Р Е Ш Е
Н И Е
27.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Йовчева ч.гр.дело № 2433 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – З.“ АД срещу постановление от 28.01.2020г. на ЧСИ А.П.по
изп.д. № 20208490400006, с което е отказано изменението на постановление за
приемане на разноски по изпълнението, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. до размера на сумата от 100 лв., както и
намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че определеното
юрисконсултско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размера
на сумата 100 лв. Отделно твърди, че следва да бъде намалена и определената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, чрез определянето й само върху
материалния интерес, представляващ вземането по изпълнителния лист, без
включване на определеното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата
ЗК „Л.И.“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата в депозиран писмен
отговор.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Петров, с които се
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е депозирана в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна.
Изп. дело № 202084904000006 по описа на ЧСИ
Петров е образувано по молба от 02.01.2020г. на взискателя ЗК „Л.И.“ АД, чрез
надлежно упълномощен юрисконсулт, въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2019г.,
издаден по гр. дело № 65130/2018г. на СРС, срещу длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД за заплащане
на сумата 517. 35 лв. – разноски в
исковото производство и сумата 102. 50 лв. – разноски в заповедното
производство.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело, подадена от редовно упълномощен юрисконсулт, взискателят е
възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – частен жалбоподател на
03.01.2020г., а на 06.01.2020г. цялата дължима сума по изпълнителния лист е
преведена по сметка на съдебния изпълнител.
С разпореждане от 02.01.2010г.,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 46/02.01.2020г.,
съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнението 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и сумата 92. 39 лв. – такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С възражение от 20.01.2020г. длъжникът
е поискал намаляване размера на приетото юрисконсултско възнаграждение на
сумата 100 лв. и съответно намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
С обжалваното в настоящото
производство постановление е постановен отказ по двете искания на длъжника.
По жалбата в частта досежно
възражението за намаляване на определеното юрисконсултско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37 от ЗПрП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане
на правната помощ,
за представителството в изпълнителното производство възнаграждението е от 50 до
100 лева. Предвид конкретните
обстоятелства, които се преценяват при заплащането на правната помощ - чл. 37 от ЗПрПом и с оглед осъществените от
юрисконсулта на взискателя действия, изразяващи се единствено в подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426 ГПК, размерът на
задължението и липсата на фактическа и правна сложност, възнаграждението в
случая е съизмеримо с минималния размер от 50 лв., но с оглед диспозитивното
начало в процеса, съдът следва да се произнесе съобразно направеното искане за
намаляването му до поискания размер от 100 лв.
Неоснователен и довода на съдебния изпълнител в мотивите по чл. 436, ал.
3 ГПК, че в случая се дължи отделно юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл. 21 от ЗПрП вр. чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ за подготовка на документи за завеждане на дело. Подобно разширяване на
обхвата на изричната норма на чл. 27 от НППР, регламентираща възнаграждението
за представителство в изпълнителното
производство, е недопустимо, още повече за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед гореизложеното, направеното от длъжника възражение по
отношение следващите се на взискателя разноски за юрисконсултско възнаграждение
е основателно и обжалваното постановление на съдебния изпълнител в частта на
отказа му да уважи това възражение следва да се отмени, като се постанови
намаляване на разноските за юрисконсултско възнаграждение от претендирания
размер от 150 лв. до размера от 100 лв.
По отношение на жалбата досежно определената такса по т. 26
ТТРЗЧСИ:
Съгласно т. 26, б. ,,б” от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ, за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума в размер на 10 лв.
+ 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва
да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай –
сумата 619. 85 лв. Съгласно т. 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер
на пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от
вземането. Ето защо, в настоящия случай дължимата такса по т.26 е в размер на 61. 99 лв., като начислената от
частния съдебен изпълнител такса в повече - за горницата над тази сума до 92. 39 лв., е
в нарушение на т. 27 а от ТТР към ЗЧСИ.
По изложените съображения обжалваното постановление следва да
бъде отменено и в останалата обжалвана част досежно постановения отказ за
намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата бъде определена в размер
на сумата 61. 99 лв.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в
настоящото производство е неоснователно и такива не следва да бъдат присъдени,
независимо от изхода на делото. Настоящото
производство е специално и няма състезателен характер, поради което не следва
да се прилага общото правило за разпределяне на отговорността за разноски между
страните в общия исков процес, е налице друг ред за реализиране на вземането на
длъжника по изпълнението.
Така
мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на
длъжника „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, постановление от 28.01.2020г.
на ЧСИ А.П.по изп.д. № № 20208490400006, с което е отказано изменение на
постановление за приемане на разноски по изпълнението, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, както и намаляване на пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
разноските за претендирано
от взискателя ЗК ,,Л.И.” АД и дължимо от длъжника Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД по изпълнително дело № 20208490400006 по описа на ЧСИ А.П., юрисконсултско възнаграждение, от 150 лв.
на сумата 100 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
пропорционална такса по изпълнително
дело № № 20208490400006
по описа на ЧСИ А.П., дължима на
основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размер на сумата 61. 99 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.