Решение по дело №299/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 98
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия: Веселин Иванов Николов
Дело: 20233230200299
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Добрич, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20233230200299 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***
представлявано от Д. Т. срещу наказателно постановление № 08-2300008/08
от 17.02.2023 година на И.Д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда „
гр. Добрич .
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 128 т.2 от КТ и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 415в
ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 100/сто/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване на
накърнявани на правото на защита, съставляващи самостоятелно основание за
отмяна изцяло на атакуваното НП.Счита, че допуснатите съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, не могат да бъдат
преодолени в хода на съдебното производство чрез последващи изявления,
което налага за съда да отмени изцяло наказателното постановление. Редовно
призован за съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адвокат
Д. К. от АК Велико Търново.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г. Н. оспорва
депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 09.11.2022 г. около 10:00 часа е била извършена проверка от
свидетелите С. И. Г. и Т. Н. А. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда"
със седалище Добрич на павилион-будка, находящ се в гр.Добрич, ул.
„Независимост" пред Обреден дом, стопанисвана от жалбоподателя - „***
БГ“ ЕООД. С призовка от 02.12.2022 г. са били изискани и на 06.12.2022 г. са
били представени по електронна поща в Дирекция „Инспекция по труда"
Добрич вътрешни правила за работната заплата и разчетно-платежна
ведомост за месец октомври 2022 г., от която е било видно, че на
свидетелката Р. А. Г. е била начислена сума за получаване в размер на 294,54
лв., но срещу получил сумата нямало положен подпис. С оглед на
гореизложеното е било установено, че жалбоподателя - „*** БГ“ ЕООД в
качеството си на работодател не е изплатило в срок до 30.11.2022 г.
уговореното трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г. на
свидетелката Р. А. Г. ЕГН:**********, като нарушението е отстранено в хода
на проверката. Нарушението е извършено на 01.12.2022 г., установено е на
06.12.2022 г.На база така описаната фактическа обстановка бил съставен
АУАН № 08-2300008 от 16.01.2023 год. и в последствие било издадено НП
№ 08-2300008/08 от 17.02.2023 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- С. И. Г. и св. Т. Н. А. , Е. К. И. и , както и от приобщените
по делото писмени доказателства .
В административнонаказателното производств са допуснати съществени
процесуални и материални нарушения и в АУАН и в атакуваното НП.
Наведените в жалбата основания за отмяна на атакуваното НП
кореспондират с установената в настоящото производство фактическа
обстановка както следва:
Настоящия състав счита , че настоящия случай неправилно както АНО,
така и актосъставителят определят деянието като нарушение на чл.128 ал.2 от
КТ, защото нарушението на тази правна норма не може да бъде основание за
търсене на административно-наказателна отговорност. Тъй като от
фактическа страна нарушението е обосновано с това, че работодателят не е
изплатил в срок трудово възнаграждение, то считам, че в конкретния случай
изобщо липсва обект на административно нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН. Това е така, тъй като задължението по чл.128, т. 2 от КТ не
представлява такова от публичен характер, т. е. не е административно
задължение, поради което и неговото неизпълнение не съставлява
административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН. Съгласно легалната
2
дефиниция по чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Трудовият договор е двустранен - за всяка от страните възникват
насрещни права и задължения. Чрез нормите на чл.124-135 от КТ са
регламентирани общите и основни задължения на страните по
индивидуалното трудово правоотношение, а са доразвити и конкретизирани в
следващите текстове на КТ по всеки отделен въпрос, касаещи трудовото
правоотношение. Като основно задължение на работодателя е предвидено
заплащане на трудово възнаграждение на работника или служителя за
извършената работа. Според доктрината тази норма има предимно въвеждащо
и тълкувателно значение. С нормата на чл.128 т.2 от КТ е създадено общо
задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение
в установените срокове като насрещна престация за предоставената и
използвана от него работна сила, а по-пълната му правна уредба се съдържа в
чл.242-272 от КТ. В разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ е предвидено
гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна
заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя. Именно това задължение е от публичен ред и
установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране
на трудовите правоотношения. Поради тази специфика на характера му само
това задължение представлява обект на административно нарушение по
смисъла на легалната дефиниция, а не и визираното в чл.128 ал2 от КТ.
Последното не касае конкретно правило от реда, установен в държавното
управление за осъществяване на обществените функции по правното
регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да бъде
нарушено с определено действие или бездействие, а както вече посочих по-
горе регламентира общо задължение на работодателя.
Отправено е от жалбоподателя искане на основание чл.63 от ЗАНН, да
му бъдат присъдени сторените разноски в размер на 400/четиристотин/ лв.,
адвокатски хонорар доказващ се с договор за правна защита и съдействие
.Настоящия състав счита ,че отправеното искане е основателно и следва да
бъде уважено.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯМ НП № 08-2300008/08 от 17.02.2023 год. на И.Д.
Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***“
ЕООД с ЕИК *** представлявано от Д. Т. за нарушение на чл. 128 т.2 от КТ
и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 415в ал.1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич ДА ЗАПЛАТИ
на „***“ ЕООД с ЕИК *** представлявано от Д. Т. с адрес гр. Добрич ул.
Генерал Столетов №54 , сума в размер на 400/четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на адвокат Д. К. от АК Велико
Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4