Решение по дело №1761/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Н. Д. Т. с [ЕГН], с адрес: гр.Игнатиево, ул.“******“ №** чрез адв. Т. С. срещу решение № 988/29.06.2023 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № **********2087/2023г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6775608/07.12.2022г., с който на Н. Т. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189 ал. 4 от ЗДвП във връзка с чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП във връзка с ал.1 т.3 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 13 декември 2021г. на електронен фиш серия К 4494553.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да бъдат обсъдени и ценени събраните по делото доказателства. Направено е оплакване, че въззивният съд неправилно не е възприел основанията за отмяна на електронния фиш, в който липсва дата на издаване и дата на установяване и извършване на нарушението, мястото на осъществяването му и неговото точно описание, регистрационния номер на моторното превозно средство и кои разпоредби на Закона за движение по пътищата са нарушени. Подчертава, че наказващият орган не е връчил електронния фиш на собственика на автомобила с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностни лица на МВР. Възразява се, че не е дадена възможност на собственика на моторното превозно средство в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш да подаде декларация, като посочи кой го е управлявал. Сочи, че по делото е налична такава декларация, която не е била взета предвид от предходния съд. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на потвърдения с него електронен фиш. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Ответникът – Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, подробно изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. № 17553/06.12.2023г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно. Изтъква, че въззивният съд не е допуснал твърдените от касатора нарушения, водещи до отмяна на решението съгласно чл.348 от НПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно, постановено при спазване на закона и процесуалните правила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспорения пред районния съд електронен фиш Н. Д. Т. е наказан за това, че на 07.12.2022 г. в 15:18 часа, в гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ срещу ресторант „Комитово ханче“ с посочени GPS координати, при въведено с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, е управлявал лек автомобил Порше Панамера Турбо с регистрационен номер В ХХХХХХ със скорост 75 км/ч, което е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с9, като е отчетена превишена стойност на разрешената скорост с 25 км/ч. Гореописаното е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.182, ал. 4 във връзка с ал.1 т.3 от ЗДвП на Н. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронния фиш се съдържа описание на извършеното нарушение, което е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да упражни правото си на защита, както и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия орган (АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Посочил е, че нарушението е установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство, вписано в регистъра на одобрените средства за измерване. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи. При извършена проверка на въззивното решение настоящата инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348 от НПК, представляващ основание за отмяната му.

Нарушението е заснето по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвп от автоматизирано техническо средство, което е от одобрен тип съгласно приложеното удостоверение, което е преминало през проверка за техническа годност видно от протокола на Българския институт по метрология.

Съдържанието на електронния фиш и приложения към него снимков материал, който е неразделна част от него опровергават основателността на оплакването на касатора, че липсва описание на нарушението и мястото на извършването му, което е дори с посочени GPS координати. На снимката много ясно личи и регистрационния номер на автомобила, който е нарушил ограничението на скоростта в населено място, регламентирано с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш са посочени съставомерните признаци на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, включително описание на местонарушението доказващи, че същото се намира в населено място, където самия закон поставя ограничение на скоростта от 50 км/ч. Посочена е не само датата, но и часа, минутите и секундите на заснемане на нарушението, каквото е изискването по чл.189 ал.4 от ЗДвП. От приближения кадър в изготвената снимка ясно се вижда пълният регистрационен номер на автомобила, с който е извършено нарушението, като от наличната в административната преписка справка се установява, че същият е собственост на Н. Д. Т..

В действителност, въпросният автомобил се е движел със скорост 78 км/ч, но при определяне на точната му скорост на движение е приспаднат дължимият съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, предложение първо от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 км/ч, което се установява от общата информация, отразена под изготвената снимка, приложена по административно-наказателната преписка.

Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването за невръчване на електронния фиш и лишаване на собственика на автомобила да посочи лицето, което го е управлявало на датата на нарушението. Във въззивната жалба не се споменава за декларация подадена от Н. Т. по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП. Липсва позоваване на нея в хода на цялото въззивно производство. От официалната справка от Автоматизирана информационна система „Административно-наказателна дейност“ (АИС АНД) към Портала за електронни административни услуги на МВР става ясно, че оспореният електронен фиш е бил издаден на 15 декември 2022г. и връчен на собственика на автомобила на 23.04.2023г. Намиращата се по делото декларация от Н. Т. по чл.189 ал.5 от ЗДвП е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и предвид липсата на доказателство за датата на представянето й пред органите на МВР, съдът счита, че същата е съставена за нуждите на съдебното оспорване и посоченото в нея обстоятелство, че процесния лек автомобил е бил във владение на друго лице от 28 декември 2021г. до датата на извършване на нарушението е недоказано и не представлява годно доказателство, което да обоснове освобождаване на наказаното лице от административно-наказателна отговорност. Правилно при обсъждането й, Варненският районен съд е отбелязал, че декларацията не е описана във въззивната жалба и отделно от това тя касае друг електронен фиш с № 6043183 за извършено нарушение на 28 декември 2021г. и в нея не се сочи изрично нито номера на обжалвания понастоящем електронен фиш 6775608, нито се твърди, че именно на 07.12.2022г. лекият автомобил е бил управляван от лице, различно от собственика му.

Следователно, неоснователно е оплакването на касатора за нарушение на правото му по чл.189 ал.5 от ЗДвП.

По отношение на размера на наложената глоба, касационната съдебна инстанция намира за доказана квалификацията, че процесното нарушение се явява повторно по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП – извършено в едногодишния срок от влизане в сила на 13 декември 2021г. на предходен електронен фиш серия К № 4494553, който факт не е оспорен от Н. Т. пред нито една от двете съдебни инстанции. В тази връзка, разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП предвижда глобата от 100 лв за превишаване от 21 до 30 км/ч по чл.182 ал.1 т.3 от същия закон да бъде наложена в двоен размер, както е сторил и наказващия орган.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от ВРС мотиви относно липсата на основния за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, и на основание чл.221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, препраща към тях. Отделно от това, следва да се има предвид и новата редакция на чл.189з от ЗДвП (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), която изключва възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН за нарушения на Закона за движение по пътищата.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.

Предвид крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което ответната страна чрез своя процесуален представител е представила писмени бележки, съдът намира, че в полза на Областна Дирекция на МВР – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 988/29.06.2023 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № **********2087/2023г.

ОСЪЖДА Н. Д. Т. с [ЕГН], с адрес: гр.Игнатиево, ул.“*****“ №** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.