№ 101
гр. К.., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20215140101549 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правната квА.фикация по чл. 50 вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищцата Ю. Б. М., в качеството си на майка и законна представителка на
малолетното дете М. Б. М., твърди, че 15.09.2021 г., около 14:00 часа се
прибрА. вкъщи заедно с дъщеря й след тържество по случай първия учебен
ден в СУ „П.Р.С." в гр. К.., където М. е ученичка в 5-ти клас. Твърди, че след
като детето се преоблякло, го изпратила да купи хляб в близкия хранителен
магазин „Т.", който се намирал в непосредствена близост до ** в кв. „В.", гр.
К... Сочи, че след около 5-10 мин. М. се прибрала, плачейки и треперейки,
като разказала, че е ухапана от куче. Ищцата видяла, че долнището на анцуга
на дъщеря й /долния десен крачол/ е скъсан и кърви, както от десния крак,
така и от дясната ръка. М. обяснила, че я е нападнало куче пред магазина.
Ищцата извикала такси, за да отидат до болницата, като през времето докато
чакА. таксито, майката видяла кучето пред магазина, което било на каишка,
като каишката държало осем годишно дете. Ищцата сочи, че кучето било бяло
на цвят и дългокосместо, високо около 70-80 см, видимо около 10-15 кг, като
не й е известна породата и името, на което отговаря. Заявява, че се развикала:
„На кого е това куче?", като в този момент кучето било агресивно, лаело,
подскачало и се дърпало от каишката. Ищцата сочи, че в този момент дошло
таксито и заедно с М. отишли в ЦСМП-КърджА., където била оказана помощ
на детето. Твърди, че след като се върнА. от болницата, ищцата разбрала от
Д. Р. М., С. К. и бабите пред блока какво се е случило, а именно: М.
приближила хранителен магазин „Т.", като пред магазина, до входа му било
оставено куче на каишка, държано от момченце на осем години. В това време
баба му-ответницата Г. С. А. пазарувала в магазина. М. се приближила, а
детето пуснало кучето и в този момент кучето се нахвърлило върху нея. М.
загубила равновесие и паднала. В този момент кучето я захапало за крака.
1
Тогава се намесил съседа-Д.М.. Той успял да отдели кучето от М.. М.
избягала и се скрила в магазина. Кучето също влезнало в магазина и
уплашило другите клиенти. Собственичката на кучето-ответницата Г. С. А.
била вътре в магазина.
Сочи, че на 17.09.2021 г. посетили МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски" гр. К..,
където М. била прегледана от д-р Н.М., за което било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № **** г., като на детето в резултат от
ухапването било причинено кръвонасядане и охлузвания на кожата на
поясно-хълбочната област и крайниците. Твърди, че в резултат на ухапването
е нарушена двигателната способност на М. за период от близо един месец.
Твърди, че на детето е нанесена емоционална травма, същото е разстроено и
изпитва постоянен страх. Сочи, че след инцидента детето се буди
многократно внезапно нощем, сънува кошмари как я напада куче и трепери от
преживяното. Сочи, и че към настоящият момент от страх събитието да не се
повтори, М. не се осмелява да излиза сама навън, без придружител. Сочи, че
емоционалното състояние на М. се оценя като „Остра стресова реакция в
отговор на непреодолимо травматично преживяване със сериозна заплаха за
сигурността и здравето", което е констатирано след проведено
психологическо консултиране. Твърди, че кучето, причинило ухапванията на
М., е собственост на ответницата Г. С. А..
Моли, да се постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да
заплати на малолетното дете М., чрез неговата майка и законен представител
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6 000.00
лева, съставляващи претърпени болки, страдания, душевни и психически
травми, стрес, както и страх за живота и телесната му неприкосновеност,
ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от деня
на увреждането - 15.09.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендира
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата уточнява исковата си претенция, като
заявява, че искът е насочен спрямо ответницата Г. С. А., в качеството й на
лице, под чийто надзор се е намирало кучето.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим и
неоснователен. Счита, че искът е недопустим, тъй като кучето причинило
вредата не е собственост на ответницата, поради което не е нА.це пасивна
легитимация на ответника по делото. Оспорва твърдението пострадалата на
15.09.2021г. в гр. К.. да е била нападната и ухапана от куче, собственост на
ответницата. Оспорва твърдението, че кучето е било пуснато от каишката от
внукът на ответницата и то се е нахвърлило върху пострадалата ищца.
Оспорва твърдението, че кучето е захапало пострадалата и тя е била отделена
от него от Д.М.. Оспорва да са настъпили твърдяните увреждания в резултат
от нападение и ухапване от домашно куче, както и че същите са констатирани
при преглед от съдебен лекар. Оспорва да е нарушена двигателната
способност на пострадалата, както и че същата е стресирана и емоционално
травмирана и изпитва страх да излиза сама навън. Оспорва посоченото
2
състояние на детето, съгласно представен протокол от психологческо
консултиране да се дължи на описаният случай. Оспорва размера на
претендираното обещетение.
Моли производството по делото да се прекрати като недопустимо,
алтернативно да се отхвърли иска като неоснователен. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- писмени и
гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства съдебно медицинско
удостоверение № **** г. от 17.09.2021 г. и амбулаторен лист № **** г. се
установява, че при преглед на малолетното дете М.М. са констатирани:
кръвонасядания и охлузвания на кожата на поясно-хълбочната област и
крайниците, охлузни рани по дясната предмишница и десен крак.
От приетата по делото справка по извършена проверка по преписка с вх.
№***** по описа на РУ-КърджА. се установява, че е извършена проверка по
жалба за ухапано дете от куче на дата 15.09.2021 г.
В тази връзка по жалба на майката на детето М. е била образувана
преписка № ***** в РП-КърджА., която е приключила с постановление за
отказ да се образува досъдебно производство поради това, че липсват
достатъчно данни за престъпление от общ характер по чл.325 в, ал.1 от НК.
От представеното удостоверение за раждане на дете се установява, че
Ю. Б. М. е майка на малолетния ищец М.М..
От издаденото удостоверение изх. №**** г. се установява, че лицето Й.
С. Е.. не е регистрирана като собственик на домашно куче на територията на
Община КърджА..
Съгласно представен паспорт на домашен любимец *****, издаден на
дата 02.06.2021 г., като собственик на куче с име Р., порода Ш., пол:мъжки,
дата на раждане 31.08.2019 г. е вписана Й.Е..
По делото като свидетели от страна на ищеца са разпитани св. Д.М. и
св.С. К..
От показанията на свидетеля св. Д.М. се установява, че на 15.09.2021г.,
същия се е намирал пред бл.*** в кв.“В.“ в гр. К.., когато М. е вървяла към
магазина, който се е намирал на 50 метра от ляво. Свидетелят заявява, че след
минутка М. започнала да крещи, гонена от куче. Свидетеля сочи, че М.
паднала между колите, като кучето я е ухапало по десния крак. Свидетелят
заявява, че помогнал на М., като кучето, което я е ухапало било домашно.
Свидетеля заявява, че кучето било изтървано от момченце, което го гонило
пред магазина да го хване, като кучето имало каишка, а също и момчето
държало кишка. Свидетеля сочи, че М. била стресирана от случилото се, като
след този случай не я виждал да идва до магазина.
От показанията на свидетеля св. К. се установява, че на 15.09.21г. била
на работа в хранителен магазин „Т.“, който се намира в град К.., кв.“В.“, до
бл.** Свидетелката сочи, че познава ищцата и дъщеря й М. от квартала.
3
Свидетелката заявява, че не е пряк очевидец на случилото се, тъй като била
вътре в магазина на каса и чула само викове. Свидетелката заявява, че когато
се освободила от работа разбрала, че куче е ухапало дете . На следващия ден
видяла детето, което било превързано на единия крак, уплашено и
стресирано. Свидетелката заявява, че разбрала, че кучето е собственост на
комшийката й, която често пазарува в магазина. Свидетелката заявява, че
15.09.2021г. тази жена също била на пазар в магазина, обслужила я, като била
с внучето и с кучето. Жената не влезнала в магазина с кучето, а оставила
внука и кучето пред магазина. Не видяла дА. кучето е било вързано.
Свидетелката заявява, че преди тази случка ухапаното дете е идвало в
магазина, а след този случай идвало с придружител, защото е стресирано.
От показанията на св. Й.Е. /дъщеря на ответницата/, се установява, че
има куче, порода немски щпиц, малко, бяло с кафяви петна. Свидетелката
заявява, че на 13.09.2021г. заминала за чужбина, като оставила кучето на
детето да се грижи за него , понеже било негов подарък. Свидетелката
заявява, че заедно с майка й Г. живеея в едно жилище , заедно с детето.
Свидетелката заявява, че за кучето се грижи детето, както и майка й, тъй като
детето живее в едно домакинство с майка й. Свидетелката заявява, че
разбрала по телефона за случилото се, че детето е изпуснало кучето, което се
откачило от каишката и ухапало дете .
От показанията на св. Ю., се установява, че в деня на инцидента е била
на гости в дома на ответницата Г., като към 17.30 Г. и А. - внукът на Г.
излезнА. да се разходят с кучето и да купят хляб. Свидетелката заявява, че
след като се върнА. от магазина разбрала, че се е случило нещо, като
ответницата оставила А. и кучето при нея и отишла да търси детето и
майката. Свидетелката заявява, че по-късно след като Г. се прибрала, на
вратата дошли майката на детето, детето и още една жена, като заплашвА.
ответницата за пари без да разкажат какво точно се е случило. Свидетелката
Ю. заявява, че откакто приятелката й Й. заминала за чужбина, ответницата Г.
се грижила за кучето.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаните
свидетели, а показанията на св. Й., преценени по реда на чл.172 от ГПК, като
ги намира за последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останА.я доказателствен материал.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
увреждания, които М.М. е получила в резултат на ухапването от куче се
изразяват в кръвонасядане и охлузвания, които са причинили страдание без
разстройство на здравето. В резултат от падането на терена са получени
охлузвания по кожата на дясната ръка, охлузвания в областта на дясното
коленно капаче и охлузване в дясната поясно хълбочна област. Съгласно
заключението на СМЕ уврежданията са съпроводени с изпитване на чувство
на болка с понижаваща се във времето интензивност, като крайният срок за
отзвучаване на оплакванията не превишава 20 дни и увреждането не е
причинило трайни последици за физическото здраве на детето. Към момента
на прегледа, вещото лице дава заключение, че няма останА. следи от това
увреждане.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза
претърпените болки и страдания, вследствие на ухапването от куче протичат
по механизма на преживяванията на психотравма, изразяваща се в социална
дистантност и избягване на стимули, асоцииращи се с травмата, тревожност,
кошмарни сънища, страхови изживявания да излиза сама навън и да остава
сама в къщи. Вещото лице дава заключение, че промяната в психическото и
4
емоционално функциониране на детето М. в резултат от преживяното се
проявява чрез симптоми съответстващи на "реакция на остър стрес". Вещото
лице дава заключение, че вследствие на преживения инцидент е нарушено
обичайното функциониране във всички сфери - семейство, контакти с
връстници, посещение на училище, социум в период за няколко седмици след
случилото се. Към момента на експертизиране се установява обратно
развитие на симптоматиката като персистира повишена ситуативна
тревожност при разговори, свързани с преживяното, както и при вида на куче
е с преживявания на страх и застрашеност. Вещото лице посочва, че
спрявянето със стреса е индивидуален процес, зависещ от личностовия ресурс
на индивида, подпомаган от подходяща социална /семейна/ среда, съчетана с
психотерапевтични техники.
Съдът кредитира заключенията на съдебномедицинската експертиза и
съдебно-психологичната експертиза като обективни и компетентно изготвени.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното :
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика
от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни
действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от
вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката
между вредите и свойствата на самата вещ. Ако вещта е предадена на друго
лице, което да упражнява надзор върху нея, е нА.це акт на съгласие, поради
което за периода на време, в който то упражнява надзора, носи и
отговорността за вредите произлезли от нея. Отговорността за вреди от вещи,
не зависи от поведението на собственика на кучето или това на надзираващия
го, както и от това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от
животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на
някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност
/отговорност се носи и когато то не е агресивно/. В аспекта на изложеното,
когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл.
50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице,
под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че
животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
Съдът намира, за безспорно установено, че малолетното дете М. е
ухапано на дата 15.09.2021 г. от куче с име Р., порода Ш., пол:мъжки, дата на
раждане 31.08.2019 г., собственост на св. Й.Е..
Настоящият състав намира, че в случая е нА.це хипотеза „под надзор“, а
не „собственост“, поради което следва да бъде изяснен въпроса относно
надзора. Надзора над животното, отглеждано в дома на ответницата, където
кучето живее следва да се изразява в наблюдение, контрол и полагане на
грижа. Надзорът е наблюдението и грижата, което едно лице полага за
животното, като разполага с възможност да го контролира.
Съдът намира, за безспорно установено, че ответницата Г.А. е
упражнявала надзор върху кучето, полагала е ежедневни грижи за него,
отглеждано в нейния дом. В тази насока от показанията на св. Й.Е. /дъщеря на
ответницата/ се установява, че същата е заминала за чужбина като е оставила
детето си и кучето в дома на майка си. Свидетелката Ю. заявява, че откакто
приятелката й Й. заминала за чужбина, ответницата Г. се грижила за кучето.
Кучето е оставено в дома на ответницата Г.А. от нейната дъщеря и
5
собственик на кучето св.Й.Е., поради което съдът приема, че лицето
упражняващо надзор върху кучето е именно ответницата. В случая е
достатъчен факта на нападението, за да се обуслови отговорността на лицето,
под чийто надзор се намира животното.
За да се освободят собственикът и лицето, под чийто надзор се намира
животното, от отговорност за произлезли от него вреди, е необходимо да се
установи, че вредите са резултат на непреодолима сила, на изключителна
вина на пострадА.я или на трето лице (т. 10 от Постановление № 7/59 г. на
Пленум на ВС), каквото обстоятелство в случая не се твърди и не се
установява да е нА.це.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вреди причинени от животно, отговарят
солидарно собственика и лицето, под чийто надзор то се намира, дори и
когато животното е избягало или се е изгубило.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е
Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК.
Тъй като справедливостта не е абстрактна категория, във всеки случай
преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за
размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и
степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалото дете,
броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността
на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Ненуждаещо се от
доказване е обстоятелството, че при причинени контузни рани се налага
смяна на превръзките и обработка на раните, макар и за кратък период, което
от своя страна обуславя неудобство и дискомфорт на пострадалото дете.
Ноторно е и страданието, както и ограниченията, свързани с поставянето на
противобясната ваксина. Наред с това следва да се съобрази и
обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не
подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният
стрес, който изпитва човек, нападнат, съборен на земята от куче и изпохапан,
още повече-дете. Съдът взе предвид установеното от вещото лице, че раните
не са ръзкъсни, т.е. при тях болката е по-малка, но също и заключението на
експерта от съдебно-психиатричната експертиза, извода от който е
категоричен, че по време на преживяното нападение и ухапване
от куче при детето М. се е проявила остра стресова реакция.Основните вреди
в случая се изразяват в изживените от детето морални страдания, под формата
на изпитания силен страх по време на нападението, продължил и след това
под формата на страх от кучета. По делото бе безспорно установено, че
ухапването от куче се е отразило във всички сфери на живот на детето,
съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза. От
показанията на св. Д.М. и св.С. К. се установява, че детето след инцидента не
е идвало само до магазина, а само с придружител, тъй като е стресирано.
Безспорно е положението, че неукрепналата детска психика се справя
6
много по - трудно с подобен вид травми, поради което и при съблюдаване на
принципа на справедливост при репариране на неимуществените вреди / чл.
52 ЗЗД/ съдът намира, че обезщетението за тях се дължи в размер на 6000
лева, т.е. претенцията следва да се уважи в пълен размер. Предвид изхода на
делото по главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
лихви, които се дължат от датата на деликта – 15.09.2021 г., съгласно чл. 84,
ал.3 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Искът на ищеца е уважен изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски в хода на производството, в общ размер на 1440 лв., от които 240лв.
за внесена държавна такса, 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждения,
300 лв. депозит за СМЕ и 300 лв. депозит за съдебно-психологична
експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К.., кв."В.",
бл.****** да заплати на Ю. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.К.., кв.В., ул."Й.Й." №*****, в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете М. Б. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:гр.К.., кв.В., ул."Й.Й." №***** сумата от 6000 /шест хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, душевни и психически травми, стрес, както и страх за живота и
телесната неприкосновеност, претърпени от детето М. от ухапване от куче с
име Р., порода Ш., дата на раждане 31.08.2019 г., намиращо се под надзора на
ответницата, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането
15.09.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К.., кв."В.",
бл.****** да заплати на Ю. Б. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:гр.К.., кв.В., ул."Й.Й." №*****, в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете М. Б. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:гр.К.., кв.В., ул."Й.Й." №***** сумата от 1440 /хиляда четиристотин
и четиридесет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- КърджА. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
7