Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260012/9.2.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми
януари, двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 508/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на И.И.Ж. от гр.Варна против решение
№260608/9.10.2020 г. по гр.д.№ 642/20 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с
която е отхвърлен иска й за признаване за установено, че ответниците Н.Д.Г. и Е.Р.Т.
не са собственици на 1074.66 кв.м.ид.ч. от описания в диспозитива на решението
поземлен имот, ведно с изградените в него стопански постройки, жилищна сграда
на един етаж и мазе, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и в частта, с която е осъдена да заплати разноски
съобразно с отхвърлената част от исковете. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване
изцяло на предявените искове.
В
подаден писмен отговор пълномощникът на ответниците оспорва въззивната жалба и
изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.
Въззивната жалби е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от И.И.Ж. срещу Н.Д.Г. и Е.Р.Т., за
установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
описаните в исковата молба идеални части от недвижим имот, с твърдения за
собственост на целия имот по давност от 2005 г.
Оспорвайки иска, ответниците твърдят, че са
собственици на общо 1074.66 кв.м. ид.ч. от имот с пл.№1405 и същият е включен в ПИ с идентификатор
№10135.2552.1115, както и на постройките в него,
а собствеността са
придобили по наследяване.
Сочат, че ищцата е наследник по закон на 74.66 кв.м. от имота с площ от 1224
кв.м. и оспорват собствеността й върху целия имот въз основа на давностно
владение.
Приложеното
удостоверение от Община Варна, дирекция „Местни данъци“ установява, с
декларация от 07.01.2019 г. ищцата И.И.Ж. е декларирала за собствен ПИ
№10135.2552.1115 с площ 1943 кв.м., ведно с жилищните сгради в него.
Установява се от писмо от АГКК – Варна, че на
22.03.2019 г. И.Ж. е била уведомена, че преписката по подаденото от нея
заявление за издаване на скица за ПИ №10135.2552.1115 и сградите върху него е
била обединена в една процедура по изменение на КККР по преписка от 19.11.2018 г.
на отв.Н.Г..
От
справка за неплатени задължения на ищцата към 01.03.2019 г. за ПИ №1115 в кв.
Изгрев, ищцата е с неплатени местни данъци за този имот за периода от 2014 г.
до 2019 г., които са заплатени на 16.03.2019 г.
Безспорно е между страните, че с н.а.№75/24.07.1970 г.,
том 8, н.д. №2927/1970г. И. В. Т. е купил лозе от 1224 кв.м.
в местн.“Франга дере“, при описани в акта граници.
С н.а.№87/27.03.1989
г., том 5, н.д.№1528/1989 г. И. В. Т. и Е. И. В. са дарили на сина си Р.И. Т. 1000 кв.м.ид.части от
имот пл.№ 1405, целият с площ от 1224 кв.м., ведно с построената в имота постройка,
при граници на ПИ №1405 – път, ПИ №1406, ПИ №1399, ПИ №1404, ПИ №1408 и ПИ
№1407.
От приложените на л.61-66 от делото на ВРС
удостоверения от Община Варна се установява, че след смъртта на Екатерина
Илиева Василева, поч. на 8.08.2015 г и на Иван Тинков, поч. на 01.12.2018 г.,
са останали наследници: ищцата И.Ж. – дъщеря, Р.
А.и И. А. – внуци по заместване и двете ответници – Н.Г. и Е.Т.
- наследници на Р. И. Т., починал на 12.08.2018 г.
/съпруга и дъщеря/.
По
делото не се спори, че процесният имот не е общинска или държавна собственост и,
че ищцата И.Ж. е собственик на разликата над твърдяните за собствени на
ответниците 1000 кв.м. ид.ч. от терена, до общата му площ от 1943 кв.м.
По
делото са събрани гласни доказателства:
Свид.В.Банушева
– съсед на процесния имот установява, че лозето се ползва и обработва само от И.Ж.
и съпруга й от 2004-2005 г., досега, а преди това имотът е бил на баща й – И. Т. и не е имало спорове за него.
Свидетелката знае, че бащата на ищцата има син Р.,
но не го познава и не знае дали той има дъщеря.
Свид.Пл.С. – също съсед на имота в кв. Изгрев установява, че процесното лозе се
ползва и обработва само от И.Ж. и от съпруга й от 2004-2005 г. Преди това
имотът е бил на баща й – И..
Когато през 2005 г. И. получил инсулт и отишъл
да живее в апартамента на сина си, къщата останала да се ползва от И.Ж. и мъжът
й К. От 2005г. и досега никой друг, освен
семейството на Ж., не е ползвал и работил лозето. Никога не е имало спорове за
него. В имота са били направени във времето много подобрения– лозе, овошки,
детски кът „за внучетата“, хидроформа система и други.
Показанията на свид.П.Петров установяват,
че свидетелят е познавал „бай И.“ - бащата на Р. и И. и мястото в кв. Изгрев. След като получил инсулт,
И. отишъл да живее в апартамента на сина
си Р., който се грижил години наред за болните
си родители и затова И. Т. му прехвърлил лозето. След инсулта на баща си, Р. отстъпил временно ползването на мястото от сестра му И.,
за да не го разграбят. И.Ж. и нейните близки действително обработвали и
ползвали лозето.
Свид.И.Т. знае,
че Р. и съпругата му Н. имат място в кв.Изгрев, дадено на Р. от родителите му срещу гледане. След като баща му се
разболял, той го взел в апартамента си да се грижи за него, а лозето дал на
сестра си да го ползва, за да „не влязат крадци“.
Назначената СТЕ представя заключение,
прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
съобразно което по КП от 1956 г. теренът попада в имот пл.№12298; по КП от 1973
г. - в имоти пл. №1399 и №1405; в приет и неодобрен КП от 1973г. – в имот
№1811; а в настоящата КК от 2008 г. - ПИ №10135.2552.1115, с площ общо 1943
кв.м. Видно от комбинираните скици №2 и №3 на л.135 имот №10135.2552.1115, при
сегашните му граници и площ от 2008 г. е формиран и включва описаните територии
по предходните ПИ №1399, №1405 и №1811. По въпроса за идентичността изрично е
посочено, че с оглед на границите на ПИ №1405 по КП от 1973г., описани в НА
№87/27.03.1989г. по №1528/1989г. на н-с при ВРС, дареният ПИ №1405 попада
изцяло в сегашните граници и площ на процесния ПИ №1115 /макар последният да е
формиран и от други терени/.
Въз основа на горната установеност,
правилно съдът е приел, че предявявеният отрицателен установителен иск е
допустим. Наличието на правен интерес се извежда от насрещните административни
процедури и искания за вписване на всяка от страните за собственик на процесния
терен, довело до спиране на производствата, до решаване на спора за право.
Предвид извършеното с н.а.№87/27.03.1989 г.,
том 5, н.д.№1528/1989 г. дарение от И. В. Т. и Е. И. В. в полза на сина им Р.
И. Т. на
1000 кв.м.ид.ч. от имот пл.№1405, целият с площ от 1224 кв.м., ведно с
построената в имота постройка и безспорният факт, че ответниците Н.Г. и Е.Т. са
наследници на Р. И. Т., починал на 12.08.2018 г.
- съпруга и дъщеря, на осн. чл.5 и чл.9 от ЗН те са придобили дарените 1000
кв.м.ид.ч. на Р. Т. по
наследяване.
Заключението на СТЕ установява, че имот
№10135.2552.1115, при сегашните му граници и площ от 2008 г., е формиран и
включва предходните ПИ №1399 и №1405,респ. №1811. С оглед границите на ПИ №1405
по КП от 1973 г., описани в н.а.№87/27.03.1989 г., дареният имот попада изцяло
в сегашните граници и площ на процесния ПИ №10135.2552.1115, видно от комбинираните
скици №2 и №3 - л.135.
От приетия като доказателство по делото н.а.
№75/24.07.1970 г. е видно, че И. Т. е закупил лозе с площ от 1224 кв.м. След дарението на
1000 кв.м.ид.ч. от имота на Р. Т. и след смъртта на Е.
В. и през 2015 г. и на И. Т. през 2018 г., разликата
от 224 кв.м. е била наследена: Р. Т. – наследодател на ответниците е придобил от баща си 74
кв.м.ид.ч.
Предявявайки иска, ищцата се позовава на
твърденията, че е установила фактическа власт върху имота през 2005 г., когато
й бил доброволно предаден от нейния брат, с уговорката тя да живее там със
съпруга си и да се грижат за него като собственици, тъй като Р. Т. не го ползвал и желаел
теренът да бъде само на ищцата.
Съвкупният анализ на доказателствата
установява, че семейството на ищцата единствено е обработвало, ползвало и
живяло в имотите от 2005 г., който факт не е оспорен от ответниците.
При приетото за доказано право на
собственост на ответниците върху спорните 1074.66 кв.м.ид.ч. от ПИ
№10135.2552.1115 по наследяване и дарение на наследодателя, презумпцията по
чл.69 от ЗС не е приложима, тъй като ползването от ищцата е при наличие на
собственост на нейния брат. По делото не са представени доказателства за
изрична уговорка между Р. Т. и И.Ж. през 2005 г. фактическата власт върху имота да
е предадена с намерение собственикът Р. Т. да се откаже от собствеността си и тя да се придобие
от Ж..
Правилно съдът е приел, че при установяване на фактическата власт
върху лозето и сградите ищцата и съпругът й са установили държане, а не
владение.
Не са представени доказателства по-късно ищцата
да е трансформирала държането във владение спрямо ответниците и всички трети
лица. Декларацията от 07.01.2019 г. пред Община Варна, дирекция Местни Данъци,
за собственост върху терена и от м.03.2019 г. могат да бъдат приети като
начален момент за промяна на намерението.
Довод в тази насока са доказателствата за неплатени
местни данъци и такси от ищцата за ПИ №1115 в кв.“Изгрев“ за периода 2014 г. – 2019 г., което противоречи на
твърдението за своенето на имота.
Следователно, искът за отричане правата на
ответниците върху спорните 1074.66 кв.м.ид.ч. от ПИ №10135.2552.1115 следва да
бъде отхвърлен. Правата на ответниците върху тях са налице,а придобиването на
собствеността на ищцата по давност е недоказано.
Предвид липсата на доказателства за
идентичност на наличните две постройки в терена от актуалната скица – №1115.1,
жилищна - 33 кв.м. и №1115.2, селскостопанска – 3 кв.м. с описаните в акта за
собственост , правилно съдът е приел по арг. от чл.92 ЗС, че правата върху
сградите са в същото съотношение както правата на страните по делото върху
земята, като идеални части.
Решението – в обжалваната
му отхвърлителна част и в частта за разноските следва да бъде потвърдено, като
въззивницата бъде осъдена да заплати на всяка от въззиваемите сумата от по
750.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. В частта
му, с която отрицателният установителен иск е уважен за 868.34 кв.м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор №10135.2552.1115, с обща площ от 1943 кв.м., находящ се в
гр.Варна, район „Приморски“, ж.к.“Изгрев -1“, решението е влязло в сила.
По изложените съображения, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260608/9.10.2020 г. по
гр.д.№ 642/20 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН иска
на И.И.Ж. за признаване за установено, че спрямо нея ответниците Н.Д.Г. и Е.Р.Т.
не са собственици на 1074.66 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
№10135.2552.1115, с обща площ от 1943 кв.м., находящ се в гр.Варна, район
„Приморски“, ж.к.“Изгрев -1, ведно със съответните ид.части от изградените в
терена стопански постройки и жилищна сграда на един етаж и мазе, на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.И.Ж., ЕГН **********, да заплати
на Н.Д.Г. и на Е.Р.Т. разноски за настоящата инстанция в размер на по 750.00
лева – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
В необжалваните му части, решението е
влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.