№ 3677
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110111459 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Р. Р. срещу ЗД„...“ АД, с която e предявен иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000
лв., частичен иск от претенция в общ размер на 30 000 лв./с допуснато увеличение в цената
на иска с протоколно определение от открито съдебно заседание от 07.02.2023 г./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 05.09.2020 г., ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното плащане
Ищецът Г. Р. Р. твърди, че на 05.09.2020 г., пострадала при ПТП, настъпило при
следния механизъм: водачът на л.а. „Хонда Сивик“, д.к. № СВ ... на път ПП I-4. При км.
38+350 нарушил правилата за движение по пътищата, като движейки се по двулентов път с
по една лента за движение във всяка посока навлязъл в лентата за насрещно движение,
когато това не било безопасно, т.к. по нея се движел друг автомобил „БМВ“, д.к. № ЕВ ...,
вследствие на което реализирал удар. От л.а. „Хонда Сивик“, д.к. № СВ ... се откъснало ляво
колело и ударило движещия се отзад л.а. „Сеат Леон“, д.к. № СВ 6397 ММ, а л.а. „БМВ“,
д.к. № ЕВ ... ударил л.а. „Киа Спортидж“. В резултат на ПТП, като пътник в л.а. „Хонда
Сивик“, д.к. № СВ ... е пострадала ищцата. Във връзка с процесното ПТП било образувано
д.п. № 450/2020 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч и пр.пр. № 1783/2020 г. по описа на РП-
Ловеч. След произшествието, ищцата била транспортирана до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“,
където било констатирано причиняване на ищцата на травматичен пневмоторакс без
открита рана в гръдната половина, контузия и подкожен хематом на субменталната област,
охлузвания, синини, хематоми и навяхване на шията. Навяхването на шията довело до
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, придружено с
чести световъртежи, продължаващи и към настоящия момент. Травматичният пневмоторакс
довел до оперативна намеса и евакуиране на въздух под налягане, навяхването на шията
довело до продължително носене на яка. През целият период ищцата изпитвала силни
болки, дискомфорт, трудности при придвижване, за период от три месеца била напълно
нетрудоспособна, оплакванията и към настоящия момент не били отминали. Травмата
довела до промяна в поведението, станала по-сприхава, лесно раздразнителна, избухлива и
1
постоянно напрегната. След произшествеието ищцата развила хипотеламична дисфункция,
хиперинсулемия и тириоидит на Хашимото, които състояния влошили качеството и на
живот, без да се очаква подобрение. Отговорността на виновния водач се покривала от
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, поради което в
полза на ищеца възникнало вземане срещу застрахователя на делинквента. Предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по доброволен ред
пред ответника вх. № ОК-724535/30.11.2020 г., но ответникът не изплатил обезщетение.
Поради изложеното, ищцата предявява пряк иск срещу ответното застрахователно
дружество за сумата от 20 000 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗД„...“ АД оспорва иска. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното
дружество. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва за ищцата да са настъпили посочените в
исковата молба увреждания, както и същите да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на самия ищеца, поради
това, че е бил без предпазен колан. Поддържа, че претенцията на ищцата за неимуществени
вреди е силно завишена. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно
противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди
/имуществени или неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на
валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Това е така, защото при тази застраховка
дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да
поправят вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието
на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът
следи служебно.
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от приетата по
делото Молба-претенция вх.№ ОК-724535/30.11.2020 г. Налице е изричен отказ,
инкорпориран в писмо изх.№ 7205/01.12.2020 г. до ответника Р., като е изтекъл
предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, към
момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано делото. Плащане от
ответника на претендираната сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят
допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на исковата
претенция по същество.
2
В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на
деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага,
докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по
делото факти.
По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на л.а. „Хонда
Сивик“, д.к. № СВ ..., което е посочено и в приетия по делото констативен протокол от
06.09.2020 г., който в тази част представлява официален удостоверителен документ и
притежава материална доказателствена сила, както и досежно датата и мястото на
настъпване на ПТП.
По делото е приета Присъда № 19 от 10.05.2022 г. на ЛРС, НК, 8 състав, влязла в
сила на 26.05.2022 г., която е задължителна за съда разглеждащ гражданско-правните
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и вината на дееца на основание чл.300 ГПК.
По делото са представени болничен лист № Е20201974790 издаден от УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогово“ ЕАД за периода 05.09.2020 г. – 09.10.2020 г. , както и 3 бр. болнични
листове №№ ..., Е20202456023, ..., издадени от ДКЦ XVIII София, ЕООД, от които се
установява, че ищцата ползвала болничен отпуск в периода 05.09.2020 г. – 08.12.2020 г.
От протокола за ПТП и приетата по делото САТЕ се установява, че на 05.09.2020 г.
около 12:00 ч. на път I-4, при км. 38+350 е настъпило ПТП, с участието на 5 броя МПС:
„Хонда Сивик“, рег. № СВ..., „БМВ528и“, рег. № ЕВ..., „Сеат Леон“, рег. № СВ6397ММ,
„Киа Спортидж“, рег. № СВ1972КХ и „Ситроен Ц5“, рег. № СВ7279РН.
Според заключението на САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, първоначалното
съприкосновение между превозните средства е възникнало по дължината на пътното платно
на път I-4, при км. 38+350, в лентата за движение на л.а. „БМВ528и“, рег. № ЕВ.... По делото
липсват данни, по които да се определи скоростта на движение на превозните средства, в
момента и преди настъпване на удара. Водачът на л.а. „Хонда Сивик“, рег. № СВ... е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е убедил преди предприемане на
маневра изпреварване, че лентата за насрещно движение е свободна на разстояние, което да
му даде възможност да извърши изпреварването без да създава опасност и чак тогава да
навлезе в нея. От представените по делото доказателства не може да се определи скоростта
на движение на превозните средства преди и по време на настъпване на произшествието.
ПТП е настъпило в лентата за движение на л.а. „БМВ528и“, рег. № ЕВ..., респ. в лентата за
насрещно движение спрямо посоката на движение на л.а. „Хонда Сивик“, рег. № СВ....
Настъпилите увреждания по превозните средства, напълно съответстват на механизма на
настъпване на ПТП. Водачът на л.а. „Хонда Сивик“, рег. № СВ... е предприел маневра за
изпреварване, което означава, че и за двамата водачи е имало ограничаване на видимостта от
навиращите се пред л.а. „Хонда Сивик“ превозни средства. Вещото лице посочва, че от
справка по номера на рамата на процесния л.а. „Хонда Сивик“, рег. № СВ... установил, че е
фабрично оборудван с два триточкови колани на предните седалки и три триточкови колани
на задните седалки.
От показанията на свидетеля С. Р. - син на ищцата се установява, че през 2020 г.
участвал в ПТП, като водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ в посока гр. Варна. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Р., в частта относно механизма на настъпване на ПТП,
тъй като същите се опровергават от представената по делото Присъда № 19 от 10.05.2022 г.
на ЛРС, НК, 8 състав, влязла в сила на 26.05.2022 г. и изслушаната САТЕ. Майка му
пострадала при катастрофата, като пътник в лек автомобил „Хонда Сивик“. След настъпване
3
на удара я изкарали от колата, седнала на асфалта и казала, че я боли реброто. Дошла
линейка, констатирали счупено ребро на ищцата и посъветвали бащата на свидетеля да я
закарат бързо в Пирогов. Операцията била през нощта.
От показанията на свидетеля Р Р. – съпруг на ищцата се установява, че през септември
със съпругата му претърпели инцидент. Тъй като тя била в тежко състояние я докарал до
Пирогов, където я оперирали и сложили дренаж. След изписването от болницата наел една
комшийка да и помага, тъй като той пътувал и отсъствал от вкъщи. Катастрофата я
променила, приемала болкоуспокояващи и антидепресанти. Повече от 3 месеца продължила
болката в реброто имала нужда от помощ. Отказвала да пътува вече в автомобил, защото
имала уплах. При настъпване на ПТП, пътувала с предпазен колан, а от удара ченето и било
одраскано. Към настоящия момент не изпитвала затруднения в обслужването си.
От показанията на свидетеля ... се установява, че са в близки приятелски, семейни и
съседски отношения с ищцата. След катастрофата през 2020 г., здравословното и състояние
се влошило. Видяла я една седмица след изписването от болницата. Била видимо
отслабнала, с болки поради счупено ребро. Променила се негативно след катастрофата,
започнала да има пристъпи на нервност, паник атаки, треперене, прималяване, имала
затруднения в обслужването, посетила невролог и психиатър. Станала интровертна и
започнала да прекарва повече време вкъщи. Била в болничен 2-3 месеца.
От представената по делото медицинска документация и заключението на приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира
на основание чл.202 ГПК, тъй като е изготвена обективно, компетентно и добросъвестно се
установява, че ищцата при процесното ПТП е получила контузия на гръден кош, счупване
на четвърто ляво ребро, травматичен левостранен пневмоторакс, контузия на корема,
контузия и хематом в областта под долната челюст, навяхване на шията, проведено е
оперативно лечение с долна, левостранна торакоцентеза и дренаж. Вещото лице посочва, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и
претърпяното ПТП. В резултат на гръдната травма, ищцата е търпяла интензивни и
продължителни болки в областта на гръдния кош, както и от навяхването на шията.
Травматичните увреди в областта на шията и гръдния кош на ищцата са довели до
ограничени движения на врата и снагата, които са били придружени с интензивни и
продължителни болки, което е затруднявало ежедневието и самообслужването в период на
около един месец. От приложената Епикриза по ИЗ за проведено лечение в специализирана
клиника по ендокринология се установява, че ищцата е с доказан Тиреоидит на Хашимото.
По делото не са налице данни от НЗОК, РЗОК, по които може да се уточни началото на
диагностицираното заболяване на щитовидната жлеза. Възможно е от преживения стрес да
се развие това автоимунно заболяване, но при липсата на данни за давността на болестта,
вещото лице не може да заключи, че единствената причина за настъпване на Тиреоидит на
Хашимото е претърпяното ПТП. Не е установено по делото наличието на хормонални
промени, които да доведат до извод, че тиреодитът е причина за по-дълъг оздравителен
процес. След получената травма на шията и хематомът под долната челюст, напълно е
възможно ищцата след ПТП да е установила сама промените в щитовидната си жлеза, която
е възлеста и тогава да е диагностицирано заболяването в лечебно заведение по
ендокринология. Няма медицински доказателства за установен инсулином при ищцата.
Вещото лице посочва, че не може да приеме с категоричност, че претърпяното ПТП е довело
до образуване на такъв туморен процес в задстомашната жлеза. Доказана е дислипидимия,
която е дълъг и сложен процес, свързан с лош контрол на храненето, профилактични
прегледи, както и фамилни и други фактори водещи до нарушаване на обмяната на
мазнините при всеки един индивид. Посочва, че няма медицинска документация за влошено
състояние от страна на дихателната система, резултат от претърпения травматичен
пневмоторакс, което да даде основание за извод, че общото и здраве се е влошило в резултат
на претърпяното ПТП. По делото няма медицински данни, че наличните болестни изменения
4
са довели до забавяне и затрудняване на възстановителните процеси, след претърпените
травми в областта на шията, гръдния кош и корема. Обичайно след ПТП, налични
предхождащи заболявания могат да бъдат диагностицирани тогава. Възможно е описаните
травми да бъдат получени от ищцата, като пътник в автомобила с поставен предпазен колан.
От изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че в
психологически план в резултат на процесното ПТП, ищцата е имала интензивни негативно
преживявания, довели до дистрес и установяване на паническо разстройство. При инцидента
са били налице интензивни негативни преживявания /на силен страх и ужас от неочаквано
случващото се, чувство за витална застрашеност, тревога за близките, безпомощност,
притеснение за увреждане и инвалидизация/ и соматично болка. В следващите около три
месеца имала негативни емоционални състояния, свързани със соматична болка и
дискомфорт, неудобство, че имала нужда от помощ в ежедневието и за самообслужване,
напрегнатост и тревожност поради невъзможността да изпълнява обичайните се задължения
и занимания. В този период често ставала напрегната и много тревожна. Дори след
физическото си възстановяване с променлива честота имала пристъпи на тревожност със
силно сърцебиене, треперене на долните крайници, страх, че ще умре. Видно от
представената документация, вещото лице посочва, че е налице каузална връзка между
стресогенното събитие и предизвиканата реакция. Отчетено е добро повлияване от
приложената медикаментозна терапия. При актуално изследване, при ищцата е налице леко
изразена тревожност. Понастоящем е налице остатъчна невротична фиксация и повишаване
на тревожността при обекти и ситуации, напомнящи инцидента. В психологически план се
касае за породени при ищцата интензивни и трайни състояния, които са оформили негативна
доминанта в съзнанието й. Предвид изминалия сравнително голям период от време, не може
да се очаква възвръщане на състоянието от преди инцидента, но е налице значимо
редуциране на породените впоследствие панически кризи. По принцип пълното
преодоляване на негативните последици е въпрос не само на време, но и на съчетание от
фактори. При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, посочва, че експертизата
е изготвена на база данни от специализираната документация по делото и лично обследване
на ищцата. Предвид изминалия период от време от инцидента не може да се очаква, че
ищцата ще се възстанови в състоянието от преди инцидента, но се е повлияла положително
от терапията, симптомите са редуцирани и тя се е приспособила към едно по-малко
изискващо психосоциално функциониране. В конкретния случай се касае за по-леко и
невротично разстройство в тревожностовия сектор, което не води до откъсване от
реалността и инвалидицазия.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място,
между описаните в исковата молба автомобили, е реализирано пътнотранспортно
произшествие при описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради
виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил,
който е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1, чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП
и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП.
По размера на иска за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
паричната престация, която делинквентът, респективно застрахователят на неговата
гражданска отговорност, дължи на увредения като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както
и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
5
към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на
увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и
психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение
0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС;
Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на първо
място, че установените по делото увреждания - контузия на гръден кош, счупване на
четвърто ляво ребро, травматичен левостранен пневмоторакс, контузия на корема, контузия
и хематом в областта под долната челюст, навяхване на шията, проведено е оперативно
лечение с долна, левостранна торакоцентеза и дренаж, по медикобиологичната си
характеристика представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с
възстановителен период от един месец.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят установените от съдебномедицинската експертиза и свидетелските
показания претърпени от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност,
както и възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и
здравословното състояние на пострадалия, като не на последно място следва да се имат
предвид и преживеният от катастрофата стрес, както и психическата травма за ищеца.
Относно претърпените неимуществени вреди, съдът кредитира показанията на свидетелите
С. Р., Р Р. и ..., макар и първите двама да са в близка роднинска връзка с ищцата. В трайната
си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със
страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира свидетелските показания и да
послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за
фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр.
с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че
всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на
делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и
относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата
заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на
всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и
показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната,
посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези
лица.
Възражението на ответника относно липсата на причинна връзка на всички
претендирани от ищеца вреди с процесното ПТП е частично основателно. В тази връзка
6
съдът намира, че следва да отдаде приоритет на заключението на СМЕ, с което е
анализирана представената по делото медицинска документация. Както се посочи,
хипотеламична дисфункция, хиперинсулемия и тириоидит на Хашимото, не могат с
категоричност да бъдат определени като последица от процесното ПТП, настъпило на
05.09.2020 г. Следва да се подчертае, че тежестта да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на пряка причинно-следствена връзка на всички вреди с
неправомерното поведение, за което отговорност носи ответника, е на ищеца. Последиците
от неизпъление на доказателствената тежест задължават съда да приеме за неосъществил се
в обективната действителност факт, който не е доказан по делото. Недоказано остана и
твърдението на ищцата, че продължително време е носила яка на шията.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП, следва да бъдат съобразени следните конкретни
обстоятелства: за период от около три месеца констатираното травматично увреждане е
довело до дискомфорт и въздействие върху нормалния ритъм на живот на пострадалата, с
болки при движение. В период на около месец след инцидента Г. Р. е била с ограничени
движения на врата и снагата, които били придружени с интензивни и продължителни болки,
съпроводени с необходимостта от приемане на медикаменти. В същото време тя не е могла
да се самообслужва, поради което се е налагало да получава чужда помощ от съседка в
домакинството, което води до допълнителни неудобства за нея, както от битов, така от
емоционален характер. Към момента на настъпване на ПТП – 05.09.2020 г. ищцата е била на
50 години, т. е. в работоспособна възраст, като по делото безспорно се установи, че за
определен период от време тя е била възпрепятствана да изпълнява служебните си
задължения. Това обстоятелство неминуемо би повлияло на възможността за професионално
утвърждаване и чувството за самооценка и социална адаптация сред околните. Нещо повече,
ищцата има съпруг и деца, едното от които по-малко, за които е следвало да се грижи, което
означава, че обхватът на претърпяния инцидент няма само личностно проявление, а се е
отразил на цялото семейство. По делото са налице данни, че за период от около три месеца
имала негативни емоционални състояния, свързани със соматична болка, дискмофорт,
неудобство, че има нужда от помощ в ежедневието си и за самообслужване, напрегнатост и
тревожност поради невъзможността да изпълнява обичайните си задължения и занимания. В
този период често се чувствала напрегната и много тревожна. След физическото си
възстановяване с променлива честота имала пристъпи на тревожност със силно сърцебиене,
треперене на долните крайници, страх, че ще умре. Клиничната картина на паническо
разстройство и генерализирана тревожност е в каузална връзка със стресогенното събитие.
Към настоящия момент се наблюдава наличие на лека тревожност. Причинените вследствие
на ПТП физически увреждания се характеризират като такива от лека степен, като не са
създали опасност за живота на пострадалия. Няма и данни за настъпване на последващи
усложнения в процеса на възстановяване, което е протекло в рамките на нормалното.
Наблюдава се кратък престой в болницата – за четири дни. Налице са данни, че инцидентът
е засегнал психическото и емоционалното състояние на ищцата по такъв начин, че към
настоящия момент тя изпитва страх от пътуване с превозни средства, т.е. налице е остатъчна
невротична фиксация и повишаване на тревожността при обекти и ситуации, напомнящи
инцидента. След травматичния инцидент се е наложило посещение при невролог и
психолог, като и е предписана медикаментозна терапия, от която се повлиява добре. Съдът
отчита изводите на вещото лице психолог, относно наличие на трайни и необратими
последици от процесния инцидент, тъй като ищцата се е приспособила към едно по-малко
изискващо психосоциално функциониране. Става въпрос за наличие на по-леко и
невротично разстройство в тревожностовия сектор, което не води до откъсване от
реалността и инвалидицазия при ищцата. По делото няма медицински данни, че наличните
болестни изменения са довели до забавяне и затрудняване на възстановителните процеси,
7
след претърпените травми в областта на шията, гръдния кош и корема.
Ето защо, отчитайки изложените по-горе специфики на конкретния случай – степента
и продължителността на болките и страданията, вида и характера на уврежданията,
трудовата ангажираност, периодът на възстановяване от травмите – около три месеца,
възрастта на ищцата, както и обществено - икономическите условия за живот в страната,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД съответства на сумата от 8 000 лв., като присъждането на
сума над този размер би довело до неоснователно обогатяване за него, тъй като не са
доказани вреди, които да ги надхвърлят.
Настоящият състав съобразява също така и конкретните социално-икономически
условия към датата на процесния инцидент /05.09.2020 г./, чийто ориентир се явят
нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска
отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за определяне
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД/решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013
г., ІІ Т. О. ВКС/.
Доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП, законната лихва се дължи от дата различна от тази, от която се дължи
от делинквента. Безспорно е също, че по общите правила за деликта, делинквента се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 от
новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в чл.409 КЗ. Поради това, че ищецът е предявил по реда на чл. 380 КЗ
пред застрахователя извънсъдебно претенцията си на 30.11.2020 г. и в законоустановения
тримесечен срок по чл. 496 КЗ е налице произнасяне с отказ изх. № НЩ-7205/01.12.2020 г.,
то и основателно е искането му за присъждане на законна лихва върху определеното
обезщетение, но от 01.12.2020 г. до окончателното плащане, а не както е поискано в
исковата молба – от датата на увреждането.
По възражението за съпричиняване.
Недоказано остана възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като видно от събраните по делото доказателства, уврежданията
са получени при поставен предпазен колан към момента на инцидента. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, което
посочва че тези травми могат да бъдат получени при поставен предпазен колан.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни по спора, съобразно
изхода му. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. Евелина Петкова адвокатско възнаграждение, тъй като
последната му е оказала безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА, което възнаграждение
възлиза в размер на 491,52 лева, с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част от претенцията.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК за юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещи лица, възлизащи в общ размер на 500
лв. /на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на
100 лв. и не взе предвид включени разходи за държавна такса в размер на 100 лв., тъй като такива
по делото не са действително извършени/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество направените от него съдебни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, възлизащи на 340 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, съдът намира за неоснователно, предвид правната и фактическа
сложност на делото и броя на проведените по делото открити съдебни заседания, както и
извършените в тях процесуални действия. Тъй като ищецът е освободен от заплащането на
8
държавна такса и разноски, съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда сумата 544 лева – държавната такса и платени от бюджета на
съда възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от иска.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗК ЗД „..." АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „..., да заплати на Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. ... сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматично увреждане на
здравето и преживян стрес, в резултат на ПТП на 05.09.2020 г., съставляващо покрит
застрахователен риск съгласно договор за застраховка "Гражданска отговорност", страна по
който е ответникът, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 КЗ до пълния предявен размер от 25 000 лева,
частичен иск от претенция в общ размер на 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗД „..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „..., да заплати на адвокат ... ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. ..., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 491,52 лева
ОСЪЖДА Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ..., да заплати на ЗД „..."
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..., на основание чл. 78,
ал.3 ГПК разноски в размер на 340 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗД „..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „..., да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата
от 544 лева, представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9