гр. Хасково, 01.12.2021г.
Административен
съд - Хасково, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Павлина
Господинова
разгледа
докладваното адм.дело №992 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила
жалба от Л.Й.Г. – М., и А.И.М.,***, като е посочено, че се обжалва "мълчалив
отказ на Писмо ОС-23-522/23.09.2021г. ".
С разпореждане от з.з.08.10.2021г. съдът е
указал на жалбоподателите да посочат кой е обжалваният административен акт,
действие или бездействие на административен орган, кой е издател на акта, както
и уточнят дали е формиран изричен или мълчалив отказ; да конкретизират искането
си до съда и вида на търсената защита; да представят доказателства за правен
интерес; да представят документ за внесена държавна такса от по 10,00 лева за
всеки жалбоподател или общо 20,00 лева за двамата, както и посочат кога са
узнали за оспорения акт, а ако разполагат с доказателства относно връчване на
акта, то е указано да се представят по делото.
В срока по чл.158, ал.1 от АПК за отстраняване на
нередовностите е постъпило заявление от жалбоподателите в изпълнение указанията
на съда. Сочат, че обжалват мълчалив отказ на Кмета на Община Димитровград Иво
Димов на писмо №ОС-23-522/23.09.2021г., което представят. Изрично посочват, че
е формиран мълчалив административен акт, както и сочат, че е бездействие на
административния орган. Иска се от съда да прогласи мълчаливия административен
акт за нищожен, като изрично посочват и че мълчаливият отказ се приравнява на индивидуален
административен акт. Липсвал правен субект и предмет на тези обществени
правоотношения. Повечето деяния, за които ставало дума в инициативата на
обжалвания административен акт, били с висока степен на обществена опасност.
Излагат съображения относно защитата на правото на собственост върху дадена
вещ, като така аргументират твърденията си за наличие на правен интерес – домът
им бил държавна собственост, построен през 1988г. и като обитатели притежавали
ограничено вещно право владение, придобито 1988г. безсрочно. Сочат още наличие
на облигационен договор с държавата чрез ДКМС от 1987г., 1988г. облигационните
отношения били изпълнени и получили вещно право владение с определен месечен
наем, а с Решение №335 на Хасковски ОС от 16.11.1989г. жилището и ограниченото
вещно право придобивали сила на присъдено нещо, като Общинска администрация Димитровград
нямали нищо общо с този способ. Уточняват, че изчакали законно определен срок
от 7 дни за реакция на административния орган, както и че узнали за оспорения
акт на 30.09.2021г.
Видно от представеното Заявление
№ОС-23-522/23.09.2021г. – л.4 от делото, двамата жалбоподатели са сезирали
Кмета на Община Димитровград и Районна прокуратура Димитровград за „нарушено
субективно право на „владение“ върху недвижим имот – държавна частна
собственост, искане за отстраняването му по административен ред“. В същото
описват, че имотът е на ***и че собственикът – Държавата, следвало да бъде
уведомявана за всички посегателства срещу собствеността. Неизвестен извършител
бил влязъл във владение на имота чрез взлом, грабеж, злепоставяне, изземване на
имуществото, оказал въздействие върху имота отвън и отвътре, унищожил
30-годишен дом и се опитал да унищожи едно семейство, като се държал като
притежаващ абсолютно неограничено право на собственост, като действията били
съставомерни. Изложена е хронология относно придобиване на ограничено вещно
право, като се счита, че това положение не можело да бъде променено с никакви
съдебни или административни действия. Ограниченото вещно право се погасявало
със смъртта на последния правомерен притежател на вещното право, а в настоящия
случай имало четири лица. Подробно сочат каква е защитата на правото на
собственост – предвидена в наказателното право, „безискова защита“ по чл.16 от
ЗС и искова защита – чл.108 и 109 от ЗС. Настояват възвръщането на владението да
стане с разрешение на съдия, в присъствието на прокурор, поемни лица и опис, за
да върнат имуществото си.
Съдът, като прецени доводите в жалбата и
събраните по делото доказателства, намира жалбата за недопустима.
Настоящият съдебен състав приема, че
подадената жалба е без предмет. Същата не е насочена срещу конкретен
административен акт. Съдът е сезиран с искане за произнасяне, което не може да
се характеризира като такова по чл.128 от АПК. Дори да се приеме, че съдът
е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Димитровград да
издаде заповед за изземване на общински имот, който се владее или държи
без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала – чл.65 от Закона за общинската собственост, то в случая липсва
мълчаливо волеизявление, което да бъде предмет на контрол, тъй като административният
орган не е сезиран с конкретно искане. По изложеното в жалбата и приложените
доказателства не може еднозначно да се приеме какъв е действителният спор в
случая и дали е за право на собственост или касае административни отношения.
Излагат се твърдения относно наличие на ограничено вещно право, както и за престъпления,
а също и за завземане на държавен/общински имот от трето лице, като липсва
конкретика. При това противоречие в заявлението не може да се приеме, че
административният орган е сезиран с конкретно искане, поради което мълчанието
на административния орган не представлява мълчалив отказ да се издаде
административен акт. Освен това ако се приеме от изложението на фактите, че се
касае до административен спор за право, защитимо по реда на АПК, то следва да
се има предвид, че мълчалив отказ би се формирал само тогава, когато органът е
длъжен да издаде искания от него акт. В случая – и при евентуално наличие на
данни за изземване на общински имот по реда на чл.65 от ЗОС, то заявлението на
жалбоподателите би следвало да се определи като сигнал за издаване на заповед
по съответния ред. Издаването на заповед за изземването на общински имот е
предоставено изцяло в прерогативите на кмета на общината, като той не е
обвързан с исканията на граждани в тази посока. Поради това и непроизнасянето в
срок не е административен акт. Липсата на отговор след подаденото от
жалбоподателите Заявление №ОС-23-522/23.09.2021г. не може да се приравни на
мълчалив отказ, който да би могъл да се обжалва като незаконосъобразен
индивидуален административен акт, приравнен на такъв според законовата фикция
на чл.58, ал.1 от АПК.
Ако от изложената фактическа обстановка се
приеме наличие на спор за материално право, то следва да се има предвид, че
споровете за собственост не могат да бъдат разрешавани в административното
производство, а се решават в общо исково производство по реда на ГПК. При
изложени данни за престъпление, то Прокуратурата на РБ е компетентен орган, а
следва да се има предвид и че Заявление №ОС-23-522/23.09.2021г. е адресирано
именно и до РП Димитровград.
Поради изложеното и като приема, че липсва
предмет на жалбата, съдът счита, че същата като недопустима следва да се остави
без разглеждане, а образуваното производство по нея да се прекрати.
Мотивиран така и на основание чл.159, т.1
от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Л.Й.Г. – М.,
и А.И.М.,***, срещу Мълчалив отказ на
Кмета на Община Димитровград по Заявление/Писмо №ОС-23-522/23.09.2021г. от
двамата жалбоподатели.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№992/2021г.
по описа на Административен съд Хасково.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия: