О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 24.10.2017 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. 2952
по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
С исковата
молба ищецът е посочил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба
ответникът е поискал разпит на двама свидетели за установяване на виновно
неизпълнението от ищцата на договора за изработка, без да обоснове тяхната
допустимост с оглед твърдението на ищцата, че правопораждащите факти на
спорното право са установени със СПН с решение по предявен частичен иск на
същото основание. По това искане съдът ще се произнесе след като бъде пояснено
от ответника и като съобрази писмените доказателства за успешно проведен
частичен иск.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.186 ГПК да се
изиска и приложи по делото гр.д. №2731/2015г. на РС – Пазарджик.
Приема и прилага по делото
ч.гр.д. 2154/2017г. на РС-Пазарджик.
Насрочва се открито съдебно
заседание за 30.11.2017 година, 9.30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съставя ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК е
предявен установителен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1 предл.ІІІ вр. с
чл.258 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 8883,20лв., представляващо
част от платено възнаграждение по договор за изработка в размер на 12000лв.,
получено на отпаднало основание, ведно
със законната лихва за забава от подаване на заявлението до плащането на дълга.
Ищецът твърди да е бил във
валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за строителство
от 18.8.2011г., по който е заплатил в аванс част от уговореното възнаграждение
в размер на 12000лв., а ответникът не изпълнил в срок възложеното строителство
и не му предал изработеното, а го предал на трето лице. Затова ищецът предявил
частичен осъдителен иск срещу него за връщане на част от платеното
възнаграждение в размер на 1000лв., който бил уважен от съда по съображения, че
основанието на плащането е отпаднало. В това производство съдът разгледал и
възражението за прихващане на ответника с насрещно негово вземане за неустойка,
произтичащо от същия договор, и го отхвърлил. Ответникът възстановил доброволно
2116,80лв. За остатъка от възнаграждението в размер на 8883,20лв. ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
2154/2017г. на РС-Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК се иска установяване на задължението в размера по заповедта за изпълнение.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът оспорва иска по
основание. Твърди виновно неизпълнение на договора от страна на ищеца, който не
заплатил в срок останалата част от уговореното възнаграждение, което довело до
невъзможност на ответника да изработи възложеното. Освен това ищецът се отказал
от договора. Това дало право на ответника да продаде изработеното на трето
лице. Претендира насрещно вземане за неустойка, уговорена в същия договор, в
размер на 30% от цената на договора. Евентуално твърди полученото по договора
да е капаро, което има право да задържи. Прави евентуално възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
За уважаването на иска ищецът следва
да установи предаването на претендираната сума на ответника на валидно правно
основание, както и обстоятелствата, които са довели до отпадането на същото. По
възражението за изтекла погасителна давност – да установи нейното прекъсване и
/или спиране.
При установяване на горното,
ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на своето насрещното
активно вземане за компенсаторна неустойка, т.е. наличието на неустоечна
клауза, обезщетяваща вредите от прекратяването на договора или неустоечна клауза,
обезщетяваща вредите от неизпълнение на договора, неводещо до неговото
прекратяване, евентуално, че платеното в аванс възнаграждение има качеството на
задатък. При това ищецът следва да установи факта на своето точно изпълнение.
С оглед твърденията на страните и
на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира за безспорен и неподлежащ на
доказване фактът на сключването на договора за изработка и фактът на частично
плащане на възнаграждение в размер на 12000лв.
От предмета на доказване са
изключени и общите правопораждащи факти на спорното право, за които е формирана
СПН от решението по частичния иск, както и разгледаните с това решения
възражения за прихващане, право на задържане или подобрения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: