Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
Гр.
Перник, 12.02.2024 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор К.Т.** от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД №
209 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Б.***, ул. „***“ № 9, представлявано от
управителя Е.К.Д.***срещу Решение № 23 от 06.11.2023 година, постановено по АНД № 132/2023 година по описа на Районен съд Б.***,
с което е потвърдено наказателно постановление № 14-2300030 от 19.06.2023
година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което
на „**“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/,
за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1,
ал. 2 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Оспорва извода на районния съд, че от събраните
по делото доказателства се установява наличието на всички съществени елементи
на трудовото правоотношение, респективно, че е извършено нарушение, изразяващо
се в престиране на труд без за това да е сключен трудов договор. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението,
предмет на касационна проверка и по същество постанови друго, с което да отмени
издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В проведено съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. В писмена молба от пълномощника адв. И.М. поддържа жалбата и
излага съображения по същество.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, редовно
призован, се явява лично Л.В.**. Оспорва касационната жалба като неоснователна.
Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което предлага да бъде оставено в сила решението на
районния съд.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 , предл.
първо и второ от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните
съображения:
С
НП № 14-2300030 от 19.06.2023г., директорът на ДИТ – Перник, на основание чл.
416, ал.5, във вр. с чл.414,ал.3 от КТ е наложил имуществена санкция в размер
на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева на „**“ ЕООД за извършено нарушение на
чл.62,ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, състоящо се от обективна страна в това,
че в качеството на работодател не е уредил отношенията при предоставянето на
работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Иван Юлиянов Сотиров, заварен да полага труд като „товарач“ в обект
„временен склад за претоварване на добита дървесина“, находящ се в землището на
с. Г.**, общ. Б.*** на 19.04.2023г. Първоинстанционният
съд приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Преценил,
че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е
осъществен съставът на нарушението, като това се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана
отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото
законодателство.
Пред настоящата
касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства. Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установена от Районен съд Б.*** фактическа
обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Решението е правилно.
Разпоредбите на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда
гласят, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, а така също и че трудовият договор се сключва в писмена
форма. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово правоотношение,
което има следните характеристики: работно време, работно място, характер на
извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството
пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението
между дружеството и И.С.***, от които може да бъде направен извод, че е налице
трудово правоотношение. Безспорно са налице всички елементи, характеризиращи
правоотношението като трудово – предоставяне на работна сила на обект,
стопанисван от работодателя, при условия на работно време, определени от
работодателя, с материали на работодателя срещу трудово възнаграждение.
Възраженията в касационната жалба, че не е установено сечището да се стопанисва
от дружеството, се опровергават от писмените и гласни доказателства. На място
от проверяващите, съвместно с екипи на ОДМВР Перник и ДАНС, са установени лица
на сечището, включително И. С.**, камиони, натоварени с дървесина. В
собственоръчно попълнената декларация лицето е записало, че работи в обекта на
„**“ ЕООД.
В хода на проверката по документи от
управителя на самото дружество е представен граждански договор с И.С.*** от
31.03.2023г., в който е описан предмета на договора като „товароразтоварни
дейности на сечищата на фирмата“. Възраженията на касатора досежно липсата на
трудовоправни отношения между страните, поддържани и пред настоящата инстанция
са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в административната
преписка доказателства. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
направените изводи от първоинстанционния съд, че в представеният граждански
договор, независимо дали е сключен на датата, посочена в него, или е изготвен
за целите на процеса, липсва уговорен
конкретен резултат, както и срок на изпълнение, което е съществено при този вид
договори. Посоченото доказателство представлява частен документ, който не се
ползва с материална доказателствена сила. В този смисъл верността на изложените
в него обстоятелства следва да се съобразят с останалите доказателства, които
опровергават извода за достоверността му
Следва да се отбележи, че
законодателят е предвидил възможност за сключване на срочен трудов договор,
именно за случаи на сезонна работа – съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ може да се
сключи срочен трудов договор до завършване на определена работа - например до
приключване на сечта в сечището.
С оглед изложеното наведените
касационни основания са неоснователни. Настоящият касационен състав след
извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и в
съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да
се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 23
от 06.11.2023 година, постановено по АНД № 132 по описа за 2023 година на
Районен съд Б.***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/