Решение по дело №457/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 24.09.2020 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря Нина Кънчева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 457  по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №191/14.02.2020г. по гр. дело № 1471/19г. на Районен съд Сливен и решение № 581/24.06.2020 за поправка на ОФГ, като с първото „БУЛТРАНС 10” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Я.С.” ** е осъдено да заплати на Г.М.Г. сумата 637,92 лева /шестстотин тридесет и седем лева и 92 стотинки/, представляваща неплатени командировъчни, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 389,66 лева /триста осемдесет и девет лева и 66 стотинки/, представляваща неплатена заплата за месец декември 2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 324,61 лева /триста двадесет и четири лева и 61 стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 218,90 лева /двеста и осемнадесет лева и 90 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода до завеждане на исковата молба, а страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, а с второто решение са отхвърлени предявените искове до пълния претендиран размер като неоснователни и недоказани.

Подадената въззивна жалба от ищеца чрез пълномощника му, обуславяща изцяло предмета на въззивното производство е насочена именно към  отхвърлителната част на решението. Твърди, че предявеният иск е на основание на чл. 121а от КТ, Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги, респективно наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Твърди се, че районният съд не е обсъдил иска по същество и неясно защо е приел първото заключение на вещото лице. Развиват се аргументи за приложението на чл.121а по отношение на ищеца. Твърди се, че на него му се дължи възнаграждение като на такъв служител в Нидерландия, поради което относимо за решаване на спора е допълнителното заключение на експерта. Поради това се иска отмяна изцяло на решението.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба. В него се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, като съдът е обсъдил всички доказателства. Моли да бъде потвърдено решението.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно е установено, че  въззивникът е работил по трудово правоотношение с ответното „Бултранс 10” ЕООД  като шофьор на тежкотоварен автомобил, съгласно трудов договор №91/31.05.2017г.   С три заповеди за командировка е бил командироват в чужбина общо за 194 дни. Към момента трудовото правоотношение е прекратено. По време на командировката работодателят е осигурявал в чужбина обект за почивка на персонала.

В жалбата се поддържа, че предявеният иск е на основание на чл. 121а от КТ, Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги, респективно наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Възможността на работодателя да командирова работници и служители извън мястото на постоянната им месторабота е открита с нормата на чл. 121 от КТ. Специфичните правоотношения, които се пораждат във връзка с работа, свързана с командировки в чужбина, се регламентират с два подзаконови нормативни акта - Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004г. /НСКСЧ/ и Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/.

В случая приложение намира втората, тъй като НСКСЧ урежда, съгласно чл. 1, „условията и реда за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица.“

Според чл. 2 ал. 1 „Командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган.“

От своя страна НСКШСЧМАПТП регулира конкретно правоотношенията, свързани с международен превоз на товари и пътници. В чл. 1 е посочено, че „Служебни командировки, по смисъла на тази наредба, са пътуванията на шофьорите и стюардесите за извършване превози на товари и пътници в международно съобщение.“

Тоест – не се касае за „конкретна служебна работа в чужбина“, на лице, което по принцип извършва работата си в РБ, а за такива пътувания на работника в чужбина, които съставляват основния предмет на трудовите му задължения и едновременно – извършва работата за своя работодател. Поради това не се ползва регламентацията на чл. 121а от КТ, в чиито хипотези се касае  най-общо, за „заемане“ на работник на лице в чужбина – „ползвател на услугата“. В случая не са налице хипотезите на чл. 121а ал.1 и 2 от КТ, тъй като не се касае за командироване в рамките на предоставяне на услуги.

Поради това и с оглед така съществуващата законова уредба, за процесното правоотношение се прилага НСКШСЧМАПТП, а по-общата НСКСЧ би намерила приложение само за неуредените с първата въпроси. Доколкото спорът касае заплащането на командировъчни то обосновано съдът е кредитирал първото заключение на вещото лице, от което е видно, че на въззивника се дължат сумите в размер на 637,92 лева командировъчни, неплатена заплата за месец декември 2017г. в размер на 389,66 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 324,61 лева. Размерът на обезщетението за забава възлиза на 218,90 лева.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не  е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №191/14.02.2020г. по гр. дело № 1471/19г. на Районен съд Сливен.

 

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

         ЧЛЕНОВЕ: