Определение по дело №43754/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2576
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 19 януари 2023 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20221110143754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2576
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110143754 по описа за 2022 година
Производството по делото не следва да се разглежда по реда на глава двадесет и
първа от ГПК „Бързо производство“ с оглед обективното съединение с искове, които не
са сред изброените в хипотезата на чл. 310 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва да даде указания на ищцата за отстраняване нередовностите на исковата й молба в
частта по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от уволнението й, като с
цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателства при условията на чл. 159
ГПК чрез разпита на по един свидетел за установяване на всяка от посочените две групи
обстоятелства в отговора на исковата молба.
Искането на ответника за задължаване на ищцата да представи трудовата й книжка
следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с
препис за ответника изрично да уточни
- дали претендира обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното й
уволнение в размер на трудовото й възнаграждение за период на безработицата, но не
повече от 6 месеца (по чл. 225, ал. 1 КТ)
1
- или твърди, че че при издаване на уволнителната заповед издалият уволнителната
заповед от името на ответното дружество е знаел, че липсват основания за уволнение й и
въпреки това я е издал, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди от
действията на този служител
При неизпълнение исковата молба в съответната част подлежи на връщане на
основание чл. 129, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 28.02.2023г. от
11,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника, от които първият за установяване обстоятелствата, при
които е връчена процесната уволнителна заповед, и вторият - за установяване достъпа на
служителите на ответника до помещението, в което е полагала труд ищцата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата в първото по делото заседание да
представи в оригинал и заверено от нея копие трудовата й книжка, като я предупреждава, че
при неизпълнение съдът може да приложи последиците от възпрепятстване на доказването,
разписани в чл. 161 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. Н. срещу “ФИРМА
при условията на обективно съединение искове
- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното наказание
„уволнение“, наложено на ищцата със заповед от 18.07.2021г., връчена на 03.08.2022г.,
- с правно основание чл. 162 КТ вр. с чл. 40, ал. 5 КСО за сумата от 100 лв.,
представляваща неплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода от 05 до
07.04.2022г. вкл.
- с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 120 лева – обезщетение за 2 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2022г.
Ищцата твърди, че заемала длъжността „помощник-печатар“ при ответника по силата
на трудов договор № 873/12.11.2021г. с място на работа в гр. С при уговорено месечно
възнаграждение от 800 лв. Твърди, че от края на м. март 2021г. здравословното й състояние
било влошено, което наложило необходимостта от лекарска помощ и ползването на
продължителен отпуск поради временна неработоспособност. В този период получила
покана от работодателя й на 06.06.2022г. да се яви в счетоводството на дружеството с
картата й за достъп, трудовата й книжка и предоставеното работно облекло за прекратяване
на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие със съображението, че издадените й
болнични листове били анулирани. Твърди, че не се явила при работодателя до 03.08.2022г.,
2
тъй като изчаквала ТЕЛК да се произнесе по обжалваните болнични листове. След като
болничните листове били потвърдени на 03.08.2022г. ищцата посетила счетоводителката на
ответното дружество, която се държала изключително грубо, проявила физическа и
вербална агресия и без разяснение я заставила да подпише голям обем документи. Тогава
ищцата узнала, че е уволнена дисциплинарно поради неявяването й на работа. Поддържа, че
работодателят не й изплатил дължимите й се обезщетения за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск. Вследствие на незаконното й уволнение ищцата останала дълго
време без работа и в невъзможност да задоволява материалните потребности на двете си
деца, едното от които също с влошено здраве. При така изложените фактически твърдения
отправя искане към съда да отмени уволнението й и да осъди ответника да й заплати
дължимите се суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че е спазил процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вмененото нарушение е
извършено от ищцата виновно – М. Г. Н. не се е явявала на работа за периода след
06.06.2022г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение без да има
разрешен полагащ й се отпуск или да представи документ, оправдаващ отсъствието й. Прави
възражение, че претендираните парични вземания са погасени с плащането им преди
завеждането на делото. Сочи, че иск за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
уволнение е недопустим извън хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения
правата на ищеца произтичат от сключен трудов договор.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1 т.
1 КТ, чл. 162 КТ вр. с чл. 40, ал. 5 КСО и чл. 224, ал. 1 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение, че уволнението е извършено с
процесната заповед №892/18.07.2022г., че заповедта е връчена на ищцата на 03.08.2022 г.,
както и че в периода от 06.06.2022 г. до момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение ищцата не се е явила на работа.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено с процесната заповед.
В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност /изискване на обяснения преди връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, получаване на разрешение по чл.333
КТ/, че ищцата виновно е извършилa нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на
работа от 06.06.2022г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, и че
наложеното за него наказание се явява съответно.
3
По иска с правно основание чл. 162 КТ вр. с чл. 40, ал. 5 КСО в тежест на ищцата е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е ползвала разрешен й от здравните
власти платен годишен отпуск, първите 3 дни от който съвпадат с периода на исковата й
претенция.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото се от него обезщетение за
временна неработоспособност.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, както и размера
на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4