№ 133032
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110146723 по описа за 2024 година
Подадено е от **** чрез юрк. Н. П., заявление вх. № *** г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. С.а и други длъжници, по
отношение на които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уважено.
Заявлението следва да се отхвърли като неоснователно в частта му срещу В. А.
С.а, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на ** съдът следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение срещу него.
Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗГР всички български граждани, включително и
живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в ** като тези, които не са
вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната,
се вписват служебно в регистъра на населението от район *** (чл. 93, ал. 4 ЗГР), т.е.
постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на
лицето. Настоящият адрес е адресът, на който живее лицето (чл. 94, ал. 1 ЗГР) и той
отразява неговото действително местоживеене. Български граждани с местоживеене в
чужбина нямат настоящ адрес в ** затова адресът им по местоживеене се отразява в
регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (чл. 94, ал. 3
ЗГР).
От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че от
11.04.2019 г. В. А. Г. (по баща С.а), ЕГН **********, е с регистриран настоящ адрес в
***, от което следва, че обичайното й пребиваване е извън територията на ***.
Следва да се съобрази решение от 16.05.2024 г. по дело № C-222/23 на СЕС,
според което разпоредбите на чл. 4, § 1 и чл. 5, § 1 от Регламент № *** трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба да предоставя на съд на
държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник,
за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене
на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели
2—7 от регламента.
С оглед на горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.
№ *** г., подадено от **** в частта му срещу В. А. С.а.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2