№ 72
гр. Кюстендил, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на Община С.Б., представлявана от
Кмета К.Г.Г., подадена чрез пълномощника адв Е.Й. от *************, същият и като
съдебен адресат, с адрес: ******************, насочена срещу решение
№260154/01.04.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2459/2018г. по
описа на същия съд.
С обжалваното решение районният съд е осъдил Община С.Б. да заплати на ЗАД
„************“ АД сума по изплатена щета №************** в размер на ****** лева,
ведно със законната лихва от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на главницата, както
и сумата от ***** лева, сторени в производството деловодни разноски. С определение с
№260539 от 16.06.2021г. по същото дело така постановеното решение е изменено в частта за
разноските, като присъдените такива са увеличени на сумата от 510 лева.
Въззивната Община обжалва изцяло постановеното от районния съд решение,
релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му.
Сочената порочност на обжалвания съдебен акт, според въззивника, се изразява в
постановяването му при липса на мотиви и необсъждане на събраните в производството
доказателства, в това число и основната и допълнителна съдебно – техническа експертизи.
Не били обсъдени от решаващия съд и изложените от ответника в писмения отговор
1
аргументи. В следствие на изложеното се приема, че исковата претенция на ищцовото
дружество не е доказана по несъмнен начин. Акцентирайки върху изложените в отговора
аргументи поддържа виждане, че по делото е останало спорно обстоятелството, че на
11.06.2018 г. при управление на МПС водачът – св. С. М., попада в дупка на улицата в
центъра на гр.С., при което по автомобила й са нанесени материални щети. В подкрепа на
довода си твърди, че процесната дупка се намирала непосредствено пред дома на
пострадалата свидетелка, което предполагало, че същата е знаела за нейното съществуване и
вероятната причина да среже гумата на МПС е била несъобразената скорост, с която е
управлявала лекия автомобил, както и загубата на еластичността на гумата с оглед изтеклия
експлоатационен срок на същата. Последното обстоятелство било безспорно установено с
приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Алтернативно оспорва размера на
присъденото обезщетение, считайки го за прекомерно завишено с оглед възрастта и
изтеклия експлоатационен срок на процесната гума.
Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на съдебно
решение, по силата на което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендират се
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна - ЗАД „************“ АД, чрез
пълномощника адв. Р.И. от АД „*******“ е депозирала отговор на въззивната жалба.
Възразява срещу основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция в т.ч. и за заплатено
адвокатско възнаграждение. Счита, че от представените към исковата молба писмени
доказателства и заключенията по съдебно – техническите експертизи е установена по
безспорен начин цялата фактическа обстановка и наличието на предпоставките, необходими
за уважаване на иска с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ. Конкретизира, че по закон на
ответната община е вменено задължение да се грижи и поддържа в изправност уличната
пътна мрежа, осигурявайки безопасността на движението. В тази насока се позовава на
разпоредбата на чл.3 от ЗДвП и приемайки, че Община С.Б. е проявила бездействие счита,
че същата основателно е била осъдена да възстанови изплатената щета по автомобила.
Конкретизира, че сключеният между ищцовото дружество и собственика на пострадалия
автомобил договор за застраховка съдържал всички изискуеми от закона реквизити, не бил
оспорен от никоя от страните по него и доколкото бил сключен при общи условия, то
последните били обвързващи за страните по застрахователния договор. Бил реализиран и
покрит застрахователен риск чрез причиненото ПТП, при което при сключена застраховка
******** застрахователят следвало да покрие всички вреди, които не са резултат от
злоумишлено поведение на водача на автомобила. Чрез допуснатата СТЕ било доказано, че
вредите са причинени от процесното ПТП и доколкото доводите на ответника за
съпричиняване не били доказани, то правилно районния съд е осъдил ответната община да
заплати обезщетение по изплатената щета.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените
въззивнa жалбa и отговор, намира следното:
2
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право
на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Преценено по същество, обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди, поради следното:
Районен съд-Дупница е бил сезиран с предявен от ЗАД „************“ АД против
Община С.Б. иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.06.2018г. в гр.С. на ул.„*******“, лек автомобил марка
„*********“ модел „******“, с рег.№ *, собственост на М.Б., управляван от С. М. попаднал
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно срещу ****** на посочената
улица, в резултат на което били причинени щети на лекия автомобил – скъсана предна лява
гума.
Дружеството посочва, че увреденият лек автомобил е бил застрахован при същото
със застрахователна полицa „***********“ с №*********, със срок на валидност от
15.11.2017г. до 15.11.2018г. Твърди, че по заведената щета е било изплатено на собственика
на застрахования автомобил застрахователно обезщетение в размер на ****** лева. Счита,
че с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение по застраховката „********“ срещу
причинителя на вредата, като излага доводи, че отговорна за настъпването на същата е
Община С.Б.. Посочва, че с покана, получена от ответника на 05.09.2018г. същият е бил
поканен да възстанови платеното застрахователно обезщетение в размер на ****** лева.
При тези твърдения ищецът е претендирал да бъде осъдена Община С.Б. да му
заплати сумата от ****** лева, представляваща регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка „***********“ за вреди от ПТП, настъпило на
11.06.2018г. в гр.С., ул.„*******“, сумата от 2.61 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.09.2018г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от
****** лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.12.2018г., до
окончателното плащане. Претендирал е разноски.
Ответникът Община С.Б. в подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба е оспорил исковата претенция, релевирайки следните възражения: на
пътното платно на ул.„*******“ на 11.06.2018г. не е съществувала дупка; в сключения
застрахователен договор липсва клауза за допълнително покритие „гуми“, поради което не е
имало основание за изплащане на застрахователно обезщетение; не се установява механизма
на настъпване на процесното ПТП, както и липсва протокол за ПТП, което е в нарушение на
Общите условия на застрахователното дружество; липсват доказателства, изключващи
вината на водача на МПС.
От представена застрахователна полица с №********* е видно, че на 10.11.2017г.
между М.П.Б. от гр.С. и ЗАД „**************“ е бил сключен договор за застраховка
3
„****** ***********“ за лек автомобил марка „*********“ модел „******“, с рег.№ *, с
основно покритие „***** ********“ и допълнителни покрития „****************“ и
„*********“ със срок на застраховката от 15.11.2017г. до 15.11.2018г.
На 12.06.2018г. в ЗАД „**************“ е входирано заявление от лицето С. М. за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „********“ за щети по
застрахования автомобил, собственост на М.Б., настъпили на 11.06.2018г. в гр.С., на ул.
„*******“ в резултат на попадане в дупка и изразяващи се в скъсване на предна лява гума.
Като свидетел на събитието при констатиране на щетите е посочен М.А.М., с ЕГН
**********, гр.С., ул.„*******“ №1. Приложени са били и декларации за настъпване на
застрахователно събитие, подадени от заявителката, като водач на застрахования автомобил
по време на ПТП и от свидетеля, заявяващ, че е присъствал на същото. Към преписката са
били приложени снимки на гумата, направени от представител на застрахователя.
По заявлението е била образувана преписка по щета с №**************, по която
е извършен опис-заключение на скъсаната гума „**********“, **** от експерт и оценител,
като същата е била оценена при остатъчна стойност от 75 % на сума в размер на ******
лева.
Тази сума е била изплатена на собственика М.Б. по банков път, чрез превод по
посочена сметка на 22.06.2018г.
На 05.09.2018г. Община С.Б. е получила регресна покана от засрахователното
дружество за възстановяване, на основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ на изплатеното
застрахователно обезщетение, чрез плащане по посочена банкова сметка. Не е спорно, че
такова плащане не е било извършено.
От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка
С. М., която е управлявала МПС по време на настъпване на инцидента, е установено, че на
посочената в исковата молба дата при преминаване по ул.„*******“ в гр.С., на която и
самата свидетелка живее, по време на управление на застрахования лек автомобил със
скорост от около 30 км/ч същата е попаднала в дупка на пътното платно, която е
съществувала отдавна, след разкопаване за снабдяване на хотел с топла вода, но не е можело
да бъде избегната. Дупката била дълбока около 10 см и широка около метър. При
преминаването през дупката предната лява гума на автомобила се скъсала. Гумите били
сезонни и сменени според сезона.
От неоспореното от страните заключение по назначената съдебно автотехническа
и оценителна експертиза – заключение с вх.№***********., изготвено от вещото лице
инж.Н.В., е установено, че механизмът на ПТП е следният: при движение на лекия
автомобил, управляван от С. М., по улица „*******“ със скорост, не повече от 50 км/ч пред
къща с №1 предната лява гума на автомобила е влязла в дупка, намираща се на пътното
платно , в резултат на което е срязана външната страница на гумата, непосредствено до
борда на джантата. Вещото лице е посочило, че така посочената щета е допустимо да
възникне по посочения начин. Относно пазарната стойност за възстановяване на нанесените
4
щети, експертът е посочил, че при пазарна стойност на нова гума от същата марка, модел и
размер от 195.98 лева , при прилагане на обичайна търговска отстъпка от 30% - *** лева и
при установена годност на гумата преди срязването от 75%, определена на база дълбочината
на протекторната шарка, справедливата пазарна стойност на гумата възлиза на **** лева, а
трудът за подмяна – на ***** лева, или щетата общо е на стойност ****** лева.
В допълнително заключение с вх.№********. на същото вещо лице е посочено, че
видно от наличния по делото снимков материал, повредената гума е била произведена през
месец януари 2004г., т.е. към момента на събитието е била на възраст повече от 14 години,
което надвишава почти трикратно петгодишният й експлоатационен срок.
При тези факти решението на ДнРС, с което са уважени предявените искове, макар
и изключително пестеливо откъм мотиви, се явява правилно като краен резултат и следва да
се потвърди. Липсата на детайлно обсъждане на събраните по делото доказателства и на
доводите и възраженията на страните не е порок на обжалвания акт, който сам по себе си да
води до неправилност на същия, тъй като въззивният съд е инстанция, която разглежда по
същество материално правния спор, макар и в пределите, ограничени с чл.269 изр.2 от ГПК
до оплакванията в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл.49 от ЗЗД. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената
суброгация са: 1/ да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на
който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Ангажирането на отговорността в горната хипотеза е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/
предпоставките по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което
отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно.
В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира
във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общинския
път и отстраняване на препятствия по него.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на
обжалваното решение в частта му относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***********“ между ЗАД „**************“
и собственика на увредения автомобил, към момента на настъпване на ПТП, както и
относно наличието на покрит застрахователен риск, поради което въззивният съд приема, че
посочените обстоятелства не са спорни по делото /арг. от чл.269 изр.2 от ГПК/. Освен, че на
5
етапа на въззивното производство тези факти не са спорни, същите се и установяват от
събраните в рамките на първоинстанционното разглеждане доказателства. Настъпилата щета
– скъсване на гума при попадане в необозначена и необезопасена дупка попада в
дефиницията вреда от ПТП и представлява покрит риск по процесната застраховка с клауза
„***** ********“, респ. не попада в приложеното поле на допълнителното покритие по
Допълнение „Гуми“ към клауза „***** ********“, което срещу допълнително заплащане
покрива допълнителни рискове, извън тези по основаната клауза „***** ********“, тоест
повреди на гуми, които не са в резултат на ПТП.
С оглед посоченото, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
застрахователя, като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на ****** лева,
като фактът на плащане не е спорен по делото. С изплащане на застрахователното
обезщетение налице е основание за възникване на регресното право.
В рамките на въззивното производство, с оглед конкретните оплаквания в жалбата,
като спорни са очертани няколко обстоятелства, които имат отношение към предмета на
делото: че на 11.06.2018г. при управление на застрахования автомобил същият е попадна в
дупка, намираща се на пътното платно на ул.„*******“ в гр.С. и, че действителната щета
съответства на размера на изплатеното обезщетение.
Във въззивната жалба са направени и още две оплаквания, а именно – че водачът
на автомобила С. М. е знаела за дупката, тъй като живее на същата улица, поради което
вероятната причина за срязването на гумата е движението с несъобразена скорост, както и,
че причина за срязването на гумата е липсата на еластичност на същата, с оглед изтеклия
експлоатационен срок. Тези конкретни възражения са заявени за първи път във въззивната
жалба, поради което тяхното разглеждане не се следва, но може и да се посочи, че
доказателствения материал категорично не съдържа данни, на база на които да се установи
подобно съпричиняване на вредоносния резултат.
По оплакването, че не е доказано на пътното платно на ул.„*******“ в гр.С. пред
****** да е имало дупка следва да се посочи, че в подкрепа на твърдението на ищеца и в
опровержение на възражението на ответника по иска, събраните доказателства чрез разпита
на свидетелката С. М. са в посока за наличие на дупка на пътното платно на посочената
улица. Свидетелката е посочила приблизителните размери на дупката, както и е
конкретизирала обстоятелствата, при които същата е възникнала на пътното платно. Няма
основания тези твърдения да не бъдат възприети като обективни, още повече, че се
подкрепят от вида и характера на настъпилата щета. Същевременно, ответникът, тук
въззивник, не е ангажирал доказателства, които да разколебаят доказателствената стойност
на така депозираните показания. Също така ответникът по иска не е противопоствил
твърдения, че дупката на пътното платно е била надлежно сигнализирана и обезопасена.
Относно стойността на щетата въззивният съд счита, че в обжалваното решение с
основание е кредитирано заключението на вещото лице по назначената автотехническа и
оценителна експертиза. Заключението с вх.№***********., изготвено от вещото лице
6
инж.Н.В. не е оспорено от страните. Същото дава оценка на повредената гума към датата на
произшествието, преценявайки годността на същата според дълбочината на протекторната
шарка, което според вещото лице е значимият критерий за оценка. Не са събрани
доказателства, които да подкрепят възражението на ответника, че приетата от вещото лице
стойност в представеното заключение следва да бъде ревизирана, с оглед установената
година на производство на гумата. Ако този факт е от съществено значение за оценката, то
логично е вещото лице да го е взело предвид при изготвянето й. Доказаната по делото
стойност на щетата съответства по размер на изплатеното застрахователно обезщетение. От
значение е стойността на вредата по средната й пазарна стойност към момента на
настъпването, а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната
автотехническа и оценителна експертиза. Обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние.
С изплащането на застрахователното обезщетение за застрахователя е възникнало
правото на регрес. Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл.45 ал.1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл.49 от ЗЗД,
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия. Отговорността в случая
е по чл.49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.
В разглеждания казус не е спорно, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общински път по смисъла на чл.3 ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/, поради
което и на основание чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 от ЗП ответната община е задължена да
осъществява дейностите по поддържането му, включително до извършването на ремонтните
дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, съгласно чл.13 от ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.31 от ЗП и чл.13
от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
случая бездействието им във връзка с обозначаване на дупката до премахването й, е довело
и до неизпълнение на задължението по посочените разпоредби, поради което и на основание
чл.49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Поради неоснователността на въззивната жалба на възивника не се следват
7
разноски за настоящото производство.
Въззиваемото дружество е претендирало присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и е удостоверило заплащането на възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260154/01.04.2021г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№2459/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община С.Б., гр.С., *********** да заплати на ЗАД „************“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.С., пл.„******* сумата от
360.00 лева (триста и шестдесет лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8