№ 5239
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110168676 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 324,11 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г. за имот,
намиращ се в гр. **************************, аб. № *******, ведно със законната
лихва, считано от 01.09.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; 92,90 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 20.08.2021 г.
Ищецът – „****************” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с
ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.
**************************, аб. № *******, като ответникът дължи заплащането на
цената им. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна услуга за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018
г., възлизаща на 324,11 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 324,11 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018
г. за имот, намиращ се в гр. **************************, аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 01.09.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 92,90 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 20.08.2021 г. След постъпило
възражение от ответника, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет
1
на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът – СТ. ИВ. С., оспорва исковете. Оспорва факта, че между страните е
налице договор за предоставяне на топлинна енергия за процесния период, като
твърди, че в процесния имот за периода, предмет на делото, е било налице учредено
вещно право на ползване по отношение на трети за настоящия процес лица. Оспорва
факта, че ищецът е предоставил топлинни услуги в процесния период с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба сума. При условията на евентуалност
релевира възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „********“ ООД, не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 51203 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 48774 от 01.09.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.09.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и с оглед указаният на съда заявителят е предявил срещу
длъжника установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответника да заплати сумата в размер на 324,11 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г. за имот,
намиращ се в гр. **************************, аб. № *******, ведно със законната
лихва, считано от 01.09.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за
предоставяне на топлинна енергия, изпълнение от страна на ищеца на задължението да
предостави реално на ответника топлинна услуга за процесния период, цената на която
възлиза на претендираната стойност, както и изискуемост на вземането – изтичане на
срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за
2
битови нужди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик, съответно - носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно
от нотариален акт № 55/04.10.2000 г., том I, рег. № 3732, дело № 62/2000 г. по описа на
нотариус А.М., ответникът е придобил собствеността по отношение на процесния
топлоснабден имот – ап. 4, намиращ се в гр. *******************************, въз
основа на договор за покупко-продажба, сключен с Д.Г.В. и Л.П.К.. Съгласно
посочения нотариален акт обаче, Д.Г.В. и Л.П.К. са прехвърлили в полза на СТ. ИВ. С.
само собствеността по отношение на имота, като са запазили в своя полза вещното
право на ползване върху същия. Съгласно приложените по делото справки от НБДН,
Л.П.К. е починала на 15.05.2016 г., а Д.Г.В. – на 30.05.2018 г. Следователно, носител
на вещно право на ползване в процесния период по отношение на имота, предмет на
делото, е бил Д.Г.В.. В хипотезата, при която по отношение на топлоснабдения имот
има учредено вещно право на ползване в полза на лице, което е различно от
собственика на имота, носителят на вещното право на ползване се явява потребител на
топлинна енергия в имота, защото същият се явява ползвател на имота, респективно –
собственикът на имота не може да упражнява право на ползване по отношение на
същия.
Ето защо, съдът приема, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия,
считано от 31.05.2018 г., а за периода до 30.05.2018 г. потребител е бил Д.Г.В..
Съгласно заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертиза, процесното задължение касае изравнителна сметка за периода от м.05.2017
г. до м.04.2018 г., поради което ответникът не следва да отговаря за заплащането на
същата, предвид факта, че в този период между страните не е било налице
облигационно отношение.
Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
3
1, вр. чл. 200 ЗЗД подлежи на отхвърляне, тъй като по делото не е доказан първият
елемент от фактическия състав на предявеното от ищеца право.
По делото не се доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което
следва, че и обусловеният иск за лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски нито за исковото, нито
за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски по производството
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********** ******” ЕАД, ЕИК ***********, с
адрес: гр. ******************, срещу СТ. ИВ. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
************************, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 324,11 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
м.05.2017 г. до м.05.2018 г. за имот, намиращ се в гр. **************************, аб.
№ *******, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 92,90 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
20.08.2021 г., за които в производството по ч.гр.д. № 51203/2021 г. по описа на СРС,
140 състав, в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 14.09.2021 г.
ОСЪЖДА „*********** ********” ЕАД, ЕИК ***********, с адрес: гр.
******************, да заплати в полза на СТ. ИВ. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
************************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „********“
ООД, на страната на ищеца – „*********** ********” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5