Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, 26.06.2015 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на втори
юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело
№ 16467/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането.
Ищеца П.Б.И., чрез
процесуален представител излага в исковата молба, че на 28.01.2014 год. около
22:55 ч. на път III-822 между с.Ж. и гр.С., водачът Д.П.Д., при
управление на лек автомобил „Сеат” с ДК № *******, поради нарушаване правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост, реализирал пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което починал синът му Д.П.И., пътувал на задната
дясна седалка. Поддържа, че смъртта на детето му причинила неизмерими болки и
страдания. Твърди, че за автомобила управляван от виновния водач Д. не е имало сключена валидна
застрахователна полица по риска „гражданска отговорност” към момента на
събитието. Твърди, че на 28.03.2014
год. предявил пред ГФ претенция за обезщетение на неимуществените вреди, за
което била образувана щета, като с писмо от 24.06.2014 год. Фондът отказал
плащане. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на
което да осъди ответника за му заплати обезщетение за причинените вследствие на
ПТП-то неимуществени вреди в размер на 200 000 лева. Претендира се заплащане на
законната лихва от датата на отказа на ответника – 24.06.2014 год. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „Г. ф.”, чрез
процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че същият е
силно завишен, а отделно от това навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират
се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на
ответната страна Д.П.Д. не взема становище по исковата претенция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при
спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От констативен протокол № 76 от 07.02.2014 год.,
изготвен от дежурен авто-контрольор към РУ Полиция-гр.Ихтиман се установява, че
на 28.01.2014 год. около 22:55 ч. на път III-822
между с.Ж. и гр.С. е настъпило пътно-транспортно произшествие при което водачът
Д.П.Д. при управление на лек автомобил „Сеат” с ДК № *******, без да притежава
валидно свидетелство за управление е причинил смъртта на Д.П.И.. Удостоверено
е, че за автомобила не е имало валидна застраховка по „гражданска отговорност”.
От приетата по делото съдебно авто-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице М., която съдът кредитира, се установява, че виновен за настъпване на
произшествието е водача Д.П.Д., който е управлявал автомобила с висока скорост
при навлизане в завой, при хлъзгава пътна настилка. Вещото лице дава
заключение, че автомобила е бил оборудван с обезопасителни колани на всички места, като
след произшествието те са били в изходно положение, т.е. не употребявани.
По
делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.,
която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която
се установява, че пряка причина за
настъпилата смърт е последвалата вследствие получените увреди на остра дихателна недостатъчност, причинена от
двустранна аспирация на кръв от претърпяната черепно-мозъчна травма. Вещото лице дава заключение, че
като се имат предвид механизма на
процесното произшествие, интензивността на удара в крайпътната канавка с
последвало въртене на автомобилното купе, местоположението на тялото на
пострадалия /задната дясна седалка/ и
получените травматични увреждания може да се счита, че тялото на детето е било стабилно по време на ПТП, т.е. възможно е
тялото да е било обезопасено с предпазен колан. Предпазния колан в случая не е
изиграл превантивната си роля, тъй като тялото на
детето е малко и не е било обезопасено в детско столче, затова тялото е можело да извършва свободни движения вътре в купето към
момента на удара.
Вещото лице дава заключение, че след извършената алкохолна проба на водача Д.П.Д. непосредствено след
злополуката е била установена концентрация на алкохол в кръвта - 1,62 промил, като ази концентрация
отговаря на „средна
степен на алкохолно опиянение“. При човек със „средна степен алкохолно опиянение”
се установяват следните отклонения от нормите: емоционална лабилност, дъх на
приет алкохол, нарушение на кординацията (залитане при движение/, неясен говор, а понякога и
несигурна походка. Установяват се още нарушения на психиката (загуба на
критичност), влошаване на паметта и забавени реакции. Лицата с установена
„средна степен на алкохолно опиянение” са емоционално нестабилни, като най
често липсва критичност към собствените им действия. Ориентацията е влошена, а
реакциите им при внезапно възникнала опасност са забавени, т.е. нарушена е
способността им да управляват автомобил. Описаните
отклонения от нормата не могат да не бъдат забелязани от околните, тъй като са
явни и демонстративни, а волево те не могат да бъдат прикрити от употребилия
алкохол.
От разпита на свидетеля Д.И., брат на ищеца, се
установява, че брат му изцяло се грижел за сина си. Дава показания, че много тежко преживявал загубата на детето, с което живеели в едно
домакинство. Не
контактува много с хората.
По делото са представени преписи от доказателства,
находящи се по образуваната при ответника щета № 210063 от 28.03.2014 год. във
връзка с искането на ищеца за изплащане на обезщетения. С писмо от 24.06.2014
год. на ищеца е отказано плащане, като същото е мотивирано с непредоставяне на
изискуеми документи..
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Не се оспорва от страните обстоятелството, а това
се подкрепя и от събраните по делото доказателства, че Д.П.Д. на 28.01.2014
год. при управление на лек автомобил „Сеат” с ДК № *******, нарушавайки
правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП при което по непредпазливост
е причинил смъртта на Д.п.И.. Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за
застраховането Г. ф. изплаща по застраховката "Гражданска
отговорност" обезщетение за неимуществените вреди, когато виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. От събраните в хода на производството доказателства се
установи, че причинителя на деянието не е имал сключена застраховка по риска
„гражданска отговорност”, валидна към момента на произшествието. Поради
изложеното следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение.
По размера на
неимуществените вреди съдът приема следното:
В резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 28.01.2014 год. синът на ищеца е
починал. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, ценени
съобразно чл. 172 от ГПК, че в резултат на това ищеца е претърпял болки и
страдания от загубата на починалия. Същият е живял с него в едно домакинство.
Разпитания свидетел обаче не установи по-големи болки и страдания от обичайните
за тези случаи. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в
чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът
следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищците
за
търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения,
общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия
и близките му, които търсят обезщетение.
Съдът приема за
основателни доводите на ответника за съпричиняване. От приетите по делото
доказателства и от заключението на вещите лица авто-експерт и медик се
установи, че починалия е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и
без да е използвано детско столче, поради което
и тялото му е било свободно движещо се в автомобилното купе и е било в
досег до всякакви предмети. Отделно от това вещото лице медик заяви, че водача Д. е управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта много над допустимото -
1,62 промила, като тази концентрация
отговаря на „средна
степен на алкохолно опиянение“. Установи се също така, че тази норма не може да не бъде забелязана от околните, тъй като действията са явни и демонстративни, а волево
те не могат да бъдат прикрити от употребилия алкохол. Малолетното
дете и по-точно родителя му е този който е следвало да съблюдава поведението на
детето и да се грижи за неговите действия. При това положение съзнателно се е поставил в риск
и с това си поведение съществено е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Настоящият състав приема 30 % съпричиняване.
Съдът след като се съобрази с изложените обстоятелства,
преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
ищеца от смъртта на синът му е необходима сума в размер на 90 000 лева. От
тази сума следва да бъде приспаднато установеното съпричиняване или исковата
претенция е основателна и доказана за сумата от по 63 000 лева и като
такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер.
Съгласно чл.288, ал.7 от
Кодекса за застраховането Г. ф. изплаща обезщетения по реда, определен с
правилника за устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице, който
не може да бъде по-дълъг от три месеца от завеждането на претенцията. В тази връзка искът
за заплащане на законната лихва е
основателен за период с начална дата 28.06.2014 година.
При този изход на спора,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 94 лева, изчислени по компенсация /ищеца има
право на разноски в размер на 63 лева, съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – 157 лева/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от
заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 2 520 лева. Ответникът
следва да бъде осъден за заплати на адв. Й.Д., на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. възнаграждение в размер на 2 420 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.На
основание чл.78, ал.8 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 640 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.
ф. с адрес: *** да заплати на
правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането на П.Б.И. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, партер, чрез адв. Д. сумата от 63 000
/шестдесет и три хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди от смъртта на
Д.П.Д.,
починал при ПТП, станало на 28.01.2014
год., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.06.2014 год. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
неимуществени вреди до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. ф. с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 2 520 /две хиляди
петстотин и двадесет/ лева, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Г. ф. да заплати на
адвокат Й.Д., адвокатско
възнаграждение в размер на 2 420
/две хиляди четиристотин и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА П.Б.И. с ЕГН ********** да заплати на Г. ф. сумата от 94 /деветдесет и четири/, разноски по делото, както и на
правно основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответната страна – Д.П.Д. с ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: