Р
Е Ш Е Н И Е № 153
26.02.2016 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на 24.02.2016 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Н.Е.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 4534 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В исковата си
молба Д.Д.Ш. твърди, че заедно с ответника И.К.К. са живяли
на семейни начала, в продължение на няколко месеца- до м. май 2013 г., когато
поради влошаване на отношенията им се разделили.
След тази
раздяла се родил - на 27 август 2013 г.,
сина им Д.И.К., като от него момент само
тя – майката, полагала грижите за издръжката и гледането му. Бащата като безработен повече от две години не давал никаква
издръжка; дори не проявявал никаква отговорност като баща и поради това жената
се принудила да предяви иск да бъде осъден И.К.К. да заплаща за малолетния им син Д. издръжка в
размер на 120 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба,
заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Ш. търси издръжка и за
минало време- за една година назад, считано от датата на представяне на
исковата молба в съда- също по 120 лева месечно или в общ размер на 1 440 лева.
Тази сума също се търси заедно със законната лихва.
Ищцовата страна претендира и сторените от нея разноски по делото.
На ответника е
връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не е депозиран.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание страните се явяват лично, като жената
поддържа претенциите си; ответника на практика изразява съгласие да заплаща
издръжка занапред и то в търсения размер от 120 лева месечно, но оспорва иска
за присъждане на издръжка за минало време- една година назад.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е, а
и се установява от писмено по делото доказателство – дубликат на удостоверение
за раждане, издаден на 3 септември 2014 г. от община Сливен въз основа на акт
за раждане № 1964 от 29 август 2013 г., че Д.Д.Ш. и И.К.К. са родители на
малолетното дете Д.И.К..
На поставени му
в открито заседание от ищцовата страна въпроси по реда
на чл. 176 от ГПК ответника даде отговори, въз основа на които съда приема, че
са налице признание на както на факти,
така и на право, от негова страна, а именно- че още преди раждането на детето,
той и Ш., вече са били във фактическа раздяла, както и че от момента на
раждането на детето то живее само при майката и тя се грижи за издръжката и
отглеждането му. Ответникът признава правото на детето на издръжка занапред,
както и признава този иск по размер- издръжката да е от 120лв. месечно.
Може да се отбележи,
че безспорен по делото е факта, тъй като той се твърди в исковата молба, а
ответника направи изявления в този смисъл в съдебно заседание, че И.К.К. не
работи.
Ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на наведените от него твърдения в съдебно
заседание, че макар и непостоянно, е участвал в издръжката на детето, като е
давал парични суми за него, а и е закупувал вещи като например детска количка.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са
два иска: първия от тях е за първоначално определяне на издръжка за дете,
дължима от родителя, който не полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието му- иск с правно основание чл.143 ал.2 от Семейния кодекс. С него е съединен и иск за издръжка за минало
време – за една година назад, считано от датата на депозиране на исковата молба
пред съда- иск с правно основание чл.149 от СК.
По първия иск - следва да се отбележи,
че издръжката за дете е безусловно задължение за родителя, т.е. той я дължи при
всички случаи, независимо от това дали работи, какви доходи получава и въобще какви
са възможностите му да заплаща издръжка. В случая страните не спорят, че до
момента съд не се е произнасял по въпроса за издръжката на малолетното им дете
и в този смисъл иска е допустим- за жената, като майка на същото, при която то
живее след фактическата раздяла на родителите, е налице правен интерес да иска
съдействието на съда за определяне на издръжката, която ответника като негов
баща трябва да заплаща.
Казаното
по-горе за безусловността на издръжката обаче не се отнася за нейния
размер. Той се определя според нуждите
на детето и възможностите на родителя да я заплаща. Следва да се има
предвид също, че със Семейния кодекс- с разпоредбата на чл. 142, е установен
минимален размер на издръжка, когато тя се дължи на дете и той е 1/4 от
минималната за страната работна заплата. Последната към настоящия момент е 420
лева, което означава, че минималния
размер на издръжката за дете в Р България е 105 лева месечно. Безусловността на задължението на ответника
да заплаща издръжка за малолетния си син и споменатото за минималния размер на
издръжка за дете означава, че първия иск е основателен и то поне до размера 105
лева месечно.
По делото не се
събраха доказателства ответника да работи, а дори между страните не е налице
спор по факта, че той не работи. Това обстоятелство, а и липсата на
доказателства за други източници на негови доходи налага извода, че той не
реализира такива. Все пак обаче е в
трудоспособна възраст; не са налице обстоятелства, а и не се ангажират
доказателства за такива, които да ограничават работоспособността му, а това
означава, че би могъл като престира работната си сила
и по този начин да реализира доходи поне в
размера на минималната работна заплата.
Впрочем, тъй като и за доходите на ищцата не се събраха доказателства,
изложеното в предходното изречение важи и за нея.
При това
положение съда счита, че по възможностите на ответника е да заплаща издръжка в
търсения размер от 120 лева. Впрочем, точно в този смисъл беше изявлението на И.К. в проведеното по делото съдебно заседание,
което съда преценя не само като признание на факт, но и на право- на правото на
детето на издръжка занапред и то в месечен размер от 120 лева месечно.
Изложеното до тук означава, че първия иск съда
ще уважи изцяло, като издръжката ще бъде присъдена, считано от момента на депозиране на исковата молба пред
съда. В тази връзка съда трябва да изложи, че недоказани останаха, тъй като не
бяха ангажирани доказателства, твърденията на ответника, че е участвал в
издръжката на детето.
По втория иск- претенцията
на майката на малолетното дете е да бъде осъден бащата да заплати издръжка за
последното и за минало време. В случая тя се претендира за максималния период
от време, предвиден в закона, а именно- една година назад, считано от датата на
депозиране на исковата молба пред съда. Тук също следва да се коментира, че
ответника не ангажира доказателства, че по някакъв начин е участвал в издръжката
на детето- било с парични средства, било със закупуване на определени,
предназначени за него вещи. Поради това и предвид факта, установен по безспорен начин,
че раздялата между родителите е
настъпила още през 2013 г., като детето е останало да живее при майката и от
него момента само тя се грижи за издръжката и отглеждането му, бащата дължи за
момчето издръжка и за минало време- в случая за максималния период от 12 месеца
назад, считано от датата на депозиранена исковата
молба.
Тъй като не се
установи по делото, а дори и не се наведоха твърдения, че различни
обстоятелства са били налице като нужди на детето и възможности на ответника да
заплаща издръжка, във времето от м. ноември 2014 г. до м. ноември 2015 от една
страна и от друга- след м. ноември 2015 г., съда счита, че издръжката за минало
време следва да бъде определена в същия месечен размер, както и онази, която е
дължима занапред, т.е. по 120 лева месечно.
Това означава задължение за ответника в абсолютен размер от 1 440
лева. Тъй като това е ищцовата претенция по втория
иск, то същият ще бъде уважен изцяло.
При това
положение ответника дължи на ищцовата страна на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сторените от последната разноски в настоящото
дело и то в пълен размер. Той в случая е формиран от заплатено за пълномощника
– адвокат възнаграждение в размер на 150 лева, видно от ДПЗС № 44203 от 24
ноември 2015 г.
Тъй като на
основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК в тези производство ищците са освободени
от заплащане на държавна такса за образуване на делото, с оглед изхода на
същото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
тя следва се възложи върху ответната страна. В
случая иска е оценяем, а неговата цена се
определя от сбора на 36 месечни платежи и при издръжка от 120 лева месечно е 4 320
лева. Това означава, че дължимата държавна такса за първия иск е 172.80
лева. Вторият иск е с цена 1440лв. и
следващата се за него държавна такса е 57.60лв.
При изложеното,
Сливенски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН ********** и адрес: *** да
заплаща на осн.чл.143 ал.2 от СК на малолетното
дете Д.И.К. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.Д.Ш. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. Е.М. ***, ежемесечно издръжка в размер
на 120 /сто и двадесет/ лева,
считано от 24 ноември 2015 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска и до настъпването на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН ********** и адрес: *** да
заплати на на осн.чл.149
от СК на малолетното дете Д.И.К. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.Д.Ш. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. Е.М. ***, издръжка за минало време – за периода от 24
ноември 2014 г. до 24 ноември 2015 г., в месечен размер от 120 /сто и двадесет/
лева, т.е. общо за периода 1 440 /хиляда
четиристотин и четиридесет/ лева, ведно
със законната лихва, считано от 24 ноември 2015 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН ********** и адрес: *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на Д.Д.Ш. с ЕГН **********,
направените от последната разноски в настоящото дело в пълен размер- 150 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН ********** и адрес: *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК на
държавата, в полза на Сливенски районен съд за държавна такса за образуване на
делото следните суми: 172.80лв. /сто
седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ – за иска с пр.осн.чл.143 ал.2 от СК, както и 57.60лв. /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ – за иска с
пр.осн.чл.149 от СК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен
съд, в двуседмичен срок, който за всяка от страните тече от датата, съобщена от
съда в открито заседание – 09.03.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: