Р
Е Ш Е Н И Е
№….…/..….....2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1248 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Н.Г.Б. ***, срещу Г.Д.Т. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за признаване
за установено, че Г.Д.Т. дължи на Н.Г.Б. сумата от 32000 евро, представляваща вземане по запис на
заповед, издаден на 04.03.18г. с падеж 04.03.19г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 24.04.19г. до оконч.изплащане на вземането, за които
вземания по ч.гр.д. №6418/2019г. по описа на ВРС, е издадена заповед
№3402/25.04.19г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 04.03.18г. е дал в заем на ответника сумата от 32000 евро с падеж
на връщане 04.03.19г. Сочи, че за обезпечаване на вземането по заема бил
издаден от ответника запис на заповед от 04.03.18г. Излага, че тъй като
задължението не било изплатено на падежа и предвид настъпила изискуемост на
вземането по записа на заповед било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което
била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело №6418/2019г. по описа на ВРС
срещу длъжника, който възразил по реда на чл.414 ГПК. С допълн.искова молба
поддържа твърденията си.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът Г.Д.Т. *** е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че между страните са били налице заемни отношения, като
към 04.03.18г. ответникът дължал на ищеца сумата от 2000евро по стар заем. Тъй
като нямал налична сума ищецът му представил бланка на запис на заповед, която
ответникът подписал преди да бъде попълнена. Оспорва записа на заповед като
неистински документ по съдържание. С допълн.отговор поддържа възраженията си.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е
спорно, че по ч.гр.д. №6418/2019г. по описа на ВРС е удовлетворено
заявление на ищеца Н.Г.Б., и е издадена заповед
№3402/25.04.19г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК против Г.Д.Т. за заплащане
на сумата
от 32000евро, дължима по запис на заповед , издаден на 04.03.2018г. с падеж
04.03.19г., ведно със законната лихва
върху нея, считано
от 24.04.19г. до оконч.изплащане на
вземането, и сумата в
размер на 5311,73лв
– разноски
по делото.
Не се спори по делото, а и
съгласно представените писм.доказателства по ч.гр.д. № №6418/2019г. на ВРС , се установява, че
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответника за не дължимост на
присъдената в полза на заявителя сума.
Съгласно приложеният по делото запис
на заповед, издаден на 04.03.2018г.,
място на издаване гр.Варна, и с падеж 04.03.19г., Г.Д.Т., се е
задължил да заплати безусловно, без протест, въз основа на този запис на
заповед на Н.Г.Б., сумата от 32000 евро, на посочения в ценната
книга падеж.
Ищецът с
исковата молба е въвел твърдението, че записът на
заповед е издаден за обезпечение на съществуващо каузално правоотношение, а
именно договор за заем, като в хода на процеса, в отговор на въпроси по чл.176 ГПК същият е уточнил, че записът на заповед е издаден с оглед предоставена на
ответника в заем сума преди 10 години в общ размер на 69000евро. От своя страна
ответникът не оспорва факта на наличието на заемно правоотношение помежду им, напротив изрично в с.з. чрез
процесуалния си представител признава факта, че е дължал сумата от 32000евро по
записа на заповед, като твърди, че първоначалния заем от 2010г. бил 69000евро,
но задължението било погасено до сумата от 2000евро.
Предвид
така съвпадащите изявления на страните по делото следва да се приеме за безспорно установен както факта на сключен
помежду им договор
за заем
за сумата от 69000евро,
така и обезпечителната функция на процесния запис на заповед спрямо
съществувалото между страните правоотношение по договор за заем. Следователно по
делото се доказва правно релевантна връзка между менителничното и горепосоченото каузално правоотношение, при
която погасяването на задълженията по едното правоотношение да има за последица
погасяването на задълженията по другото.
В отговора на исковата молба ответникът е навел лични възражения,
основани на това каузално правоотношение с ищеца, като твърди, че е погасил
задължението си до сумата от 2000 евро, и релевира възражение за недействителност
на менителничния ефект поради липса на воля за задължаване към ищеца за сумата
от 32000евро. Обосновава това с
твърдението, че е подписал празна бланка на запис на заповед, като ищецът не я
бил попълнил съобразно уговореното.
Разпоредбата на чл.464 ТЗ
изрично допуска бланковите менит.ефекти, при които съзнателно не се попълват
всички необх.реквизити, а с предаването им на кредитора върху него преминава и
правото да попълни липсващите части от съдържанието им. В този смисъл и
полагането на подпис върху празна бланка на запис на заповед не означава, че
той е недействителен поради липса на воля за задължаване, а с издаването му
издателят овластява поемателя да попълни липсващия реквизит, който обаче трябва
да бъде попълнен съобразно уговореното между страните. Оспорващият, който
твърди, че подписаният от него бланков менителничен ефект не е
бил попълнен съобразно волята му, трябва да докаже както полагането
на подписа си под бланка с празен текст, така и обстоятелството, че текстът е
бил попълнен впоследствие не съобразно уговореното. В разглежданият случай тази
доказателствена тежест се носи от ответника по делото. От ангажираните в
процеса гласни доказателства чрез разпита на св.Б., в частта, отразяваща негови
лични впечатления, се установява факта на подписване от страна на ответника на
бланков запис на заповед, предвид съществуващите от преди отношения между
страните. Не са налице обаче безспорни доказателства за това, че ценната книга
е подписана от ответника във връзка с остатъчно задължение по заем от 2000
евро. Показанията на свидетеля в тази връзка не отразяват негови лични
впечатления, а в същото време последния свидетелства, че ответникът е подписал
три записа на заповед /в какъвто смисъл са и дадените по чл.176 ГПК обясненията
на ищеца за издадени три записа на заповед за обезпечаване на задължението по
договора/, което не съответства на твърденията на ответника за намерението му
да се задължи по един запис на заповед за 2000 евро. Отделно от това по делото
не са ангажирани каквито и да било доказателства за извършени от ответника
плащания по каузалното правоотношение, които биха били в подкрепа на
гореизложената теза. Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал
обстоятелството, че попълването на записа на заповед не е било съобразно
уговореното, поради което и разглеждания бланков запис на заповед
представлява валиден менителничен ефект.
Както вече бе посочено ответникът не
представи валидни доказателства за извършени плащания, които да обосноват извод
за несъществуване на задължението по договора за заем. Предвид така установеното, при безспорния по делото факт за
наличие на редовен от външна страна менителничен документ, както и при липсата
на ангажирани от длъжника доказателства за погасяване на менителничния
дълг, са налице основанията за
признаване на отразеното в заповедта парично вземане за съществуващо.
С оглед
изложеното съдът намира,
че предявеният установителен иск е основателен и доказан, поради което следва
да бъде уважен изцяло.
Следва да се приеме за установено и
задължението на ответника за законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. №
6418/2019г. на ВРС
- 24.04.19г. до окончателното й изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 5311,73лева, от
които 1251,73лв – д.т. и 4060лв- адв.възнаграждение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение.
Предвид изхода от спора направеното
искане от ищцовата страна за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК
следва да бъде уважено, като се присъдят направените до момента разноски в
размер на 1251,73лв – д.т.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено в отношенията
между Н.Г.Б. , ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, че
Г.Д.Т.
ДЪЛЖИ на Н.Г.Б. СУМАТА от 32000 евро / тридесет и две хиляди евро/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на
04.03.18г. с падеж 04.03.19г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.04.19г. до оконч.изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д.
№6418/2019г. по описа на ВРС, е издадена заповед №3402/25.04.19г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.
чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Н.Г.Б. , ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 5311,73лева / пет хиляди триста и единадесет лева и 73ст/, представляваща направените в заповедното производство
разноски, за които е издадена заповед №3402/25.04.19г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №6418/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Н.Г.Б. , ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1251,73лв / хиляда двеста петдесет и един лева и 73ст./, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: