Присъда по дело №9745/2024 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу Е. П. Ф. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, а именно, че на 20.02.2021 г. около 16:10 ч. , в
гр.............., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества както следва: обект № 1 – хероин, с
нето тегло 0,70 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
диацителиморфин - 23 %, на стойност 45.50 лв.; обект № 2 – хероин, с нето тегло 0,97 грама, с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент диацетилморфин - 23% , на
стойност 63,05 лв. и обект № 3 - хероин с нетно тегло 0,94 гр., с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент диацетилморфин 23 %, на стойност 61.10 лв., всичко на обща
стойност 169,65 лв., като хероинът е поставен под контрол в Списък 1 на Приложение 1 към
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, приета на основание чл. 3 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като случаят е маловажен.
В разпоредително заседание са констатирани предпоставките – производството да протече,
по диференцираната процедура на Глава XXVIII НПК.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира същото за
доказано по несъмнен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”.
Защитата се солидаризира с доводите на представителя на СРП.
Подс. Ф., нередовно призован, не се явява и не взема отношение. Спрямо него
производството протича, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното :
Подс. Е. П. Ф. е роден на ............в гр. ............. с българско гражданство, с основно
образование, неосъждан към момента на извършване на деянието (реабилитиран по право); адрес:
гр...................., ЕГН **********.
Свидетелите Ц. Г. В. и К. М. Н - полицейски служители при 02 РУ-СДВР, за времето от
07:00 часа до 19:00 часа на 20.02.2021 г. били назначени на смяна, като автопатрул 303 (АП-303).
Около 16:10 ч. на 20.02.2021 г., те извършвали обход на маршрута си в гр. София, в близост
до Централна автогара, когато получили от ОДЦ-25 сигнал за две лица, които били извършили
„кражба от чужд гражданин“ в гр. и които се издирвали.
В. и Николов получили описание на лицата, както и информация, че те са вероятно на
Централна автогара в гр. София. Полицейските служители се насочили към Централна автогара и
пред тоалетните установили две лица, които отговаряли на даденото им описание. При
извършената им полицейска проверка двете лица били установени като Е. П. Ф. и М Х (граждА. на
Ч). Ф. и Х били задържани и отведени във 02 РУ-СДВР, находящо се адрес в гр. .............
В сградата на 02 РУ-СДВР, на въпрос на полицейските служители - дали има в себе си
забранени вещи или предмети, подс. Ф. отговорил, че в левия джоб на якето си има хероин. С
протокол за доброволно предаване от 20.02.2021 г. той предал 3 бр. найлонови сгъвки, съдържащи
кафяво, прахообразно вещество.
В хода на воденото досъдебно производство била назначена и изготвена физико-химическа
експертиза, според заключението на която, обективирано в протокол за извършена експертиза №
175-Х/2021 г., представените за изследване три обекта, съдържащи кафяво прахообразно вещество
били: обект № 1 - хероин, с нето тегло 0,70 грама, с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент диацителиморфин - 23 %, на стойност 45.50 лв.; обект № 2 — хероин, с нето
тегло 0,97 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
1

диацетилморфин - 23%, на стойност 63,05 лв. и обект № 3 - хероин, с нетно тегло 0,94 гр. с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент диацетилморфин 23 %, на
стойност 61.10 лв.
Подсъдимият нямал разрешително за притежание и държане на процесното вещество.
В хода на разследването била назначена и изготвена и комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, според заключението на която към обв. Ф. страдал от психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на опиоиди, синдром на зависимост. Вещите
лица считат, че към датата на деянието 20.02.2021 г., както и към момента на психологичното
изследване Ф. е могъл да разбира свойството й значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Ц. В. (л. 21 ДП) и К. Н. (л. 22 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 23 ДП);
протокол за оценка (л. 43 ДП); заключение на ФХЕ (л. 37 ДП) и СППЕ; веществени доказателства –
наркотично вещество и опаковки; справка за съдимост (л. 31 ДП) и за неприключили наказателни
производства (л. 33 ДП).
Доказателствената съвкупност не бележи вътрешни противоречия, по отношение на
подлежащите на установяване обстоятелства. Данните за времето, мястото, хода и резултатите от
проверката се съдържат в показанията на разпитаните свидетели. От тях, именно, се установява и
местонахождението на процесното наркотично вещество. Намирането и изземането на същото е
надлежно отразено в протокола за доброволно предаване, при липса на данни за опороченост на
цитираното действие.
По делото са изготвени експертизи, касателно вида и стойността на наркотичните вещества,
както и на процентното съдържание на активнодействащото вещество в тях.
Данни за съдебното минало на Ф. съдът черпи от приложената по делото справка за
съдимост.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Ф. е реализирал престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Налице е годен предмет на престъплението – хероинът е наркотично вещество, поставено
под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” съгласно Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Авторството се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни
доказателства, като упражняваната от него фактическа власт върху процесните вещества следва да
се квалифицира именно като държане, по смисъла на чл. 354а, ал. 3 НК.
Повдигнатото обвинение, според настоящия съдебен състав, е прецизно повдигнато по ал.
5, а не по ал. 3 на чл. 354а НК.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на
отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
2

следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно
резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на чл. 93,
т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на деянието, но и
тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че малозначителното деяние не е
престъпно, а маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление, предвиден в
Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС, съгласно което
„маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се
изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение
№ 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 Г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава след комплексна
преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят обществената опасност
на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост на психическото
отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и опасността на личността на
дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. № 196/1971 г., I н. о. на ВС – „при
обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността
на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието,
но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г.
по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е приел, че се касае за маловажен случай,
доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат значителна обществена опасност.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за което
е повдигнато обвинение на подс. Ф. вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл, а в широк
такъв (включително и за самия него). Предмет на престъплението по чл. 354а НК е наркотично
вещество, държавно без правно основание. В настоящия случай, действително Ф. е с чисто съдебно
минало (реабилитиран по право), но стойността на наркотика не е относително висока,
включително и за икономическите условия в страната, като по делото са налице данни веществото
да е било за епизодична употреба за него и приятелката му. Отделно от това, не може да се
пренебрегне фактът, че Ф. не е положил усилия да избегне полицейската проверка и намирането на
наркотика е станало, с негово активно съдействие. В този смисъл, съдът намира, че обществената
опасност на случая е по-ниска от тази на класическото изпълнително деяние на държане на
наркотици, поради което и случаят следва да се квалифицира, именно като маловажен.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият следва
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК законодателят е предвидил наказание „глоба”, в
размер до 1 000 лева. Доколкото Ф. е неосъждан (реабилитиран по право), не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред и тази категория деяния не причиняват съставомерни
имуществени вреди, налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност,
с налагане на административно наказание. При определяне размера на същото, обаче, съдът е силно
ограничен в преценката си. В нормата на чл. 78а, ал. 1 НК е предвиден специален минимум на
глобата от 1 000 лева (без за нея да има опция за чл. 55 НК), а ал. 5 на същата разпоредба забранява
наложената глоба да надвишава предвидената за съответния вид престъпление (в този случай – 1
3

000 лева). Казано с думи прости, законът забранява в конкретния случай да се налага глоба, по-
ниска от 1 000 лева, както и същата да бъде определяна в размер, надвишаващ 1 000 лева. В този
смисъл и съдът отмери наказанието в единствения позволен от закона размер.

По веществените доказателства
Независимо от изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, доколкото не се
установява Ф. да е имал разрешение да държи наркотичните вещества, същите следва да бъдат
отнети в полза на държавата, на основание чл. чл. 354а, ал. 6 НК.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени, в тежест на
подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	492
Дата:	12 септември 2024 г. (в сила от 28 септември 2024 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20241110209745
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 юли 2024 г.

Присъда по дело №9745/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите