Договора. С всяко от тях се е предвиждало плащане
на намалени месечни вноски за срока на споразумението, като при сключване и при
изтичане на срока на споразумението, Банката е увеличавала главницата на кредита
чрез капитализиране на лихви и такси, които е олихвявала повторно със същия по вид
лихва за целия остатъчен срок на кредита.
Ищцата посочва, че тези условия
за „облекчено“ погасяване на кредита са направили изплащането му практически
невъзможно, тъй като главницата е нарастнала прогресивно въпреки ежемесечните
погашения, които прави.
Излага, че тези клаузи са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като противоречат на закона
- чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Същите предвиждат капитализиране (прибавяне към
главницата) на начислени, падежирали и неплатени лихви и повторното им
олихвяване със същия по вид лихва за един много дълъг период от време - до края
на срока на Договора. В тази връзка се посочва, че лихва се дължи само върху
главницата, а начисляването на лихва върху лихва съставлява анатоцизъм, който
съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранен в правоотношение като процесното. Сочи
се, че съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви
(анатоцизъм) става съобразно наредбите на БНБ, от което следва, че олихвяването
на лихви е допустимо само ако изрично е предвидено в нормативен акт е допустимо
само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативен
акт.
Наред с това се излага, че към
момента на сключването на процесния договор е действала Наредба № 9 от
19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр.2/07.01.2003 г.),
която е забранявала начисляването на лихви върху просрочени лихви (чл. 16, ал.
2).
На следващо място се излага, че
изричната забрана в чл. 10, ал. 3 ЗЗД за прилагане на сложна лихва (анатоцизъм)
изключва приложимостта на чл. 9 ЗЗД, уреждащ принципа за свобода на договаряне,
а от там и възможността страните валидно да уговорят начисляването на лихва
върху изтекли лихви. В тази връзка се посочва, че изключение от забраната за
начисляване на лихва върху лихва е предвидено в чл. 294, ал. 2 ТЗ, само ако е
уговорено, като такава възможност съществува само в правоотношения между
търговци. Когато страна по сделката е физическо лице, какъвто е настоящият
случай, се прилага чл. 10, ал. 3 ЗЗД и капитализирането на лихви не е разрешено
дори такава възможност да е уговорена между страните.
В тази връзка, ищцата излага,
че нищожността на клаузите обосновава и основателност на предявените искове,
поради което моли да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл.
124, ал. 1, пр. 3 ГПК да се признае за установено от съда несъществуването на
процесните вземания в полза на ответника по Договор за кредит HL 31082. Претендира
и разноски по делото.
Ответникът „Ю.Б.“ АД в законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни, а също така и по размер. В тази връзка излага, че не е налице
анатоцизъм в отношенията между Банката и кредитополучателката.
Сочи се, че уговорката на
страните в допълнителните споразумения за присъединяване на всички просрочени
суми по кредита към редовната главница е действителна, т.к. волята на страните
е била насочена към предоговаряне на отношенията им и преструктуриране на
задълженията. На следващо място, излага, че анатоцизмът е допустим в
отношенията между и с търговци, ако е налице съгласие на двете страни на
основание чл. 294, ал. 2 ТЗ.
Оспорва и позоваването на
ищцата на погасителна давност по отношение на задължения, за които е уговорено
разсрочване и преструктуриране по взаимно съгласие на страните.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че между В.П.П. и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД е сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 31082 от 12.12.2007 г., по
силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя В.П.П. кредит в
размер на 131 990 лева за покупка на недвижим имот и за други разплащания при
краен срок за погасяване на кредита 420 месеца.
В чл. 3, ал. 1 от договора е
уговорено, че за усвоения кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна
лихва в размер на БЛП на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити в лева, който към
момента на сключване на договора е в размер на 7,5 %.
В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено, че Кредитополучателят заплаща на Банката в началото на всяка
следваща година годишна такса за управление в размер на 0.5%.
Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят
погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и
главница с размер на всяка вноска 889.93 лева. Приложен е и погасителен план
към кредита.
По делото е приложена Молба от
29.04.2010 г. от В.П.П. до „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, видно от която кредитополучателката
е поискала сключеният между страните Договор за ипотечен кредит HL 31082 да
бъде реструктуриран чрез намаление на текущата месечна погасителна вноска до
650 лева за период от 12 месеца.
Видно от представеното по
делото Допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL
31082/12.12.2007 г. от 03.05.2010 г., сключено между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и В.П.П., в
чл. 1 страните са констатирали, че към датата на сключването му задълженията на
Кредитополучателя по Договор за кредит за № HL 31 082/12.12.2007 г. са в размер
на 133 633,87 лв., от които 76.13 лв. - просрочена главница; 2291.68 лв. –
просрочена лихва; 130831.31 лв. - редовна главница; 419, 75лв. - редовна лихва;
15.00 лв. - просрочени такси. В чл. ІІ страните са се споразумяли за въвеждане
на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката по Договора
за кредит.
В чл. IV е предвидено, че с подписване
на споразумението, кредитополучателят се съгласява сумата, представляваща
разликата между погасената сума по т. ІІІ и общият сбор на сумата по т. І.1. и
т. І.2, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по т. І.3. от
споразумението, като е уговорено, че с подписване на споразумението, Кредитополучателят
оправомощава Банката да извърши служебно всички действия по преоформяне на
задълженията, като общият им размер след извършване на операциите по т. III и
IV се обозначава като „Общ дълг”.
Съгласно чл. V страните се
съгласяват, че Кредитополучателят има право и се задължава да ползва 12 месечен
период на облекчено погасяване на Общия дълг, считано от датата на влизане на споразумението.
През периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява кредита на
равни месечни погасителни вноски, като конкретният размер на същите се определя
в двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част. След
изтичане на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява
кредита на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с
погасителния план по предходното изречение.
С Молба от 25.05.2011 г. от В.П.П.
до „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, кредитополучателката е поискала сключеният Договор за
кредит HL
31082 да бъде реструктуриран чрез намаление на текущата месечна погасителна
вноска до 650 лв. за период от 12 месеца.
Видно от представеното
Допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
31082 от 13.06.2011
г., сключено между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и В.П.П., страните са се съгласили да
предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на
кредитополучателя към Банката.
В чл. 1 страните са
констатирали, че към датата на сключването му задълженията на Кредитополучателя
по Договор за кредит № HL 31082 са в размер на: 45.55 лв. - просрочена
главница; 1213.97 лв. - просрочена лихва; 0,82 лв. - просрочени такси и 138
632.29 - редовна главница.
В ал. 2 е предвидено, че освен
задълженията по ал. 1, т. 1-5, страните се съгласяват, че Кредитололучателят
дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ Датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата
на споразумението.
В чл. 3, ал. 1 страните са се
съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се
преоформят служебно от Банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл.
2, ал. 1, т. 5).
Съгласно чл. 4, ал. 1 страните
са се съгласили, че кредитололучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено
погасяване на Дълга, като в ал. 2 е предвидено, че през периода на облекчено
погасяване, върху Дълга се начислява годишната лихва в размер съгласно Договора
за кредит или последващи допълнителни споразумения към него, но кредитополучателят
заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 750 лева на месец.
Съгласно чл. 5, ал. 1 след
изтичане на периода на облекчено погасяване, върху Дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на
споразумението Кредитололучателят дава своето изрично съгласие и възлага на Банката.
След изтичане на периода на
облекчено погасяване, върху общият размер на Дълга след договореното натрупване
на лихвите се начислява годишна лихва в размер съгласно Договора за кредит или
последващи допълнителни споразумения към него, като след изтичане на периода,
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни вноски.
Видно от представеното
Допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31082 от
29.06.2012г., сключено между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и В.П.П., страните са се съгласили
да предоговорят задълженията на Кредитополучателя към Банката, както следва: В чл.
2, ал. 1 са констатирали, че към датата на споразумението задълженията на
Кредитополучателя по Договор за кредит № HL 31082. са в размери, както следва:
1503,39 лв. – просрочена лихва; 17 лв. – просрочени такси; 146 308,07 –
редовна главница;
В ал. 2 е предвидено, че освен
задълженията по ал. 1, т. 1-5, страните се съгласяват, че Кредитололучателят
дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ Датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата
на споразумението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 страните
се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
се преоформят служебно от Банката чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5).
Съгласно чл. 4, ал. 1 страните
се съгласяват, че кредитололучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено
погасяване на Дълга, като в чл. 4, ал. 2 е предвидено, че след периода на
облекчено погасяване, върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през
Периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на споразумението
Кредитополучателят дава своето изрично съгласие и оправомощава и възлага на
Банката. В ал. 3 е предвидено, че през периода на облекчено погасяване, върху
Дълга се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата БЛП
на Банката, намален с 5.06 пункта, като през Периода на облекчено погасяване
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 670 лева на месец.
В чл. 5 е договорено, че след
изтичане на периода на облекчено погасяване върху общият размер на Дълга след
натрупването не лихвата по предходния член, се начислява годишна лихва в размер
равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити
в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.65 пункта,
като след изтичане на периода не облекчено погасяване до окончателното
погасяване на Дълга и всички други разноски, свързани с него Кредитополучателят
погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски. Към датата на подписване на
Допълнителното споразумение БЛП в лева е в размер на 10.5 % процента.
По делото е приложена Молба от
17.07.2013 г. от В.П.П. до „Ю.Б.“ АД, видно от която кредитополучателката е
поискала сключеният Договор за ипотечен кредит HL 31082 да бъде реструктуриран
чрез намаление на текущата месечна погасителна вноска до 730 лева за период от
12 месеца.
С Допълнително споразумение към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31082 от 24.07.2013г.,
сключено между „Ю.Б.“ АД и В.П.П., страните са се съгласили да предоговорят
съществуващи към датата на споразумението задължения на кредитополучателя към
Банката. В чл. 2, ал. 1 страните са констатирали дължимите към датата на
споразумението задължения на кредитополучателя по Договора, а в ал. 2 е
предвидено, че освен тези задължения, страните се съгласяват, че
Кредитололучателят дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за периода
от датата на падежа, предхождащ Датата на споразумението до датата на падежа, следващ
датата на споразумението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 страните
се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
се преоформят служебно от Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). В чл.
4, ал. 2 е предвидено, че след периода на облекчено погасяване, върху Дълга се
натрупва начислената, но непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва,
за което с подписване на споразумението Кредитополучателят дава своето изрично
съгласие и оправомощава и възлага на Банката.
Съгласно чл. 5 след изтичане на
Периода на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след натрупването на
лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в размер равен на
сбора на действащия към същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ на Банката
за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна надбавка в размер на
6.67 пункта, като след изтичане на Периода на облекчено погасяване до
окончателното погасяване на Дълга и всички други разноски, свързани с него,
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски.
Видно от представеното
Допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31082 от
30.09.2014., страните са се съгласили да предоговорят съществуващи към датата
на споразумението задължения на кредитополучателя към Банката.
В чл. 2, ал. 1, страните са
констатирали дължимите задължения към датата на споразумението, а в ал. 2 е
предвидено, че освен задълженията по ал. 1, страните се съгласяват, че
Кредитололучателят дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за периода
от датата на падежа до датата на падежа, следващ датата на споразумението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 страните
се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
се преоформят служебно от Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5).
Съгласно чл. 4, ал. 1 страните
се съгласяват, че кредитололучателят ще ползва 6 месечен период на облекчено
погасяване на Дълга, а съгласно ал. 2 след изтичане на периода на облекчено
погасяване, върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на
облекчено погасяване лихва, за което Кредитополучателят дава своето съгласие и
възлага на Банката.
Съгласно чл. 5, ал. 1 след
изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след
натрупването на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в
размер равен на сбор от РЛП плюс договорна надбавка в размер на 9.925 % пункта.
За РЛП ще се ползва лихвения индекс 6-месечен СОФИБОР приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал. 2 и сл..
Видно от представеното
Допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31082 от
21.05.2015 г. сключено между „Ю.Б.“ АД и В.П.П., страните са се съгласили да
предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на
кредитополучателя към Банката. В чл. 2, ал. 1, страните са констатирали, че към
датата на споразумението задълженията на кредитополучателя са: 110,20 лв. -
просрочена главница; 2377,87 лв. – просрочена лихва; 39 лв. - просрочени такси
и 153 095, 18 лв. – редовна главница, а в ал. 2 е предвидено, че освен
задълженията по ал. 1, страните се съгласяват, че Кредитололучателят дължи и
редовната лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ Датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата на
споразумението.
Съгласно чл. 3, ал. 3 кредитополучателят
се задължава при подписване на споразумението да внесе еднократно по сметката,
обслужваща кредита сумата от 600 лева, като внасянето й е задължително условие
за влизането му в сила и започване на периода на облекчено погасяване. Съгласно
ал. 2 Банката използва внесената сума, като служебно извършва пълно или
частично погасяване на просрочените към датата на внасяне на сумата задължения
по Договора в поредността на погасяване, указана в Договора за кредит. Съгласно
ал. 3 страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2,
ал. 1, т. 1-4 след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят
служебно от Банката на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5).
Съгласно чл. 1, ал. 1 страните
се съгласяват, че Кредитополучателят ще ползва 6 период на облекчено погасяване
на Дълга, а съгласно ал. 2 след изтичане на Периода на облекчено погасяване,
върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на облекчено
погасяване лихва, за което с подписване на споразумението Кредитополучателят
дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на Банката.
По делото е приложена Молба от
07.12.2015 г. от В.П.П. до „Ю.Б.“ АД, с която е поискала сключеният между
страните Договор за ипотечен кредит HL 31082 да бъде реструктуриран
чрез намаление на текущата месечна погасителна вноска до 600 лева за период от
12 месеца.
Видно от представеното
Допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31082 от
20.01.2016 г. сключено между „Ю.Б.“ АД и В.П.П., страните са се съгласили да
предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на
кредитополучателя към Банката. В чл. 2, ал. 1, страните са констатирали
дължимите че към датата на споразумението задължения на Кредитополучателя по
Договор за кредит: 105,64 лв. - просрочена главница; 1984,38 лв. – просрочена
лихва; 22 лв. - просрочени такси и 155 664, 08 лв. – редовна главница. В
ал. 2 е предвидено, че освен задълженията по ал. 1, страните се съгласяват, че Кредитололучателят
дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа
до датата на падежа, следващ датата на споразумението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 страните
се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
се преоформят служебно от Банката на споразумението чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). В чл. 4, ал. 1 е предвидено, че
страните се съгласяват, че Кредитополучателят ще ползва 6 месечен период на
облекчено погасяване на Дълга, а съгласно ал. 2 след изтичането на Периода на
облекчено погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през
Периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на споразумението,
Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и
възлага на Банката.
Видно от представеното Допълнително
споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31082 от
04.04.2017 г. сключено между „Ю.Б.“ АД и В.П.П., страните са се съгласили да
предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на
кредитополучателя към Банката. В чл. 2, ал. 1, страните са констатирали, че към
датата на споразумението, задълженията на Кредитополучателя по Договор за
кредит № HL 31082 са: 2,73 лв. - просрочена главница; 1656,02 лв. – просрочена
лихва; 34 лв. - просрочени такси; 229,93 – просрочени плащания по застраховки;
160 342,51 лв. – редовна главница.
В ал. 2 е предвидено, че освен
задълженията по ал. 1, т. 1-5, страните се съгласяват, че Кредитололучателят
дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ Датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата
на споразумението.
В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че
кредитополучателят се задължава при подписване на споразумението да внесе по
сметката еднократно сумата от 900 лева, което е задължително условие за влизането
му в сила, като съгласно ал. 2 Банката използва тази сума, като служебно
извършва пълно или частично погасяване на просрочените към датата на внасянето
й суми в поредността на погасяване, указана в Договора за кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 3 страните
се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т, 1-4
след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от
Банката на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5).
В чл. 4 е уговорено, че страните
се съгласяват, че Кредитополучателят ще ползва 31 месечен период на облекчено
погасяване на Дълга („Период на облекчено погасяване”), считано от Следващия
падеж, а съгласно ал. 2 след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху
Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на облекчено
погасяване лихва, за което с подписване на споразумението, Кредитополучателят
дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на Банката.
В чл. 5, ал. 1 е предвидено, че
след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга
след натрупването на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна
лихва изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се
определя като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,187 %
пункта, а за РЛП се ползва лихвения индекс 6-месечен СОФИБОР, приложим за
съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно
ал. 2 и следващите.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно
и професионално. Видно от същото за периода от датата на сключване на процесния
договор до датата на исковата молба, главницата по кредита, след първоначалното
му усвояване е увеличавана няколко пъти като общото увеличение на главницата е в
размер на 32 425,13 лева. Видно от експертизата с направените увеличения, общо
усвоената главница по кредита е 164 415,13 лева. От общо увеличената сума към
главнцита в размер на 32 425,13 лева, част от нея в размер на 21 938,28 лева е
била начислена до 09.02.2015 г.
Видно от заключението на
експертизата върху увеличената главница със сумата от 32 425,13 лв., считано от
датата на увеличението - 03.05.2010 г. до датата на исковата молба – 09.02.2018
г., Банката е начислила възнаградителна лихва в размер на 8696,55 лева.
Съгласно заключението се установи също така, че Банката е начислила и
наказателна лихва върху просрочена сума за вноска по главницата като за периода
от 03.05.2010 г. до 09.02.2018 г. общата сума на начислената наказателна лихва
е в размер на 147,04 лв. Съгласно заключението,
върху капитализираните лихви в размер на 32 425.13 лева, Банката е
начислила възнаградителни и наказателни лихви в общ размер от 8 843,59 лева.
Годишната такса за управление
на процесния кредит, която Банката е събирала е в размер на 0,5% върху размера
на непогасената главница, като сумата е събирана на 22.01. - всяка година. Във
връзка с тази констатация, съгласно датата на увеличаване до датата на исковата
молба (09.02.2018 г.) е в размер на 786,26 лева.
Съгласно проверка и анализ на
счетоводните записвания, по търговските книги на Банката, във връзка с
процесния договор за кредит експертът е констатирал, че за периода от
22.01.2008 г. до 11.04.2019 г. (датата на проверка) са извършени погашения в
общ размер на 122 960,79 лева, от тях чрез капитализация 32 425,13 лева, от
които: главница - 5 648,25 лева, в тази сума 477,15 лева, чрез капитализация; възнаградителна
лихва - 109 454,47 лева, в тази сума 31 469,58 лева, чрез капитализация; наказателна
лихва - 251,27 лева, в тази сума 7,65 лева, чрез капитализация; такси - 6227,93
лева, в тази сума 240,82 лева, чрез капитализация; застраховки - 1378,87 лева,
в тази сума 229,93 лева, чрез капитализация.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено несъществуването на вземания в полза на „Ю.Б.“ АД по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31082 от 12.12.2007 г.
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 31082 от 12.12.2007 г., сключен между
ищцата В.П.П. – в качеството на крудитополучател и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /с настоящо
наименование „Ю.Б.“ АД/, по силата на което Банката й е предоставила кредит в
размер на 131 990 лева за покупка на недвижим имот и за други разплащания
при краен срок за погасяване на кредита 420 месеца, при годишна лихва 7,5%,
такса за управление в размер на 0,5% годишно върху размера на непогасената
главница, със срок на погасяване 420 месеца и месечна вноска 889,93 лева.
Няма спор между страните по
делото, а и посоченото обстоятелство се установи от събраните доказателства, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил
уговорената паричната сума на кредитополучателката по договора.
На следващо място по делото
безспорно се установи, че впоследствие страните са сключили допълнителни
споразумения към Договора за кредит - на 03.05.2010 г., на 13.06.2011 г., на
29.06.2012 г., на 24.07.2013 г., на 30.09.2014 г., на 21.05.2015 г., на
20.01.2016 г., на 02.09.2016 г., и на 04.04.2017 г., пред вид настъпила
невъзможност за заплащане на месечните погасителни вноски от страна на
кредитополучателката и подадени във връзка с това молби от нея за промяна на
параметрите по договора.
От съдържанието на посочените
допълнителни споразумения се установи, че считано от дотата на сключването им,
Банката служебно е преоформила дълга по кредита, респ. дължимите към датата на
сключването на всяко едно споразумение суми по кредита чрез натрупването на начислени
лихви и такси към редовната усвоена и непогасена главница по първоначално
предоставения кредит, вследствие на което главницата е била увеличена въз
основа на следните договорни клаузи в посочените споразумения: чл. IV от
Допълнителното споразумение от 03.05.2010 г.; чл. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от
Допълнителното споразумение от 13.06.2011 г.; чл. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от
Допълнителното споразумение от 29.06.2012 г.; чл. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал.
1 от Допълнителното споразумение от 24.07.2013 г.; чл. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5,
ал. 1 от Допълнителното споразумение от 30.09,2014 г.; чл. 3, ал. 3, чл. 1, ал.
2 и чл. 2, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 21.05.2015 г.; чл. 3, чл. 4,
ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 20.01.2016 г.; чл. 3,
чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 02.09.2016 г.;.
чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от Допълнителното споразумение от
04.04.2017 г.
Наред с това в допълнителните
споразумения е била договорена от страните и промяна в погасителния план
досежно размерът на лихвата, договорен е бил гратисен период, през който
кредитополучателят заплаща намалени месечни вноски, след изтичането на който е
било договорено, че се начислява годишна лихва в размер съгласно Договора за
кредит и/или последващи допълнителни споразумения към него.
Основният спорен въпрос по
делото е налице ли е нищожност на посочените по-горе клаузи от сключените
Допълнителни споразумения между страните по договора поради противоречие на
същите със закона – чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради това, че същите предвиждат
капитализиране (прибавяне на главницата) на начислени, падежирали и неплатени
лихви и повторното им олихвяване със същия по вид лихва, което съставлява
„анатоцизъм“, който съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранен от закона в
правоотношение като процесното. Основното твърдение на ищцата по делото е, че
Банката е формирала некоректно дълга и по-конкретно размера на главницата,
изразяващо се в многократно увеличаване на същата и многократно капитализиране
на изтеклата лихва чрез прибавянето й към главницата, респ. че Банката
противозаконно е начислявала лихви върху лихви и е капитализирала лихви, което
е в противоречие с чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките за формиране на провизии за загуби и
обезценка.
По отношение на сключените
допълнителни споразумения за преоформяне на дълга, чрез разсрочване на дълга
при определен гратисен период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към
главницата/, съдът намира следното: Договорените клаузи в сключените
допълнителни споразумения между страните по договора за банков кредит, с които
се постига съглашение за капитализиране на лихвата, съдът намира за нищожни,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Договора за
кредит за покупка на недвижим имот HL 31082 е сключен на 12.12.2007
г., към който момент е била действаща Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за
загуби от обезценка /обн. с ДВ, бр.2/07,01,2003 год./, в която в чл. 16, ал.1
изрично е посочено, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен
когато с първоначалния договор е предвидена възможност за това. В процесния
договор не съществува договорка в подобен смисъл.
Към датата на сключване на
допълнителните споразумения от 03.05.2010 г., от 13.06.2011 г., от 29.06.2012
г., от 24.07.2013 г., действаща е била Наредба № 9/03.04.2008 год. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск - /ДВ, бр.38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г./,
в която въобще липсва възможност за капитализиране на лихвата.
Наредба № 9 от 2008 г. е
отменена на 13.05.2014 г.- Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния
съвет на Българската народна банка .
Следователно както към датата
на сключване на последващите допълнителни споразумения към договора за кредит –
на 30.09.2014 г., на 21.05.2015 г., на 20.01.2016 г., на 02.09.2016 г., и на
04.04.2017 г., така и към настоящия момент липсва нормативна възможност за
извършване на соченото капитализиране на лихвата. Ето защо настоящият състав
приема, че към момента на сключване на допълнителните споразумения към договора
за кредит не е съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на
законовата делегация на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент. Налице е действаща материално
правна норма, която следва да бъде съобразена.
Неоснователен е доводът на ответната
страна, че анатоцизмът е допустим в отношенията между и с търговци, ако е
налице съгласие на двете страни на основание чл. 294, ал. 2 ТЗ. Това е така,
тъй като за разлика от търговското право и нормата на чл. 294 от ТЗ
предвиждаща, че между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и
възможността предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е
уговорена, то в правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит,
по който кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде
приложена. Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков
кредит е търговска по смисъла на чл. 286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл. 294,
ал. 2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща
отношения между търговци /при кредитополучател - търговец/, в хипотезата на
страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско правна норма
на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се
приеме, че е налице колизия между двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на
Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона
се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателят и длъжник В.П.П. безспорно има качеството потребител по смисъла
на §13, т.1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира
от по-благоприятната гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответната страна, че уговорката на страните в допълнителните
споразумения за присъединяване на всички просрочени суми по кредита към
редовната главница е действителна съгласно чл. 9 от ЗЗД, т.к. волята на
страните е била насочена към предоговаряне на отношенията им и преструктуриране
на задълженията.
В тази връзка съгласно приетото
в Решение № 66 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т.о., предмет
на регулация в чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класифициране
на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск (отм.) на БНБ е дефиниране на преструктурирането на рискови
експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите и условията
за това. Съгласно чл. 13, ал. 1, една експозиция се счита за преструктурирана,
когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на
отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му
състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга,
които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. Съгласно ал. 2,
първоначалните условия на споразумението се считат за изменени по смисъла на,
ал. 1 при намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга
срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на
банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти, породени от
промени в пазарните лихвени нива. Според чл. 13, ал. 3 от Наредбата не е
преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно следните условия:
1/ договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на
главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на
паричните потоци по условията на допълнителните споразумения; 2/ банката има
основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не са налице
обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника.
Съгласно цитираните разпоредби,
ключово за наличието на преструктуриране по см. на чл. 13 от Наредбата е
даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се
плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние.
В чл. 13, ал. 2 от Наредбата, акцентът също е върху това, че преструктурирането
се изразява в даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното
им изброяване, като е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в
намаляване на дълга - главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в
замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия
(рефинансиране) и други.
В нито една от разпоредбите на
чл. 13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви,
поради което Наредба № 9 от 03.04.2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по
см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли
лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната
му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл. 13
от Наредбата е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови
затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се
утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице
при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за
лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт
на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Следователно, съдът намира, че уговорката
в допълнителните споразумения към договора за кредит за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по
чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. По
този начин, уговорките, с които към главницата по кредита се прибавят начислени
и непогасени лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл.
10, ал. 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното,
съдът намира, че клаузите на допълнителните споразумения, които предвиждат
капитализиране към главницата на падежирали и неплатени лихви и повторното им
олихвяване със същия по вид лихва са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Следователно, при определяне размерът на
задължението по договора следва да бъде съобразен първоначалният размер на
главницата, без капитализиране на лихвите чрез прибавянето им като главница,
респ. без прибавянето на лихви към главницата и превръщането им също в
главница.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода от датата на
сключване на процесния договор до датата на исковата молба главницата по
кредита, след първоначалното му усвояване, главницата е увеличавана няколко
пъти.
Няма спор по делото, че
първоначално усвоеният размер на главница по процесния Договор за кредит HL 31082 е
в размер на 131 990 лева. Видно от заключението общо усвоената главница по
кредита е в размер на 164 415,13 лева, а общото увеличение на главницата е
в размер на 32 425,13 лева. Следователно от изложеното следва, че в резултат от
сключените допълнителни споразумения към главницата са били прибавени 32 425,13
лева падежирали и неплатени лихви/възнаградителни
лихви, които са прибавени към главницата по кредита и които не съставляват
главница, а договорни лихви.
Поради изложените правни
изводи, съдът намира, че в случая отрицателният установителен иск за
несъществуване на вземане на ответника „Ю.Б.“ АД за част от главницата на
кредита в размер на 32 425,13 лева, с които е увеличена първоначално усвоената
главница, начислени през периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата молба –
09.02.2018 г., чрез капитализиране на лихви към главницата е основателен и като
такъв следва да се уважи.
По отношение на предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване
на вземания на ответника „Ю.Б.“ АД по процесния договор за кредит за част от
капитализираните лихви, с които е увеличена главницата в размер на 21 938.28
лева, начислени до 09.02.2015 г. поради погасяването им по давност на основание
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съдът намира следното:
По делото се установи, че в
резултат от сключените допълнителни споразумения са били прехвърлени 32 425,13
лева лихви към главницата.
Вземанията за лихви и такси са
периодични задължения, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД). Предвид нищожността на клаузите от
допълнителните споразумения, които предвиждат прибавяне на лихви към
главницата, то следва, че начислените лихви към главницата за периода от 03.05.2010
г. до 09.02.2015 г. са погасени по давност към датата на исковата молба -
09.02.2018 г. на основание чл. 111, б. ”в” ЗЗД, респ. погасени по давност са
всички вземания за лихви преди 09.02.2015 г.
От заключението на експертизата
се установи, че към главницата по кредита са били начислени лихви за периода преди
09.02.2015 г. в размер на 21 938,28 лв. Следователно, съдът намира, че вземането
за тези суми в размер на 21 938,28 лева, за които съдът установи, че не са
главница, а са възнаградителни лихви, начислени към главницата, които по
естеството си са периодични задължения е погасено по давност на основание чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване несъществуване на вземания на ответника
за част от капитализираните лихви, с които е увеличена главницата по кледита в
размер на 21 938.28 лева, начислени до 09.02.2015 г. поради погасяването им по
давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Относно иска за недължимост на
лихви, начислени върху капитализирани лихви, съдът намира следното:
Във връзка с приетото от
настоящия състав, че върху увеличението на главницата чрез прибавянето към нея на
сумата от 32 425,13 лева – лихви, Банката
повторно е начислявала възнаградителна лихва и предвид това, че възнаградителни
и наказателни лихви се дължат само върху главницата по договора, но не и върху
изтекли лихви от същия вид, следва, че лихвите, начислени върху увеличението на
главницата от 32 425,13 лв. не са дължими, поради което предявеният иск за
лихви, начислени през периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата върху
незаконосъобразното увеличение на главницата се явява основателен.
От заключението на експертизата
по делото се установи, че върху увеличената главница със сумата от 32 425,13
лв. от датата на увеличението - 03.05.2010 г. до датата на исковата молба –
09.02.2018 г., Банката е начислила възнаградителна лихва в размер на 8696,55
лева. Съгласно заключението се установи също така, че Банката е начислила и
наказателна лихва върху просрочена сума за вноска по главницата, като за
периода от 03.05.2010 г. до 09.02.2018 г. общата сума на начислената
наказателна лихва е в размер на 147,04 лв.
Срледователно върху
капитализираните лихви в размер на 32 425.13 лева, Банката е начислила
възнаградителни и наказателни лихви в общ размер от 8 843,59 лева.
В тази връзка, съдът намира, че
предявеният иск за установяване недължимост на лихви в размер на 8843.59 лева,
начислени през периода от 03.05.2010г. до датата на исковата молба - 09.02.2018
г. върху незаконосъобразното увеличение на главницата е основателен и следва да
се уважи.
Относно иска за недължимост на
такса за управление, начислена върху незаконосъобразното увеличение на
главницата, съдът намира:
Няма спор по делото, че
съгласно чл. 4, т. 1 от Договора за кредит е уговорено, че в началото на всяка
следваща година кредитополучателят заплаща на Банката годишна такса за
управление в размер на 0,5 % върху размера на непогасената главница към същата
дата.
От експертизата по делото се
установи, че Банката е начислявала такса за управление и върху увеличението на
главницата с капитализирани лихви в размер на 32 425,13 лева. Във връзка с
изложените правни изводи, че тази част от главницата не представлява главница, следва,
че такса за управление върху нея не е дължима.
Съгласно заключението от
експертизата, Банката е начислила върху капитализираните лихви в размер на 32 425.13
лв. такса за управление за периода от датата на капитализирането им към
главницата - 03.05.2010 г. до датата на исковата молба - 09.02.2018 г. в размер
на 786,26 лв.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният иск за установяване несъществуване на вземания в полза
на „Ю.Б.“ АД по Договор за кредит HL 31082 за такса за управление в размер на
786.26 лв., начислена от 03.05.2010 г. до датата на исковата молба върху
незаконосъобразното увеличение на главницата е основателен и следва да се
уважи.
По разноските:
При този изход на спора, ответникът
следва да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 6456,29
лв., съобразно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 387/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
искове с правно основание чл. 124,
ал. 1, пр. 3 от ГПК, предявени от В.П.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д.
против „Ю.Б.“ АД, ***, че:
1./ В.П.П., ЕГН ********** не
дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от 32 425,13 лева, представляващи част от главницата
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31082 от 12.12.2017 г.,
която представлява договорна лихва, капитализирана към усвоената главница за
периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата молба - 09.02.2018 г..
2./ В.П.П., ЕГН ********** не
дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от 21 938.28 лева, представляваща част от
капитализираните лихви, с които е увеличена главницата по кредита, които са
начислени до 09.02.2015 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ на основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД.
3./ В.П.П., ЕГН ********** не дължи на
„Ю.Б.“ АД сумата от 8843,59 лева – представляваща начислени лихви през периода
от 03.05.2010 г. до 09.02.2018 г. върху незаконосъобразното увеличение на
главницата чрез капитализиране на лихви към главницата в размер на
32 425,13 лева.
4./ В.П.П., ЕГН ********** не
дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от 786,26 лева – начислена през периода от 03.05.2010
г. до датата на исковата молба - 09.02.2018 г. върху капитализираните лихви към
главницата в размер на 32 425.13 лв..
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******да
заплати на В.П.П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6456,29
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: