Р Е Ш Е Н И Е
09.01.2019 г.
Номер 7 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на единадесети декември 2 0 1 8 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 471 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията, във вр. с чл. 193 ал. 3 от ЗУТ и чл. 145 и сл. от АПК.
В.Т.Т. *** е подал жалба срещу Отказ, обективиран в писмо изх. № УТ-81/16.07.2018 г. на Кмета на Община Кюстендил, да учреди право на прекарване на Ел. и ВиК съоръжения през чужди недвижими имоти. Изложени са доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се сочи, че е налице бездействие от страна на кмета на общината да издаде заповед за прокарване на съоръженията през имотите, за които вече има учредено право на преминаване.
Прави се искане за отмяна на обжалваният отказ и преписката да се върне на административния орган за издаване на заповед по смисъла на чл. 193 ал. 3 от ЗУТ.
Ответната страна - Кметът на Община Кюстендил, не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи и ще отмени оспореният отказ на Кмета на Община Кюстендил. Съображенията за това са следните:
ПИ 047016, местност „В.“, землище на с. Драговищица, община Кюстендил е собственост на В.Т.Т..
В този имот за жалбоподателя има издадено разрешение за строеж на „Едноетажна стопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар“. Същият с молба вх. № УТ – 81/28.05.2018 г. до Кмета на Община Кюстендил е поискал на основание чл. 193 от ЗУТ да му се разреши да прокара Ел. и ВиК съоръжения, за да захрани с ток и вода изградената от него стопанска постройка, през мястото определено с влязла в сила предходна заповед на кмета на общината
Във връзка с тази молба, Кметът на Община Кюстендил издал оспорения отказ, обективиран в писмо изх. № УТ-81/29.06.2018 г., в което е дал указания на молителя да се легитимира като възложител за изработването на пректите за ПУП-ПП, след което процедурата по подадените заявления ще продължи.
По делото са представени и приети като доказателства по делото, приложените в преписката по жалбата вх. № 4903/14.11.2018 г., както и тези, съдържащи се в адм. дело № 1533/2018 г. по описа на КнРС, писмени такива, съгласно текста.
Издаденият административен акт е съобщен на жалбоподателя на 11.07.2018 г. на ръка, а жалбата е подадена на 16.07.2018 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения отказ за неправилен, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, ще го отмени и ще върне преписката на административния орган за продължаване на процедурата.
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на Община Кюстендил.
По делото е приложен и Протокол от 25.05.2015 г., съставен от назначена за това със заповед на кмета на кметство с. Драговищица № 183/12.06.2014 г. комисия, която е извършила въвод във владение на В.Т.Т., собственик на ПИ 23282.47.16 по КВС на землище с. Драговищица за право на преминаване през ПИ 23282.47.11 И пи 23282.47.12, съгласно скица – предложение /лист 39/.
За разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл. 193 от ЗУТ. Според ал. 1 на нормата правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Ал. 3 на същата разпоредба гласи, че когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Според ал. 4 на нормата правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.
Цитираните разпоредби уреждат режима на учредяване на сервитут – правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имоти, чиято собственост принадлежи на субекти, различни от заинтересованото лице. Сравнителният анализ и тълкуването на правилото по ал. 1 вр. с ал. 3 на чл. 193 от ЗУТ, от една страна и на ал. 4 на чл. 193 от ЗУТ, от друга страна, водят до извод, че законодателят е разписал различен начин за учредяване на ограниченото вещно право в зависимост от вида на собствеността на служещия имот – дали той е държавен, общински или се касае за имоти, притежание на различни от посочените правни субекти. Нормата на чл. 193 ал. 1 от ЗУТ предвижда възможността правото на прокарване на отклоненията през чужд недвижим имот да се учредява с формална правна сделка между частни правни субекти, различни от държавата и общината, като страни по договора са собствениците на „господстващия“ и „служещия“ имот. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните.
В случая не е налице сключен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ, за правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, следователно съгласно чл. 193 ал. 3 от ЗУТ се предписва учредяване на сервитутно право по административен ред – с издаване на заповед от кмета на общината.
Съгласно чл. 193 ал. 8 от ЗУТ цената на учреденото право по ал. 3 се определя по реда на чл. 210 от закона и се заплаща преди издаване на заповедта по ал. 3. Следователно, издаването на заповед за учредяването на сервитута изисква преди това да се определи оценка на правото на прокарване на отклоненията от нарочен за това орган и по съответен ред. – комисия по реда на чл. 210 от ЗУТ. Производството по чл. 210 от ЗУТ има преюдициален характер,а определената в резултат на него оценка е задължителен елемент на фактическия състав, от който произтича правомощиета на кмета на общината за издаване на заповед по чл. 193 ал. 3 от ЗУТ. Спазването на процедурата по чл. 210 от ЗУТ е задължително и изисква кметът на общината да сезира назначената от него комисия в състав, която да изготви оценка за правото на прокарване на отклонението – арг. от чл. 210 ал. 2 изр. първо от ЗУТ, във вр. с чл. 193 ал. 8 от ЗУТ. В случая административният орган не е сторил това, като е налице бездействие при упражняване на вменените от закона правомощия по служебно иницииране на производството по чл. 210 от ЗУТ за определяне оценка на правото на прокарване на отклонението. Това се явява съществено нарушение на административно – производствените правила, тъй като се препятства осъществяването на задължителния елемент от фактическия състав за издаване на заповед по чл. 193 ал. 3 от ЗУТ. Нарушението има за последица процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения отказ. На това основание се следва отмяната му и връщане на преписката на ответника за произнасяне по подадената молба, като кметът на общината следва да предприеме действия по възлагане на оценка по реда на чл. 210 от ЗУТ на сервитутно право и след определянето й с влязло в сила решение на комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ и при изпълнение на законовото изискване на чл. 198 ал. 8 от ЗУТ –заплащане на цената на правото от искателя, да издаде заповд с правно основание по чл. 193 ал. 3 от ЗУТ за учредяване на сервитута по подадената молба от жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице материално - правните предпоставки за издаване на оспорения отказ и като незаконосъобразен ще го отмени и ще уважи жалбата.
Предвид изхода на делото на оспорващия се дължат разноски по делото на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по направената жалба на В.Т.Т. *** срещу Отказ, обективиран в писмо изх. № УТ-81/29.06.2018 г. на Кмета на Община Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Кюстендил за разглеждане и произнасяне по подадената молба с вх. № УТ-81/28.05.2018 г. от В.Т.Т., съгласно дадените от съда указания по прилагането на процесуалния и материалния закон в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, със седалище и адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, да заплати на В.Т.Т. ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: