Решение по дело №24/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 300
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20237050700024
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………

 

гр. Варна,..................2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:             ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски КАНД № 24/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Ш.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***, срещу Решение № 1440/03.11.2022 г., постановено по АНД № 20223110202008 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 123/20.04.2022 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Ш.Б.“ ЕООД, за нарушение на чл. 7а, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 17 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА), е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева, на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се сочи, че съдебният акт е постановен при непълнота на събраните доказателства във връзка с изясняване на явните противоречия в становищата на страните. Релевират се доводи за необсъждане на възраженията във въззивната жалба и за липса на коментар по събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетите в производството пред районния съд. Излагат се обстойни съображения за недоказаност на административнонаказателното обвинение. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и на издаденото НП, както и за присъждане на направените разноски за разглеждане на делото в двете съдебни инстанции съгласно представен опис. Чрез представител по пълномощие в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки жалбата се поддържа изцяло.

Ответникът в производството – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с инфлационния индекс в страната към момента на постановяване на решението. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че мотивите на обжалваното решение не дават отговор на направените възражения и не съдържат анализ на събраните доказателства, поради което пледира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Установено е от първостепенния съд, че при извършена на 15.09.2021 г., около 14:00 ч., от служители на РО ИДТН „Североизточна България“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор внезапна проверка в магазин „ИКЕА“ в „Делта Планет“ МОЛ, гр. Варна, е констатирано, че монтираният в обекта пътнически електрически асансьор, чието поддържане се извършва от „Ш.Б.“ ЕООД, е експлоатиран (движел се е, превозвал е хора и е изпълнявал зададените му от бутоните за управление команди) с нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, извършващо неговото аварийно обслужване. Неизправността е установена чрез натискане на бутона на аварийното алармено устройство, при което не е установена връзка с поддържащата фирма.

За констатираното нарушение срещу дружеството – касационен жалбоподател, е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение на чл. 7а, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 17 НБЕТНА. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 123/20.04.2022 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

ВРС е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. По приложението на материалния закон въззивната инстанция приема за доказано извършеното нарушение по чл. 7а, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 17 НБЕТНА. Съдът е счел, че размерът на санкцията е правилно определен. Предвид подписването на протокола за извършената проверка от представител на „Ш.Б.“ ЕООД и липсата на подадено възражение срещу АУАН за недоказано е прието твърдението на санкциониращото дружество за неправилно извършване на проверката на изправността на асансьора.

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2, предл. първо от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

В оспорения съдебен акт са описани констатациите на органа, издал НП, но не е извършен анализ на събраните доказателства и не са посочени правни изводи въз основа на тях. ВРС не е изложил мотиви с кое точно действие или бездействие на дружеството е приел, че е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 17 НБЕТНА, и не е обсъдил направените възражения от санкционирания търговец. Посочените като нарушени правни норми вменяват задължение на лицата, които поддържат асансьори, да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите при констатирана неизправност – нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5. Анализът на разпоредбата сочи, че съставомерността на административното нарушение включва наличието на асансьор в експлоатация, чието устройство за двустранна разговорна връзка с лицето, извършващо аварийното му обслужване, не функционира.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че в случая неизправността е установена чрез натискане на бутона на аварийното алармено устройство, при което не е установена връзка с поддържащата фирма. Описаната фактическа обстановка, включително начинът на установяване на нарушението, е оспорена в хода на въззивното производство, във връзка с което от санкционираното търговско дружество са представени писмени доказателства – заверени за вярност копия от ръководство и инструкции от производителя на асансьорите Шиндлер, приети по делото с протоколно определение от проведеното на 13 септември 2022 година открито съдебно заседание. В обжалваното решение обаче липсва коментар на събраните в хода на въззивното производство доказателства. От районния съд не са обсъдени представените документи, ангажирани от дружеството във връзка с възраженията във въззивната жалба за неправилно установена фактическа обстановка и липса на извършено административно нарушение, твърдейки че при нормален ход на асансьора не може да се активира алармата за двустранна връзка. Същите имат пряко отношение към предмета на доказване във въззивното производство и е следвало да бъдат обсъдени от решаващия съдебен състав във връзка с останалите доказателства и с установените по делото факти, както и да се изложат съображения относно тяхното приемане или отхвърляне, но в случая това не е сторено, макар такава оценка на доказателствения материал да е била дължима – аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН.

В заключение настоящият тричленен съдебен състав намира, че първостепенният съд не е изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка по делото относно спорните по делото факти, не е извършил проверка на фактическата обстановка, посочена от административнонаказващия орган в обжалваното НП, не е извършил преценка на доказателствата по делото, в т.ч. събраните в хода на въззивното производство, и възраженията на санкционираното лице с оглед проверка и преценка извършено ли е вмененото нарушение. Гореизложеното препятства осъществяването на проверка на постановения съдебен акт от настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав, при което въззивната инстанция следва да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1440/03.11.2022 г., постановено по АНД № 20223110202008 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

2.