Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 26.10.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 9053 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Ф.Ш.Д. срещу З. „Л.И.“
АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, вр. с чл.45
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника за сума в размер на 150000лв./
допуснато изменение в с.з. проведено на 15,05,2017год./, частична претенция от
пълния размер от 500000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 12,02,2014год. от смъртта на Ш. Р.М./ баща на ищцата/, ведно със законна лихва от датата
на увреждането- 12,02,2014год. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 12,02,2014год., на път III-112, км.1650, в посока от гр. Монтана за с. Добридол, при управление на л.а. модел „Фолксваген“, марка „Транспортер“, с ДК № *******, Е.М.Х.е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП с товарен автомобил „Ман“, с прикачено ремарке, с ДК № ********. В резултат на ПТП на Ш. Р.М.- пътник в лек автомобил Фолксваген, са причинени несъвместими с живота травматични увреди, вследствие на които същият е починал. Образувано е ДП № 101/2014год. на РУ МВР- гр. Лом, прекратено с Постановление от 22.02.2016год. по пр.вх. № 173/14/16год. на ОП- гр.Монтана поради смърт на дееца. Ищцата– дъщеря на починалия, твърди да е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на баща си, описани в ИМ и подлежащи на обезщетение. Поддържа се деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество по застраховка гражданска отговорност, валидна към датата на застрахователното събитие. Депозирана е молба пред застрахователя за извънсъдебно плащане на обезщетение, по която е определено обезщетение в размер на 65000лв. Поради наличие на валидна застраховка за процесния лек автомобил със ЗК„О.“ е заявена е готовност за изплащане на ½ от него- 32500лв., която сума ищцата счита недостатъчна, за да репарира причинените неимуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З. „Л.и.“АД в указания законоустановен срок по реда на
чл.367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва настъпването на покрит застрахователен риск по възникналото застрахователно
правоотношение във връзка със сключен застрахователен договор Гражданска
отговорност. Поддържа да липсва виновно противоправно поведение на водача на
МПС, вследствие на което да е настъпило процесното произшествие и да е причинена
смъртта на Ш.М.. Излага съображения, че ищцата няма качеството на трето
увредено от деликт лице по чл.257 от КЗ /отм./. Оспорва механизма на пътно-транспортното
произшествие, характера и продължителността на твърдените неимуществени вреди,
както и наличието на причинна връзка между тях и ПТП. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на починалия, който
е пътувал без предпазен колан и съзнателно се е качил в автомобил управляван от
водач, повлиян от алкохол, който няма правоспособност за управление на МПС.
Навежда доводи за независимо съизвършителство от
страна на водача на т.а. „Ман“- С.Л., който е нарушил на чл.21 от ЗДвП и чл.44
от ЗДвП, с което се твърди да е допринесъл в значителна степен за настъпване на
ПТП. При условията на евентуалност релевира доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Излага доводи за
недължимост на претендираното обезщетение за забава от датата на пътния
инцидент.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице помагач-ЗК О., чрез З. О.-клон
България КЧТ излага становище за неоснователност на исковата претенция предвид
липса на осъществено противоправно деяние от водача на лек автомобил
Фолксваген, модел Транспортер. Евентуално се сочи на приложение на чл.51, ал.2
от ЗЗД поради съпричиняване от пострадалия, нарушил чл.137а от ЗДВП. Оспорва
причинените неимуществени вреди и релевира доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол №1/14,02,2014год. на ОД на МВР
Монтана, се установява да е настъпило пътно транспортно произшествие на 12.02.2014год.
между лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№ *******,
управляван от Е.М.Х.и товарен автомобил Ман, с рег.№*******, управляван от С.Д.Л..
Отбелязано е при произшествието да е настъпила смъртта на пътник в лек
автомобил Фолксваген -Ш. Р.М..
Видно от постановление от 22,02,2016год. по досъдебно производство №101/2014 по описа на РУ МВР гр.Лом, пр.
вх.№173/14/2016год. е прекратено досъдебното производство на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК- поради
смърт на дееца.
Безспорно между страните е обстоятелството прието
по реда на осн.чл.146 от ГПК/ протоколно определение от 15,05,2017год./,
относно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил
Фолксваген, модел Транспортер и за релевирания период с ответника З.Л.и. АД.
Безспорно е наличието и на втори договор за застраховка Гражданска отговорност,
сключен с третото лице помагач ЗК О., със срок на действие, включително към
датата на ПТП.
Видно от удостоверение за наследници на Община Кърджали
ищцата се легитимира като законен правоприемник на починалото лице-негова дъщеря.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП починалият е получил
множествена травма/ черепно-мозъчна, гръдна, горни и долни крайници/, довела до
остра сърдечна и дихателна недостатъчност на базата на получен травматичен шок
и в пряка причинна връЗ.а със смъртта на Ш.М.. Причинените травматични
увреждания отговарят на механизъм за получаване от ПТП- вътреавтомобилна травма
на пасажер при политане на тялото напред при челен удар.
По делото липсват данни за коланна травма. При
ползването на предпазен колан, който е ефективен при скорост до 60 км.час се
очакват травматични увреждания в по-ниска
степен.
От заключението на СТЕ, неоспорено и прието от
съда се установява механизма на ПТП, а именно: ПТП е настъпило на път между гр.Видин
и гр.Монтана, на път с едно платно, което е предназначено за двупосочно
движение на автомобилите, в тъмната част от денонощието при мокър асфалт. Процесния микробус се
движи по пътя в дясната пътна лента със
скорост на движение от около 80км.ч. като преминавайки през десен завой,
водачът на микробуса изгубва управлението му и плъзгайки се странично, е навлязъл в лентата за
насрещно движение. В същото време в лентата за насрещно движение се е движил
товарен автомобил Ман, на който водачът при възникналата опасност за движение е
реагирал с аварийно спиране в неговата лента за движение, но е настъпило ПТП.
Микробус Фолксваген се е ударил челно в товарен автомобил като след удара
товарния автомобил е избутан назад, а лек автомобил се установил напречно на
платното за движение. Причина за настъпване на пътния инцидент са
субективните действие на водача на микробуса с органите за управление, който е изгубил
управлението върху автомобила
преминавайки през десен завой за посоката му на движение като е навлязъл в
насрещната пътна лента за движение. От техническа гледна точка водача на
товарен автомобил не е имал възможност да предотврати удара. Водачът на
микробус Фолксваген е имал възможност да избегне настъпване на ПТП, ако се е
движил с максимално разрешената за участъка скорост на движение от 40км.ч. Преди района на инцидента в двете посоки на движение са разположени
пътни знаци В 24 и В 26, указващи разрешена скорост на движение от 40км.ч. и
забранено изпреварване. Установява се процесния автомобил да е бил оборудван
фабрично с предпазни колани на всички места, включително за пасажерите на задни
седалки, които съобразно допълнително заключение на САТЕ се установява да са двуточкови.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Ю.А., от които се установяват отношенията на ищцата и починалия.
От заключението на изслушаната съдебно-психологическа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява ищцата Ф.Д.
да показва емоционална лабилност на дистимен фон свързан със смъртта на баща й
преди три години. Травмата от внезапната
смърт на баща й не е преработена психологически.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателства се установява да е извършено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Фолксваген, модел Транспортер, а именно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДВП/ред.ДВ бр.102/2015/, поради движение с несъобразена скорост, над разрешената за пътния участък. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с
пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря -чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
По делото не е спорно, че са сключени два застрахователни договора Гражданска
отговорност, с еднакъв, предмет и срок на застрахователно покритие, като видно
от справка от Информационен център към
Гаранционен фонд и приложена застрахователна полица/стр.35 от делото/, се
установява сключения на 23,01,2014год. застрахователен договор със З. „Л.и.“АД
да е втори поред. Сключен е договор за застраховка ГО с третото лице помагач - З.
О. -КЧТ от 13,12,2013год. При наличие на два застрахователни договора по
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” за едно и
също МПС, при еднакви покрити рискове, по-късно сключеният застрахователен
договор е действителен, предвид наличието на застрахователен интерес от
сключването му разпределящ риска от евентуална неплатежоспособност на
застрахователите и с оглед гарантиране в по-висока степен обезщетяване на
вредите от възникнало деликтно правоотношение, които при сключване на договора
са в неопределен размер. /В този смисъл и решение постановено по реда на чл.290
от ГПК по т.
дело №1007/2012год. на ТК, І
ТО/. Настоящия състав не споделя съдебната практика за възникване отговорност
на застрахователя по втория договор за застраховка Гражданска отговорност само за
превишаващите вредоносни последици, които не са били обезпечени със сключения
първи по ред договор по застраховка "Гражданска отговорност". Такъв извод може да се
обоснове само от съдържанието на сключения договор, в случай да е договорено
застрахователно покритие над лимитите по сключен първи застрахователен договор
или уговорена поредност на отговорността на застрахователя /при знание за
сключен по–рано във времето договор като касае отношенията само между застрахователите/. В отношенията с
третите лица подобно възражение е
неприемливо, с оглед характера на прекия иск по чл.226 от КЗ/отм./ даващ право
на увредения да предяви иск за обезщетение пряко към застрахователя. Ето защо
се обосновава извод за възможността за избор спрямо кого от застрахователите да
бъде насочен прекия иск. Основателно досежно фактическия състав на претенцията
за удовлетворяване би било плащане извършено от застрахователя по първия
договор, с оглед осуетяване получаване на обезщетение два пъти за една и съща
вреда, аналогично на хипотезата на платено обезщетение от делинквента. Аргумент
за отговорността на застрахователя по сключения застрахователен договор може да
се обоснове и с тълкуването дадено с т.3 от ТР №1/2014год на ОСТК на ВКС,
съгласно което макар и формално да са налице предпоставки за прекратяване на
застрахователното правоотношение поради неизпълнение на задължение на
застрахования, с оглед създадената чрез удостоверяването по реда чл. 261 КЗ/отм./, абстрактна легитимация на застрахования, като титуляр на валидна
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, чиято
действителност и действие не са обусловени от точното изпълнение на задължението
му за плащане на разсрочените вноски от застрахователната премия за целия срок
на определеното в нея покритие, застрахователят, който към датата на инцидента
не я е прекратил по указания от законодателя ред, не е изпълнил задължението за
предоставяне на информация към ГФ, не може успешно да се освободи от
отговорност по чл.226, ал.1 КЗ/отм./
спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване
на договора. Съобразно изложеното
ответника е пасивно легитимиран по предявения иск.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцата, в качеството на низходящ на увредения е
активно, материално-правно легитимирана да претендира обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 75000.00лв. При определяне
на същите,
съдът съобрази възрастта на починалия-76години при
настъпване на ПТП, който няма данни да е бил с влошено здравословно състояние, родствената
връзка между ищцата и пострадалия/пълнолетно дете -родител/, обстоятелството,
че не са живели в общо домакинство, но въпреки това са били в добри отношения
като ищцата е посещавала 4-5 пъти годишно баща си, а същевременно той е
посещавал дома й. Установи се, че ищцата е претърпяла тежко загубата на родния
си баща като и към настоящия момент същата не е преодоляна/видно от
заключението на съдебно-психологическата експертиза починалия е бил основен
авторитет за ищцата, въпреки, че е омъжена и има собствено семейство/. Не са
ангажирани доказателства относно общественото положение на пострадалия налагащо
завишаване размер на обезщетението. Ето защо
съобразявайки горните критерии, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на застрахователното покритие към датата на застрахователното събитие,
съдът определи размера на обезщетението от 75000лв.
Съдът намира за неоснователно
релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е пътувал при алкохолно повлиян водач и без
свидетелство за правоуправление. Доказателства за сочените обстоятелства по
делото не са ангажирани. Неоснователно е
и релевираното възражение за приложение на чл.51, ал.2 от ГПК поради нарушение
на чл.137а от ЗДВП. От заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза се установи, предвид липсата на
данни за коланна травма пострадалия действително да е бил без поставен
предпазен колан. Въпреки това настоящия състав приема от ответника, чиято е
доказателствената тежест да не се проведе при условията на чл.154 от ГПК
доказване на релевираното възражение за съпричиняване, а именно ползването на
предпазен колан да е препятствало настъпването на леталния изход. /заключението
в този смисъл по СМЕ е противоречиво/. Аргумент за извода на съда е и
установения факт, че за мястото на което се е намирал пострадалия, автомобилът
е бил оборудван с двуточков колан, при който горната част на тялото е свободна,
а по-голяма част от травматичните увреждания са черепно-мозъчна и гръдна
травма.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -12,02,2014год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 3000,00лв. - държавна такса и 250,00лв. от
общо 500,00лв. за в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 225,00лв. от общо 450,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение и 350,00лв.-в.л.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв.П.С. се дължи
адв.хонарар в размер на 2515,00лв. от общия размер 5030,00лв., определен по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Ф.Ш.Д., с ЕГН **********, със съд.адрес ***,
офис 9 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 75 000лв. (седемдесет и пет хиляди
лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 12.02.2014г.
ПТП неимуществени вреди от смъртта на Ш. Р.М., ведно със законната лихва върху
тази сума от 12.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 75000,00лв.
до пълния предявен размер от 150 000,00лв., частично от 500000лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 3250,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Ф.Ш.Д., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис
9 да заплати на ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 225,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. П. П.С.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер
на 2515,00лв.-адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на
ТЛП -ЗК О.-клон България“КЧТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: