Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Я. Е. С. от гр. Русе против Заповед № РД-01-2693 от 11.08.2023 г. на зам. кмета на Община Русе за премахване на незаконен строеж категория VІ (шеста): "Покриване на тераса“, намиращ се на източната фасада на жилищна сграда с идентификатор 63427.2.1329.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, ет. 2, бл. „Войводата“ , с административен адрес: [улица], гр. Русе, извършен от Г. Т. Г. и Й. Д. Й., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неправилно приложение на материалния закон. Според нея процесният обект представлява олекотен покрив от дървена конструкция, покрит с ламарина, отстрани оградена с найлонови тенти, който е изграден върху тераса, която се ползва като оранжерия за целогодишно отглеждане на цветя и разсади. Същото няма характер на строеж и не би могло да бъде предмет на премахване.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява и от назначен процесуален представител по ЗПП, определен от АК – Русе – адв. Б. А., която поддържа жалбата и прави искане за допускане на гласни доказателства.

Ответникът в производството – зам.-кмет на Община Русе, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното:

Оспорва се индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 214, т. 3 вр. чл. 225а ЗУТ и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С административната преписка е представено писмо изх. № 94П-5020-1#9 от 16.08.2023 г., от което е видно, че оспорената заповед е изпратена на жалбоподателката и е получена от нея на 07.09.2023 г. Съгласно чл.215, ал.4 ЗУТ, оспорването следва да бъде направено в 14-дневен срок от съобщаването на акта. По тази причина съдът приема, че жалбата срещу административния акт е подадена в законовия 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от заинтересовано лице, за което е налице правен интерес от оспорването като адресат на оспорения административен акт, която засяга неблагоприятно правната му сфера. Съгласно чл.225а, ал.3 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. По така делегираната в закона компетентност, с решение № 869 по протокол № 33 от 23.01.2014 г., Общински съвет – Русе е приел Наредба № 25 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от компетентните органи на Община Русе. Разпоредбата на § 3, ал.1 от Наредба № 25 на Общински съвет – Русе изрично указва, че „адресат/адресати на заповедта” са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Ал.2 на същата разпоредба указва, че в случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване. В случая С. е посочена като възложител в Констативен акт №НС-07, с който е започнало производството по установяване на незаконен строеж, но в оспорената заповед тя е само в качеството си на собственик на имота, за който се създава задължение да осигури достъп за изпълнение на заповедта. Независимо, че в Заповед № РД-01-2693 от 11.08.2023 г. тя няма качество на нито едно от лицата, посочени в чл.225а, ал.5 от ЗУТ, предвид разпоредбата на §3 от Наредба № 25 на Общински съвет – Русе за нея възникват задължения от акта и това обуславя правния й интерес от оспорването му.

Предвид горното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Със Заповед РД-01-2847/30.08.2023 г. на зам.-Кмета по УТ на Община Русе е наредено премахването на премахване на незаконен строеж категория VІ (шеста): "Покриване на тераса“, намиращ се на източната фасада на жилищна сграда с идентификатор 63427.2.1329.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, ет. 2, бл. „Войводата“, с административен адрес: [улица], гр. Русе. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен в условията на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:

На 10.10.2022 г. била входирана жалба до Община Русе, отдел „Устройство на територията“ от П. П. С., в която се сочело, че е изпълнено незаконно строителство върху негова собственост от съседи на адрес гр. Русе, [улица], като било усвоено без негово знание и разрешение част от неговия покрив от офис 18 (на обект 8), където била направена кухня на гърба на южната фасада, зауствайки канализация във водосточната тръба, поради което се причинявали щети в неговия офис.

Във връзка с получената жалба, от служители на отдел „Строителен контрол“ към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при Община Русе, била извършена проверка на място на 13.10.2022 г. на адрес гр. Русе, [улица], бл. „Войводата“, отразена в протокол на л. 47 от делото с приложени снимкови материали. Установено е, че на източната фасада на жилищната сграда с идентификатор 63427.2.13329.1 по КККР на гр. Русе, намираща се на гореописания адрес, над партерно помещение има тераса, покрита с дървена конструкция. Същата е с бетонов парапет и частично оградена с дървени решетъчни пана. В западната част на гореспоменатия обект има мивка със сифон, на която е монтиран смесител. Извършен е оглед и в самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 63427.2.1329.1.17 и 63427.2.1329.1.18 по КККР на гр. Русе, където е установено, че по тавани и стени в описаните помещения има петна от влага и мухъл и на места деформирана мазилка. Към момента на проверката в обектите не се извършвали строително-монтажни работи. По делото няма данни жалбоподателката по настоящото дело Я. С. дали е присъствала или не. Същата била уведомена за извършената проверка с писмо рег. инд. № 94П-5020-1#1/26.10.2022 г., като по повод констатациите на проверяващите, на жалбоподателката бил даден 7-дневен срок да представи копие от документ за собственост и всички налични строителни книжа, свързани с изпълненото покриване на тераса и мивка с ВиК връзка, като при липса на такива следва да представи декларация/и относно това, от кого и кога (месец, година) са извършени визираните дейности по терасата, за да придобие настоящия си вид. В изпълнение на указанията, С. депозира на 03.11.2022 г. пред община Русе обяснение вх. №94П-5020-1#2 (л.42 от адм. преписка), че терасата изградена в източната част на жилището не е преустроявана за кухня, същата е открита и служи единствено за почивка и отдих през летните месеци. Цялата структура на терасата била изградена при строежа на сградата през 2006 г., а изведените канализационни и водопроводни тръби за мивка на терасата били част от цялата ВиК инсталация на жилището изградена при строежа на сградата. Същите не били включени във водосточната тръба, което се установило и от назначената комисия. Допълва, че относно влагата на долните помещения в сградата, както и на пода по нейния дом, комисията констатирала, че не произлизат от проблеми по терасата, а са от компроментирани тръби на топлата вода, монтирани под замаската на пода във всекидневната й при строежа през 2006г, като същите били изолирани и теча бил преустановен. Към писмото жалбоподателката приложила НА за покупко-продажба на НИ от 05.10.2006 г. и скица на разпределение на жилищна сграда „Войводата“ ет. 2, издаден от фирма „Глобус“ ООД, Независим строителен надзор в проектирането. Тъй като с писмото-обяснение от 03.11.2022 г. подадено от жалбоподателката до Община Русе, същата не е представила изисканите документи и информация по случая в пълен обем, на същата е изпратено повторно писмо с изх. № 94П-5020-1#3 от 23.11.2022 г. (л.37). В отговор на повторното изпратеното писмо С. депозира пред Община Русе заявление № 94П-5020-1#4/05.12.2022 г. (л.34), с което представя два броя декларации, едната от нейно име и една от името на мъжа, с когото живее на семейни начала – Г. Т. Г.. В своята декларация (л.33) С. декларира, че ВиК инсталацията, изнесена на терасата е изградена изцяло и само от фирмата-строител „Славянско изкуство-СИ“ ОО – Русе, през периода 2006-2007 г., когато е строена и жилищната сграда. Относно навеса на терасата същата декларира, че не може да каже подробности, тъй като когато се нанесла в жилището през 2008 г. навесът бил вече направен от мъжа, с когото живеела на семейни начала и който имал пряко участие в изграждането му, поради което представя и декларация от негово име. В представената декларация Г. Т. Г. декларира, че веднага след построяването на сградата, в която е жилището на С., през втората половина на м. октомври 2007 г. без да знае, че нарушава закона, като взел единствено съгласието на собственика на съседния имот, наел и платил на работници да направят навеса над терасата.

Относно информацията депозирана в декларацията на Г., че изпълнените промени по терасата са извършени от наети лица, а не са посочени данни, които да удостоверяват кой е реализирал визираната тераса в настоящия й вид, от Община Русе е изпратено до Я. С. писмо изх. № 94П-5020-1#5/27.01.2023 г. (л.27), в което отново в качеството й на собственик на имота и било указано, че следва да представи в 7-дневен срок декларация/и от нея, или свидетел/и за това, от кого са извършени СМР по терасата, за да придобие настоящия си вид. С декларация рег. № 94П-5010-1#6 от 09.02.2023 г., в отговор на писмото на Община Русе, С. декларира отново, че ВиК инсталацията, изнесена на терасата е изградена изцяло и само от фирмата-строител „Славянско изкуство-СИ“ ОО – Русе, през периода 2006-2007 г., когато е строена и жилищната сграда и поради факта, че същата се оказала извън плана за строеж, тя е прекъснала и изолирала водоподаването на топла и студена вода, така че мивката вече не съществувала. Относно навеса на терасата, отново прилага декларация от Г. Т. Г.. В приложената декларация на Г. Г. с рег. № 94П-50202-1#7/09.02.2023 г. (л.23) същият дава допълнително пояснение, че двамата работници, които наел за строителните дейности са: Х. Я. Х., вече покойник и Й. Д. Й., за който предоставя в декларацията адрес. Представено е и споразумение между наследници на А. П. К. и управители и представляващи „Славянско изкуство – СИ“ ООД за следното: Собствениците на ПИ 1324 са съгласни да се разположи допълващо застрояване в УПИ VІ 1329 допиращо се с техния калкан с височина Н 2,80 и Н 5,00 (л.22)

На 21.03.2023 г. от работна група при ответника бил съставен констативен

акт № НС-07, който е съобщен на жалбоподателката по реда на §4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, видно от известие за доставяне на л. 14 от преписката и в който било отразено констатираното при проверката, за което са изготвени протоколи от огледите с приложени снимкови материали.

При проверката било установено, че самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 63427.2.1329.1.3 и 63427.2.1329.1.19 по КККР на гр. Русе е собственост на Я. Е. С. - съгласно Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, №071, том III, per. №3847, дело №366 от 2006 г. на нотариус вписан в регистъра на Нотариалната камара под №218, с район на действие Районен съд - Русе, вписан в Служба по вписванията с вх. №13492 от 05.10.2006 г., акт №62, том 39, дело 9545 от 2006 г.

Строежът представлявал покриване на тераса към апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатори 63427.2.1329.1.3 и 63427.2.1329.1.19 по КККР на гр. Русе, на източната фасада към жилищна сграда с идентификатор 63427.2.1329.1 по КККР на гр. Русе, с дървена конструкция и ламарина. Същата била с парапет, изграден от газобетонови блокчета и частично оградена с дървени решетъчни пана. В западната част на гореспоменатия обект имало мивка със сифон, на която бил монтиран смесител. Покритието на терасата било с приблизителни размери 4,9 м дължина и 2,7 м широчина. Към момента на проверката, обектът бил захранен с ел. енергия и вода. В процес на изясняване на факти и обстоятелства по преписката е установено, че мивката със сифон и смесител е демонтирана.

Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ.

Строежът бил извършен от Г. Т. Г., Й. Д. Й. и Х. Я. Х. (починал), съгласно декларации, дадени с писма вх. №94П- 5020-1#6 от 09.02.2023 г. и №94П-5020-1#7 от 09.02.2023 г. Нотариалната камара под №218, с район на действие Районен съд - Русе, вписан в Служба по вписванията с вх. №13492 от 05.10.2006 г., акт №62, том 39, дело 9545 от 2006г.

Строители/извършители са Г. Т. Г., Й. Д. Й. и Х. Я. Х. (починал), съгласно декларации, дадени с писма вх. №94П-5020-1#6 от 09.02.2023 г. и №94П-5020-1#7 от 09.02.2023 г.

В съставения констативен протокол се сочи, че липсва одобрен инвестиционен проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта не се изискват, няма разрешение за строеж, липсва протокол за определяне на строителна линия и ниво и няма заповедна книга на строежа. Сочи се, че строежът е VІ категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, както и че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал.1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо издаване на разрешение за строеж. Посочено е, че за строежа не е приложим §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че същият е изграден през месец октомври 2007 г., видно от декларация от Г. Т. Г., дадена със заявление вх. № 94П-5020-1#4/05.12.2022 г. и декларация № 94П-50202-1#7/09.02.2023г. Строежът бил изпълнен без изискващите се строителни книжа (разрешение за строеж), което противоречи на План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № РД01/1189 от 13.03.2006 г. и виза за проектиране, издадена от Гл. архитект на Община Русе и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ. Прието е, че са са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

На 03.04.2023 г. на С. било изпратено писмо изх. № 94П-5020-1#8 (л.16) на зам.-кмета на Община Русе, с приложен КА № НС-07 от 21.03.2023 г., в което било посочено, че е стартирало производство по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за принудително премахване и е посочена възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок. Писмото било получено от Я. Е. С. на 04.04.2023 г., чрез Г. Г. /видно от известия за доставяне/ на л.14 от делото.

На 11.04.2023 г. жалбоподателката С. подала възражение вх. № 94Я-236-1 (л. 11 от преписката), във връзка с издадения КА, в което пояснява, че единия от участниците в строежа, а именно Х. Я. Х. е починал през м. декември 2021 г, а не както е посочено в акта Х. Я. Й., който е починал през м. октомври 2007 г. Уточнява още, че навеса на терасата е с действителни размери: дължина 4,8 м. и ширина -2,6 м., с итонгов парапет, а не с бетонен, както е посочено в акта.

На 07.08.2023 г. отново била извършена проверка на място в имота от служители при ответника, при която било констатирано, че на терасата на източната фасада на жилищната сграда на адреса мивката със сифон и смесител са демонтирани. Приложен е снимков материал.

На 11.08.2023 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2693 на зам.-кмета на Община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № НС-07 от 21.03.2023 г., както и на всички съдържащи се в административната преписка писмени доказателства.

Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване.

В заповедта се съдържат мотиви по направеното от жалбоподателя възражение, като административният орган (АО) посочва, че потвърждава даденото с констативния акт становище, че извършеното строителство в имота не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, като изграденият обект е строеж, съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, който е изпълнен без изискващите се строителни книжа и не е допустим по правилата и нормите, съгласно изискванията на ЗУТ. Посочил е, че в хода на административното производство, от служители на отдел СК са извършени две проверки на място, за които са изготвени протоколи от огледите с приложени снимкови материали. Първата е извършена на 13.10.2022 г. На място е установено, че на източната фасада на жилищната сграда с идентификатор 63427.2.13329.1 по КККР на гр. Русе, намираща се на гореописания адрес, над партерно помещение има тераса, покрита с дървена конструкция. Същата е с бетонов парапет и частично оградена с дървени решетъчни пана. В западната част на гореспоменатия обекти има мивка със сифон, на която е монтиран смесител. Извършен е оглед и в самостоятелни обекти в сградата с идентификитори 63427.2.1329.1.17 и 63427.2.1329.1.18 по КККР на гр. Русе, където е установено, че по тавани и стени в описаните помещения има петна от влага и мухъл и на места деформирана мазилка. Втората проверка е извършена на 07.08.2023 г. отново била извършена проверка на място в имота от служители при ответника, при която било констатирано, че на терасата на източната фасада на жилищната сграда на адреса мивката със сифон и смесител са демонтирани. Приложен е снимков материал. Предвид констатирания период на изграждане м. октомври 2007 г. на същия, за извършването му е било необходимо издаване на разрешение за строеж. В заповедта се съдържат и мотиви по направеното от жалбоподателя възражение, като административният орган (АО) посочва, че тъй като предмет на на заповедта не е материалът, от който е направен парапетът на терасата, нито нейните размери, които са описани като приблизителни приема възражението за неоснователно и като такова не го е уважил.

С писмо изх. № 94П-50202-1#9 от 16.08.2023 г. Заповед № РД-01-2693 от 11.08.2023 г. на кмета на Община Русе е изпратена на жалбоподателката Я. Е. С., Г. Т. Г. и Й. Д. Й. (л.5 от преписката).

Заповедта е получена от Я. Е. С. на 07.09.2023 г.

Жалба до АдмС – Русе срещу заповедта е подадена по пощата на 20.09.2024 г. от Я. Е. С. (л. 4 от делото). Подадено е и допълнително заявление с вх. № 1567/18.03.2024г., в което С. заявява, че е собственик на имота и с това обосновава правния си интерес да оспорва издадената заповед.

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по-конкретно начина и времето/периода на извършване на строежа, по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. Т. Г. и М. С. К..

От показанията им се установява, че физически строежа е изпълнен основно от Г. Т. Г. и Й. Д. Й., които са посочени в заповедта като извършители на незаконния строеж. От показанията свидетеля Г. Г. става ясно, че когато е осъществен строежа на парапетите оставили железния парапет, който е ограждал терасата, като около него навсякъде поставили итонг и така парапетите станали плътни, като освен това сложили и ветроупорни завеси, за да спират навявания и течение.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл. 142, ал. 1 АПК).

При така установените факти по делото от правна страна съдът намира, следното:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В оспорената заповед е посочено, че се касае до строеж шеста категория по см. на чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ, съответно издаването на заповед за премахването му е от компетентността на кмета на община Русе. Правомощията си по посочената разпоредба той е предоставил на заместник кмета Устройство на територията при общината със Заповед № РД-01-2717/25.08.2022 г., т.5 от нея (л.3 от преписката). Предвид това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт.

Заповедта е след изпълнение на предвидената в специалния закон процедура - административното производство е образувано със съставянето на Констативен акт № НС-07/21.03.2023 г., в който е констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено извършеното такова и е съобщен по предвидения в чл.225а, ал.2 ЗУТ ред – чрез връчване на съобщение на заинтересуваните лица.

Pаповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити. От фактическа страна заповедта е мотивирана с липсата на строителни книжа, определяща строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, а от правна страна актът е основан на разпоредбата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, от която ответникът черпи правомощията си. Независимо от това е налице порок, изразяващ се липсата на достатъчно подробно описание на незаконния строеж – семпло е посочено, че строежът съставлява „покриване на тераса“ и включва покриване с дървена конструкция и ламарина, парапет от газобетонови блокчета, частично ограждане с дървени решетъчни пана и поставяне на мивка със сифон, на която е монтиран смесител; не са посочени нито размери на покритието, начин на прикрепването му към стените и евентуално въздействие върху съществуващата конструкция, нито височина на парапета, нито начин на закрепване на дървените пана. Към момента на издаване на акта, при безспорни данни за премахване на мивката /протокол от 07.08.2023г., стр.10 от адм. преписка/, същата е описана като част от незаконния строеж. При така направеното оскъдно описание на строежа органът е достигнал до немотивиран извод за наличие на незаконно строителство, респективно - до постановяване на акт в нарушение на материалния закон.

Нормативно установената предпоставка за постановяване на заповед за премахване по чл. 225а, ал. 2 вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наличие на извършен строеж без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая не е посочено твърденият строеж без одобрени инвестиционни проекти и РС ли е или само без РС.

Съгласно легалната дефиниция на §5, т.38, Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно, за да е налице строеж, следва да бъде установено наличието на една от следните хипотези:

1. надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки или
2. укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности или
3. огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения или
4. основни ремонти, реконструкции и преустройства на горепосочените със и без промяна на предназначението.

Безспорно, поставянето на покрив на тераса от дървен материал и ламарина и уплътняването на съществуващ парапет не съставляват изграждане на нова сграда, постройки, пристройки или надстройки на съществуваща, защото наличната по проект тераса продължава да съществува като такава. Не са налице и посочените по горе по точки 2 и 3 строежи.

Не е налице и основен ремонт, реконструкция или преустройство на съществуващата тераса, тъй като:

- основен ремонт е „частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.“ /§5, т.42/, т.е. във всеки случай за наличието му се изисква поставяне на нов елемент или материал на мястото на съществуващ такъв, а предходно покритие на терасата не е имало;

- реконструкция е „възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.“/§5, т.44/, а в случая не се възстановяват елементи или основни части, а поставянето на дървена конструкция и ламарина над терасата няма отношение към увеличаване на нейната /или на сградата/ носимоспособност, устойчивост и трайност.

- преустройство е ново устройване на конкретен стоеж, свързано с начина на ползването му, а в случая не е налице нито промяна на предназначението на терасата от жилищно в някое от другите посочени в чл.37, ал.2 от ЗУТ, нито промяна на терасата в някаква друга част от жилището.

Следователно, при така даденото в оспорената заповед описание на подлежащия на премахване строеж съдът не може да го подведе под нито една от визираните в §5, т.38 от ДР на ЗУТ хипотези.

Поради липсата на достатъчно конкретно описание съдът не може да извърши преценка дали в случая не се касае до някоя от хипотезите на чл.151 от ЗУТ /въпреки декларативното посочване в заповедта, че извършеното строителство не попада там/, като например чл.151, ал.1, т.11 и 12 или до някой от обектите, посочени в раздел IX от глава трета на ЗУТ.

Следва да се посочи, че липсата на надлежно описание води и до съществени затруднения в изпълнението на акта. Безспорно е, че терасата е имала железен парапет, при разпореденото цялостно премахване на парапета ще бъде отстранена и тази част, която не е незаконно, според органа, изградена.

С оглед гореизложеното, описаният в заповедта незаконен строеж е разпореден за премахване, без фактическа конкретизация на обема, параметрите, характеристиките, предназначението му и т.н. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, което има за последица неправилно приложение на материалния закон. Налице са отменителните основания по чл.146, т.2 и т.4 от АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-2693 от 11.08.2023 г. на зам. кмета по УТ на Община Русе.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.