РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110204341 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу НП №580882-F391933 от 04.06.2021 г.,
издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ ТД НАП Варна, с което за нарушение по
чл.125 ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на въззивника е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв.
Въззивинкът моли, оспореното НП да бъде отменено като излага становище,
че конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай
съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.05.2018 г. свид. С. В. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна,
установила в хода на извършвана проверка, че въззивното дружество „*“ ЕООД, не е
представило в законоустановения срок до 16.04.2018 г. справка-декларация по ДДС за
периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., както и че съответна декларация била представена
на 18.04.2018 г.
При тази констатация, до въззивника била изпратена с пощенска пратка чрез
„*“ ООД до регистрирания в ТР адрес на дружеството, Покана изх.№2387 от 28.05.2018 г. за
явяване в ТП НАП Варна в седемдневен срок от получаването за съставяне на АУАН във
връзка с неподадена в срок справка-декларация по ЗДДС вх.№0300-3074320 от 18.04.2018 г.
за отчетен период м. март 2018 г.на на 13.01.2022 г. Поканата била върната с отразяване на
пощенския плик, че адресата е непознат на адреса.
1
На 27.06.2018 г., при отсъствие на представител на въззивното дружество,
свид. С. В., с участие на свид. М. П., съставила спрямо „*“ ЕООД АУАН №F391933 за
нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС, в който отразила посочените фактически констатации по
проверката от 28.05.2018 г.
До въззивника била изготвена Покана изх.№2387 от 27.06.2018 г. за връчване
на АУАН във връзка с нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС, изпратена с пощенска пратка чрез
„МиБМ Експрес“ ООД до регистрирания в ТР адрес на дружеството, която била върната с
отразяване на пощенския плик, че адресата е непознат на адреса.
С Протокол №75747 от 23.07.2018 г. и Протокол №75881 от 31.07.2018 г.,
били удостоверени действия от служители на ТД НАП Варна по безрезултатни посещения
на регистриран адрес за кореспонденция на въззивника за връчване на АУАН №F391933 от
27.06.2018 г. и с Протокол №44156 от 31.07.2018 г., при констатация за неоткриване на
въззивника на регистрирания адрес, било постановено спиране на производството по АУАН
№F391933 от 27.06.2018 г., отразено и в съответния акт.
Издаденият АУАН бил предявен на представляващото въззивника лице на
23.04.2021 г., чийто отказ да получи екземпляр от документа бил надлежно удостоверен от
свид. М. П., като в законоустановения срок възражения по АУАН не били отправени и на
04.06.2021 г. спрямо въззивника било издадено НП №580882-F391933, в което фактическите
и правни констатации по АУАН били изцяло въпроизведени и на въззивника било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв. НП било изпратено за
връчване с пощенска пратка чрез „*“ ООД до регистрирания в ТР адрес на дружеството,
която двукратно била връщана с отразяване, че няма никой на адреса.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи – НП №580882-F391933 от 04.06.2021 г.,
обща справка за задължено лице от 17.05.2020 г., разпечатка от ТР за актуално състояние на
„*“ ЕООД, АУАН №F391933 от 27.06.2018 г., протокол №75747 от 23.07.2018 г., протокол
№75881 от 31.07.2018 г., протокол №44156 от 31.07.2018 г., покана №2387 от 27.06.2018 г.,
известие за доставяне от 27.06.2018 г., справка от ТД НАП Варна за декларация по ДДС,
справка от ТР от „*“ ЕООД, покана №2387 от 28.05.2018 г., известие за доставяне от
28.05.2018 г., Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане като допустима. Отразеното в НП разпореждане, сочещо редовно
връчване на НП от 18.01.2022 г. съобразно чл.58, ал.2 ЗАНН, поради ненамиране на
получателя на адреса и неизвестност на нов адрес, е неправилно.
Действително, чл.58, ал.2 ЗАНН сочи, че при ненамиране на нарушителя на
посочения от него адрес и неизвестност на неговия нов адрес, НП се счита за връчено от
дена на отразяване на тази констатация от наказващия орган. Но, преди всичко, така
формулираните, кумулативно изискуеми предпоставки, обуславят извод за необходимост,
лицето не просто да отсъства еднократно или за непродължителен период от съответния
адрес, а трайно да не се намира там, да е преустановило ползването на дадения адрес и да се
е установило на друг, нов адрес, който да е неизвестен на съответния наказващ орган. В този
смисъл, предпоставките за приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН включват сложен фактически
състав, който следва да е конкретно и ясно установен от наказващия орган.
Съобразно чл.84 ЗАНН, относно реда за връчване на призовки и съобщения и
съответно – за удостоверяване ненамирането на адресата на посочения от него адрес, в
административно-наказателното производство са приложими разпоредбите на НПК, където,
2
за разлика от ГПК, връчване по поща и чрез куриерска служба, изобщо не е предвидено.
Естествено, това не означава, че способа за връчване на НП по поща с обратна разписка,
удостоверяваща получаването от адресата, не може да се прилага в производствата по
ЗАНН. Напротив, това е и обичайната практика. Но, с тази особеност, че реквизитите на
обратната разписка, удостоверяват несъмнено само надлежното получаване от подписалия
се адресат, докато, при неосъществено предаване на дадена пратка, нейният пощенски
приносител, за разлика от връчителя по смисъла на НПК, няма нормативно
регламентираните и възложени от съответната публична институция - съд, орган на
досъдебно производство, община, кметство, МВР или МП, правомощия по проверка и
отразяване на подлежащите на удостоверяване обстоятелства по неосъщественото връчване.
Поради служебното им качество и регламентираните правомощия и отговорности, за
разлика от пощенските приносители на пратки, лицата, имащи качеството връчител по НПК,
определено осъществяват по-системни, по-интензивни и в по-продължителен период,
посещения на дадения адрес. Те търсят, получават и отразяват по-пълноценна и по-
конкретна информация за причините, поради които не намират адресата. При това,
действията им се докладват, контролират и ръководят от други органи в съответната
институция и връчителите получават и изпълняват разпореждания за допълнителни
проверки и изготвяне на подробни доклади за резултата от разпоредените действия. В този
смисъл, не случайно, в НПК пощенската пратка с обратна разписка не е регламентирана
като способ за връчване и когато, все пак този способ е приложен, отразяваните от
приносителите на пратки данни за причините за неосъществено предаване, не следва да се
считат за резултат от положени значителни усилия за намиране на дадения адресат, и
посочването, че същият не е открит, не следва безкритично да се счита за налично
основание за приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН.
От приобщените пощенски пликове и известия за доставяне е видно, че
пратката, съдържаща процесното НП, двукратно е изпращана по поща с обратна разписка и
е връщана с отразяване: „няма никой на адреса, оставено съобщение“. Но, прави
впечатление, че при първоначалното изпращане на НП чрез поща са отразени две
посещения на адреса в началото на м. август, в периода, когато масово се ползват
продължителни летни отпуски и ненамирането на лице в офис на търговец със структура на
ЕООД, е напълно нормално, а при последващото изпращане през м. октомври, едната от
двете посочени дати на посещения е в неработен ден – събота (23.10.2021 г.), когато също е
нормално да не се намери лице в съответния търговски офис. Следователно, наличните
данни сочат само еднократно ненамиране на адресата в работен ден и извън периода на най-
масово ползване на продължителни летни отпуски, при което определено не може да се
направи извод, че получателят трайно не се намира на съответния адрес, още по-малко да е
напуснал този адрес и да има друг, нов и неизвестен за наказващия орган адрес.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че процесното НП не е било
надлежно връчено и следователно - не е влязло в сила. При положение, че наказващият
орган не представя доказателства за законосъобразно връчване на наказателното
постановление, не може да се счете, че срокът за обжалване е започнал да тече и
следователно, жалбата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2
ЗАНН, като е процесуално допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия
съгласно Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата и мястото на извършване на нарушението. Както в
3
АУАН, така и в НП са отразени датата 28.05.2018 г., на която е констатирано неизпълнение
на съответното императивно изискване, така и крайния срок – 16.04.2018 г., до който
въззивникът е бил длъжен да представи съответната справка-декларация. И въпреки
отразяването на законоустановен краен срок, чието посочване може да обоснове извод, че
нарушението следва се счита за осъществено в първия работен ден след неговото изтичане –
17.04.2018 г., тази дата не е отразена в АУАН и в НП. С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе
законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт.
Разпоредбата в относимата редакция на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН предвижда императивно в НП
да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на
извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които
го потвърждават. От съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението
действително не става ясно, коя е датата, на която административно-наказващият орган е
приел, че дружеството е извършило нарушението. А мястото на извършване на нарушението
изобщо не е посочено. Неяснотата и липсата на тези реквизити в АУАН и НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е строго формално, като в
ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Посочване на точната дата и място на извършване на нарушението е задължителен
реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на
нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. Изискванията на закона са поставени с цел, на
наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни
изводи относно обстоятелствата, за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое
конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, а така
също и място на извършването му да се извличат от данните по преписката. Волята на
законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение
следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. В този смисъл,
непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на твърдяното нарушение, която е
основен елемент от фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото обективно препятства възможността за пълноценно и
адекватно реализиране на правото на защита на въззивника.
Наред с това, напълно неоснователно АУАН е съставен не само в отсъствие на
твърдения нарушител, но и без същият да е уведомен и поканен да се яви за съставяне на
АУАН. Липсват доказателства за получаване от въззивното дружество за изпратената му
покана изх.№2387 от 28.05.2018 г. като пощенският плик е върнат с отразяване „непознат на
адреса“, което обстоятелство определено не може да се третира като основание за съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушител. По този начин въззивникът е лишен от правото да
участва пълноценно в производството от неговото начало и да организира своята защита
своевременно. При това и в последствие, в твърде продължителен период от време,
съставеният АУАН също не е бил надлежно връчен на въззивника и напълно неоснователно
е приложена разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН и административно-наказателното
производство е било спряно с Протокол №44156 от 31.07.2018 г.
Разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН допуска административно-наказателното
производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е
открит. В приобщените Протокол №75747 от 23.07.2018 г. и Протокол №75881 от 31.07.2018
г., е отразено, че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него не бил открит
представляващо търговеца или упълномощено от него лице. Според настоящия състав на
4
съда, двукратно посещение на адреса, който е регистриран за юридическо лице, в никакъв
случай не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не става
ясно, по кое време от денонощието е посещаван адреса. Това е от съществено значение,
доколкото се касае за посещение на адрес на офис на търговец, за което, при посещение
извън работно време е напълно нормално, адресатът да не е намерен. Остава неясно и защо е
било прието, че нарушителят е бил издирван щателно. Липсват и доказателства,
контролните органи да са направили опит да изпратят съответните документи на посочена в
търговския регистър електронна поща или да осъществят връзка по телефон, който също
следва да е посочен в справката за дружеството. В този смисъл, съдът намира, че съставения
в отсъствие на въззивника АУАН, е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН,
което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения,
предвиден в глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на съобщения в съответствие с
изискванията на чл.32 ДОПК, касае административните производства, но не и
административно-наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е
приложимо тълкуването, дадено от ВС, а в последствие и от ВКС в редица решения във
връзка с чл.269, ал.3, т.2 НПК (чл.268, ал.3, т.2 НПК - отм.), приложим по препращане от
чл.84 ЗАНН, според което "щателното издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени
към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там.
В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и
контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите
на МВР." В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР ("съответната
служба" по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по
чл.43, ал.4 ЗАНН в 7-дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са
били предприети действия за връчване на акта по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, то не са били
налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-
наказателното производство по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. В този смисъл наказателното
постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34, ал.3
ЗАНН – едва на 04.06.2021 г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. В тази насока е многобройната, константна и изцяло еднозначна съдебна практика
на Административен съд – Варна.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на
законоустановения срок – 16.04.2018 г., въззивникът не е изпълнил вмененото му с чл.125,
ал.5 ЗДДС задължение за представяне на справка-декларация по ДДС за периода от
01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., , с което в първия работен ден след изтичане на съответния
срок – 17.04.2018 г., е осъществил съответното нарушение. Но наред с това, от приобщените
документи е видно, че още на следващата дата 18.04.2018 г. това нарушение е отстранено от
въззивника, както и че, отстраняването е сторено много преди датата 28.05.2018 г., на която
нарушението е било установено от свид. С. В.. При тези констатации, настоящият съдебен
състав намира, че незабавното отстраняване на нарушението по собствена инициатива и още
преди същото да е било установено от контролния орган, както и липсата на данни за
настъпване на каквито и да е неблагоприятни последици от изпълненото с минимално
закъснение задължение, представляват съществени смекчаващи отговорността
обстоятелства, които действително отличават нарушението с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от същия вид
и поради това деянието съставлява ненаказуем маловажен случай съобразно §1, т.4 от ДР на
ЗАНН.
5
Наред с това, съдът констатира също, че още преди датата на предявяване на
процесната жалба, е изтекла и абсолютната давност за реализиране на административно-
наказателна отговорност спрямо въззивника.
В ЗАНН липсва регламентация на института абсолютната погасителна
давност за административно-наказателно преследване и в чл.34 ЗАНН няма формулирана
норма, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност.
Според Тълкувателно решение №1/2015 г. по тълк. дело №1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС
на Втора колегия на Върховен административен съд, разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Доколкото
за процесното нарушение е предвидено наказание "имуществена санкция", абсолютният
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, възлиза на четири години и
шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е
довършено на 17.04.2018 г., при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е
изтекъл на 17.10.2022 г., което изключва възможността за реализиране на административно-
наказателната отговорност срещу въззивника, дори основания за това да биха били налице.
По същество, всички изтъкнати процесуално-правни и материално-правни
констатации, сочат основание за отмяна на оспореното НП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №580882-F391933 от 04.06.2021 г.,
издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение
по чл.125 ал.5 ЗДДС, на „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, е наложено наказание имуществена
санкция в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6