РЕШЕНИЕ
№
09.07.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на дведесет
и девети май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1996 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Ф.К.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №19-1006-003036 от 19.08.2019
г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 1 000 лева и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна, тъй като не е извършено вмененото нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустина и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 16.09.2018 г. около 17,50 часа в Община Пазарджик, на
АМ „Тракия“ в посока гр.София, км 90, управлява лек автомобил „…” с ДК №…, лична собственост, като извършва следното
нарушение: Управлява МПС, като се движи в лентата за принудително спиране на
автомагистрала без да има повреда на МПС или здравословни провлеми на водача
или пътниците в превозното средство.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите С.В.-актосъставител, К. С. - К. и писмените доказателства
представени по делото.
Възражението
за некомпетентност на актосъставителя и АНО съдът намира за неоснователно.
Съгласно
чл.189, ал.1 от ЗДвП „Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон.
Съобразно
т.1.3 от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи оправомощени да
съставят АУАН по ЗДвП полицейските
органи, заемащи длъжност „Полицейски инспектор VІ-ІV степен“ и „Младши
автоконтрольор ІІ-І степен“ в СДВР/ОДМВР и техните териториални структурни звена.
В
настоящия случай актосъставителят С.В. е заемал длъжност „мл. автоконтрольор І степен“ в сектор ПП при
ОД на МВР Пазарджик, видно от писмо №100600-4513/2 от 10.03.2020 г. на
Началника на с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик. Следователно е от категорията лица
посочени в цитираната заповед определени да издават АУАН по ЗДвП.
Що
се отнася до НП, според чл.189, ал.12 от ЗДвП същите се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Видно
от същата заповед в т.2.11 сред определените да съставят НП по ЗДвП са
Началниците на групи в СПП при ОДМВР-на обслужващата територия.
В
изпълнение на своите правомощия, посочени в цитираната заповед А. Ш., като Началник група
КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик е съставил
обжалваното НП.
АУАН
и НП съответстват на изискванията на ЗАНН, тъй като в тях ясно и точно е
описано, дата, мястото на извършване на нарушението, начина на извършване и
обстоятелствата при които е извършено.
Констатациите
описани в акта за управление в лентата за принудително спиране се установяват
категорично от всички събрани доказателства и не се оспорват. Безспорен е факта,
че именно жалбоподателят е управлявал МПС, заснето да се движи в лентата за
принудително спиране на инкриминираната дата.
Спорно
е единствено обстоятелството, свързано с наличието на виновно поведение от
страна на водача.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП: "При движение по автомагистрала на водача е забранено: да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство"
В
подкрепа на възраженията си, че поведението на водача попада в една от
хипотезите преодоляващи забраната на посочения законов текст, са и показанията на свидетелката С. – К., съпруга на
жалбоподателя, която на инкриминираната дата пътувала заедно с жалбоподателя в
автомобила му.
Същата
дава показания, че на инкриминираната дата пътували към гр.София. В един
момент, установили че температурата на охлаждащата течност на автомобила силлно
се покачила. Съпругът й отбил в аварийната лента и спрял автомобила, но поради
интензивното движение, се наложило да потеглят и да пътуват около 50-100 в
същата лента, докато намерят удобно място за спиране.
В
подкрепа на тези показания е представения Протокол за извършена сервизна
дейност на автомобила от 17.09.2018 г. от който е видно, че на следващия ден
бил извършени смяна на термостата и антифриза на управлявания от жалбоподателя
автомобил.
Въпреки,
че свидетелката е съпруга на жалбоподателя съдът дава вяра на нейните
показания, не са опровергани от показанията на свидетеля В. , който не е бил
свидетел на нарушението.
По
делото от страна на НО, върху когото лежи доказателствената тежест не бяха
представени доказателства оборващи тезата на жалбподателя.
При
тези данни от правна страна съдът приема, че
от обективна и субективна страна не е осъществен фактическият състав на
вмененото нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като причината за движението на
управлявания от него автомобил в лентата за принудително спиране на
автомагистралата попада в изключениията предвидени в разпоредбата на чл.58, т.3
от ЗДвП.
По изложените съображения
обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно
и следва
да бъде отменено.
По
делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в
негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По
делото са представени пълномощно, договор за правна помощ и списък с разноски,
според които на адв.Джамбазов за процесуално представителство по делото е
заплатена в брой сума от 450 лв.
В
случая обаче няма направено възражение от настрещната страна за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С
оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на
МВР Пазарджик да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един
адвокат в размер на 450 лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1006-003036
от 19.08.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР Пазарджик, с което на И.Ф.К., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на И.Ф.К.,
ЕГН ********** направените по делото разноски за адвкотско възнаграждение в размер на 450 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: