РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100502177 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на С. А. Б., чрез
назначения при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Баева, срещу
Решение №2390/28.10.22г., постановено по гр.д.№1866/22г. по описа на Районен съд Бургас,
с което е прието за установено по отношение на въззивницата, че дължи на „Юробанк
България” АД, гр. София, сумата 904.87 лева - главница, сумата 289.26 лева -
възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019г. до 10.12.2020г., сумата 22.08 лева -
мораторна лихва за периода от 09.10.2019г. до 12.03.2020г., сумата 72.08 лева - мораторна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 02.03.2021г., сумата 60 лева - платена на ЧСИ такса за
връчване на поканата за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 181/16.03.2021
г. по ч. гр. д. № 1763/2021г. по описа на БсРС, както и сумата от 1269.26 лева съдебно-
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Въззивницата изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната
му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага
аргументи, че не е доказано ищецът да е предявил иска в срока по чл.422, вр. чл.415, ал.1
ГПК, доколкото подаване на исковата молба в регистратурата на съда, без да се представят
доказателства в заповедното производство не съставлява подаване на исковата молба в срок.
Счита за недоказан иска и намира, че изводите на съда не кореспондират с доказателствата в
контекста на първото оплакване.
Въззиваемият – ищец „Юробанк България“ – АД, чрез адв. Златанов представя в
срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него прави искане за потвърждаване на
решението, което счита за правилно и законосъобразно, а жалбата – за неоснователна и
недоказана.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
1
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществувало между ответника и „Юробанк България“ – ЕАД
правоотношение по договор за кредитна карта № МК8802 от 29.06.2016г., по който Банката
е предоставила на кредитополучателя възможност за ползване на кредитен лимит по сметка
в размер на 1000 лева, при годишен лихвен процент 18.90 %. и фиксирана минимална
погасителна вноска според кредитния лимит в размер на 15 лева. Уговорено е, че при забава
в плащанията, кредитополучателят дължи обезщетение за забава (наказателна надбавка) в
размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта годишно върху забавената сума
по главницата. В чл. 14.3 от общите условия към договора е посочено, че при настъпване на
предсрочна изискуемост съгласно чл. 20.2 договорът се счита за автоматично прекратен, а в
чл. 20.2 - че задължението става предсрочно изискуемо при непогасяване на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Съдът е установил, че чрез
Частен съдебен изпълнител, ответника С. Б. (С.) е изпратено уведомление за обявяване на
задължението по договора за предсрочно изискуемо поради неплащане на минималните
погасителни вноски за периода 09.10.2019г. - 09.11.2019г., връчено чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Чрез извършване на съдебно-икономическа
експертиза, съдът е установил, че в периода 11.07.2016г. - 21.02.2018г. С. Б. (С.) е усвоявала
суми от кредитната карта, като е извършвала разплащания в магазини, както и теглене от
банкомат. Установил е, че неизплатената главница по кредитна карта №5411963179622015,
възлиза на 904,87 лв.; неизплатената възнаградителна по кредитната карта възлиза на 289,26
лв.; неизплатената мораторна лихва за периода до 20.03.2020г. възлиза на 22,08 лв., а от
20.05.2020г. до 18.12.2020г. възлиза на 72,08 лв.; неизплатените нотариални такси са в
размер на 60 лв. Установил е, че по претендираните суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази
им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения, само по които въззивният съд
дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва да се каже:
На 15.03.21г., заявителят „Юробанк България“ – АД е подал заявление по чл.417
ГПК срещу С. А. С.. Образувано е ч.гр.д.№1763/21г. На 16.03.21г. съдът е издал Заповед
№181, постановил е незабавното й изпълнение и е издал изпълнителен лист. с която е
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора там посочените суми.
По образувано пред ЧСИ Делян Николов изп.д.№369/21г., е изпратена покана за
доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта и изпълнителния лист, които са
връчени чрез залепване на уведомление на 09.02.21г.
С Определение №966/15.02.22г., на осн. чл.415, ал.2 ГПК, вр. ал.1, т.2, съдът е
указал на заявителя, в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщението е връчено на заявителя на 28.02.22г., чрез юрисконсулт Паско
Андреев. На 25.03.22г. по ч.гр.д.№1763/21г. е постъпила молба, с приложена искова молба,
видно от която, искът е предявен.
Следователно заявителят „Юробанк България АД“ не само е предявил в срок иск по
чл.422 ГПК, но и в дадения му от съда срок е представил в заповедното производство
доказателства, че искът е предявен. Поради това не са налице твърдяните във въззивната
жалба процесуални нарушения, довели, според въззивника, до постановяване на
незаконосъобразно решение.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението, че не е доказана
настъпила предсрочна изискуемост на задължението. По делото – в заповедното
производство – е представен констативен протокол от 14.12.2020г. на ЧСИ Делян Николов, с
който на осн. чл.18, ал.5 ЗЧСИ на длъжника е извършено връчване на уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Видно от протокола, връчването е
извършено по реда на чл.47, ал.2, вр. ал.1 ГПК – чрез залепване на уведомление на адреса на
2
длъжника, установен и от БРС при извършена справка в Национална база „Население“. ЧСИ
е извършил и справка и не е установил действащи трудови договори на С.. Следователно по
предвидения в ГПК ред на длъжника е връчено съобщение за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението.
Поради изложените съображения, искът е основателен. Решението на Бургаския
районен съд, с което той е уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, представляващи 300.00 лева – внесени като
възнаграждение на особения представител на ответника, съобразно представения списък.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2390/28.10.22г., постановено по гр.д.№1866/22г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА С. А. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. Околовръстен път № 260, сумата 300 лева съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3