РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора М. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело №
20255000500272 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 1608/04.03.2025 г. (по регистъра на Окръжен
съд – Ловеч) от К. Г. Т. ЕГН ********** против решение № 37/26.02.2025 г., постановено по
г. д. № 748/2024 г. по описа на ОС – Ловеч, с което е отхвърлен иска по чл. 2б ЗОДОВ,
предявен от К. Г. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. Е.“ № 9а против О.с.-П., О.с.-Г и А.с.-В.Т.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лева,
причинени от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на исково производство, започнало по г. д. № 743/2024 г. на Районен съд - Г., както и в частта
за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответник Окръжен съд - П. счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Ответник Окръжен съд - Г. счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Ответник Апелативен съд - В.Т. счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Претендира разноски.
Прокурорът счита, че въззивната жалба е неоснователна.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявени от К. Г. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. Е.“ № 9а против О.с.-П., О.с.-Г
и А.с.-В.Т..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят сумата от 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на исково производство, започнало по г. д. № 743/2024 г. на Районен съд - Г.
Ответник Окръжен съд - П. не признава иска.
Ответник Окръжен съд - Г. не признава иска.
Ответник Апелативен съд - В.Т. не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, гражданите могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“, чл. 60а – чл. 60м от ЗСВ.
Следователно провеждането на цитираната процедура е елемент от
допустимостта на търсенето на защита по исков ред.
В случая исково производство, започнало по г. д. № 743/2024 г. на Районен съд –
Г., по което е постановено решение по г. д. № 555/2024 г. по описа на ОС – П. и в момента се
разглежда в рамките на въззивния контрол по в. г. д. № 621/2024 г. по описа на АС – В.Т., все
още е висящо, което е видно от представените писмени доказателства: препис от
определение № 41/29.01.2025 г. (л. 47 – 48) и протокол № 63/27.02.2025 г. (л. 49).
Следователно, по аргумент от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, така предявеният иск е
допустим.
Във въззивната жалба е релевиран довод за допуснато нарушение от
първоинстанционния съд, което води до недопустимост на обжалваното решение,
изразяващо се в неконституиране като контролираща страна на Прокуратурата на Република
България. Това твърдение не кореспондира на фактите по делото. По г. д. № 748/2024 г. по
описа на ОС – Ловеч е проведено едно открито съдебно заседание, на 03.02.2025 г.
Съответната прокуратура е била призована, а прокурор е взел участие в производството.
При това положение обжалваното решение е допустимо.
Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.
2
Пред ОС – П. е депозирана искова молба вх. № 10326/24.09.2024г. от К. Т. против
ОС – П., АС – В.Т. и ОС – Г.. С нея се иска осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково
производство, започнало по г. д. № 743/2024 г. на Районен съд – Г..
По това дело е направено искане за обезпечение на доказателствата,
производството по делото е продължило по г. д. № 276/2024 г. по описа на ОС - Г.. След
извършена процедура по отстраняване на съдиите от този съд, делото е изпратено на АС -
В.Т.. С определение № 471/22.07.2024г., по в. ч. г. д. № 394/2024 г. по описа на АС - В.Т. е
постановено делото да бъде разгледано от ОС - П..
Пред ОС - П. е образувано г. д. № 555/2024 г.
Горните обстоятелства не са спорни.
В исковата молба се твърди, че при подаване на искова молба вх. №
10326/24.09.2024 г., производството не е приключило. С оглед на това се поддържа, че
ответниците (ОС - П., ОС - Г. и АС - В.Т.) са нарушили принципа на разумна
продължителност на производството и от това ищецът Т. е претърпял и продължава да
търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието, изживял житейски
дискомфорт от погазване на основните му права. Иска се присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, причинени от разглеждане на делото в неразумен срок
(продължителност на производството, започнало по г. д. № 743/2024 г. на РС - Г.,
продължило по г. д. № 276/2024 г. на ОС - Г., по в. ч. г. д. № 394/2024 г. на АС - В.Т. и по г. д.
№ 555/2024 г. на ОС - П.).
Производството по г. д. № 743/2024 г. на РС - Г. е образувано по искова молба вх.
№ 3554/02.05.2024 г. от К. Г. Т. против РС - Елена и РС - Г., с която е предявен иск по чл. 2б
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 300 000.00 лева.
С определение от 13.05.2024 г., производството по делото е прекратено и е
изпратено по подсъдност на ОС - Г.. След стабилизиране на определението за прекратяване,
с писмо изх. № 1490/12.06.2024 г. на РС - Г. делото е изпратено на ОС - Г..
Пред ОС Г. е образувано г. д. № 276/2024 г. Поради отстраняване на всички съдии,
с писмо изх. № 1234/16.07.2024 г., делото е изпратено на АС - В.Т. за определяне на друг
равен по степен съд.
С определение № 471/22.07.2024 г., постановено по в. ч. г. д. № 394/2024 г. по
описа на АС - В.Т., делото е изпратено за разглеждане на ОС – П..
Пред ОС - П. е образувано гр.д. № 555/2024 г. на 25.07.2024 г. С разпореждане от
29.07.2024 г. е постановено на ответниците да бъдат изпратени преписи от исковата молба и
е указал процесуалните им възможности в съдебното производство. С определение №
1292/13.09.2024 г., е конституирана Прокуратурата като контролираща страна, обявил
проекта си за доклад на делото, произнесъл се по направените доказателствени искания и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024 г., за което е
3
разпоредил призоваване на страните.
В проведеното на 16.10.2024 г. първо открито заседание по делото с лично
участие на ищеца, след даване на ход на делото, съдът обявил за окончателен доклада на
делото, прекратил производството по отношение на РС -Г. (поради десезиране), оставил е
без уважение искането на ищеца за назначаване на съдебна медицинска и съдебна
психологическа експертиза, разпитал доведените от ищеца свидетели, след което приключил
събирането на доказателствата, дал е ход на устните състезания, а след приключване на
устните състезания, счел делото за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение на
30.10.2024 г.
С решение № 460/30.10.2024 г., постановено по г. д. № 555/2024 г., съдът е
отхвърлил иска, предявен от К. Г. Т. против РС - Елена иск по чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 300 000.00 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от
нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на АНД № 73/2021 г. по описа на
РС - Елена.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от К. Г. Т., подадена на 30.10.2024 г. по
ССЕВ чрез ОС - П. до Апелативен съд В.Т..
С разпореждане № 778/04.11.2024 г., по г. д. № 555/2024 г. на ОС - П., жалбата е
оставена без движение, като на въззивника са дадени указания за внасяне на държавна такса
в размер на 5.00 лева, а с разпореждане № 779/04.11.2024 г., съдът е разпоредил да се
изпрати на насрещната страна препис от въззивната жалба.
От Районен съд Елена е подаден писмен отговор на въззивната жалба (изх. №
1635/15.11.2024 г.), с който са направени възражения за нейната неоснователност.
Въззивната жалба и писменият отговор на въззивната жалба, ведно с г. д. №
555/2024 г. на ОС - П. и приложенията към него, са изпратени на АС - В.Т. с писмо изх. №
6995/26.11.2024 г.
Пред АС – В.Т. е образувано в. г. д. № 621/2024 г., което все още е висящо.
При направени изчисления въз основа на горните данни се налага извод:
че исковото производство, за което се твърди, че е разгледано в неразумен срок,
за периода от момента, в който делото е образувано в ОС – Г. (13.06.2024 г.) до момента на
предявяване на исковата молба (24.09.2024г.), е продължило пред тримата ответници общо 2
месеца и 11 дни;
че исковото производство, за което се твърди, че е разгледано в неразумен срок,
за периода, посочен в искова молба вх. № 10326/24.09.2024 г.: от момента, в който делото е
образувано в ОС – Г. (13.06.2024 г.) до 30.10.2024 г. (обявяване на съдебното решение по г. д.
№ 555/2024 г. на ОС - П.), производството е продължило пред тримата ответници общо 4
месеца и 15 дни.
Действията на тримата ответници в този срок, включително и след обявяването
на съдебния акт по същество до изпращането по компетентност на подадената против него
въззивна жалба, са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални
4
срокове.
Прекратяването на производството по г. д. № 743/2024 г. на РС - Г. и изпращането
му по подсъдност на ОС – Г. и отстраняването на съдиите по г. д. № 276/2024 г. на ОС - Г.
(образувано на 13.06.2024 г.) са извършени своевременно. Обща продължителност пред ОС –
Г. от 1 месец и 4 дни.
Производството по в. ч. г. д. № 394/2024 г. на АС - В.Т. в процедурата по чл. 23,
ал. 3 от ГПК е образувано на 18.07.2024 г. С определение № 471/22.07.2024 г. е постановено
спорът да бъде разгледан от ОС - П.. Обща продължителност пред АС – В.Т. от 5 дни.
С бързина и ритмичност са извършени и процесуалните действия по г. д. №
555/2024 г. на ОС – П., образувано на 25.07.2024 г. На 29.07.2024г., при извършена проверка
за редовност на исковата молба и допустимост на иска, съдът е разпоредил размяна по чл.
131 от ГПК. Два работни дни след получаване на писмения отговор от ответника (на
13.09.2024 г.), съдът е изготвил проект за доклад на делото и с определение по чл. 146 от
ГПК е насрочил разглеждане на открито съдебно заседание за след около месец (на
16.10.2024 г.). В това съдебно заседание делото е обявено за решаване, като съдът е обявил
решението си в едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК – на 30.10.2024 г. Обща
продължителност пред ОС – П. от 3 месеца и 6 дни.
Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, всяко лице при решаване на правен спор
относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на гледане на неговото дело в разумен срок.
Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява
дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези,
установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и
правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като
се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да
не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави, след
като се установи продължителността на релевантния изследван период. Разумността на
срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на производството.
След като от обективна страна безусловно беше установена продължителност на
процесното исково производство от 5 месеца и 28 дни, в рамките на периода по исковата
молба, не може и дума да става за неговото разглеждане в неразумен срок.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на
допуснати от ответниците нарушения на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, във връзка с което
да се дължи обезщетение да неимуществени вреди.
5
Следователно така предявените субективно съединени искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/26.02.2025 г., постановено по г. д. № 748/2024 г.
по описа на ОС – Ловеч, с което е отхвърлен иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т. ЕГН
**********, с адрес: гр. Е.“ № 9а против О.с.-П., О.с.-Г и А.с.-В.Т. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лева, причинени от поддържано
нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство,
започнало по г. д. № 743/2024 г. на Районен съд – Г..
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6