Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28.12.2018
г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 2365 по
описа за
Производството е образувано по искова молба на А.Д.Д. срещу И.Ж.Д., с която се иска прекратяване на сключения между страните
граждански брак по вина на ответника. С молбата се претендира упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете да бъде
предоставено на майката, като за бащата бъде определен режим на лични отношения
и последният заплаща месечна издръжка за детето в размер от 1 000.00 лева.
Твърди се, че
страните са сключили граждански брак на 15.12.2001 г., от който имат едно дете
– В. И.Д., роден на *** г. Излагат се подробни съображения относно проблемите в
съвместния им живот, като се заявява, че през последните две години отношенията
между съпрузите постепенно са се влошили до степен, при която ищцата е взела
решение за прекратяване на брачната връзка.
В
законоустановения срок ответникът изразява становище за основателност на иска
за развод, но счита, че бракът следва да бъде прекратен по вина на ищцата. Също
излага подробни съображения относно съвместния живот на страните и заявява, че
по признание на ищцата същата има извънбрачна връзка с друг мъж. Моли
родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете да бъде
предоставено на него, като за майката бъде определен режим на лични отношения и
последната заплаща месечна издръжка за детето в размер от 200.00 лева.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за граждански
брак се установява, че страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен
на 15.12.2001 г. в гр. Велико Търново.
Страните имат едно ненавършило пълнолетие
дете – В. И.Д., роден на *** г.
От
изготвения социален доклад се установява, че родителите са разделени от м. май
От показанията на св. А. се установява, че по нейни наблюдения
ищцата се е справяла отлично с домакинските си задължения в периода, в който
нейното семейство и това на А.Д. са били съседи.
От показанията на св. Т. се става ясно, че пред нея ищцата е
споделяла за различното отношение на ответника към своя доведен син, както и че
преди години ищцата е прекратила работа, тъй като е имала търкания с ответника,
който е бил на мнение, че доходите от притежаваните от тях дружества са
достатъчни за издръжката им. Потвърждава изложеното от св. А. за отличните домакински умения на ищцата и заявява,
че от около година А.Д. ***.
Св. С. изразява становище, че страните са били добро семейство.
Заявява, че ответникът му е споделил, че ищцата е напуснала семейното жилище,
тъй като имала отношения с друг мъж.
Св. Л. също
заявява, че страните са били добро семейство. Твърди, че няма впечатления
ответникът
да е разделял децата на
негово и доведено и
се грижи
и за
двете деца. От ответника разбрал, че от пролетта на тази година не
живеят заедно, тъй като ищцата живеела с друг мъж.
Непълнолетният
В. Д. заявява, че напоследък се чувства объркан и неспокоен от проблемите на
родителите си. Твърди, че и двамата полагат усилия от финансова и морална
гледна точка, но самият той се чувства по-сигурен с майка си, тъй
като
се разбира малко по-трудно с баща си и в
известна степен се чувства неравнопоставен в отношенията си с него. Заявява,
че от пролетта на тази година майка му живее в апартамент в гр. Велико
Търново заедно
с новия си приятел.
Съобразявайки твърденията на страните, тези
на непълнолетния В. Д., показанията на разпитаните свидетели, както и
изложеното в социалния доклад, съдът намира предявения иск за развод поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака за доказан по основание. От
показанията на свидетелите, от изготвения социален доклад, от изслушването на
непълнолетния В. Д. и не на последно място – от самите твърдения на страните следва
да се направи извод, че в отношенията между съпрузите липсва взаимна
привързаност, че от около шест месеца всеки от тях води самостоятелен начин на
живот, както и че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която
не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание.
Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла, с което е
нарушен принципа за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата
фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я
правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото
фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези
съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. Съобразявайки събраните
доказателства, съдът не се установява някой от двамата съпрузи категорично да е
проявил безотговорност или незаинтересованост към семейството и към общото им
дете, с което да е станал единствената причина за настъпилото отчуждение. С
оглед събраните доказателства, съдът приема, че и двете страни са допринесли за
настъпилия разрив в отношенията им – ответникът с отношението си към ищцата и с
неразбирането на необходимостта същата да се чувства равноправен партньор в
брачната връзка, с което е дал повод за постепенно взаимно отчуждение, а ищцата
– с това, че е напуснала семейното жилище, започвайки връзка с друг мъж преди
прекратяването на брака. Тук следва да се отбележи, че брачните провинения на
единия съпруг не са основание или извинение за допускане на такива провинения и
от другия съпруг и до прекратяването на брака всеки от съпрузите е длъжен да
спазва принципите на Семейния кодекс.
Съдът намира за основателно искането на
ищцата упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете да бъде предоставено на нея, при която да бъде и неговото местоживеене. За
до достигне до този извод, съдът съобразява най-вече споделеното от
непълнолетния, който сам заявява, че предпочита да живее с майка си, с която се
разбира по-добре и с която се чувства по-сигурен. Тук следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за момче на шестнадесет години, което вече е
формирало собствената си нагласа за това как следва да продължи живота му след
раздялата на родителите, както и че това желание не е в противоречие с неговите
интереси. Това е така, доколкото от изслушването на детето, от изготвения
социален доклада и от разпита на свидетелите се установява, че между непълнолетния
и майката има изградена силна емоционална връзка, както и че последната е в
състояние да полага пълноценни грижи за сина си, което обстоятелство по
същество не се и оспорва от бащата. Действително, при вземане на решение за
това кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на родените
от брака деца съдът не е обвързан от желанието на детето, а от множество
различни критерии, един от които обаче безспорно е и желанието на самото дете. В
случая съдът намира, че това негово желание е критерият с най-висока
относителна тежест с оглед изложеното по-горе съображение. Освен това желание
съдът съобразява още и възпитателските качества на майката, които от изложеното
в социалния доклад, от споделеното от учителите на детето и от самия
непълнолетен съдът намира за отлични. Следва да бъде съобразено още и
обстоятелството, че в досегашното развитие на В. именно майката е била тази,
която е полагала основните ежедневни грижи за него и за семейното жилище,
доколкото бащата е бил ангажиран с осигуряване на средствата за издръжката на
семейството. Последното обстоятелство в никакъв случай не следва да се тълкува
като укор към ответника, но с оглед това, че водещ тук е интересът на детето,
съдът намира, че непълнолетният би се чувствал по-спокоен в семейната среда на
майката (както той сам заявява), с която до раздялата на родителите е прекарвал
голяма част от ежедневието си. Тук следва да бъде отчетено и обстоятелството,
че при грижите си за детето майката може да разчита на подкрепата на своите
родители, които макар да живеят извън гр. Велико Търново при необходимост могат
се отзоват в нейна помощ и подкрепа. Обстоятелството, че майката е в
извънбрачна връзка с друг мъж, макар и морално укоримо, не прави същата лош
родител или човек с нисък морал, имайки в предвид, че ответникът не твърди, че
ищцата е имала други брачни провинения, да има или да е имала други извъбрачни
връзки с различни мъже. От друга страна, макар детето да е привързано и към
двамата си родители, същото само споделя, че комуникацията му с ответника е
по-трудна от тази с ищцата, с която очевидно се разбира по-лесно.
Следва да се отбележи и необходимостта от
контакт с бащата с цел запазване на връзката с детето, като съдът намира за
адекватен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета седмица от
месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, един месец
през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по време на
Коледните празници – на 24-ти и 25-ти декември на всяка нечетна година, по
време на Новогодишните празници – на 31-ви
декември и на 1-ви януари на всяка четна година, на рождения ден на бащата – 3-ти
ноември, както и по всяко друго време след предварителна договорка с майката и
при желание на детето.
Относно
дължимата издръжка, съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
бащата. Непълнолетният В. Д. е ученик в частно училище и само разходите за
годишната такса за неговото обучение възлизат на 1 500.00 евро (т.е. около
250.00 лева средномесечно). Отделно от това обучението в подобно учебно
заведение неминуемо е свързано не само с допълнителни предварително заложени, а
и с непредвидени разходи - за извънкласни занимания, курсове на обучение, спортни
мероприятия и пр., като тук не следва да се пропуска и факта, че детето е във
възраст, която предполага отделяне на средства за забавление, спорт и почивка.
От своя страна, ответникът е едноличен собственик на капитала и съдружник в
множество търговски дружества и само за последните две години е получил близо
100 000.00 лева дивиденти от участието си в тези дружества. Ответникът няма
други ненавършили пълнолетие деца, не твърди и не ангажира доказателства да има
задължения към свои възходящи, както и да има разходи за покриване на заеми,
кредити и пр. При тези обстоятелства съдът намира, че за да бъде запазен
стандарта на живот на детето, който е имало преди развода на родителите, за
неговата издръжка са необходими 1 000.00 лева месечно. По-голямата част от
тази сума следва да осигури бащата, чийто финансови възможности позволяват това
и няма да му създадат затруднения, като се съобразят горепосочените
обстоятелства. Издръжката следва да бъде разпределена в съотношение 750.00 лева
за бащата и 250.00 лева за майката, която има по-скромен доход, а освен това
върху нея ще лежат по-голямата част от ежедневните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.
След прекратяване на брака съпругата следва
да възстанови предбрачното си фамилно име – Д., доколкото това е изричното
желание на ищцата.
Семейното жилище, находящо се в гр. Велико
Търново, ул. „Ал. Б.” № **, следва да бъде предоставено за ползване на
съпругата, на която е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете. Тук съдът отново съобразява интереса на
детето и най-вече необходимостта от възможно най-малко промени в неговото
ежедневие, които да са свързани с раздялата на родителите, а евентуалната смяна
на жилищната обстановка, с която е свикнало, неминуемо би се отразила
допълнително върху неговото емоционално състояние.
Страните не си дължат издръжка един на друг,
предвид липсата на искания в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК
по брачните дела, когато съдът установи, че вина за разтрогване на брака имат и
двамата съпрузи разноските остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя такса за допускане на развода в
размер на 50.00 лева, която следва да бъде заплатена от страните по равно. На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата, ответникът следва да
заплати и сумата от 1 080.00 лева - дължимата държавна такса върху размера
на присъдената издръжка.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо
разстроен, гражданския брак, сключен на 15.12.2001 г. в гр. Велико Търново,
между И.Ж.Д., ЕГН ********** и А.Д.Д., ЕГН **********, като постановява, че
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетния В. И.Д., ЕГН ********** на майката А.Д.Д., ЕГН **********,
при която да бъде и неговото местоживеене.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между непълнолетния
В. И.Д., ЕГН ********** и бащата И.Ж.Д., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа
в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, по време на Коледните празници – на 24-ти и 25-ти декември на всяка
нечетна година, по време на Новогодишните
празници – на 31-ви декември и на 1-ви януари на всяка четна година, на
рождения ден на бащата – 3-ти ноември, както и по всяко друго време след
предварителна договорка с майката и при желание на детето.
ОСЪЖДА И.Ж.Д., ЕГН ********** да заплаща на В. И.Д.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Д.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 750.00 (седемстотин
и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.7.2018
г. до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като издръжката е платима от
1-во до 10-то число на текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в гр. Велико
Търново, ул. „А. Б.”
№ **, да се ползва от А.Д.Д., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака А.Д.Д., ЕГН ********** да възстанови предбрачното
си фамилно име – Д..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака съпрузите
не си дължат издръжка.
ОСЪЖДА И.Ж.Д., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново
държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева за
допускане на развода, както и държавна такса в размер на 1 080.00
лева
(хиляда и осемдесет) лева, дължима върху определената издръжка.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново
държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева за
допускане на развода.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: