Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260129 07.02.2022 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10471 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, депозирана от
„Релайънс“ ЕООД, ЕИК
*********, против „Винарска изба
Старосел“ ЕООД, ЕИК *********, „Старосел инвест груп“ ООД, ЕИК ********* и
„Балкантабако“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени субективно и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „ЕСБ –
София“ ЕООД, в качеството му на заемодател, първия ответник „Винарска изба Старосел“
ЕООД, в качеството му на заемополучател и другите двама ответници „Старосел инвест
груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД – в качеството им на солидарно отговорни лица,
били сключени следните договори: Договор
за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г., по силата на който на
ответниците била предоставена сумата от 50 000 лева, с краен падеж: 19.04.2016
г. Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна
лихва в размер на 8000 лева, начислена за периода 19.04.2012 г. – 19.04.2016
г.; Договор за допълнителна
финансова помощ от 10.09.2018 г., по силата на който на ответниците
била предоставена сумата от 37 000 лева, с краен падеж: 30.09.2018 г. Ответниците
се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна лихва в размер
на 81.10 лева, начислена за периода 10.09.2018 г. – 30.09.2018 г.; Договор за допълнителна финансова помощ от
20.04.2012 г., по силата на който на ответниците била предоставена сумата
от 73 800 лева, с краен падеж: 20.04.2016 г. /по договора било извършено частично
плащане в размер на 20 000 лева, поради което дължима останала сумата от 53800 лева/.
Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна
лихва в размер на 8608 лева, начислена за периода 20.04.2012 г. – 20.04.2016
г.; Договор за допълнителна финансова
помощ от 26.04.2012 г., по силата на който на ответниците била предоставена
сумата от 15000 лева, с краен падеж: 26.04.2016 г. Ответниците се задължили да
върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна лихва в размер на 2400 лева, начислена
за периода 26.04.2012 г. – 26.04.2016 г. Страните уговорили във всеки от договорите
за допълнителна финансова помощ възнаградителна лихва в размер на 4% на годишна
база, която се начислява върху непогасената главница до момента на уговорения
падеж за връщане на заема.
Твърди се, че по всеки един от
договорите за допълнителна финансова помощ, предоставените средства били
получени по банков път в деня на подписване на договора. Въпреки настъпване на
падежите за връщане както заемните средства, така и дължимите възнаградителни
лихви не били заплатени на заемодателя „ЕСБ - София“ ЕООД.
На 01.10.2018 г. „ЕСБ - София“ ЕООД,
в качеството си на цедент, сключил с „Релайънс“ ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по посочените по-горе договори за допълнителна финансова помощ. За
извършената цесия ответниците били уведомени, чрез изпратено им уведомление по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което било получено от тях на 02.10.2018 г.
С оглед изложеното от съда се иска
да постанови решение, с което да се осъдят ответниците за заплатят на ищеца: следните
суми: 5 000 лева – част от дължима главница в размер на 50000 лева, както и 2 500 лева – част от дължима възнаградителна лихва в размер
на 8000 лева за периода
19.04.2012 г. – 19.04.2016 г., дължими по Договор
за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г.; 5000 лева – част от дължима
главница в размер на 37000 лева, както и 50
лева – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 81.10 лева за периода
10.09.2018 г. – 30.09.2018 г., дължими по Договор
за допълнителна финансова
помощ от 10.09.2018 г.; 5 000 лева – част от дължима главница в размер на 53 800 лева,
както и 5150 лева – част от дължима
възнаградителна лихва в размер на
8608 лева за периода 20.04.2012 г. – 20.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова
помощ от 20.04.2012 г.; 5000 лева – част от дължима главница в размер на 15000 лева, както
и 2 300 лева – част от дължима възнаградителна
лихва в размер на
2400 лева за периода
26.04.2012 г. – 26.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г., вземанията по които са
прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „Релайънс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху всяка една от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2019
г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват същата по основание и
размер.
На първо място, се твърди недействителност на
договорите за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г., 20.04.2012 г.,
26.04.2012 г. и от 10.09.2018 г. Оспорва се твърдението, че суми в размер на 50
000 лева, 73 800 лева, 15 000 лева и 37 000 лева са предоставяни на „Винарска изба
Старосел“ ЕООД под каквато и да било форма. Твърди се, че посочените по-горе
договори са неавтентични и неверни, т.е. неистински, поради което и се оспорват
като такива. Тези документи не били съставени на посочените в тях дати и не
обективирали валидни волеизявления, направени от ответниците.
Оспорва се факта на сключване на договори за
допълнителна финансова помощ между „ЕСБ - София“ ЕООД и ответните дружества на
19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. и 10.09.2018 г., като се оспорват и
датите на документите, като се твърди, че същите са антидатирани. Твърдят, че
представените от ищцовото дружество документи са съставени след прекратяване на
представителните правоотношения между ответниците и Т. С. Т.-Ш., поради което
не обвързват по никакъв начин тези три дружества. Т. С. Т.-Ш. заемала
длъжността у. на всяко едно от ответните дружества до 09.10.2018 г., когато с
решение на едноличния собственик на капитала, съответно на „Винарска изба
Старосел“ ЕООД и „Балкантабако“ ЕООД и решение на Общото събрание на
съдружниците на „Старосел инвест груп“ ООД, е освободена от длъжността, като
посоченото обстоятелство било вписано по партидата на „Винарска изба Старосел“ ЕООД
и „Старосел инвест груп“ ООД на 18.10.2018 г., а на „Балкантабако“ ЕООД – на
19.11.2018 г. Твърди се, че с оглед антидатирането на документите, договорите
били сключени от лице, привидно действало като представител на трите дружества,
но всъщност без лицето да е разполагало с представителна власт, поради което
били недействителни на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не породили целените от
тях правни последици. Доколкото липсвала представителна власт при сключването
на така твърдените договори и това бил първият път, в който те стават достояние
на дружествата, категорично се противопоставят на твърдените за извършени от
името на тези дружества действия по сключване на договорите като такива без
представителна власт.
В подкрепа на твърдението за антидатиране на
документите били следните факти: отписване от счетоводните книги на „Винарска
изба Старосел“ ЕООД на задължения към „ЕСБ-София“ ЕООД в размер на 50 000 лева,
73 800 лева и 15 000 лева към дата 30.12.2017 г., като счетоводната операция
била взета от самата Т. Т.-Ш.. Годишният финансов отчет за 2017 г. на
дружеството, съдържащ данни на база посоченото отписване, също бил подписан от
нея, като тя, в качеството й на пълномощник на едноличния собственик на
капитала на дружеството, одобрила този финансов отчет; представените от ищцовото
дружество два документа, за които се твърди, че са „потвърдено салдо от
„Винарска изба Старосел“ ЕООД за задълженията към „ЕСБ-София“ ЕООД“ не
удостоверявали „потвърдено салдо“, като в графа задължения по получени заеми не
фигурирала каквато и да е цифра. Тоест представеният документ по никакъв начин
не подкрепял твърденията на ищцовото дружество за наличие на заеми, а точно
обратното – явявал се доказателство за антидатирането на представените в
настоящото производство документи, наименовани договори за допълнителна
финансова помощ. Твърди, че в договорите били допуснати едни и същи грешки,
като наименованието на дружеството – заемодател „ЕБС-София“ ЕООД, всъщност било
„ЕСБ-София“ ЕООД, седалището и адреса на управление на „Старосел инвест груп“
ООД било записано като „Стрсел“. Сочи, че посочените грешки еднозначно
свидетелствали за едновременното съставяне на документите, независимо от
различието в посочените в тях дати. Твърди, че създаването на тези документи в
крайна сметка целяло облагодетелстването на освободената от длъжността у. на
трите дружества – Т. Т.-Ш., която е едновременно и едноличен собственик на
капитала и у. на ищцовото дружество, като аргумент в подкрепа на това твърдение
било и липсата на плащане на цена по твърдяното за извършено прехвърляне на
вземане по представения договор за цесия. Задължение по договорите не било
осчетоводено от „Старосел инвест груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД, като липсата
на такова осчетоводяване, което следвало да бъде организирано именно от у.я Т. Т.-Ш.,
било доказателство в подкрепа на твърдението за неистинността на договорите за
допълнителна финансова помощ.
При условията на евентуалност се
прави възражение за липса на основание за възникване на солидарна отговорност
на дружествата „Старосел инвест груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД. При условията на
евентуалност и в случай че се приеме, въпреки по-горе изложените обстоятелства,
че договорите са сключени от надлежен представител на дружествата, се твърди, че
по отношение на „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД не е налице юридически
факт, обуславящ възникването на солидарната им отговорност за заплащане на претендираните
суми. Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД, освен в случаите, определени от закона,
солидарност между двама или повече длъжници може да възникне само когато е уговорена.
Очевидно било, че в настоящия случай не била налице хипотеза на солидарна отговорност,
която да произтича от закона. Такава обаче не била породена и от така представените
договори. В същите фигурирали единствено данните на двете дружества и произволното
определение „солидарно отговорно лице“, както и подпис на представляващата ги Т.
С. Т. - Ш., но в текста на документа липсвала каквато и да е „уговорка“ за задължаване
от страна на двете дружества „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД. Липсата
на изрично волеизявление от страна на дружествата за поемане на задължение не можело
да се замести единствено от полагането на подпис, нито можело да се презумира в
полза на дружеството, сочено като „заемодател“.
Предвид изложеното и въпреки твърденията
на ищцовото дружество, „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД не били
пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове, поради което се моли производството
по отношение на тях да бъде прекратено като недопустимо.
Прави се възражение по отношение
на договора за цесия от 01.10.2018 г. и покана – уведомление. Оспорва се факта на
сключване на Договор за цесия между „ЕСБ-София“ ЕООД и „Релайънс“ ЕООД на дата
01.10.2018 г., а също така и факта на уведомяване на ответните дружествата за извършена
цесия, който факт се твърди да е настъпил на дата 02.10.2018 г. Документите се
оспорват като неавтентични и антидатирани. Сочат, че и в тях продължавало погрешното
изписване на наименованието на дружеството „ЕСБ-София“ ЕООД. Доколкото представеният
документ, наименован покана-уведомление, бил съставен след прекратяване на представителните
правоотношения между Т. С. Т. - Ш. и ответните дружества, съответно изобщо не
бил получаван от тези дружества, същите не били надлежно уведомени за какъвто и
да е договор за цесия. Липсата на надлежно уведомяване предпоставяло и липса на
активна процесуална легитимация на ищеца „Релайънс“ ЕООД по настоящото дело.
Аргумент в подкрепа на така направеното оспорване били, както липсата на осчетоводяване
изобщо на задължения към „ЕСБ-София“ ЕООД в счетоводните книги на дружествата „Старосел
Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД, така и липсата на осчетоводяване на каквото
и да е задължение, съответстващо на исковата претенция, към „нов кредитор“. Факти,
които, ако действително се били осъществили, е следвало да намерят своето отражение
в счетоводството под ръководството на у.я на дружествата Т. С. Т. - Ш.. Не на последно
място и в случай, че се приеме за осъществен фактът на прехвърляне на вземания и
доколкото поканата-уведомление е сведена за първи път до надлежен представител на
ответните дружества, с настоящото изрично се противопоставят на това прехвърляне.
При условията на евентуалност,
правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявената
претенция.
Предвид изложеното, искането е да
се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане
на предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва
да установи следните правопораждащи факти, а именно: основанията, от които
произтича претенцията му – наличието на валидни правоотношения по договори за
заем, наименовани като Договор за предоставяне на допълнителна финансова помощ,
сключени с ответниците, по които договори е изпълнил задълженията си да предаде
заемната сума на ответника. Следва да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на заемните суми с
възнаградителна лихва, че е настъпил падежа за връщането им, както и да
установи вземанията си и по размер. Следва да докаже надлежно уведомяване на
ответниците за извършената цесия, съгласно чл. 99 ЗЗД. Във връзка с възражението за
изтекла давност, следва да докаже, че същата е била спирана или прекъсвана.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението.
От приетия по делото като
писмено доказателство, Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г.
/л.13/, се установява, че „ЕБС– София“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б.
С., от една страна, като Заемодател и „Винарска Изба Старосел“ ЕООД, от друга
страна като Заемополучател, „Балкантабако“ ЕООД, като солидарно отговорно лице
и „Старосел Инвест Груп“ ООД, като солидарно отговорно лице, са сключили
Договора, по силата на който Заемодателят се задължава да предостави на
Заемополучателя парична сума, наричана „заемна сума“, в размер на 15 000
лева, а Заемополучателят се е задължил да я върне, по реда и съгласно условията
на договора. Съгласно чл. 2 от Договора, Заемодателят прехвърля заемната сума
по банковата сметка на Заемополучателя в срок от 7 дни от датата на
подписването на настоящия договор. Според чл. 3 от Договора, заемната сума
трябва да бъде върната на Заемодателя до 26.04.2016 г. Погасяването на заема се
извършва по банков път, по сметка на Заемодателя. /чл. 4/. Съгласно чл. 10 от
Договора, Заемополучателят дължи лихва на Заемодателя върху размера на заемната
сума, посочена в договора, в размер на 4 % на годишна база върху непогасената
главница. Лихвата натрупана през целия период на действие на договора се дължи
едновременно начислява и заплаща към деня на окончателното погасяване на заема.
/чл. 11/. Договорът е подписан: от Б. С.
– за Заемодателя „ЕБС – София“ ЕООД; както и за Заемополучателя „Винарска Изба Старосел“
ЕООД – от Т. Т.; за Солидарно отговорно лице „Балкантабако“ ЕООД – от Т. Т.; за
Солидарно отговорно лице „Старосел Инвест Груп“ ООД – от Т. Т..
От приетия по делото като
писмено доказателство, Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г.
/л.15/, се установява, че „ЕБС– София“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б.
С., от една страна, като Заемодател и „Винарска Изба Старосел“ ЕООД, от друга
страна като Заемополучател, „Балкантабако“ ЕООД, като солидарно отговорно лице
и „Старосел Инвест Груп“ ООД, като солидарно отговорно лице, са сключили
Договора, по силата на който Заемодателят се задължава да предостави на
Заемополучателя парична сума, наричана „заемна сума“, в размер на 73 800
лева, а Заемополучателят се е задължил да я върне, по реда и съгласно условията
на договора. Съгласно чл. 2 от Договора, Заемодателят прехвърля заемната сума
по банковата сметка на Заемополучателя в срок от 7 дни от датата на
подписването на настоящия договор. Според чл. 3 от Договора, заемната сума
трябва да бъде върната на Заемодателя до 20.04.2016 г. Погасяването на заема се
извършва по банков път, по сметка на Заемодателя. /чл. 4/. Съгласно чл. 10 от
Договора, Заемополучателят дължи лихва на Заемодателя върху размера на заемната
сума, посочена в договора, в размер на 4 % на годишна база върху непогасената
главница. Лихвата натрупана през целия период на действие на договора се дължи
едновременно начислява и заплаща към деня на окончателното погасяване на заема.
/чл. 11/. Договорът е подписан: от Б. С.
– за Заемодателя „ЕБС – София“ ЕООД; както и за Заемополучателя „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД – от Т. Т.; за Солидарно отговорно лице „Балкантабако“ ЕООД – от
Т. Т.; за Солидарно отговорно лице „Старосел Инвест Груп“ ООД – от Т. Т..
От приетия по делото като
писмено доказателство, Договор за допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г.
/л.17/, се установява, че „ЕБС– София“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б.
С., от една страна, като Заемодател и „Винарска Изба Старосел“ ЕООД, от друга
страна като Заемополучател, „Балкантабако“ ЕООД, като солидарно отговорно лице
и „Старосел Инвест Груп“ ООД, като солидарно отговорно лице, са сключили
Договора, по силата на който Заемодателят се задължава да предостави на Заемополучателя
парична сума, наричана „заемна сума“, в размер на 37 000 лева, а
Заемополучателят се е задължил да я върне, по реда и съгласно условията на
договора. Съгласно чл. 2 от Договора, Заемодателят прехвърля заемната сума по
банковата сметка на Заемополучателя в срок от 3 дни от датата на подписването
на настоящия договор. Според чл. 3 от Договора, заемната сума трябва да бъде
върната на Заемодателя до 30.09.2018 г. Погасяването на заема се извършва по
банков път, по сметка на Заемодателя. /чл. 4/. Съгласно чл. 10 от Договора,
Заемополучателят дължи лихва на Заемодателя върху размера на заемната сума,
посочена в договора, в размер на 4 % на годишна база върху непогасената
главница. Лихвата натрупана през целия период на действие на договора се дължи едновременно
начислява и заплаща към деня на окончателното погасяване на заема. /чл.
11/. Договорът е подписан: от Б. С. – за
Заемодателя „ЕБС – София“ ЕООД; както и за Заемополучателя „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД – от Т. Т.; за Солидарно отговорно лице „Балкантабако“ ЕООД – от
Т. Т.; за Солидарно отговорно лице „Старосел Инвест Груп“ ООД – от Т. Т..
От приетия по делото като
писмено доказателство, Договор за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г.
/л.19/, се установява, че „ЕБС– София“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б.
С., от една страна, като Заемодател и „Винарска Изба Старосел“ ЕООД, от друга
страна като Заемополучател, „Балкантабако“ ЕООД, като солидарно отговорно лице
и „Старосел Инвест Груп“ ООД, като солидарно отговорно лице, са сключили
Договора, по силата на който Заемодателят се задължава да предостави на
Заемополучателя парична сума, наричана „заемна сума“, в размер на 50 000
лева, а Заемополучателят се е задължил да я върне, по реда и съгласно условията
на договора. Съгласно чл. 2 от Договора, Заемодателят прехвърля заемната сума
по банковата сметка на Заемополучателя в срок от 7 дни от датата на
подписването на настоящия договор. Според чл. 3 от Договора, заемната сума трябва
да бъде върната на Заемодателя до 19.04.2016 г. Погасяването на заема се
извършва по банков път, по сметка на Заемодателя. /чл. 4/. Съгласно чл. 10 от
Договора, Заемополучателят дължи лихва на Заемодателя върху размера на заемната
сума, посочена в договора, в размер на 4 % на годишна база върху непогасената
главница. Лихвата натрупана през целия период на действие на договора се дължи
едновременно начислява и заплаща към деня на окончателното погасяване на заема.
/чл. 11/. Договорът е подписан: от Б. С.
– за Заемодателя „ЕБС – София“ ЕООД; както и за Заемополучателя „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД – от Т. Т.; за Солидарно отговорно лице „Балкантабако“ ЕООД – от
Т. Т.; за Солидарно отговорно лице „Старосел Инвест Груп“ ООД – от Т. Т..
По делото е прието и Потвърждение на салда
за баланс /л.27-28/ от 15.03.2018 г., изходящо от гл. счетоводител на „Винарска
Изба Старосел“ ЕООД до „ЕСБ София“ ЕООД, че във връзка с годишната
инвентаризация и одита на годишния финансов отчет, „Винарска Изба Старосел“
ЕООД има към „ЕСБ София“ ЕООД, към 31.12.2017 г. има задължения в размер на 118800
лева – задължения по получен аванси.
Като писмени
доказателства по делото са приети и: Договор за цесия /л.8/ от 01.10.2018 г.,
сключен между „ЕБС - София“ ЕООД, ЕИК *********, като Цедент и „Релайънс“ ЕООД,
като Цесионер, с който Цедентът прехвърля на Цесионера вземанията си към „Винарска
Изба Старосел“ ЕООД, „Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД, в общ
размер на 155 800 лева, съставляваща сбор от заемни суми, както и сумата
от 19 089.10 лева – представляваща сбор от натрупаните възнаградителни
лихви, произтичащи от: Договор за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012
г., а именно: вземане в размер на 50 000 лева, представляващи главница
(заемна сума) по Договора, ведно с натрупана възнаградителна лихва в размер на
8000 лева; Договор за допълнителна
финансова помощ от 20.04.2012 г., а именно: вземане в размер на 73 800
лева, като към датата на цесията и поради частично погасяване на заема е
дължима главница в размер на 53 800 лева, ведно с натрупана
възнаградителна лихва в размер на 8 608 лева; Договор за допълнителна
финансова помощ от 26.04.2012 г., а именно: вземане в размер на 15 000 лева,
представляващи главница (заемна сума) по Договора, ведно с натрупана
възнаградителна лихва в размер на 2400 лева и Договор за допълнителна финансова
помощ от 10.09.2018 г., а именно: вземане в размер на 37 000 лева, представляващи главница (заемна
сума) по Договора, ведно с натрупана възнаградителна лихва в размер на 81.10
лева; както и Покана - Уведомления /л.11/ за извършената цесия, изпратена от
„ЕБС-София“ ЕООД, ЕИК *********, до „Винарска Изба Старосел“ ЕООД,
„Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД, получена на 02.10.2018 г., от
всички ответници, чрез Т. С. Т. Ш..
По делото като писмени
доказателства са приети /л.91 и л.127/ писма от „Интернешънъл Асет Банк“, с
които сочат, че на 19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. няма
регистрирано движение по банковата сметка, с титуляр „Винарска Изба Старосел“
ЕООД. Посочено е също, че на 10.09.2018
г. сума в размер на 37 000 лева,
наредена от „ЕСБ – София“ ЕООД, с основание „по договор“, е постъпила по
посочената банкова сметка *** „Винарска Изба Старосел“ ЕООД. Сочат, че
останалите разплащания между страните на посочените дати, с наредител „ЕСБ –
София“ ЕООД са извършени, чрез друга сметка, както следва: на 19.04.2012 г., сума в размер на 50 000 лева, с наредител „ЕСБ София“
ЕООД и основание „по договор“; на 20.04.2012 г., сума в размер на
31 900лева, с основание „по договор“; на 20.04.2012 г., сума в размер на
41 900лева, с основание „по договор“ и на 26.04.2012 г., сума в размер на
15 000 лева, с основание „по договор“. В писмото – отговор /на л. 127/,
получено от „Интернешънъл Асет Банк“, се посочва, че платежните операции: от
20.04.2012 г. до 29.09.2012 г., на различни суми, с получател „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД, са изпълнени от Банката, съобразно определения за всяка
платежна операция вальор, а сумите в пълен размер са предоставени за
разпореждане на „Винарска Изба Старосел“ ЕООД по платежна сметка. По-конкретно:
1. от 20.04.2012 г. за сума в размер
на 41 900 лева, с получател
„Винарска Изба Старосел“ ЕООД; 2. от 20.04.2012 г. за сума в размер на 31 900 лева, с получател „Винарска
Изба Старосел“ ЕООД; 3. от 26.04.2012 г.
за сума в размер на 15 000 лева,
с получател „Винарска Изба Старосел“ ЕООД; 4. от 29.06.2012 г. за сума в размер
на 50 008 лева, с получател „Винарска Изба Старосел“ ЕООД; 5. от
29.06.2012 г. за сума в размер на 16 500 лева, с получател „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД; 6. от 09.07.2012 г. за сума в размер на 15 400 лева, с
получател „Винарска Изба Старосел“ ЕООД; 7. от 17.07.2012 г. за сума в размер
на 25 000 лева, с получател „Винарска Изба Старосел“ ЕООД; 8. от
18.07.2012 г. за сума в размер на 15 000 лева, с получател „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД; 9. от 03.08.2012 г. за сума в размер на 3 000 лева, с получател
„Винарска Изба Старосел“ ЕООД; 10. от 11.09.2012 г. за сума в размер на
51 697 лева, с получател „Винарска Изба Старосел“ ЕООД и 11. от 29.09.2012
г. за сума в размер на 40 000 лева, с получател „Винарска Изба Старосел“
ЕООД.
По делото са приети заключения на вещото лице по назначена съдебно – счетоводна
и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи, приети като обективни,
компетентни дадени и неоспорени от страните, от които се установява, че сумата
от 37 000 лева по Договор за
допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г., преведена от „ЕСБ – София“ ЕООД,
е получена от „Винарска изба Старосел“ ЕООД на 10.09.2018 г. по банков път,
като вещото лице установява, че банковата сметка на получателя в копието на
платежно нареждане и в извлечението по банковата сметка съвпадат напълно, както
и датата на плащане и размера на получената сума; получената сума е
осчетоводена като покриване на вземане по счетоводна сметка 4111-Клиенти от
страната, подсметка 519-„ЕСБ – София“ ООД, на 10.09.2018 г.
Вещото лице установява, че по отношение на Договор за допълнителна
финансова помощ от 19.04.2012 г. за сумата от 50 000 лева – сумата е
осчетоводена като задължение по счетоводна сметка 499 - Други кредитора,
подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“ ООД, на 19.04.2012 г.; по отношение на
Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г. за сумата от
73 800 лева – сумата е осчетоводена като задължение по счетоводна сметка
499-Други кредитора, подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“ ООД, на 19.09.2012 г.;
по отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г. за
сумата от 15 000 лева – сумата е осчетоводена като задължение по
счетоводна сметка 499-Други кредитора, подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“ ООД,
на 26.04.2012 г.
Вещото лице установява още, че при проверката на счетоводните регистри и
банковите извлечения на „Винарска изба Старосел“ ЕООД, за периода 01.01.2012 г.
– 31.12.2019 г. са намерени плащания към „ЕСБ – София“ ООД.
Вещото лице установява, че възнаградителната лихва по Договор за
допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г. за сумата от 50 000 лева,
към датата на падежа е в размер на 8000 лева; възнаградителната лихва по
Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г. за сумата от
73 800 лева, към датата на падежа е в размер на 11 808 лева; възнаградителната
лихва по Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г. за сумата от
15 000 лева, към датата на падежа е в размер на 2400 лева; възнаградителната
лихва по Договор за допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г. за сумата от
37 000 лева, към датата на падежа е в размер на 81.10 лева.
Вещото лице сочи, че сумите в размер на 50 000 лева, 73 800 лева
и 15 000 лева, са осчетоводени като задължение на „Винарска изба Старосел“
ЕООД към „ЕСБ-София“ ЕООД по разчетна счетоводна сметка 499 – Други кредитори,
подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“ ООД. Към 30.12.2017 г. салдото на сметката
е кредитно, в размер на 344 398.60 лева, като от движението по сметката се
вижда, че посочените суми са част от това кредитно салдо. Сочи, че на
30.12.2017 г. е осчетоводен „Вътрешен документ по кредит“ № ***, с който е
отписано цялото салдо на счетоводна сметка 499 – Други кредитори, подсметка 7 –
Разчети „ЕСБ – София“ ООД – 344 398.60 лева, с пояснителен текст –
„отписано задължение от 2012 г.“, като документът е съставен на 16.03.2018 г.
от Т. Т. и коригиран на 18.03.2018 г. от Д. Ч.. Вещото лице сочи, че счетоводен
документ № ***, със счетоводна дата 30.12.2017 г. съществува само в електронен
вид в счетоводната система „Бизнес Навигатор“ на „Винарска изба Старосел“ ЕООД,
но вещото лице не е намерило първичен счетоводен документ със същото съдържание
на хартиен носител.
Вещото лице установява още, че за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2019 г. в
счетоводните книги на „Винарска изба Старосел“ ЕООД няма осчетоводени
задължения към „Релайънс“ ЕООД; че за
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2019 г. в счетоводните книги на „Старосел Инвест
Груп“ ЕООД няма осчетоводени задължения към „ЕСБ – София“ ЕООД; за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2019 г. в счетоводните книги на „Балкантабако“ ЕООД няма осчетоводени
задължения към „ЕСБ – София“ ЕООД и към „Релайънс“ ЕООД.
От приетото по делото допълнително заключение на вещото лице по назначена
съдебно – счетоводна, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вещото лице, като е взел предвид депозираното писмо
– отговор от „Интернешънъл Асет Банк“ АД от 28.01.2021 г. и счетоводните
регистри на „Винарска изба Старосел“ ЕООД, за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2019 г., счита, че сумите, посочени от т.1 до т.11, са получени в пълен
размер по платежна сметка в разпореждане на „Винарска изба Старосел“ ЕООД.
Вещото лице установява още, че в архива на „Винарска изба Старосел“ ЕООД,
липсват: заповед за извършване на задължителна инвентаризация на активи и
пасиви във връзка със съставяне на ГФО за 2017 г.; протокол за констатиране на
резултатите от инвентаризация на активи и пасиви във връзка със съставяне на
ГФО за 2017 г.; решение на у.ния орган за отписване на задължения във връзка
със съставяне на ГФО за 2017 г., вкл. задължения към „ЕСБ – София“ ЕООД,
възникнали на дати в следните размери: 50 000 лева от 19.04.2012 г.,
73 800 лева от 20.04.2012 г., 15 000 лева от 26.02.2012г., като
вещото лице е направило извод, че липсата на решение на у.ния орган за отписване
на задължения във връзка със съставяне на ГФО за 2017 г. предполага, че
резултати от такива счетоводни операции не следва да се представят в ГФО на
дружеството. Сочи също, че в ГДД за 2017 г., част V - Определяне на данъчния финансов резултат
няма отразено преобразуване в посока увеличение на резултата по чл. 46 ЗКПО във
връзка с отписани задължения по давност.
Установява също, че Договорът за цесия от 01.10.2018 г. е осчетоводен в
счетоводството на „Релайънс“ ЕООД в размер на 155 800 лева от 01.10.2018
г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По делото са представени
Договори за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г. за сумата от 50 000 лева, от 20.04.2012
г. за сумата от 73 800 лева, от 26.04.2012 г. за сумата от 15 000
лева и от 10.09.2018 г. за сумата от 37 000 лева, от които
се установява, че „ЕБС– София“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б.
С., от една страна, като Заемодател и „Винарска Изба Старосел“ ЕООД, от друга
страна като Заемополучател, „Балкантабако“ ЕООД, като солидарно отговорно лице
и „Старосел Инвест Груп“ ООД, като солидарно отговорно лице, са сключили
Договорите, по силата на които Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемополучателя парични суми, наричана „заемна сума“, а Заемополучателят се е
задължил да ги върне, по реда и съгласно условията на договора. Съгласно чл. 2
от Договорите, Заемодателят прехвърля заемната сума по банковата сметка на
Заемополучателя в срок от 7 дни от датата на подписването на настоящия договор.
Договорите са подписани: от Б. С. – за Заемодателя „ЕБС – София“ ЕООД; както и
за Заемополучателя „Винарска Изба Старосел“ ЕООД – от Т. Т.; за Солидарно
отговорно лице „Балкантабако“ ЕООД – от Т. Т.; за Солидарно отговорно лице
„Старосел Инвест Груп“ ООД – от Т. Т..
Първата група възражения на
ответниците са следните:
Оспорват
твърдението, че „ЕСБ - София” ЕООД е
предоставило на „Винарска Изба Старосел” ЕООД процесните суми по Договорите като
заем или под формата на каквато и да е финансова помощ. В тази насока твърдят,
че представените с исковата молба документи, озаглавени Договор за допълнителна
финансова помощ с дати: 19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. и от 10.09.2018
г., са неавтентични, тъй като документите нямали достоверна дата, т.е. същите
не били съставени на посочените в тях дати и не обективирали валидни
волеизявления, направени от „Винарска Изба Старосел” ЕООД, „Балкантабако” ЕООД
и „Старосел Инвест Груп“ ООД. Във връзка с оспорване достоверността на датите
на сключване на договорите се твърди, че са съставени след прекратяване на
представителните правоотношения между ответниците и Т. С. Т.-Ш.,
поради което не обвързват по никакъв начин тези три ответни дружества, тъй като
Т. С. Т.-Ш. заемала длъжността у. на всяко едно от ответните дружества до
09.10.2018 г., когато с решение на едноличния собственик на капитала, съответно
на „Винарска изба Старосел“ ЕООД и „Балкантабако“ ЕООД и решение на Общото
събрание на съдружниците на „Старосел инвест груп“ ООД, е освободена от
длъжността, като посоченото обстоятелство било вписано по партидата на „Винарска
изба Старосел“ ЕООД и „Старосел инвест груп“ ООД на 18.10.2018 г., а на „Балкантабако“
ЕООД – на 19.11.2018 г.
Възражението за антидатирането на документите,
се основава на твърдението, че договорите били сключени от лице, привидно
действало като представител на трите ответни дружества, но всъщност без лицето Т.
Т. - Ш. да е разполагала с представителна власт. Предвид този факт същите били
недействителни на основание чл. 42, ат. 2 от ЗЗД и не пораждали целените с тях
правни последици.
Във връзка с оспорване достоверността на датите
на сключване на договорите, съдът намира следното:
Достоверността на
датата на частен документ би могла да се оспорва само от трети лица – онези,
които не са участвали в съставянето на документа. За
третите лица, написаната от авторите на частния документ дата на издаването му
е недостоверна и – относно тази дата – частният документ им е
непротивопоставим.
Общото
правило, което ограничава кръга на „третите лица“, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, предвижда, че това са „само тези, неучастващи в съставянето на документа
лица, които черпят права от някои от издателите на документа и които биха могли
да бъдат увредени от неговото антидатиране“ – вж. С., Гражданско процесуално
право.
Следователно
процесуалните предпоставки по чл. 181, ал. 1 ГПК, за оспорване от трето лице на
достоверността на датата на диспозитивен частен документ, са едновременното
съществуване на три условия:
- третото лице да не е участвало при съставянето на документа;
- документираната сделка да уврежда права на третото лице;
- поставената на документа дата да е от период, в който би било фактически
възможно, правата на третото лице да бъдат увредени.
Съдът
приема, че в конкретния случай са налице и трите условия.
На първо
място, съдът приема, че ответниците „Винарска изба Старосел” ЕООД, „Балкантабако”
ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД, са трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, поради следното:
Процесните
договори за допълнителна финансова помощ са частни
документи и затова са само доказателство, че съдържащите се в тях изявления са
направени от лицата, които са го подписали. По делото не се спори, че
документите са автентични, т.е. че са подписани от Т. Т. – Ш..
Това обстоятелство, обаче, не е доказателство, че датите, които издателят е
написал в документите, са верните календарни дати на издаването (съставянето)
на тези документи.
Представляваният никога не е лице,
което участва в съставянето на издадения (подписания) от представителя частен
документ.
Документът се създава и подписва от представителя, но правата на
представлявания зависят пряко от вписаното в документа изявление на
представителя: първо, защото самият документ е доказателство за това изявление
(чл. 180 ГПК) и второ, защото последиците от правните действия, които
представителят извършва, възникват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). Тъй като представителството е власт, която се упражнява в точно определен
период от време, ограничен от факта на възникване на представителството и от
факта на неговото прекратяване, ако след настъпилата дата на прекратяване на
представителството бившият представител продължи да представлява, действията му
ще бъдат извършени без представителна власт и са непротивопоставими на мнимо
представлявания.
Ето защо, вписването на дата в издаден от представител частен документ не е
правно действие, чиито последици могат да възникнат „направо за
представлявания“ (чл. 36, ал. 2 ЗЗД) и относно вписването на тази дата
представляваният не е лице, което чрез представител е „участвало“ в създаването
на документа.
Следователно, ако частният диспозитивен документ е бил издаден от
представител, този документ – по отношение на вписаната в него дата – не е бил
издаден „от името на представлявания“, а е бил издаден от името (и за сметка)
на представителя – лицето, което е подписало документа, т.е. относно
достоверността на датата (чл. 181, ал. 1 ГПК) на подписан от представител
частен диспозитивен документ, представляваният не е „издател“ на този документ
и не е участвал в съставянето му.
Съдът приема, че е налице и второто условие, доколкото в случай, че процесните
Договори са антидатирани, ще се засегнат правата на ответниците, тъй като, ако са
сключени след прекратяване на представителната власт на подписалата го от името
на представляваните лица, би задължило неоснователно ответниците за заплащане
на сумите по тях.
Ако договорите
с вписаните в тях дати, са сключени след датите на освобождаването на
представителя на ответниците, тогава тези договори биха били непротивопоставими
на всеки от тях. Следователно е налице и третото фактическо условие.
Предвид изложеното, съдът намира, че предвид установеното едновременно
наличие и на трите посочени по-горе условия, по отношение недостоверността на
датите, вписани като дати на сключване на процесните договори между „ЕСБ - София” ЕООД от една страна и „Винарска Изба Старосел” ЕООД от друга,
както и солидарно задължилите се „Балкантабако” ЕООД и „Старосел Инвест Груп“
ООД, последните трима имат правното положение на
трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, т.е. до доказване достоверността
на тези дати, те са им непротивопоставими.
Относно тежестта на доказване достоверността на вписаните в Договорите
дати, съдът счита, че когато представляван оспори датата на издаден от негово
име частен документ, в тежест на ползващият документа е да установи датата, която,
с оглед съществуването на заявените в процеса негови права, е достоверна за
вписания в документа представляван – вж. в този смисъл Решение № 84 от 23.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
681/2008 г., ТК, II отд.
Според разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документ има достоверна
дата за третите лица само при настъпване на някое от следните условия: от деня
в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа. Следователно, ако не отговаря на някое от тези
условия, тогава за лицата, които не са участвали в съставянето на документа, но
биха претърпели вреди от неговото антидатиране, вписаната в документа дата е
недостоверна.
В конкретния случай, при направеното
от ответниците оспорване на достоверността на вписаните в процесните договори
дати - 19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. и 10.09.2018
г. – на издаването им, самото изписване на тези дати не е доказателство, че документите наистина са били издадени от подписалото
ги лице - Т. С. Т. - Ш., на посочените дати
или преди прекратяване на представителната й власт по отношение на тримата
ответници.
В тази връзка по делото са събрани достатъчно доказателства относно правно
релевантни факти, от които може да се изведе, че процесните договори за допълнителна
финансова помощ са сключени във времеви период, през който подписалата го от
името на ответниците лице, все още е разполагала с представителна власт.
Съгласно чл. 2 от процесните Договори за допълнителна финансова помощ,
Заемодателят прехвърля заемната сума, по банковата сметка на Заемополучателя в
срок от седем дни (по три от процесните договори) / три дни (в договора от
10.09.2018 г.) от датата на подписване на договора.
Времето на
сключване на договорите, се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства
– писмо от „Интернешънъл Асет Банк“ /л.91 и л. 127/, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, според които превеждането от „ЕСБ – София“
ЕООД, съответно получаването по силата на тези договори суми, са получени в
пълен размер по платежната сметка в разпореждане на „Винарска изба Старосел“
ЕООД, както следва: на 20.04.2012 г. сума в размер
на 41 900 лева и сума в размер
на 31 900 лева - общо сумата от
73 800 лева – (заемната сума по Договора от 20.04.2012 г.); на 26.04.2012 г. - сума в размер на 15 000 лева (заемната сума по
Договора от 26.04.2012 г.); на 10.09.2018
г. - сума в размер на 37 000
лева (заемната сума по Договора от 10.09.2018 г.); на 19.04.2012 г. – сума в размер на 50 000 лева (заемната сума по Договора от 19.04.2012 г.).
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, се установява, че сумите по договорите са осчетоводени
в счетоводството на страните по Договорите - заемополучателя „ЕСБ – София“ ЕООД
и „Винарска изба Старосел“ ЕООД, както следва: на 10.09.2018 г., сумата от 37 000 лева, е осчетоводена в счетоводството на „Винарска изба
Старосел“ ЕООД по сметка 4111 – Клиенти, подсметка 519 „ЕСБ София“ ООД , т.е.
отразено е увеличение на паричните средства в банковата сметка на „Винарска
изба Старосел“ ЕООД с 37 000 лева от една страна, а от друга е намалено
вземането от клиент „ЕСБ – София“ ООД също с 37 000 лева; на 19.04.2012 г. – сумата от 50 000 лева е осчетоводена в
счетоводството на „Винарска изба Старосел“ като задължение по счетоводна сметка
499 – Други кредитори, подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“ ООД, т.е. отразено е
вземане на „Винарска изба Старосел“ ЕООД с 50 000 лева от една страна, а
от друга е увеличено задължението на „Винарска изба Старосел“ ЕООД към „ЕСБ –
София“ ООД също с 50 000 лева; на 29.09.2012 г. сумата от 73 800 лева е осчетоводена в
счетоводството на „Винарска изба Старосел“ ЕООД като задължение по счетоводна
сметка 499-Други кредитори, подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“ ООД, т.е.
отразено е вземане на „Винарска изба Старосел“ ЕООД с 73 800 лева от една
страна, а от друга е увеличено задължението на „Винарска изба Старосел“ ЕООД
към „ЕСБ – София“ ООД също с 73 800 лева; на 26.04.2012 г. сумата от 15 000
лева е осчетоводена в счетоводството на „Винарска изба Старосел“ ЕООД като
задължение по счетоводна сметка 499-Други кредитори, подсметка 7 Разчети „ЕСБ
София“ ООД, т.е. отразено е вземане на „Винарска изба Старосел“ ООД на стойност
15 000 лева от една страна, а от друга е увеличено задължението на
„Винарска изба Старосел“ ЕООД към „ЕСБ – София“ ООД също с 15 000 лева; сумите
са осчетоводени в счетоводството на „ЕСБ – София“ ЕООД, като задължение на
„Винарска изба Старосел“ ЕООД към „ЕСБ – София“ ЕООД.
Установените от приетите по делото и неоспорени от страните заключения на
съдебно – счетоводната експертиза, счетоводни записвания в счетоводствата на
двете дружества по Договорите за допълнителна финансова помощ, на предоставяне на
финансова помощ, съответно от 50 000 лева, 73 800 лева, 15 000
лева и 37 000 лева, представляват онези факти по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, установяващи по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документите -
Договорите за допълнителна финансова помощ
от 19.04.2012 г., от 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. и 10.09.2018 г.
Тъй като посочените обстоятелства са установени въз основа на записванията
в счетоводните регистри на същите дружества, които съгласно чл. 4, ал. 5 от
Закона за счетоводството са носители на хронологично
систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични
счетоводни документи, се налага изводът, че Договорите имат
достоверна дата за третите лица – представляваните търговски дружества най-
късно от датата на осчетоводяване на счетоводните операции по превеждането и
получаването на сумите по тях - 50 000 лева по Договора за допълнителна
финансова помощ между страните от 19.04.2012 г., 73 800 лева – по Договора
за допълнителна финансова помощ между страните от 20.04.2012 г., 15 000
лева – по Договора за допълнителна финансова помощ между страните от 26.04.2012
г. и 37 000 лева – по Договора за допълнителна финансова помощ между
страните – 10.09.2018 г.
Към тези дати, органен представител на тази дружества е била Т. С. Т. – Ш..
От
изложеното следва, че подписалата Договорите за допълнителна
финансова помощ към момента на сключването им все още е разполагала с
представителна власт, поради което и сключените от нея Договори за допълнителна
финансова помощ имат обвързващо действие за представляваните от нея страни.
От доказателствата по делото - писма от „Интернешънъл Асет
Банк“, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че уговорените по всеки от договорите
допълнителна финансова помощ суми, са преведени от „ЕСБ – София“ ЕООД,
съответно получени в пълен размер по платежната сметка в разпореждане на
„Винарска изба Старосел“ ЕООД. В подкрепа на този извод е и фактът, че в чл. 2
във всеки от четирите процесни договора е посочено, че „Заемодателят прехвърля
заемната сума по банковата сметка на Заемополучателя“ в конкретно уговорен за
всеки договор срок. В платежните документи, а и в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, е отбелязано, че заемните суми по всеки от
договорите са наредени от заемодателя в рамките на уговорените срокове и
преведени по сметките с посочен титуляр „Винарска изба Старосел“ ЕООД. По
делото не се възразява, че сметките, по които са преведени сумите не са на
заемополучателя, а от заключението се потвърждава, че платежната сметка в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД е в разпореждане на заемополучателя „Винарска изба
Старосел“ ЕООД, поради което и съдът намира, че заемодателят „ЕСБ – София“ ЕООД
е изпълнил задължението си по чл. 2 от Договорите.
Относно възраженията на ответниците, че не са налице предоставени заеми,
тъй като сумите от 50 000 лева, 73 800 лева и 15 000 лева, били
отписани от счетоводните книги на „Винарска изба Старосел“ ЕООД като задължения
към „ЕСБ – София“ ЕООД, съдът намира следното:
Според първото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, сумите от
трите заема – 50 000 лева, 73 800 лева и 15 000 лева, са осчетоводени като задължение на
„Винарска изба Старосел“ ЕООД към „ЕСБ-София“ ЕООД по разчетна счетоводна
сметка 499 – Други кредитори, подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“ ООД. Към
30.12.2017 г. салдото на сметката е кредитно, в размер на 344 398.60 лева,
като от движението по сметката се установява, че посочените суми са част от
това кредитно салдо. Вещото лице установява още, че на 30.12.2017 г. е
осчетоводен „Вътрешен документ по кредит“ № ***, с който е отписано цялото салдо
на счетоводна сметка 499 – Други кредитори, подсметка 7 – Разчети „ЕСБ – София“
ООД – 344 398.60 лева, с пояснителен текст – „отписано задължение от 2012
г.“, като документът е съставен на 16.03.2018 г. от Т. Т. и коригиран на
18.03.2018 г. от Д. Ч..
Според настоящия съдебен състав, отписването на
процесните задължения няма никакво правно значение, тъй като според
допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза „счетоводен
документ № ***“, с който е отписано салдото съществува само в електронен вид.
Освен това, вещото лице установява, че в архива на „Винарска изба Старосел“
ЕООД, липсват: заповед за извършване на задължителна инвентаризация на активи и
пасиви във връзка със съставяне на ГФО за 2017 г.; протокол за констатиране на
резултатите от инвентаризация на активи и пасиви във връзка със съставяне на
ГФО за 2017 г.; решение на у.ния орган за отписване на задължения във връзка
със съставяне на ГФО за 2017 г., вкл. на процесните задължения към „ЕСБ –
София“ ЕООД, възникнали на дати в следните размери: 50 000 лева от
19.04.2012 г., 73 800 лева от 20.04.2012 г., 15 000 лева от
26.02.2012г. Вещото лице установява и, че в ГДД за 2017 г., част V - Определяне на данъчния финансов резултат
няма отразено преобразуване в посока увеличение на резултата по чл. 46 ЗКПО във
връзка с отписани задължения по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, при определяне
на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със
сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се
извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане
на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за
задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е
станало изискуемо.
Съдът намира, че след като в ГДД не е бил увеличен данъчният финансов
резултат с някаква сума за 2017 г., вкл. и със сумата 344 398.60 лева,
следователно задълженията в тази сума, включително и сумите от трите заема –
50 000 лева, 73 800 лева и 15 000 лева, включени в нея, реално
не са били отписани, а и не е имало основание да бъдат отписвани, тъй като към
края на 2017 г. същите не са били погасени по давност.
От заключенията на съдебно – счетоводна експертиза се установява също, че
извършените плащания от „Винарска изба Старосел“ ЕООД към „ЕСБ – София“ ООД, в
периода от 01.01.2012 г. – 31.12.2019 г., са във връзка с други правоотношения
– доставки и пр., но не и по договорите за допълнителна финансова помощ.
Относно сумата от 37 000 лева, на 10.09.2018 г., отразена в счетоводството
на „Винарска изба Старосел“ ЕООД като плащане по фактура от клиент „ЕСБ –
София“ ЕООД. Вещото лице установява, обаче, че
получената сума от 37 000 лева не е обвързано с плащане по никоя от
фактурите от 2018 г., доколкото за всяка от описаните фактури има издадено
кредитно известие, а и в счетоводството на „Винарска изба Старосел“ ЕООД няма
издадена фактура на стойност 37 000 лева от 10.09.2018 г., с получател
„ЕСБ – София“. Освен това, в счетоводството на „Винарска изба Старосел“ ЕООД
няма договор, придаващ качеството на клиент на „ЕСБ – София“ ЕООД и „Винарска
изба Старосел“ ЕООД, като основание за издаване на фактура в размер на получената
по разплащателна сметка сума в размер на 37 000 лева на 10.09.2018 г.
Ето защо и съдът приема, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между „ЕСБ –
София“ ЕООД в качеството му на заемодател, „Винарска изба Старосел“ ЕООД, в качеството му на заемополучател и
другите двама ответници „Балкантабако“
ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ – в качеството им на солидарно отговорни
длъжници, са сключени, както следва:
Договор за допълнителна финансова
помощ от 19.04.2012 г., по силата на който Заемодателят „ЕСБ-София“ ЕООД е
предоставил на заемополучателя „Винарска изба Старосел“ ЕООД, парична сума в
размер на 50 000 лева, по банковата сметка на заемополучателя, която е следвало
да бъде върната в срок до 19.04.2016 г.
Договор за допълнителна финансова
помощ от 20.04.2012 г., по силата на който Заемодателят „ЕСБ-София“ ЕООД е
предоставил на заемополучателя „Винарска изба Старосел“ ЕООД, парична сума в
размер на 73 800 лева, по банковата сметка на заемополучателя, която е следвало
да бъде върната в срок до 20.04.2016 г.
Договор за допълнителна финансова
помощ от 26.04.2012 г., по силата на който Заемодателят „ЕСБ-София“ ЕООД е
предоставил на заемополучателя „Винарска изба Старосел“ ЕООД, парична сума в
размер на 15 000 лева, по банковата сметка на заемополучателя, която е следвало
да бъде върната в срок до 26.04.2016 г.
Договор за допълнителна финансова
помощ от 10.09.2018 г., по силата на който Заемодателят „ЕСБ-София“ ЕООД е
предоставил на заемополучателя „Винарска изба Старосел“ ЕООД, парична сума в
размер на 37 000 лева, по банковата сметка на заемополучателя, която е следвало
да бъде върната в срок до 30.09.2018 г.
По делото не се установи сумите да са върнати,
въпреки настъпилите крайни падежи на вземанията по договорите.
Относно направеното от ответниците евентуално възражение за изтекла погасителна
давност.
Според чл. 3 от всеки
от процесните договори, заемните суми е следвало да бъде върнати на заемодателя
в срок, както следва: по Договора за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012
г. – до 19.04.2016 г.; по Договора
за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г. – до 20.04.2016 г.; по Договора за допълнителна финансова помощ от
26.04.2012 г. – до 26.04.2016 г. и
по Договора за допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г. – до 30.09.2018 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
конкретния случай вземането за връщане на заема с най-ранна дата /от 19.04.2012
г./ е станало изискуемо на краен падеж – на 19.04.2016 г., считано от който
момент започва да тече погасителната давност. Исковата
молба е постъпила в съда – на 02.05.2019 г., т.е. в 5-годишния давност срок по
чл. 110 ЗЗД, което означава, че възражението за изтекла погасителна давност за процесните
вземания, е неоснователно.
Следващата група
възражения на ответниците, са свързани със сключения Договор за цесия от 01.10.2018
г. между „ЕСБ-София“ ЕООД и „Релайънс“ ЕООД и поканата – уведомление за цесия.
По конкретно: оспорват факта на сключване на Договора за цесия
между „ЕСБ-София” ЕООД и „Релайънс” ЕООД на дата 01.10.2018 г., както и факта
на уведомяването на ответниците на 02.10.2018 г.
От приетия по делото Договор за цесия от 01.10.2018 г. се
установява, че между „ЕСБ-София” ЕООД и „Релайънс” ЕООД е сключен договор за
цесия, по силата, на който ищецът е придобил вземанията, произтичащи от Договор за допълнителна финансова помощ от
19.04.2012 г., Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г.,
Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г. и Договор за
допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г..
Следователно, установява се, че ищецът е кредитор на ответниците относно
непогасените задължения по заемните правоотношения по гореописаните Договори за
допълнителни финансова помощ.
Не се споделя становището в отговора на исковата молба, че не е сключен Договор за цесия между „ЕСБ-София” ЕООД и „Релайънс” ЕООД, тъй като договорът бил неавтентичен.
Според настоящия съдебен състав, ответниците нямат интерес да оспорват цесията с подобни възражения, тъй като не са страна по договора за цесия.
За пълнота на изложеното, в тази връзка, съдът отбелязва, че тези възражения на ответниците са неоснователни, поради следното:
От приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че Договорът за цесия от 01.10.2018 г. е
осчетоводен в счетоводството на „Релайънс“ ЕООД в размер на 155 800 лева,
с дата на осчетоводяване - 01.10.2018 г. и дата на съставяне – 02.10.2018 г.
Неоснователни са
възраженията на ответниците, че не са уведомени за извършената цесия.
Освен това, ответниците се явяват уведомени за цесията с връчването на исковата молба и приложенията й, вкл. и
процесната покана - уведомление.
Поради това,
следва да се приеме, че ответниците следва да се считат за уведомени за цесията
и в хода на процеса, тъй като са узнали за нея с получаване на приложените към
исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на производството,
който е от значение за спорното право и поради това на основание чл. 235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаването на делото /в този смисъл Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/. Отделно - уведомяването за цесията принципно не е елемент от фактическия
състав на самия договор за цесия /Решение №
239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответниците са надлежно уведомени за
цесията. Обстоятелството дали това е станало преди или в хода на процеса, на
практика би имало значение единствено, ако се твърди и установи плащане от
ответниците в полза на стария кредитор, с което да са погасени именно
процесните вземания, в каквато връзка по делото не са събрани доказателства
/според съдебно-счетоводната експертиза – нито на стария, нито на новия
кредитор/. Тоест това защитно възражение не се отразява на правата на ищеца,
които той е придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността –
до уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички
задължения, да се освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на установено плащане, ответниците не могат да възразяват на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение №
987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Цесията е противопоставима на ответниците и легитимират ищеца като титуляр на дълга по заема.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на ответниците
за липса на основание за възникване на солидарна отговорност на дружествата
„Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД. В тази връзка възразяват, че
в процесните договори същите фигурирали единствено данните на двете дружества
като „солидарно отговорни лица“, без в текста на договорите да има уговорка за
солидарното им задължаване.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД, освен
по силата на закона, пасивната солидарност възниква само когато е договорена.
Тъй като в случая законът не предвижда солидарна отговорност на длъжниците по
договора за заем, солидарността може да се създаде по волята на страните,
сключили правната сделка, което следва да бъде установено от съдържанието на договора.
Не е необходимо това солидарно задължение да е формулирано в някакви специални
фрази, нито непременно да се употреби думата „солидарно“. Достатъчно е смисълът
на поетите задължения да води до извода, че няколко длъжници дължат една и съща
престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки от
тях заедно или поотделно. /Решение № 584 от 17.07.2008 г. на ВКС по т.д. №
227/2008 г., ТК/.
Нещо повече,
съгласно разпоредбата на чл. 304 ТЗ – лицата, които при сключване на търговска
сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не
следва друго.
Ето защо, съдът
приема, че волята на страните в процесните Договори за допълнителна финансова
помощ, е заемополучателят да отговаря солидарно за връщането на заемната сума.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност – наличието на
сключени с ответниците Договори за заеми, обективирани в: Договор за допълнителна
финансова помощ от 19.04.2012 г., по който е предоставена сумата от 50 000
лева, като падежът на договора е настъпил на 19.04.2016 г.; Договор за допълнителна
финансова помощ от 20.04.2012 г., по който е предоставена сумата от 73 800
лева, като падежът на договора е настъпил на 20.04.2016 г.; Договор за допълнителна
финансова помощ от 26.04.2012 г., по който е предоставена сумата от 15 000
лева, като падежът на договора е настъпил на 26.04.2016 г. и Договор за допълнителна
финансова помощ от 10.09.2018 г., по който е предоставена сумата от 37 000
лева, като падежът на договора е настъпил на 30.09.2018 г.; наличието на
валидно сключен договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на
който цесионерът – ищец е придобил изискуемите процесни вземания и уведомяване
на ответниците, че дължат плащане на него в качеството му на нов кредитор. Доколкото ответниците не доказаха, че са
върнати получените в заем суми, то предявените като частични искове, са доказани и следва да се уважат изцяло.
Съдът намира, че са основателни и
предявените акцесорни частични искове, за периода за забава, представляващи
обезщетение за неизпълнение на главните парични задължения през посочените
периоди.
Във всеки от процесните четири
Договора за допълнителна финансова помощ, в
чл. 10 е уговорено, че Заемополучателят дължи лихва на Заемополучателя
върху размера на заемната сума, посочена в договора, в размер на 4 % на годишна
база върху непогасената главница. Според чл. 11 – лихвата, натрупана през целия
период на действие на договора се дължи едновременно начислява и заплаща към деня
на окончателното погасяване на заема.
Вещото лице установява, че възнаградителната лихва по Договор за
допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г. за сумата от 50 000 лева,
към датата на падежа е в размер на 8000
лева; възнаградителната лихва по Договор за допълнителна финансова помощ от
20.04.2012 г. за сумата от 73 800 лева, към датата на падежа е в размер на
11 808 лева; възнаградителната лихва
по Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г. за сумата от
15 000 лева, към датата на падежа е в размер на 2400 лева; възнаградителната лихва по Договор за допълнителна
финансова помощ от 10.09.2018 г. за сумата от 37 000 лева, към датата на
падежа е в размер на 81.10 лева.
Следователно, заявените частични акцесорни искове са в рамките на дължимите
суми за периода на забава, поради което и същите се явяват основателни и
доказани по размер и следва да се уважат.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът
претендира за присъждане и е представил доказателства за направени разноски в
настоящото исково производство в общ размер от 2800 лева,
от които 1200 лева – платена държавна такса за настоящото производство, 400
лева – депозити за експертизи и 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
които следва да му се присъдят изцяло, в тежест на ответниците.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив,
представлявано от у.я К.А. А., „Старосел Инвест Груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив,
представлявано от у.я А. П. Т. и „Балкантабако“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, К. в. с. т.Старосел,
представлявано от у.я А. К. А., солидарно
да заплатят на „Релайънс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 8, ет. 1, ап. 3, представлявано от у.я
Т. С.
Т. - Ш., следните суми: 5 000 лева /пет хиляди лева/ – частичен иск от дължима главница в
размер на 50 000 лева; 2 500 лева
/две хиляди и петстотин лева/ – частичен
иск от дължима възнаградителна лихва
в размер на 8000 лева за периода 19.04.2012 г. –
19.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна
финансова помощ
от 19.04.2012 г., вземанията
по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „Релайънс“ ЕООД;
5000 лева /пет хиляди лева/ – частичен
иск от дължима главница в размер на 37 000 лева, 50 лева /петдесет лева/ – частичен
иск от дължима възнаградителна лихва в размер на 81.10 лева, за периода
10.09.2018 г. – 30.09.2018 г., дължими по Договор
за допълнителна финансова
помощ от 10.09.2018 г., вземанията
по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „Релайънс“ ЕООД;
5 000 лева /пет хиляди лева/ – частичен иск от дължима главница в размер на 53800
лева, 5150 лева /пет хиляди сто и
петдесет лева/ – частичен иск от дължима възнаградителна лихва в размер
на 8608 лева за периода
20.04.2012 г. – 20.04.2016 г., дължими по Договор
за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г., вземанията по които са
прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „Релайънс“ ЕООД; 5000 лева /пет хиляди лева/ – частичен иск от дължима главница в размер
на 15 000 лева, 2300 лева /две
хиляди и триста лева/ – частичен иск от дължима
възнаградителна лихва в размер на
2400 лева за периода
26.04.2012 г. – 26.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г., вземанията по които са
прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „Релайънс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.05.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2 800 лева /две хиляди и осемстотин
лева/ - деловодни разноски за
производството по настоящото гр.д. № 10471 по описа за 2019 г. на РС-Пловдив.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ