Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр. Враца, 21.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, I състав, в публично съдебно заседание на 21.06.2023
г. /двадесет и първи юни две хиляди и двадесет и трета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 153 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по
жалба на И.В.М. ***,
против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2021 г., с изх. № 02-060-6500/206 от 14.01.2023 г. на Зам. Изп. директор на ДФ
„Земеделие“.
В жалбата са наведени
доводи, че УП в частта с която е отказано плащането на сума от 9595,21 лв. по схема
за зеленчуци – домати, краставици, корнишони и патладжани /СЗ-ДККП/, както и в
частта, в която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания,
в размер на 4557,72 лв., е неоснователно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
заявения парцел отговаря на критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ по изискванията на Наредба №
2/26.03.2018 г. и в срока по чл. 32, ал. 6 от Наредба № 3/17.02.2015 г. са
подадени нормативно предвидените документи – декларация и опис по образец,
утвърден от ИД на ДФ „Земеделие“ за произведената продукция през годината на
кандидатстване, както и документи доказващи нейната реализация. Излагайки
аргументи, че е изпълнила в пълен обем своя ангажимент, изпълнявайки нормативно
предвидените изисквания, жалбоподателката не разбира защо с оспорения
административен акт е постановен този именно краен резултат. Отправено е искане
към съда да отмени УП в обжалваната част.
В с.з. оспорващата се
представлява от адв. И.С., който подържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира направените по делото разноски съобразно приложен по
делото списък.
Ответната страна – Зам. Изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния
си представител ** Л. Х., в представено по делото писмено становище, моли за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а по същество на спора излага
аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а
оспореният акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По делото са събрани представените с административната преписка писмени
доказателства и гласни такива, чрез разпит на свидетелите Й. И. Д. и Б. Г.А.
Административен съд – Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите
и съображенията на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата
на чл. 168 АПК, приема за установено
следното:
Жалбоподателката И.В.М. е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2021 г. е подала Общо заявление за
подпомагане вх. № 19563601 от 13.05.2021
г. /л. 59 от делото/ и последващо такова
от 31.05.2021 г. /л. 70 гръб/, с което е заявила искане за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, както следва:
1.
Схема
за единно плащане на площ /СЕПП/;
2.
Схема
за преразпределително плащане /СПП/;
3.
Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/;
4.
Схема
за обвързано подпомагане на зеленчуци – домати, краставици, корнишони и
патладжани /СЗ-ДККП/;
5.
Схема
за обвързано подпомагане на зеленчуци – моркови, зеле, дини и пъпеши /СЗ-МЗДП/
и
6.
Схема
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/.
На същата дата – 31.05.2021
г. оспорващата е подписала Декларация за запознаване с определенията за
нередност /л. 75/, както и Декларация съгласно чл. 27в от Наредба №
3/17.02.2015 г. във връзка със заявено участие по схемите за обвързано с
производството подпомагане за животни.
На подаденото
заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни, с последно
стартиране 31.05.2021 г., резултатите от които са приложени в административната
преписка /л. 83 - 84/.
Въз основа на Заповед
№ 435447/16.07.2021 г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат
/л. 24 гръб/ на заявлението на жалбоподателката е извършена проверка на място, в периода 21.07.2021 г. –
22.07.2021 г., резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на
площи.
С оспореното в
настоящото производство Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. на Зам. Изп. директор на ДФ
„Земеделие“, с изх. № № 02-060-6500/206 от 14.01.2023 г., в Таблица 1 е посочена съответна схема/мярка,
исканата сума, намаления, редукции, намаление поради достигане на таван на
субсидията и оторизирана сума. Под
таблицата е посочено по отношение на всяка една от петте колони какво включва, като
е посочена и ставката за налагане на корекция за кампания 2021 г., която е
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС)
№1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС)
№ 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС)
№ 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. и е в размер на 1,658907%.
В таблица
2 от УП е отразена схемата, датата, отроизираната сума, прихваната сума
и/или удържан ДОД и изплатената сума по всяка една от схемите, като под
таблиците е посочено какво съдържа всяка една от колоните.
Във връзка с
компетентността на органа е приложена по делото Заповед
№ 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която са
делегирани правомощия на Зам. Изпълнителен директор, да издава актове от вида
на оспорения /т.1/, както и Решение от
заседанието на УС на ДФЗ, съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022 г.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2021 г., с изх. № 02-060-6500/206 от 14.01.2023 г. на Зам. Изп. директор на ДФ
„Земеделие“, в частта, в която е намалено плащането по СЗ-ДККП със
сума в размер на 9595,21 лева и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от
бъдещи плащания, в размер на 4557,72 лева.
Писмото засяга пряко
и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от известието за
доставяне актът е връчен на адресата на 02.03.2023 г. – л. 20. Жалбата е депозирана пред
АдмС – Враца с вх. № 789/16.03.2023 г., а пред органа издател – на 18.03.2023
г., видно пощенско клеймо, при спазване на предвидения в чл.
149, ал. 1 от
АПК, 14-дневен срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи
дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че
изпълнителният директор на ДФЗ, със своя Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022
г., е делегирал на Зам. Изпълнителния директор да издава
и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът
намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в
кръга на предоставените му правомощия и не са налице отменителни основания по
чл. 146, т. 1 АПК.
Оспореният акт е издаден и в предвидената от законодателя писмена форма, но не съдържа
задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК – фактически и правни
основания за издаването му, което представлява съществено процесуално нарушение
и обуславя неговата незаконосъобразност на основание чл.
146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната
съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в
друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната
преписка.
В разглеждания случай в
УП няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за извършеното
намаляване на финансовото подпомагане по схема СЗ-ДККП и наложената санкция за
прихващане от бъдещи плащания. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства
органът приема, че са налице законовите основания за недопускане на исканото
подпомагане. В самото УП не се сочи точно коя хипотеза от колона 3 „Намаления“
в Таблица № 1 е послужила за намалението и как е направено изчислението за
това.
В същото в табличен вид /Таблица 1/ в
съответните колони са посочени само схемата, исканата сума, намаления,
редукции, намаление поради достигане на таван на субсидията и оторизирана сума.
Други данни не са посочени в таблицата, като под нея са дадени само обяснения
относно колоните. В обясненията на колона 3 „Намаления“ е посочено, че като
намаления се отчитат намаленията на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверка на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ. Следващи основания за
намаление на субсидията са:
- намаление на
субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
- наложена ставка на
корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на
Регламент (ЕС) № 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г.. За кампания 2021 е в
размер на 1,658907 %;
- линейно намаление
съгласно чл. 51, пар. 2 от Регламент (ЕС)
№ 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, пар. 2, б. „е, т. i
от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 на Комисията, с уточнението, че за кампания 2021 не е налагано
такова и
- линейно намаление
съгласно чл. 65, пар. 2, б. „в“ от Регламент (ЕС)
№ 1307/2013, като за кампания 2021 такова също не е налагано.
При това съдържание на акта е видно, че не
отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно неговата форма, тъй
като от съдържанието му е невъзможно да се установи какви са фактическите
основания за постановяването му, т.е. какви конкретно факти и обстоятелства,
установени от органа могат да обосноват приложение в конкретния случай на
цитираните разпоредби, които уреждат възможните хипотези за намаляване на
размера на исканата субсидия, без да е посочено, коя конкретно от тях е приложима
в случая. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени и от
съдържанието на приложената административна преписка. Множеството правни
основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не
представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния
отказ спрямо конкретния адресат. В писмото липсва препращане към друг документ
изготвен от органа, за да се приеме, че констатираните факти послужили за
намаление са възприети от органа -
издател на акта и същите са фактическите основания за частичен отказ за
подпомагане по заявлението на жалбоподателя.
АО при констатирани
несъответствия от извършени автоматични проверки, проверка на място или други
такива, е следвало да изясни на какво се дължат несъответствията и да опише в
окончателния акт/или в друг акт предхождащ издаването на окончателния,
причините поради които отказва подпомагане в пълен размер. Посочените в писмото
пояснения след таблица 1 не носят информация за основанието, на което е отказано
частично подпомагане на оспорващия и защо е недопустим кандидат за подпомагане
за част от исканата сума, а именно тази
по схема СЗ-ДККП. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени и от
съдържанието на приложените резултати от автоматични проверки на въведените
данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 г., с
последно стартиране 31.05.2021 г.
Мотивите на
административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на
процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, от
твърдения на страните или чрез доказателства в хода на съдебното му обжалване,
чрез които да се изясняват фактическите и правните основания за издаване на акта. За първи път такива са изложени в
Становището от ответника пред настоящата съдебна инстанция, което е изготвено
на 27.03.2023 г., т.е. повече от два месеца след издаване на оспорения акт,
като в същото е отбелязано, че изготвянето му е именно по повод подадената
жалба срещу Уведомителното писмо. Доколкото същото е изпратено в съда заедно с
административната преписка по издаване на акта, то в случай, че съдържа ясни,
конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясно,
каква е волята на административния орган и защо с оспорения административен акт
е постановен този именно краен резултат, би могло на основание ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, да санира
порока на издадения индивидуален административен акт. В случая, обаче в Становището
е посочено, че по СЗ-ДККП са декларирани площи в размер – 4.40 ха, от които
общо установени, в резултат на извършените проверки на място, са 2.31 ха, а
недопустима/наддекларирана площ, представляваща разликата между декларираната и
установената площ, е в размер на 2.09 ха, при което съгласно чл. 19 от
Делегиран Регламент (ЕС)
№ 640/2014 на Комисията, е определен процент на наддеклариране 90.48%, а
санкцията за бъдещ период е в размер на 4557.72 лева. Липсва дори в
най-пестелив вид информация за това, как, по какъв начин и въз основа на какви
данни и обстоятелства органът е установил наддекларирана площ в размер на 2.09
ха. Представения със Становището Доклад за проверка на площи, който би следвало
да е обосновал това административно решение, също не внася яснота по този
въпрос. Напротив в него по отношение на същата площ в Таблица 1 /л. 28 от
присъединеното дело и л. 53 от настоящото/ се посочва декларирана площ – 2.09
ха и след измерване при отчитане на толеранс от 0.14 ха, за установена при
проверката е приета същата площ от 2.09 ха, като декларираната култура също
отговаря на установената – 141013- домати на открито (плодови
зеленчукови култури – пресни зеленчуци). При това положение
не само за жалбоподателката, но и за съда не става ясно, защо органът е приел
този парцел за недопустим за подпомагане по заявената схема и как е установена
тази недопустимост. Действително в графата „забележки“ е посочено, че
установената култура отговаря на заявената – домати, парцелът е измерен по
обработваемата площ, като към момента на проверката е налично насаждението, но
липсва плод. Доколкото, обаче липсва изрично позоваване на тези констатации и
предвид отсъствието на нормативно изискване, по време на проверката да бъде
установен плод, тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., кандидатите
по схемите по чл.
29, 29а,
30,
30а,
30б,
30в
и 31,
удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят
посочените в разпоредбата документи за произведената продукция, през годината
на кандидатстване, както и такива, които доказват нейната реализация, в
периода, съгласно ал. 6 от 1 до 31 декември на годината на подаване на
заявлението, то не може да се приеме, че посочените в забележката констатация
са послужили за фактическите и правни основания мотивирали постановения отказ.
Що
се отнася до наложената санкция за бъдещ период в размер на 4557.72 лв. на
основание чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС)
№ 640/2014 на Комисията и предвид изложените в жалбата доводи, че по-късния
плод е в резултат на непреодолима сила, поради паднала градушка, които доводи
кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели, то настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:
Изхождайки от размера на установената площ от 2,31 ха и недопустимата
(наддекларираната) площ от 2,09 ха, ответникът, с оспореното
в настоящото производство УП, е определил санкции за бъдещ период на основание чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014. Съгласно нормата на чл. 19, § 1 ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта,
декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ,
надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се
изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на
установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не
повече от 20 % от установената площ. Ако разликата превишава 20 % от
установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или
подпомагане на площ. Параграф 2
уточнява, че ако разликата превишава 50 %,
за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен
това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта
или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта,
установена в съответствие с член 18. В случая, тъй като
административният орган е установил процент на наддеклариране – 90,48 %, т.е. над 50 %, е наложена и
предвидената допълнителна санкция за бъдещ период в размер на 4557.72 лв.
Делегиран Регламент № 640/2014 г. е регламент за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие. От своя страна Регламент (ЕС) № 1306/2013, който може да се
определи като основен, е относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО)
№ 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета. С оглед на това санкциите, предвидени в Делегиран Регламента №
640/2014, включително и тези по чл. 19 и чл. 19а, следва да бъдат налагани и
при съобразяване на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1306/2013, чието
допълнение е делегирания регламент. Отношение към определянето на размера на
финансовото подпомагане и налагането на санкции има разпоредбата на чл. 63 от
Регламент № 1306/2013, озаглавена „Неправомерни плащания и административни
санкции“. Параграф 1 от цитираната норма предвижда, че ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато
е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) №
1307/2013 не се предоставят или се отменят. Същевременно параграф 2 допълва, че
ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда
това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с
правилата, определени в член 64 и член 77 (§ 2 на чл. 63).
Налагането на административни санкции е уредено
чл. 64 и чл. 77 от Регламент 1306/2013 г. и те се прилагат в случай на
неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
произтичащи от прилагането на секторното законодателство в областта на селското
стопанство или правилата относно подпомагането по чл. 67, параграф 2.
Регламентът предвижда хипотези, в които не се налагат административни санкции – чл.
64, параграф 2 и чл. 77 параграф 2. Сред тях са случаите, когато неспазването
се дължи на непреодолима сила (буква “а“) или когато
засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган
начин, че не носи отговорност за неспазване на задълженията си, посочени в
параграф 1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното
лице няма вина (буква “г“). Именно на наличието на тези обстоятелства се позовава жалбоподателката при оспорване на уведомителното писмо.
С оглед така
описаната регламентация на санкциите, при издаване на УП в частта, с която са наложени
допълнителни санкции за бъдещ период, административният орган е следвало да
посочи информиран ли е за форсмажорно обстоятелство, след което е дължал
преценка и излагане на мотиви, както по отношение на това дали градушката може
да се разглежда като непреодолима сила/форсмажорно обстоятелство, така и по
отношение на обстоятелствата, посочени в чл. 64, параграф 2, б.“г“ и чл. 77,
параграф 2, б.“г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 -
дали засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния
орган начин, че не носи отговорност за неспазване на задълженията си, посочени
в параграф 1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното
лице няма вина. В случая административният орган не е разгледал и не е изложил
мотиви относно наличието на тези обстоятелства, за да прецени дали следва да се
налагат санкции за бъдещ период, т.е. дали да наложи административна санкция
при отказано подпомагане. Липсата на такава преценка прави процесното
уведомително писмо издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл.
146 т. 3 АПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 06.01.2021 г. на
ВАС по адм. дело № 2723/2020 г.
С оглед на
изложеното, доводите на ответника за законосъобразност на оспорения акт са
неоснователни и следва да се оставят без уважение, а жалбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи.
Неизлагането на
конкретни, ясни и разбираеми правни и фактически основания от административния
орган, води до невъзможност да се индивидуализира и извлече недвусмислено и
разбираемо волята му и съображенията му при прилагане на закона, като за
конкретния случай е и пречка за проверка на материалната законосъобразност на
административния акт. Естеството на
възникналия спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който
не може да се произнесе вместо административния орган.
Поради това, уведомителното писмо следва да бъде отменено като незаконосъобразно
в частта на извършеното намаление и в частта, в която е наложена санкция за
бъдещ период, а делото следва да се върне като преписка на административния
орган за ново произнасяне, при което да
бъдат изложени конкретни факти и правни
основания за издаването на акта, както и доказателствата, с които е извършено
установяването на нередностите на заявлението, довели до намаление на
съответната сума по схема СЗ-ДККП,
посочена в Таблица 1 на УП. При новото произнасяне органа следва да изложи и мотиви
относно наличието, респективно отсъствието на обстоятелствата посочени в чл. 64, параграф 2 и чл. 77, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013, за да се
обоснове налагането на санкции за бъдещ период, с оглед спазването на критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство в
областта на селското стопанство или правилата относно подпомагането по чл. 67,
параграф 2 от същия Регламент.
Новото произнасяне на административния
орган, следва да бъде съобразено с дадените в настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на
направените по делото разноски се явява основателна. От представения по делото
Договор за правна защита и съдействие от 16.03.2022 г. /л. 61/, се установява,
че за процесуално представителство същата е заплатила в брой при подписване на
договора сума в размер на 1710 лв. Независимо от направеното от процесуалния
представител на ответника възражение, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че този размер е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, както и с материалния интерес,
съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде променян.
При
това положение на жалбоподателя следва де се присъдят разноски по делото в общ
размер от 1720,00 лева, от които 10 /десет/ лева държавна такса и 1710,00 /хиляда
седемстотин и десет/ лева договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от данните по делото.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Враца,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. №
02-060-6500/206 от 14.01.2023 г. на Зам. Изп. директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която е намалено
плащането по схема
СЗ-ДККП, със сума в размер на 9595,21 лева, описана в Таблица
1 от УП.
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021 г., с изх. № 02-060-6500/206 от 14.01.2023 г. на Зам. Изп.
директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от
бъдещи плащания, в размер на 4557.72 лева.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне, в частта, в които е отменено УП, при
спазване на дадените указания в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на И.В.М. ***, разноски по делото в общ
размер на 1720.00 /хиляда седемстотин и двадесет/ лева.
Решението
може да се обжалва, чрез АдмС - Враца, пред
ВАС - София в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК,препис от решението
да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ: