№ 536
гр. С., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110137671 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Производството по гр. д. № 37671/2022 г. по описа на СРС е приключило с
постановяването на Решение № 16663/16.10.2023 г.
С молба, вх. № 310106/02.11.2023 г., процесуалният представител на ищеца е
направил искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
Развити са съображения, че съдът, след като е установил дължимите суми за доставени и
потребени мобилни услуги и е съобразил представените фактури, е извършил грешки в
пресмятанията, като не е начислил ДДС към присъдените вземания. Поддържа се още, че
съдът е направил грешки и при извършеното прихващане по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като е
приел, че най-обременителното задължение по фактура № **********/15.01.2019 г. е това за
тел. номер ++359*********, макар по-обременителен да е бил дългът за тел. номер
++359*********. Направено е искане постановеното решение да бъде поправено, като бъдат
присъдени пълните размери на претендираните суми за мобилни услуги, а в условията на
евентуалност – да бъде присъдена сумата от 83,94 лв. с ДДС по фактура №
**********/15.01.2019 г., която сума съдът бил приел за дължима, но не я е присъдил. Иска
се още и изменение на решението в частта за разноските, съобразно допусната поправка на
очевидна фактическа грешка.
По делото не е постъпил отговор по молбата от ответника.
Съдът приема подадена молба за допустима, като подадена в законоустановения срок
от легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е частично основателна, като
следва да се посочи, че след като според чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може и по собствена
инициатива да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки, то не е
обвързан от направеното в молбата искане и наведените в нея основания.
В случая настоящият състав приема, че е допуснал очевидни фактически грешки при
изчисляването на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, тъй като
макар да е съобразил представените по делото фактури и да е приел, че е налице доставка на
услуги, при пресмятането на съответните вземания не е начислил дължимия ДДС от 20 %.
Следователно, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
1
ответникът дължи сума за абонаментни такси и мобилни услуги в размер на 30,98 лв. с
ДДС за периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. По договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +3598999386779 ответникът дължи сума за абонаментни такси и мобилни услуги в
размер на 50,58 лв. с ДДС за периода 15.12.2018 г. – 14.02.2019 г. По договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* ответникът дължи сума за абонаментни такси и
мобилни услуги в размер на 22,77 лв. с ДДС за периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г.
Неоснователен е доводът на ищеца, че следва да му бъдат присъдени пълните
размери на претендираните абонаментни такси и мобилни услуги, като съдът е изложил
аргументи в решението си по делото. Съдът е установил действителния размер на
вземанията за мобилни услуги, като върху тях следва да се начисли единствено ДДС,
съобразно изложените по-горе мотиви.
Неоснователни са и съображенията на ищеца, че съдът е направил грешки при
извършеното прихващане по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че най-обременителното
задължение по фактура № **********/15.01.2019 г. е това за тел. номер ++359*********,
макар по-обременителен да е бил дългът за тел. номер ++359*********. На ищцовото
дружество следва да бъде обяснено, че фактурата не е основание на вземането, още повече
че в случая процесните фактури обективират няколко вземания за различни телефонни
номера. След като по делото е прието за установено, че по посочената фактура е заплатена
сумата от 107,62 лв., без да е ясно кои конкретни задължения са погасени с тази сума, съдът
е изследвал обективираните в този счетоводен документ вземания и е приложил чл. 76, ал. 1
ЗЗД. В решението си настоящият състав недвусмислено е посочил, че фактура №
********** включва вземания за мобилни услуги и лизингови вноски за периода 15.12.2018
г. – 14.01.2019 г. за три телефонни номера, като при съпоставянето им е установено, че най-
обременителни са дълговете за абонаментни такси и мобилни услуги (от сумата по
фактурата са извадени задълженията за лизингови вноски). Единствено по отношение на
номер +3598999386779 е начислено вземане само за мобилни услуги, като в настоящото
производство съдът съобразява дължимия ДДС върху него.
Макар след прихващането на изпълнението съдът да е установил, че за тел. номер
++359********* е налице вземане в размер на 69,95 лв. (съответно 83,94 лв. с ДДС), в
съответствие с принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) е присъдил исканата от
ищеца сума в размер на 18,98 лв. (съответно 22,77 лв. с ДДС) за претендирания в исковата
молба период от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г. В случая ищцовото дружество не искало
изменение на иска, поради което и съдът не е имал възможност да присъди нещо повече от
претендираното.
Следователно, следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението, като в абзац първи, редове от четвърти до четиринадесети вкл. от диспозитива се
чете: „…сумата от 154,37 лв. /сто петдесет и четири лева и 37 ст./, ведно със законна лихва
от 2.12.2020 г. до изплащане на вземането, която сума е формирана от следните суми:
сумата от 30,98 лв. с ДДС , представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и
използвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер
++359********* за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г., сумата от 50,58 лв. с ДДС,
представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер ++359*********, за периода от
15.12.2018 г. до 14.02.2019 г., сумата от 22,77 лв. с ДДС, представляваща стойността на
неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
с предпочитан номер ++359********* за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г…“
Предвид гореизложеното и съобразно направеното от ищеца искане, решението
следва да бъде изменено и в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищцовата страна сумата от 347,31 лв., съразмерно с уважените искови претенции.
В останалата си част молба по чл. 247 ГПК е неоснователна и подлежи на
2
отхвърляне.
Мотивиран от горното и на основание чл. 247, ал. 1, пр. 2 ГПК, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
16663/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 37671/2022 г. по описа на Софийски районен
-ти
съд, I ГО, 159състав, като в абзац първи, редове от четвърти до четиринадесети вкл. ДА
СЕ ЧЕТЕ: „…сумата от 154,37 лв. /сто петдесет и четири лева и 37 ст./, ведно със законна
лихва от 2.12.2020 г. до изплащане на вземането, която сума е формирана от следните суми:
сумата от 30,98 лв. с ДДС, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и
използвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер
++359********* за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г., сумата от 50,58 лв. с ДДС,
представляваща стойността на неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер ++359*********, за периода от
15.12.2018 г. до 14.02.2019 г., сумата от 22,77 лв. с ДДС, представляваща стойността на
неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
с предпочитан номер ++359********* за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г…“.
ИЗМЕНЯ Решение № 16663/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 37671/2022 г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, I ГО, 159състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА З. К. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „Л. 2“, бл. 225, вх.Б, ет. 2, ап.
24, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „М. 4“, „Бизнес парк С.“, сграда №6, сумата от 347,31 лв. /триста
четиредесет и седем лева и 31 ст./, представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 60327/2020 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 310106/02.11.2023 г., подадена от името на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. „М. 4“, „Бизнес парк С.“, сграда №6, в останалата ѝ част.
Настоящото решение е неразделна част от Решение № 16663/16.10.2023 г.,
постановено по гр. д. № 37671/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 159-ти
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с ч.гр.д.№ 60327/2020 г. по описа на СРС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3