Р Е Ш Е Н И Е
№
/……………….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Анна Димитрова и при
участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 3240 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
вр. чл.221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „ХЪНИ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.И., чрез пълномощник адв. Д.П., срещу
Решение № 1905/25.10.2019 г. на Районен
съд – Варна, постановено по АНД № 3280/2019
г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-009795 от 18.07.2018 г., издадено от Директора на
дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.152 от КТ, на основание чл.416 ал.5, вр.
чл.414 ал.1 от КТ, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, като размерът на
наложеното административно наказание "имуществена санкция" е намален на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата са изложени доводи за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, както
и се твърди необоснованост на съдебния акт. Релевират се твърдения, че районният
съд не се произнесъл по обективираните в жалбата възражения, не е направил
анализ на събраните доказателства и това е довело до постановяването на
незаконосъобразен правен резултат. В условията на евентуалност се твърди, че деянието е маловажно, по аргумент на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението се отличава с незначителна степен на
обществена опасност, поради липса на констатации за настъпването на вреди и липсата
на претенции от трети лица. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното
постановление.
В
съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се
представлява.
Ответникът
по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна,
редовно призован, се представлява от ст.юриск. Б.Н., който
изразява становище за неоснователност на наведените касационни основания и
законосъобразност на постановеното съдебно решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да
постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по
препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на „ХЪНИ ГОЛД“ ЕООД срещу НП № 03-009795 от 18.07.2018 г., издадено от Директора на дирекция "Инспекция по
труда" – Варна, с което на дружеството, за нарушение
на чл.152 от КТ, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
С
обжалваното пред настоящия съд решение, ВРС
е изменил НП в частта на определения
размер на санкцията, като го е намалил на 1500 лв. За да стигне до този извод,
е констатирал и съобразил смекчаващи вината обстоятелства. От фактическа страна, съдът е възприел следното:
На 05.07.2018 г. от служители при ответника по касация е
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: ресторант
„Санторини“, намиращ се в гр. Варна, к.к. “Чайка“, плаж „Кабакум“ до хотел
„Ной“, стопанисван от „Хъни Голд” ЕООД, ЕИК *********. На упълномощено от дружеството лице била връчена призовка
за представяне на необходими за приключване на проверката документи. От
представена справка за графика за м.юни 2018 г. и смените на наетите на работа
лица станало ясно, че лицето Г.С.Г., назначена на трудов договор като „готвач“,
на 09.06.2018 г. е работила втора смяна от 16:00 до 24:00 часа и на 10.06.2018 г.
отново е била на работа първа смяна от 10:00 часа. По този начин на работника
не е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа. Всички
резултати от проверката били описани в Протокол № ПР 1823414/12.07.2018 г., с
който на дружеството били дадени и съответните предписания. В т.6 било
посочено, че работодателят следва да осигурява на работещите не по-малко от 12
часа непрекъсната междудневна почивка.
Поради установеното, на 12.07.2018 г. е съставен АУАН, за
това, че в качеството на работодател „Хъни Голд“ ЕООД не е осигурило на Г.С.Г.,
на длъжност „готвач“, междудневна почивка при редуване на смените, тъй като на
09.06.2018 г. лицето е полагало труд от 16:00 до 24:00 часа (втора смяна), а на
10.06.2018 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения от 10:00 часа (първа
смяна). Било прието, че нарушението е извършено на 10.06.2018 г. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.152 от КТ. При предявяване на АУАН възражения
не са направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения,
в които са наведени доводи за това, че в графиците за работа е допусната
техническа грешка и работникът е полагал труд на 08.06.2018 г. и на 09.06.2018 г.
не втора смяна, а първа - от 10:00 до 19:00 часа. Приложена е и декларация от
Георгиева, че тези два дни е работила първа смяна и че между двете смени е
ползвала полагащата й се 12 часова почивка. Депозираното възражение било
разгледано и с мотивирано становище прието за неоснователно.
На 18.07.2018 г. Директорът на Дирекция "Инспекция
по труда" –Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ, наложил на дружеството
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 лева
за извършено нарушение на разпоредбата на чл.152 от КТ. За да постанови правния
резултат по делото, въззивният съд е подкрепил възприетото от него решение със
свидетелските обяснения на актосъставителя, които определил като последователни,
логични и подкрепени от събраните в хода на административно–наказателното
производство писмени доказателства. При така
установените факти, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, АУАН и
НП са издадени в законоустановения срок от компетентни органи и със
законоустановените реквизити. Нарушението е индивидуализирано по начин, който е
позволил на привлеченото към административно -наказателна отговорност лице да
разбере в какво го обвиняват и да упражни правото си на защита. По приложението
на материалния закон, районният съд е приел за правилен извода на
административно -наказващия орган за нарушение на разпоредбата на чл.152 от
Кодекса на труда, тъй като на работника не е осигурена непрекъсната междудневна почивка не
по-малко от 12 часа. Районният съд е преценил, че случаят не е маловажен. По
отношение на наложената санкция е формирал извод, че същата следва да се намали
по размер до законоустановения минимум и същия би постигнал целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При извършената проверка, касационният състав при
Административен съд Варна установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.
Касационната инстанция възприема изцяло установените факти и
правните изводи на районния съд.
Като неоснователни се възприемат изложените в касационната жалба доводи,
сочещи на незаконосъобразност на оспореното въззивно решение. Така, защото в решението се съдържат собствени мотиви както
относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за
приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото
обвинение. Правилно, в унисон със събраните доказателства, е възприет изводът
за съставомерност на деянието, вменено с разпоредбата на чл.152 от КТ.
В случая не е спорно между страните, че така
констатираното нарушение е извършено. Касаторът намира, че съдът не е мотивирал
в достатъчна степен решението и не е разгледал задълбочено изложените във
въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното НП, като счита за
проява на формализъм коментарът му относно приложението на чл.415в от КТ, респ.
чл.28 от ЗАНН. Релевира довод, че нарушението се отличава с незначителна степен
на обществена опасност, поради липса на констатации за настъпването на вреди и липсата
на претенции от трети лица, поради което следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
Касационните доводи са неоснователни. Въззивният
съд е изложил ясни и последователни мотиви във връзка с възраженията във
въззивната жалба. От мотивите става ясно защо въззивният съд не възприема
възраженията на дружеството, изложени в жалбата му срещу НП. Съдът е посочил
поради какви обстоятелства не намира за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
по отношение на конкретното нарушение. Мотивите на въззивния съд се споделят от
настоящата инстанция.
От процесуалното поведение на касатора и
доводите му във въззивната и касационната жалба се налага извод, че същият
намира, че професията на „готвача“ по принцип, както и на лицата, полагащи труд
в сферата „услугите“ и „туризма“, допуска предполагаемо полагане на труд след
изтичане на работното време или преди започването му и при неосигуряване на
време за ползване на законоустановената почивка.
Нормата на чл.152 от КТ въвежда императивно
правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа. Това право задължително следва да бъде
съобразено от работодателя при определяне на работното време и часовете на
изпълнение на трудовите задължения от страна работника. Именно работодателят е
лицето, в чието задължение е да следи за ненарушаване правото на работника или
служителя на непрекъсната междудневна почивка, като противното би означавало да
се предоставят права на работника или служителя самоволно да предприема
действия по осъществяването на такава, без знанието и съгласието на
работодателя, което би било нарушение на трудовата дисциплина и не това е
волята на законодателя, материализирана в цитираната разпоредба. Такъв начин на
работа освен, че представлява нарушаване на разпоредбите на КТ, може да доведе
и до здравословни проблеми на работниците.
Преценявайки, че липсват други извършени
нарушения от дружеството и като съобрази процесуалното поведение на касатора
посредством проявената от него липса на разбиране на същността на извършеното
нарушение, касационната инстанция намира, че административното наказание в
намаления от въззивния съд размер ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на
ВРС, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като характеристиките
на извършеното нарушение не го отличават по степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид.
Съдът споделя и мотивите на въззивния съд, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл.415в от КТ. Както правилно е
посочил и ВРС, за прилагането на тази норма е необходимо да са изпълнени две
предпоставки, а именно: нарушението да е отстранено веднага след установяването
му и от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. В
случая отстраняването на нарушението непосредствено след установяването, не е
било възможно. Освен това за работника вредният резултат е настъпил още с
полагането на труд без да му е осигурена междуседмична почивка.
С оглед всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция
намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от което и на
основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1905/25.10.2019 г. на Районен
съд – Варна, постановено по АНД №
3280/2019 г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-009795 от 18.07.2018 г., издадено от Директора на
дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на „ХЪНИ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.И., за нарушение
на чл.152 от КТ, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, като размерът на
наложеното административно наказание "имуществена санкция" е намален на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.