Р Е Ш Е Н И Е
Номер 423 23.02.2018г Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на осми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К. Р.,
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело № 3038 по описа за 2017год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.И.Х.,ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-1030-001513/20.08.2017г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“,с която на основание чл.171 т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца,
отнети са два броя рег.табели с № РА8005ВК и СРМПС № *********.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон.
Релевира доводи в жалбата, че неправилно е наложена санкцията
на чл.171,т.2а от ЗДвП ,като посочената норма третира съвсем друго нарушение
касаещо неизправност на пътното превозно средство,а процесният случай попадал в
съвсем друга хипотеза.
По подробно изложени съображения в жалбата
се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна .
Ответният административен орган – Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не взема становище
по жалбата.
Пловдивският Административен Съд – Първо
отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 17-1030-001513/20.08.2017г. на Началник
Група към ОД на МВР-Пловдив,сектор „Пътна полиция“, е подадена в срок по
чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство по издаване на обжалвания
акт е започнало със съставянето на АУАН №17-1030-005889 от 20.08.2017г. срещу С.И.Х. за това,че на 20.08.2017г. около 02:20
часа в гр.Пловдив,на бул.“Цар Борис III Обединител“ до №40 като водач на собственото си МПС -“Фолксваген
Голф“ с рег.№ РА 8005 ВК го управлява с невалидно свидетелство за
управление,чиито срок е изтекъл на 02.07.2017г.,с което виновно е нарушил чл.150а,ал1 от ЗДвП.
Видно от представената административна
преписка нарушителят е подал възражение/л.36/,в което не е оспорил фактът,че
към момента на проверката не е имал валидно свидетелство за управление на
МПС,но на 18.08.2017г. е бил подал заявление за издаване на ново СУМПС в
КАТ-гр.Пазарджик.Посочен е входящ номер на заявлението-1-7027,като срокът за
получаване бил до 12.09.2017г.
Горното обстоятелство се потвърждава и от
справка за нарушител/водач/л.9-10/.
Въз основа на
така съставения АУАН, е издаден обжалвания административен акт, с който на
основание чл. 171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и възпроизвеждане
на посочената по-горе фактическа обстановка е прието ,че Х. управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление –
нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, и е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца до 1 година, конкретно в случая 6 месеца.
Не се спори, а и това се установява от съставения
АУАН, а и в издаденото въз основа на него НП /л.7/, че лицето ,установено да
управлява процесното МПС ,е представило на контролните органи СУМПС № *********,кат.“
„ С В ТКТ АМ“,със срок на валидност 02.07.2017г., както и че въпреки това на
датата 20.08.2017г. същото е управлявало собственото си МПС.
При така установените факти се налагат и следните
правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Към датата на издаване на
административният акт със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г.
/л.42/на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите
на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е
съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно със Заповед № 317з-391 от
06.02.2017г. /л.11/на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена
от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити , съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има
изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, като съображенията в
тази насока са следните:
Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН,
административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане
на принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца за това, че е управляван от лице, без да
притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада, поради изтекъл срок на
валидност на СУМПС.
За принудителните административни мерки /ПАМ/ има
уредба в нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според
нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се
прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено
от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН.
Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
принудителната административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до 1 година.
В конкретния случай, видно от фактическото описание на
административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е
приел, че е налице управление на МПС, без водачът да притежава свидетелство за
управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 150а от ЗДвП.
Спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният
по делото въпрос е досежно квалифицирането на установеното неправомерно
поведение и съответствието му като основание по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за издаване
на заповед за ПАМ.
Относно
доводите на жалбоподателя,че наложената му санкция по чл.171,т.2а от ЗДвП не
съответства на извършеното нарушение,което води до незаконосъобразност на
оспорения административен акт,съдът намира за неоснователно.Видно е ,а и така е
посочено както и в АУАН,така и в оспорената заповед,че Х. е извършил нарушението
„управлява моторно превозно средство,без да
притежава свидетелство за управление“,с което нарушава чл.150а от ЗДвП.ПАМ е наложена именно за това нарушение-„управлява моторно превозно
средство,без да притежава свидетелство
за управление“
Противно
на изложеното в жалбата ясна е волята на административния орган, ясно е
посочена законовата норма,която е нарушена и съответно санкционната норма ,
поради което и не са споделят възраженията за противното в жалбата.
Съдът намира обаче,че изтичането на срока на валидност
на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата
правоспособност като водач на МПС. Това е така, тъй като свидетелството за
управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство - чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от
01.10.2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тоест
свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна
функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия
състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната
категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за
управление на моторни превозни средства от категориите по чл. 149 от ЗДвП, са
регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999 година за изискванията,
условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, като в текста на чл. 2, ал. 3 от същата наредба е
предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за
управление по реда на чл. 159 от ЗДвП, с което се
удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория.
Изтичане на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава
водача от придобитата му правоспособност /в посочения смисъл е съдебната
практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в
Решение № 8326/19.06.2014 година,постановено по адм. дело № 2404/2014 година на
Седмо отделение/.
Между страните е безспорен факта, че С.И.Х. притежава
СУМПС №*********, със срок на валидност до 02.07.2017 година, съответно е правоспособен
водач от категории „ С“,“ В“,“ ТКТ“ „АМ“, като по делото е представено и
заверено копие от справка за нарушител/водач,от което е видно горното
обстоятелство.
Безспорно с изтичането на срока на СУМПС, лицата не
губят правоспособността си. Първоначалното придобиване на свидетелство за
управление на МПС от съответната категория е придобитата от водача
правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС от
друга страна е уреден в Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД
свидетелството за управление на МПС е български личен документ. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД българското
свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно
средство. В чл. 51 са уредени режимът и сроковете за валидност на този
документ. Съгласно § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД
"нередовен" български личен документ е този, който е с изтекъл срок
на валидност, а в чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден
състав на административно нарушение - използване на нередовен български личен
документ и административно наказание за това - "глоба" в размер от 30
до 200 лева. Сравнителната характеристика на относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до
правен извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за
управление на МПС от съответна категория, изтичане срока на валидност на
свидетелството за управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност
по смисъла на чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП.
Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване следва от факта на предвидената
по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП
административнонаказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване
нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба
на § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД е такъв с
изтекъл срок на валидност.От изложеното следва и изводът, че придобитата от
управляващия лекия автомобил, собственост на жалбоподателя правоспособност да
управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното
свидетелство за управление на МПС не е изгубена с изтичане срока на валидността
му по чл. 51 от ЗБЛД. Обсъденото по-горе налага правния извод на
настоящия съдебен състав, че в конкретния случай в оспорената заповед
фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т.
2а, изр. 1 от ЗДвП - управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и съответно е налице
незаконосъобразност на наложената ПАМ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не е налице правопораждащият фактически състав,
липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на лек автомобил, собственост на жалбоподателя.
Следователно ПАМ наложена със оспорената заповед е издадена при липса на
материалноправните предпоставки за това.
В допълнение ЗДвП разпорежда,
че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно
изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага
произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по
реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането
на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на
всички нормативноустановени за това условия.
На следващо място, оспорваната заповед е издадена при
допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не само не
би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава
правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, тъй като го лишава
от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките на 6 месеца.
Видно от справка за нарушител/водач е,че жалбоподателят Х. е подал документи за
подновяване на СУМПС на 18.08.2017г.
От друга страна, снабдяването с ново СУМПС означава,
че същият продължава да отговаря на всички изисквания, поставени към водачите
на МПС.
С оглед на това последиците от издадената заповед са
несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в
противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Съдът счита, че така наложената принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП си поставя
цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна, поради което Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
№17-1030-001513/20.08.2017г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив,сектор „Пътна
полиция“,с която на основание чл.171 т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца,
отнети са два броя рег.табели с № РА8005ВК и СРМПС № *********, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Страните не са претендирали присъждане на съдебни
разноски в производството, поради което настоящият съдебен състав не следва да
се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна
мярка №17-1030-001513/20.08.2017г. на Началник Група към ОДМВР
Пловдив,сектор „Пътна полиция“,с която на основание чл.171 т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца,
отнети са два броя рег.табели с № РА8005ВК и СРМПС № *********
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: